| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 06/05/2006 : 18:10:23
|
Управляващите: Отваряме всички досиета05 юни 2006 / News.dir. bg
Близо 7 часа тримата партийни лидери на управляваща коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобурготски и Ахмет Доган решаваха три важни за страната задачи: за досиетата, макрорамката на Бюджет 2007 и стратегията ни за ЕС.
Общ подход с ясни правила за всички при отваряне на досиетата, това е политическата воля на Тройната коалиция, каза след днешното й заседание премиерът Сергей Станишев и информира, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е предложил да бъдат отворени досиетата на всички, за да се избегнат впечатления за селективност. Трябва да има единен и ясен механизъм за откриване на едни или други досиета. Той е изложен в препоръката на Съвета на Европа от 2000 г., което означава механизмът да се регламентира със закон, гласуван от Народното събрание, заключи премиерът. Намерението на коалицията е в максимално широк формат обществото да разполага с информация за хората, които го управляват и да бъде изнесена цялата истина за последните 15 г. при максимална откритост и безпристрастност. Според Станишев обаче част от досиетата са унищожени или манипулирани. Ако има съмнения по отношение на независимостта на съдебната власт, те ще бъдат коригирани чрез промени в Конституцията, каза още премиерът. Той потвърди, че стои въпросът за четвърта поправка в Основния закон и напомни, че с нея би трябвало да се реши въпросът за местното самоуправление. 51 млрд лв. брутен вътрешен продукт предвижда макрорамката на Бюджет 2007 при ръст на БВП 5,8%, като нарастването му е с 0,3% срямо настоящата година. Това одобриха още управляващите днес. Проектобюджетът предвижда инфлация да е 4,4 % в началото на 2007-а, като тя да намалее до 3,1% в края на годината. Предвижда се намаляване на данъчното бреме и 200 лева да стане необлагаемият минимум. |
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/06/2006 : 02:08:36
|
Свалям шапка, на който е написал това. Галя Маринова
“Неуважаеми доносници, осветете сцената и слезте от нея”
Открито писмо от форума на Mediapool.bg
5 Юни 2006
Неуважаеми доносници, човешкият живот не е нищо друго, освен поредица от избори, които непрекъснато променят посоката му. Нам са дадени разум, свободна воля и съвест и затова човекът е образ и подобие Божие. С разума си служим, за да отделяме моралното от неморалното, свободната воля ни е дадена, за да творим добро от злото, а съвестта премерва човещината на взетите от нас решения. Изкушението стои пред очите ни във всеки един момент и само от нас зависи дали ще му се поддадем и ще продадем душите си, или ще предпочетем да останем хора. Които живеят почтено, работят, отглеждат децата си, творят, обичат.
Някои от нас избраха достойнството и спокойната си съвест и платиха с цената на кариера, почести, пари и неосъществени амбиции. Други заложихте на кариерата и парите, заради тях предадохте приятелите и съседите си, заради пари продадохте родината и ограбихте народа си, заради кариера вършехте мърсотии, а подлостта и безсрамието ви докараха зловещи последици за всички нас.
Днес вие за пореден път се опитвате да излезете сухи от блатото, чиято воня стана нетърпима. Ние отдавна направихме своя избор и всеки ден си носим неговия кръст. Вие също сте направили избора си, но сега отказвате да платите цената му. Защото така сте научени и защото не сте свикнали да се отчитате пред обществото, а пред други.
Неуважаеми доносници, ние имаме право да знаем кои сте, да преценим всеки за себе си тъмните ви дела и да се отграничим от вас. Затова настояваме за отваряне на всички досиета и за пълна прозрачност на миналото. Вашите разбити кариери не ни интересуват, отдавна много от нас са свикнали да живеят с такива, ще се научите и вие. Но ние повече НЕ ЖЕЛАЕМ хора с нечиста съвест да диктуват етиката и нормите в обществото ни и да предизвикват моралното му разложение, нито да предопределят бъдещето на децата ни. Бъдете така добри, осветете сцената и слезте от нея.
НЕДОНОСНИК
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/06/2006 : 17:00:26
|
В Шуменския университет има сътрудници на ДС
06.06.2006 15:01
Сред преподавателите в Шуменския университет "Епископ
Константин Преславски" има сътрудници на Държавна
сигурност. Това заяви ректорът на висшето учебно
заведение професор Добрин Добрев, цитиран от бТВ. Той
обаче е категоричен, че няма да позволи колегите му да
бъдат репресирани за това.
Професор Добрев посочи, че трябва да бъдат отворени
досиетата на всички хабилитирани преподаватели в
България. Според информация в Шуменския университет
изнасят лекции трима или четирима преподаватели, които
са сътрудничили на Държавна сигурност. За връзката им
със службите знаят почти всички техни колеги.
По думите на ректора на Шуменския университет агенти
на Държавна сигурност има и в други висши учебни
заведения в страната. Проф. Добрев твърди, че учените
в България ще спечелят, ако бъде разкрита цялата
истина за тях. Затова на заседание на академичният
съвет в края на миналата седмица, той поиска да бъдат
отворени досиетата на всички ректори и хабилитирани
преподаватели в страната.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/09/2006 : 11:28:19
|
ИНТЕРВЮ
Федералната отговаряща за досиетата на ЩАЗИ Марион Биртлер:
Офицерите на Държавна сигурност не могат да заемат държавни постове
09-06-2006
www.vsekiden.net
Мариане Биртлер е родена през 1948 г. в Източен Берлин. От началото на 80-те започва да работи в различни църковни общности, което в бившото ГДР е израз на негласно противопоставяне на режима. От 1986 г. е член на различни дисидентски организации, сред които "Работен кръг "Солидарна църква" и "Инициатива за мир и човешки права". Участник в кръглата маса в последните дни на ГДР и за кратко просъществувалия първи свободно и демократично избран парламент на Източна Германия. След Обединението става министър на образованието на провинция Бранденбург, а после член на Бундестага от парламентарната група на Съюз 90/Зелените. През 2000 г. наследява Йоахим Гаук като Федерален отговарящ за архивите на бившото Министерството на държавната сигурност на ГДР. Постът по закон не можа да бъде заеман повече от два мандата. Ведомството, което се грижи за досиетата в Германия, има 2000 сътрудници и политическата му независимост е гарантирана със закон.
Г-жо Биртлер, в България много хора казват: "Няма бивши ченгета, защото веднъж станеш ли ченге, оставаш ченге завинаги". Какво мислите за това?
От 1991 г. година с приемането от Бундестага на закона за досиетата ние се занимаваме подробно с тази тема, много проверки са направени особено при хората на държавна служба и за относително голяма част от тях се установи, че са били нещатни сътрудници за Министерството на държавната сигурност на ГДР (ЩАЗИ). Но после при разглеждане на последствията от дейността им и в дискусии се установи, че доносник не винаги е равно на доносник завинаги. Ще дам два примера: ако например някой като 17-годишен е сътрудничел на ЩАЗИ, след три години е казал: "Не искам повече, това е противно на съвестта ми" и е прекратил дейността, което е било опасно. Това се е развило преди 30 години, но при нас още има досие. Този случай трябва да бъде по съвсем друг начин третиран отколкото някой, който до 1989 г. е писал дълги доклади за приятели и колеги или даже роднини. За това за мен важи принципът: "Доносник не е веднага равно на доносник". Трябва да се гледа конкретният случай сам за себе си.
Когато съм разговаряла с дисиденти от Източна Германия, повечето от тях споделят, че в обществото съществува неразбиране за методите на Министерството на държавната сигурност. Че в повечето случаи хората си мислят, че ЩАЗИ е можела и искала да вербува едва ли не всеки. А истинското положение е било друго - обект на вербуване са били само две групи. Или убедени в съществуващия режим, или хора, уязвими по някакъв начин. Какво е Вашето мнение?
Това е така. Числото на агентите на ЩАЗИ е преувеличавано често. В края на съществуването на ГДР те са били само един процент от населението. Това означава, че за повечето хора съвместната работа със ЩАЗИ не е била възможна. Тя много внимателно е подбирала хората, който е вербувала, и чак тогава е бил измислян методът на работа. И въпреки това половината от тези, към които са правени опити за вербуване, са отказвали. Това в никой случай не се били само дисиденти, а съвсем нормални хора, даже членове на партията. За тях също е важело правилото: "С тези от ЩАЗИ не се занимавам, няма да предавам хората около мен". Само един процент от населението по различни причини не се е придържало към това.
Трябва ли на тези хора да им се даде втори шанс в демокрацията, особено ако са били от втората група, тази на уязвимите по някакъв начин?
Не може да се обобщава. Когато бях министър на образованието в провинция Бранденбург, проверихме всички учители, повече от 20 хил.души. За тези, които бяха разкрити като доносници, бяха създадени комисии, в които се дискутираше как хората преценяват поведението им, дали трябва да бъде уволнен или не. Резултатът бе, че почти половината от доносничелите бяха уволнени, а другите – не. Има случаи когато те признават открито поведението си, осъзнават и се разкайват - те заслужават втори шанс. При други сривът на доверието бе толкова голям, че се смяташе за безотговорно такава личност да преподава на един клас ученици. Аз съм против всяко обобщение и препоръчвам да се гледат обстоятелствата
Когато говорим за нещатни сътрудници на Министерството на държавната сигурност, ние все си мислим за хора, следели съседите или приятелите си. Но има и други, които са работили за външното разузнаване и от тази гледна точка дейността им може да се разглежда като патриотична, защото в крайна сметка са работили за страната си
Аз лично смятам за морално осъдително, когато някой пише доклади за тайната полиция за хората около себе си без значение oт коя държава. Но това е морална, лична оценка, а не политическа. За мен е важно къде се намират тези хора днес. Съгласете се, че има разлика дали някой е чистач или продавачка в магазин, или има важна политическа функция. Ние започнахме проверките в архива на ЩАЗИ по две причини. Първата бе, че искахме в държавните институции да се създаде доверие. Там където хората са на отговорни постове - в кметствата, в парламентите на провинциите, в Бундестага, да може с пълна отговорност да се каже: „При нас не работят доносници“. Втората причина бе, че не искаме хора, които са на важни постове, да бъдат изнудвани. А онзи, който прикрива миналото си, винаги може да бъде изнудван от бившите си офицери. Затова всеки, заемащ държавна или политическа служба в Германия, трябва да бъде проверен за връзки със ЩАЗИ.
Ние винаги имаме в главата cи доносника и често забравяме водещите офицери. Трябва ли и те да получат втори шанс?
Не водим статистика, както е станало с офицерите след закриването на Министерството на държавната сигурност, но едно е сигурно - че не работят на държавна служба. Голяма част сигурно е отишла в частния бизнес. Вярно е, че те са носили отговорността, те са били тези, които са вербували или притискали неофициалните сътрудници. Разликата е, че когато трябва да работите с такъв човек, който е бил назначен в Министерството на държавната сигурност, вие го знаете - това стои в работната му книжка. Работодателят, например, може да се осведоми къде и какво е правила съответната личност, това не тайна и после да реши дали да го наеме или не.
По друг начин стоят нещата с неофициалните сътрудници и може би заради това дебатът се концентрира върху тях. Това са хора, за които никой не е знаел, че са работили за ЩАЗИ. Когато живеех в ГДР, знаех - този работи за ЩАЗИ, този е член на партията - така че можех да имам съответното поведение. Можех да ги заобикалям отдалеч и да внимавам какво им казвам. При неофициалните сътрудници не можех да имам такова поведение, защото не знаех, че ме следят. Затова повечето хора се интересуваха в годините след промяната от доносниците - заради предателството, загубата на доверие, нараняването на личните отношения. Офицерите, не че не бяха обсъждани в дискусиите, но аспектът бе друг.
Какво мислите за позицията на хората, които не искат да си видят досието, защото се страхуват, че ще разберат кой приятели или колеги са ги следили?
Разбирам ги. Много хора искат да си прочетат досието, само през 2005 г. сме имали 18 хиляди заявления. Като цяло милион и половина са поискали справка дали са били обект на разработка. Но аз познавам хора, които казват - не искам да виждам досието си, не ме интересува, страх ме е от истината. Интересно е, че не познавам нито един човек, който след като си прочете досието, да е казал: "Съжалявам че го направих". Хората казват: "Добре че го направи"
Защо германското решение за пълно отваряне на досиетата е по-добро от испанското за пълното им унищожение?
Има няколко причини за това развитие на историята в Германия. Първата е, че в ГДР хората сами в първите дни на промените конфискуваха досиетата, заемайки сградите на Министерството на държавната сигурност. Втората причина е в самата германска история. Хората казваха по време на дискусиите, че не искат да чакат едно цяло поколение да израсне, за да започне преосмислянето на миналото като бе с историята на Третия райх след 1945 г. Ние искаме сега да знаем истината. Освен това не искахме тези, които носят отговорност за режима да си останат на важни позиции. Освен това жертвите им искаха да чуят, че им е причинено зло. А това става само с пълното отваряне на досиетата.
Искам да допълня, че отварянето е пълно, но не без граници. Законът е акт, който отваря досиетата, но и ги пази. В тях стоят информации, които са работа единствено на засегнатите личности. Затова доносите могат да бъдат четени само от тези, за които са писани (близки роднини на починали също имат право да прочетат досиетата им - б.a.). Т.е. никой без моето позволение няма право да види какво ЩАЗИ е събирала за мен. Втория важен аспект е, че Федералният отговарящ за архивите на Министерството на държавната сигурност на ГДР, в този случай съм аз, се избира от парламента и в изпълнение на служебните си задължения, това означава дали да даде или не определено досие, е абсолютно независим от правителството (става въпрос за документи, които касаят обществени личности или събитие от голям обществен интерес като условията са конкретно упоменати в закона - б.a.). Никой министър не може да ми каже, кой досиета мога да давам и кой не. Аз съм задължена само и единствено пред закона и мога да давам отчет само на парламента. Това смятам е едно много умно решение, за да бъде гарантирана политическата независимост
Ако със сегашния си опит и знания можехте да промените нещо в закона за архивите на бившото Министерство на държавната сигурност на ГДР, какво би било то?
Мисля че законът се доказа, въпреки че бе влизане в непозната територия, нямаше пример за подобно нещо. Имаше драматични предупреждения навремето, не го правете, ще има смърт и убийства, обществени колизии.... Нищо от тези опасения не се изпълни. Смятам, че германският законът е добър, защото е компромис между две неща. Първото е никой, който е бил следен, не бива да пострада от информацията, която се съдържа в архивите за него, това би било двойно вреда. И вторият принцип е, че цялата истина за нещата трябва да излезе наяве. Това, за което съжалявам е, че заради информацията какво е правила ЩАЗИ, обществената дискусия за престъпленията на Германската единна социалистическа партия и за тези на правителството на ГДР някак си остана настрани
Съжалявате ли, че много малка част от офицерите на ЩАЗИ бяха изправени пред правосъдието?
Според мен офицерите на ЩАЗИ, които за причинили беди на толкова много хора, след промените имаха "меко кацане". Причината за това е, че живеем вече в правова държава, чийто закони обаче не са направени, за да се справят с последствията от една диктатура. Един от принципите на правовата държава е, че правно може да бъде преследвано само такова поведение, което по време на извършването си е смятано също за престъпно. Затова например министърът на държавната сигурност Ерих Милке бе изправен пред съда, но заради две убийства, извършени преди половин век (престъплението е извършено от него като млад комунист през 1931г.-б.a). Той не можеше да отговаря за поведението си като министър на държавната сигурност. Също се отнася до офицерите. Намирам, че е правилно днес да преразглеждаме действията на ЩАЗИ в рамките на една правова държава, но цената е много висока. Защото повечето офицери не могат да бъдат наказани в правовата държава. За хората, били в затвора или загубили роднини, това е много горчиво.
Вие сте израстната в Източна Германия, прекара ли сте младостта си в тази държава, не гледате ли понякога с носталгия към ГДР?
ГДР беше диктатура, но не само защото преследваше и репресираше противниците си, а и защото ограничаваше живота на всички хора. Когато в една държава образованието, медиите, културата са под партиен контрол, когато няма разделение на властите, когато няма демократична общественост, когато няма свободна пазарна икономика, когато се отнема имуществото на хората, това всичкото е ограничаване на свободата и правото. И затова не проливам сълзи за ГДР
Много хора обаче казват - през социализма беше толкова хубаво, имахме сигурност, работа, престъпност почти нулева....
За това има една много хубава поговорка: "Който не се движи, не чувства и че има окови на краката си"
Интервюто на Ваня Ефтимова, Берлин
|
Edited by - moderator on 06/09/2006 11:28:55 |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 06/12/2006 : 15:25:52
|
Необходимо е да се разкрият досиетата на ръководните кадри във Висшите училища, защото много от подозираните ченгета или служители на Държавна сигурност се престарават и се проявяват като еничери, вместо да помагат за развитие на реформата, те я стопират. Все още действа принципа на шуробаджанащината, който е изграден на роднински принцип и който съдейства за изолиране на кадрите с доказани научни предимства и им се пречи да се хабилитират, а се изтикват напред роднините обвързани с ясни приятелски и роднински връзки помежду си. Това не позволява да има обективна оценка и ниминиране на по-способните кадри главни асистенти и доктори, покрили критериите за научно-приложни разработки и солиден педагогически стаж. Въпреки високия им рейтинг сред студентите се изпращат без време в пенсия, за да могат да изплуват и да се задържат и хабилитират роднинските деца.
Когато има обективни критерии, тези учени излизат на челните места в номинирането им по точки, а когато тези критерии са неизгодни за управляващите на съответния факултет се минава към субективна оценка в полза на роднините. |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 06/15/2006 : 12:05:20
|
Във връзка с предстоящото отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност, интерес представлява да се предоставят данни са:
* проф.дтн Марий Дражев (тъст на Веселин Стойков)
* проф.дтн Емил Владков
* доц. д-р Емил Алтимирски
* доц. д-р Анелия Досева
|
Edited by - did on 06/15/2006 12:05:43 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 06/15/2006 : 13:14:30
|
Във връзка с предишното съобщение, в което се казва, че е интересно да се отворят досиетата на 5-6 доценти и професори - поименно изброени. Не ги познавам. Хубаво е авторът на съобщението да обясни с какво тези лица биха били интересни за широката общественост.
Познавам обаче споменатия Веселин Стойков, ако става дума за същия - член на "Подкрепа" от края на 1989 г., на когото през 1990 г. предадох документацията на секцията на учените при "Подкрепа", чийто председател бях преди това. Интелигентен мъж, работеше в институт при БАН - по физика, ако не се лъжа, но, мисля, и с програмиране се занимаваше. След това, струва ми се, поизостави научната дейност и се отдаде на политиката. Беше дори няколко години кмет на един голям район на София. Изведнъж гръмна по вестниците за него, че имал досие - бил писал доклади до ДС и т.н. Той си призна, каза, че бил натискан, когато ходел на специализации на Запад. Разбира се, трябва да се види точно какви доклади е писал. Нали това е смисълът. Както много отдавна съм описал в книгата си "Перипетии на надеждата", и аз съм бил викан на разговори в МВР. Те така казваха, "МВР", и аз никога не съм си мислил, че са от ДС - макар че не е толкова важна разликата.
И какво, да откажеш да разговаряш с представител на МВР/ДС ли? Ами нали, ако откажеш, ще те наврат в кучи гъз - или на много по-лошо място. Имам един приятел, компютърджия, който ходи няколко пъти на специализации на Запад. Свидетел съм как един от ДС го гонеше ЕЖЕДНЕВНО и искаше от него да пише доклади и пр. Нашият се жалваше непрекъснато за това - и на мен, и на други колеги. Е, те искаха от него да краде технологии, не са искали да доносничи или нещо подобно, но той, доколкото знам и доколкото го познавам, никога не направи за тях каквото и да било.
Разбира се, че всеки, който е работил в академичната сфера и е имал контакти със Запада, по един или друг начин е имал и контакти с МВР/ДС. Въпросът е какво точно е правил - и най-вече дали е вредил на конкретни хора.
Отделно, Стойков е син на комунист - професор в моята област. Няма да кажа нищо повече по този въпрос, а и спазвам принципа, че синовете не отговарят за бащите си (но - обратното - бащите отговарят за синовете си).
Темата е интересна, а и особено актуална. С Галя Маринова наскоро си говорихме, че от името на Групата трябва да поискаме официално да се отворят досиетата на всички отговорни лица в академичната област - да кажем, на първо време на всички ректори, заместник-ректори, респективно директорите и пр. в институтите, на всички членове на президиума, комисиите и специализираните съвети на ВАК. След това дойде съобщението, че ще отворят всички досиета. Само че дни след това всичко отново замря.
Трябва да се оказва натиск! Правя тук официално предложение да поискаме от името на Групата отваряне на досиетата на горепосочените по-важни длъжности и постове - на първо време. А след това и на абсолютно всички участници в академичната общност.
Забележка. Разбира се, че всеки, който прави предложение за отваряне на архивите на ДС за други хора, трябва да поиска да бъде показано и всичко, което има за самия него в архивите. Аз вече направих такова предложение във форума на "Още инфо", по повод разгърнала се там дискусия около книгата ми "Перипетии на надеждата". Апелирах, който желае, да поиска отварянето на досието ми или на съответните други материали. Правя го отново. |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 06/15/2006 : 13:39:50
|
Подкрепяме, предложението на KKabakchiev, за отваряне на всички досиета на ръководните органи в университетите, научните институти и към ВАК, защото те в момента се държат като еничери и задържат хабилитирането на учени, главни асистенти доктори, които са изпълнили научните критерии на ВАК в педагогически и научни разработки.
Горепосочените са от академичното и научното ръководство - първият е председател на Специализиран научен съвет, вторият е член на такъв съвет, известен като самоназовал се "Кон номер 10 на Българската Национална Телевизия", третият е декан, виден български спортист, специалист по разпространение на електромагнитните вълни и изявен лидер на СДС сред студентите и четвъртата е ръководител на катедра, лансиране от небезисвестния проф. Христо Ангелов Христов, началник отдел "Наука и образование" на ЦК на БКП до промените(1989).
Веселин Стойков в момента работи в MICROSOFT и отговаря на Базата с данни посочена от Вас, бил е на ръководна работа в община Овча Купел. |
Edited by - did on 06/15/2006 13:45:50 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/30/2006 : 17:28:40
|
30 Юни 06, 12:12 / Автор: в-к "Политика"
"Гоце" е бил секретен сътрудник на ДС
Жоро Първанов загуби интерес към работата с нас, след като влезе в групата на Александър Лилов в ЦК на БКП, казва водещият офицер на "Гоце" Цвятко Цветков
Интервю на Зоя Димитрова, в-к "Политика"
Сайт на вестник "Политика": www.politika.bg
Президентът Георги Първанов е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност. Това заявява в интервю за в. "Политика" водещият офицер на държавния глава Цвятко Цветков. Той обяснява, че във външнополитическото разузнаване няма категория "агент" за български граждани. Привличането на сътрудничество на хората ставало в категорията "секретен сътрудник" на ДС. "Делото "Гоце" не е агентурно, а е СС (секретен сътрудник) "Гоце", обяснява офицерът. Вероятно през 1997 г. е имало някакво споразумение и Георги Първанов е държал Иван Костов "с нещо", твърди Цветков. Според него това е единственото обяснение на въпроса защо тогава Костов не е казал за досието на агент "Гоце".
Интервюто с водещия офицер на секретния сътрудник "Гоце"
Разговаряме с Цвятко Цветков, 51 години, в мецанина на хотел “Радисън” точно на рождения ден на държавния глава. Той е водещият офицер на Георги Първанов във външнополитическото разузнаване (тогава – Първо главно управление на Държавна сигурност). Преди да започне разговорът с представителя на “Политика” ,Цвятко Цветков разказва, че е минал през президентството, за да ги уведоми за решението си да се срещне с журналист. В този момент му звъни секретарката на държавния глава и го кани на среща в 10 часа на другия ден, четвъртък, 29 юни. Моят събеседник е завършил Международния институт за чужди езици “Морис Торез” в Москва, работи в ЦК на ДКМС 8 години, а от средата на 80-те в отдели РИК (културно-историческо разузнаване) и “Активни мероприятия” на външнополитическото разузнаване. Експерт по македонските въпроси. След 1990 г. работи в Международна ортодоксална банка “Свети Никола”, впоследствие се занимава със строителен бизнес.
- Г-н Цветков, кога започнахте работа във Външно министерство?
- Аз всъщност работех във външнополитическото разузнаване. Но вие ме питате за Външно министерство, защото обикновено, когато подхождаме към хора, които представляват за нас интерес, се легитимираме като служители на Министерството на външните работи (МВнР). Обикновено хората получават стрес от служби, от Държавна сигурност. И зависи от случая – понякога си оставаме от МВнР, друг път – поради някаква дълбока, далечна перспектива, се обявяваме за служители на външнополитическото разузнаване.
Отдел РИК
- В кой отдел работехте тогава?
- Работех в отдел РИК – Разузнаване “История и култура” (културно-историческо разузнаване). Отделът се занимаваше с придобиване на архивни материали, на документация от целия свят, която може да ползва нашата историческа мисъл. Всичко това имаше за цел защита на националните интереси и териториалната цялост на държавата. Тогава беше болезнен македонският въпрос, имаше проблеми с румънците в Добруджа. Когато някоя държава има претенции към нашата, е добре да има такива архивни материали, които да доказват нашата теза. Една част от тях се придобиваха официално, друга част - чрез агентурни възможности или някакви други контакти в чужбина. Аз се занимавах с “македонския въпрос” и привличах такъв контингент от сътрудници, които бих могъл да ползвам.
Попаднах на най-добрия
- Кога се срещнахте за пръв път с Георги Първанов?
- Беше доста отдавна – сигурно има повече от 20 години. Работихме заедно по една книга – “Габеро”, свързана с българите в Пиринска Македония, биографична книга, написана от сляп човек …
- Методи Димов…
- Така… Неговата книга трябваше да бъде редактирана от гледна точка на историческата истина и фактология. Тя защитаваше тезата за чисто българския характер на Македония. Започнах да проучвам контингента от специалисти и историци, които работят в тази област, и естествено попаднах на най-добрия – г-н Първанов, Жоро Първанов. Логиката оттук-нататък беше да поискам разрешение от моето ръководство официално да направя среща с него, по време на която да го въвлека в процеса на написване на книгата.
- Имали ли сте идеята да го вербувате за разузнаването?
- Първата среща винаги е проучвателна. Той винаги ми е правил впечатление на свестен младеж. Обясних му за какво става дума – че искаме да го ползваме като специалист при написването на тази книга. Много, много нямаше желание, честно казано, да помага, защото беше дълбоко потънал в своята професия, в историята, и мисля, че това тогава му е било в тежест.
- На първата среща вие сте се представил като служител на Външно министерство, така ли?
- Да, дори не се представих с истинското си име. Използвах бащиното си име - Динков. Мисля, че и в самите документи е написано. Преди всяка среща се изготвяше задание, което се подписваше от ръководството на отдела, пресъздаваше се дневният ред на разговора, който ще се проведе. В крайна сметка вървяхме по предварително съгласуван с ръководството сценарий.
- С кого съгласувахте срещата? С шефа на отдел РИК – Георги Авджиев ли?
- Не, със заместника му, който вече е покойник, Владимир Кънчев. Към Методи Димов беше прикрепен човек (от разузнаването – б.р.), който водеше записките, бяха му дали диктофон. Методи имаше 97% слепота. Различаваше само черно и бяло. Всъщност той беше причината да привлечем хора, защото сам не можеше да работи нито с документация, нито с материали. С Жоро Първанов се виждахме периодично. Подавах му страници – 20-30-40, колкото беше написал Методи Димов, след известно време той ги редактираше и ги връщаше.
Хонорарът
- Какъв беше хонорарът, който му платихте? Методи Андреев твърди, че са 500 лв.
- Няма такова нещо.
- Според Веселин Ангелов са 20 лв.
- Няма такова нещо.
- А колко беше?
- Не мога да се сетя. За такива дейности службата винаги е гледала да реже бюджета. 70-80 лв. да са били. Дори мислех, че той не е получавал пари, лично нямам такъв спомен, но сам Жоро каза, че е взимал хонорар.
Псевдонимът
- А това “Гоце” как се появи?
- Водещият офицер дава псевдонима. Аз съм му бил тогава водещият офицер. Той си приличаше на войвода, беше по-слабичък.
- Не го ли съгласувате с него?
- Не, той не го избира.
- А той съгласи ли се тогава да го наричате “Гоце”?
- Той не си знаеше псевдонима. На всеки българин, привлечен към сътрудничество, даваме псевдоним. Ние винаги работим с псевдоними. Дори и в отдела, когато говорехме за хората, по принцип не използвахме истинските им имена.
- Не е ли изключение във вашата работа да се дава псевдоним въз основа на истинското име?
- Не. Това беше лично мое хрумване. Така ми е харесвало. Симпатично момче. Работим по македонския въпрос, защитаваме някаква кауза, оприличавам го на героя Гоце Делчев.
Знаеше къде работя
- Кога му предложихте да сътрудничи?
- Всъщност, ние официално не сме му предлагали да сътрудничи на разузнаването. Въпросът беше, че когато работим с хора от чужбина и привличаме за сътрудничество български граждани, с оглед на тяхната безопасност трябва да обявим, че работим и в разузнаването. Не помня кога е станало това, но предполагам, че рано или късно се е стигнало до този разговор.
- Предполагате?
- Предполагам, че преди някоя от поредните срещи съм съгласувал с ръководството, че е време да се обявим като служба.
- Тоест, той е знаел къде работите вие?
- Да.
Тънката папка
- Наистина ли е толкова тънка папката “Гоце”?
- Тази папка наистина е много тънка. Ние с него сме се срещали не повече от 5-6 пъти. Дори мисля, че Жоро не работи по цялата книга, защото към края той беше привлечен в една група, ръководена от Александър Лилов и вече с нежелание се срещаше с мен, може би е знаел перспективата пред себе си.
- Говорите за есента на 1989 година ли?
- По това време срещите ни с него бяха много трудни. Той беше постоянно ангажиран. Тогава започна разпадането ни като служба, спряхме да подкрепяме македонската идея и Методи Димов вместо с наше съдействие издаде книгата си в Белгия на собствени разноски.
- Всъщност не е имало друг повод на срещите ви освен тази книга, така ли?
- Това беше общият повод. Може по време на разговорите и това да съм го писал в рапортите, да съм питал за кадърни и грамотни хора по македонския въпрос. Например, аз се познавах с Краси Каракачанов, с когото в никакъв случай не съм работил, но сме били заедно на събиранията на ВМРО, когато организацията все още се изграждаше. Паралелно с това се създаде ВМРО-ДПНЕ в Македония. Защитавах тезата, че ние трябва да оглавим организацията там, Ванче Михайлов беше още жив, всъщност аз водех преписката на Ванче Михайлов, занимавах се с проблемите на македонската емиграция в чужбина. Сътрудничеството с емигрантите е изградено изцяло на тяхното родолюбие, което е толкова заразително, че ако някой иска да заобича родината си, трябва да се срещне с тези хора. Те са били винаги върли антикомунисти, и винаги в името на българщината са се съгласявали да сътрудничат, но само в тази област.
Делото “Гоце” не е агентурно
- Твърди се, че хората, работили към апарата на ЦК на БКП, не се вербуват.
- Точно така. Но Първанов не е бил към апарата на ЦК на БКП.
- Институтът по история не е ли бил към ЦК на БКП?
- Не. Но е така наистина, дори партийни членове нямахме право да вербуваме.
- Георги Първанов е член на БКП от 1981 г.
- Но това не е била вербовка. Искам задължително да изясня едно нещо. Във външнополитическото разузнаване няма категория “агент” за български граждани. Привличането към сътрудничество на хората, които искаме да ни помагат, става в категорията “секретен сътрудник”. Делото “Гоце” не е агентурно, а е СС (секретен сътрудник) “Гоце”.
Движението на папката
- Какво е движението на тази папка впоследствие?
- Тази папка беше архивирана, след като напуснах службата в края на 1989 г.
- Унищожихте ли част от документите в нея?
- Не, нищо не съм пипал в нея. Тогава никой не е предполагал, че Георги Първанов ще стане лидер на партия, ще стане президент. И не е имало никаква логика и никакъв смисъл това да се прави. Не знам обаче какво е състоянието й днес.
- Какво би трябвало да има в нея?
- Всяка папка започва с листчета с проучвания във всички служби - на ДС, полиция, дали не е криминално проявен. След като се окаже, че е чист и че не работи за другите братски служби, тогава вече се мисли дали това е подходящият човек и се пише предложение към ръководството на отдела. Еди- кой си, във връзка с изпълнение на такива задачи е привлечен в качеството си на секретен сътрудник. Преди да бъде привлечен, това се обсъжда, не съм сигурен дали началникът на отдела е бил длъжен да го обсъди с някого от заместниците на управлението, но по принцип там всичко се обсъждаше, всичко беше с разрешение, с подпис, и след като се даде картбланш, се прави план за провеждане на беседа. Там пишеш под какво име се легитимираш, как ще стане. Днес (сряда, 28 юни – б.р.), излизайки от президентството от срещата с юристите им, им предложих – не виждам нищо притеснително – най-добре е съдържанието на тази папка да излезе изцяло във вестниците, никой няма да има какво да каже, в крайна сметка няма нищо вътре, което да го уличава примерно, че е говорил срещу колегите си. Въпреки че съм убеден, че сме говорили за неговите колеги историци - кой в каква област работи. Да кажем имало е идея да се изгради ВМРО, което впоследствие само се изгради без съдействието на службите, и то много бързо. През 1989 г. службите изгубиха интерес към македонския въпрос, България призна първа Македония. Отдел РИК беше ликвидиран може би 2-3 години преди това, ние преминахме към отдел “Активни мероприятия”.
Срещи след 1990 г.
- Срещнахте ли се с него след 1990 година?
- Имах една среща с Жоро Първанов и Николай Добрев през 1997 г., когато предстояха парламентарните избори, Първанов вече беше станал председател на БСП. Бях служител на Международна ортодоксална банка “Свети Никола”. Направихме среща буквално за 5 минути, питахме се какво ще правим сега. Кольо излезе с предложение за наше с Първанов съвместно интервю. Казах, че не виждам необходимост и че ще бъде нагласена работа. Казах на Жоро: “Ти няма от какво да се притесняваш”. Той ми отговори: “Да, аз съм си чел досието. Всичко, което е написано там, е така, както е било.” Накрая решихме нищо да не правим и ако нещо излезе на бял свят, знаем какво да кажем, защото едва ли има какво да крием, а истината не е притеснителна за никого. Разбрахме се всеки самостоятелно да си каже каквото има да казва по този въпрос. Мисля, че всеки, работил за националната сигурност на България, трябва да се гордее с този факт. А и това бяха времена, когато ако поискаш от научен работник да сътрудничи, той никога няма да каже “не”, още повече че не искаш от него да си топи колегите, а просто искаш неговите знания да помогнат в една държавна дейност.
- По негова молба ли беше срещата през 1997 г.?
- Да, аз бях в банката, обадиха ми се и ме помолиха да отида.
- Имали ли сте други срещи с Георги Първанов?
- Виждал съм го пред “Позитано” един-два пъти. Единият път ядеше баничка. “Отбий се, каза, - някой път да се видим и да поговорим, ако мога да ти помогна с нещо.” Така и остана, и повече не съм се занимавал. Не виждам какво повече да си кажем. Когато през 2001 г. той стана президент, си подадох документите за работа в президентството и на третия месец, още не беше сглобен екипът, ми се обадиха, че съм приет. Но впоследствие не бях приет. Но не тая обида, защото нашата обща дейност и нашето минало в никакъв случай не би трябвало да бъдат задължение на единия към другия. И ако отначало имах някаква горчива утайка, като размислих, стигнах до извода, че много правилно е постъпил. Не става дума за моето интелектуално ниво и за грамотност, става дума за това, че един президент не би трябвало да работи с оперативния работник, който го е водил на времето, и второ, както гръмна този скандал, ако съм под крилото на президентството, работата ще излезе малко по-сериозна и нагласена. С това той няма в какво да бъде упрекнат, че ми е подал ръка, с нищо не ме е подкупил. След като нещата не станаха, реших, че вече няма да се занимавам с администрация и с чиновничество и реших да се обърна към себе си и да се занимавам със строителство. Мисля, че политиката е много мръсна работа и не е за мен.
- По-мръсна от разузнаването?
- Да, определено.
Сделка
- Защо според вас това досие не беше използвано още през 1997 г.?
- Имало е някакво споразумение. Вероятно и Първанов е държал Костов с нещо. Всъщност тогава политиката е била на кантар, предполагам, че наистина е имало споразумение и са знаели, че това досие няма да излезе. Иначе тогава Първанов щеше да се изкаже за тази част от живота си съвсем открито. Предполагам, че Иван Костов има копие от досието и го е виждал и чел много повече, отколкото го е чел Георги Първанов или аз. Защо точно сега Иван Костов е решил да шуми около това досие, може би, защото вече условията за сделка не съществуват. Той знае, че колкото и малък да е скандалът, може да се раздуха.
Той изгуби интерес
- В момента търдят, че в досието има 2 справки , а вие казвате, че сте имали 5-6 срещи.
- Трябва да има справка – проучване за Георги Първанов – всичко, което трябва да знам за него, преди да тръгна да работя. Къде е живял, какви са родителите му, справката е много пълна. След това има план за срещата, вътре има рапорт как е проведена срещата, и да има още една справка за още една среща, когато сме се обявили като служба. И това е. Другите срещи са били лежерни, те не са били ангажиращи с някакъв сериозен разговор. Съмнявам се, че някой е сменял нещо, което е почти невъзможно, защото то се подшива, подпечатва, в общи линии да смениш листове в едно досие е нещо много сложно. Правихме и среща на Първанов с Методи Димов. Хубаво е да знаеш човека, за когото работиш, да знаеш причината, поради която му се налага да му се помогне.
- Тук, в България?
- Да.
- И как протече тя?
- Първанов е много въздържан, той никога не е изразил емоция по отношение на тази си работа, може би му е била малко в повечко, защото обикновено бавеше материалите, а ние бързахме.
- Писал ли сте становище, че Георги Първанов е негоден за вербовка?
- След една такава среща е редно да напиша рапорт, с който да известя ръководството, че нещата отиват към приключване. Прецених, че няма да мога да продължа с него. Той изгуби интерес. Може би, защото когато започна работа при Александър Лилов, той е знаел какво ще се случи.
Президентът: Задачата ми бе поставена по искане на МВнР
Няколко думи по т.н. случай “Гоце”. Такава папка има в архивите на разузнавателната служба. Тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак, от мен. В тази папка е отразена работата ми като научен консултант и редактор на един виден български емигрант – голям родолюбец, изстрадал националната ни кауза. Папката е доста поизмачкана, видимо ползвана многократно, но слава Богу, запазена. Въпреки че вероятно са правени много копия… Става дума за задача, която ми беше възложена от ръководството на института по искане на МВнР … лицето, което разясни характера на работата, се представи за сътрудник на Външно министерство. …В края на работата по изданието (книгата на Методи Димов – б.р.) служителят е направил едно непонятно за мен предложение за зачисляването ми на отчет. Без да се случва абсолютно нищо. Без да има никакъв факт. Разработката е закрита.…Въпреки че няма документ, удостоверяващ заплащане, аз заявявам, че съм получил еднократен хонорар по тогавашните тарифи за консултантска и редакторска работа, осъществена в продължение на няколко месеца. Вероятно доста по-малък от хонорарите, които са получавали тогава авторите на партийния орган в. “Работническо дело”.
|
Edited by - moderator on 06/30/2006 22:19:30 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 07/06/2006 : 15:51:10
|
Отварят досиетата със закон
05 Юли 06, 17:42 / Автор: fbi-bg
В тройната коалиция ще бъде направена консултация и ще бъде излъчена работна група, която да подготви законопроект за досиетата, съобщи Татяна Дончева от “Коалиция за България”, която е председател на подкомисията към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разглеждаща въпроса с архива на ДС.
От подкомисията бяха изслушани представители на комисиите "Бонев" и “Андреев” както и бивши директори на Дирекция “Информация и архив” към МВР. По време на изслушванията е било изразено ясно становището, че е необходимо въпросът да бъде решен законово. Постигнат е консенсус, че трябва да бъде създаден специален орган, който да се занимава с досиетата на бившата ДС.
Органът трябва да бъде излъчен от Народното събрание, да се отчита пред него, както и да се намери подходящ механизъм за прозрачност на дейността му. Изказано е било също така и становище, че е необходимо архивът да се събере на едно място, но според други от изслушаните, той трябва да остане както е сега, разпръснат по различни ведомства. Голяма част от архивът на ДС е запазен, но трябва да бъде решен въпроса с “черния пазар” на досиета, каза Дончева. Заради това, според нея, в бъдещия проектозакон трябва бъде определена дата за предоставяне на документите на органа.
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 07/10/2006 : 15:02:12
|
Pisha na latinitsa, zashtoto neshto stava sys software.
OGROMNA STATIJA, PUBLIKUVANA TOKU-SHTO ZA LITSETO KOSEV - SHTATEN OFITSER NA DS, DNES AKADEMIK I CLEN NA PREZIDIUMA NA VAK - CHETETE SAMI!
http://mediapool.bg/show/?storyid=119226 |
Edited by - kkabakciev on 07/10/2006 15:04:24 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 07/10/2006 : 16:16:36
|
Действително, ето и самата статия:
Защо доказан щатен сътрудник на ДС продължава да е зам.-председател на БАН?
Лазарин Лазаров, д-р на химическите науки, САЩ
10 Юли 2006
www.mediapool.bg
Въпреки че все още има спорове върху пълното и безусловно отваряне на архивите на бившата ДС, може да се счита, че българската общественост е достигнала консенсус за необходимостта публични личности – депутати и висши ръководни лица от изпълнителната и съдебните власти – да бъдат проверявани за чисто минало.
Както е известно, Законът за достъп до документите на бившата ДС предвиждаше една комисия да провери всички 1225 депутати от ВНС, и от 36-, 37- и 38-то НС, дали са имали някакво сътрудничество. В доклада на тази комисия от май 2001 г се съобщават имената на 53 доказани щатни и нещатни сътрудници. Между тях са имената на двама член-кореспонденти на БАН – Александър Янков и Константин Косев. И двамата са били щатни сътрудници на 1-во Главно управление на ДС през седемдесетте години съгласно наличните ведомости за получаване на заплата.
Както знаем, след тези проверки последва период, в който въпросът за бившето сътрудничество на публични лица и отварянето на архивите остана приглушен и на заден план при разбития двуполюсен модел на държавно управление. Този въпрос, обаче, придоби напоследък отново значение и стана предмет на публични дискусии във връзка с присъединяването към ЕС.
Особено се дискутира присъствието на сътрудници на бившата ДС в медиите. А как стоят нещата за това присъствие в българската академична наука?
Може би малко знаят, че броят на такива бивши сътрудници сред учените от БАН и ведущите университети е особено висок. Това се дължи до голяма степен на обстоятелството, че безскрупулната ДС имаше практиката да вербува почти всички учени, заминаващи на специализация в капиталистическа страна за повече от една година, да сътрудничат за научно-техническо и друго разузнаване и за събиране на сведения за чужденци.
Много от така вербуваните нещатни сътрудници са изпълнявали доста неохотно и формално задачите си и то само по време на престоя им в чужбина. Но други са се вживявали в ролите си и са установявали постоянно сътрудничество, като са ставали и щатни сътрудници на 1-во ГУ. Събирани са сведения за всички западни по-образовани чужденци; специализанти на издръжка на чуждата страна са събирали и предавали сведения за своите ръководители и колеги.
От една страна, може да се счита, че сътрудниците на бившата ДС в науката не са така “обществено опасни”, доколкото не са на ръководни постове и не участват в политическия живот. Но от друга страна, взимайки предвид хуманитарния характер на науката, тяхното присъствие на висши ръководни постове (ректори, членове на Президиума на БАН и на ВАК), както и на длъжности изискващи пряк контакт със студенти и аспиранти, е изключително нежелателно.
Българската наука не може да изпълнява истинското си хуманно предназначение, да се интегрира с европейската и да възпитава млади учени, с такива хора.
Изваждането на досието на чл.-кор. Константин Косев го заварва на поста заместник-председател на БАН. В медиите по това време почти няма отразени някакви обществени реакции спрямо този факт. Като че ли случаят с Янков и Косев бързо се забравя в научните среди. Повечето ръководства – на БАН, на университетите, на Съюза на учените - като че ли приемат, че в научната професия такива издирвания са излишни и че такива минали действия остават извън обсега на научната и гражданска етика.
Докато Александър Янков остава до голяма степен извън обществения и научен живот, Константин Косев, обаче, съвсем скоро, през 2003, е избран за академик. Въпреки че в критериите за избор фигурира и участието в “държавни органи”, работата му като бивш щатен служител на ДС очевидно въобще не е била разглеждана.
И така се стига до общото събрание на БАН на 25.10.2004 г., когато председателят на БАН акад. Иван Юхновски предлага акад. Константин Косев да бъде преизбран за заместник-председател на БАН. Може ли да се допусне, че председателят не е знаел за принадлежността му към бившата ДС, отразена и дискутирана в медиите три години преди това? Няма публикуван никакъв документ, от който да се види как е била дискутирана кандидатурата на акад. Косев в Общото събрание. В съвсем краткото комюнике на БАН по този повод се казва само, че членове на събранието изразили становища по предложението и проличала тяхната поддръжка. Акад. Косев е бил избран (без да се съобщава точният резултат от гласуването).
Мрежата от бивши сътрудници на ДС е замесена в корупцията, сенчестия бизнес и престъпността. Тази служба на тоталитарния режим допринася много за злепоставянето на България в международен мащаб. Бивши щатни сътрудници на висши ръководни постове в държавни организации не могат да не бъдат обект на обществено внимание и подозрителност. Такива лица представят България и на редица международни форуми, а не може да се очаква, че известните и доказани у нас, не са известни и в чужбина.
Ето един пример, който, според мен, отразява облика на бившата ДС и публични изяви на бивши нейни служители, които не могат да останат международно незабелязани: Миналия месец у нас бе на посещение президентът на фондация “Александър фон Хумболт” проф. д-р Волфганг Фрювалд. Това е фондацията, дала възможност на стотици български учени да работят по две години в най-реномираните немски институти и университети при много добро заплащане.
Проф. Фрювалд беше награден с почетния знак на БАН “Марин Дринов с лента” и отличието му бе връчено на церемония на 20 юни от заместник-председателя на БАН – акад. Константин Косев. Т.е от човек, който е бил Хумболтов стипендиант две години и същевременно е доносничил за своите немски колеги като нещатен, а по-късно като щатен сътрудник на бившата ДС. Трябва ли да си въобразяваме, че германските власти не знаят за това? Няма ли някакъв цинизъм в този акт?
Аз мисля, че чашата наистина прелива с това, което стана само няколко дни след това. На 26. юни министър-председателят Сергей Станишев подписа Заповед за назначаване на нов Президиум на ВАК. И новоназначен член на този Президиум е – кой мислите? – акад. Константин Косев!
Президиумът на ВАК е органът, който осъществява методично ръководство и контрол на системата за оценка на постиженията на българските учени. А развитието на българската наука се обуславя именно от тази система. Как ли ще погледне акад. Косев, ако някой негов колега “от доброто старо време” трябва да бъде атестиран от ВАК?
Аз мисля, че историята на акад. Константин Косев добре илюстрира защо българската общественост трябва да знае кой и как е сътрудничил на бившата ДС. И защо такива хора не би трябвало да бъдат на висши ръководни постове в държавни организации, включително в науката.
Голямото болшинство на българските учени и граждани не следят и не знаят за този и други подобни случаи. Не трябва ли един път завинаги да се пресече достъпът на някои сътрудници на бившата ДС до най-висши постове? Полезно и необходимо е този случай да придобие публичност чрез медиите. Ние не знаем много неща – нека акад. Костов да каже как ги вижда. Нека председателят на БАН, акад Юхновски, да каже какво е имал предвид, като го е предложил за свой заместник.
Ние не можем да не отчетем, че ДС е бил един безскрупулен репресивен орган на отречения тоталитаризъм и да не изискваме човек като акад. Константин Косев да не може да бъде Зам.-председател на БАН и член на Президиума на ВАК.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 07/10/2006 : 16:50:12
|
Александър Градинаров: ЕС да поеме отговорността да декомунизира България
Петър Вълков 10 Юли 2006 | 13:36
www.express.bg
Досиетата трябва да бъдат отворени. Предишните български управници се крепяха на власт единствено поради сляпото си подчинение на КПСС и КГБ. Как искате същите хора или техните потомци да разкрият собствените си престъпления, казва още пред ЕКСПРЕС.БГ съоснователят и главен редактор на „Парижки вести”, който живее в чужбина вече 15 години. Градинаров е преподавател по култура и комуникации в два френски университета. “Парижки вести” е съвместно издание с вестник “Будилник”, който е най-голямата медия за емигрантите от български произход в Европа. Разпространява се в Англия, Франция, Германия, Чехия, Холандия и България. Скоро изданието ще се появи и в САЩ и Израел.
Г-н Градинаров, защо инициирахте подписката и писмото до Оли Рен за разсекретяване на архивите на ДС?
Както е известно на всички, общественото мнение в България има нулева стойност за управляващите. Българските медии полагат непосилен труд, за да уличат престъпници и нарушители, но практическия резултат от тази обратна връзка с властта също клони към нула. В тази парадоксална ситуация, единственият възможен арбитър остава Европа. Ако Европа не наложи вето върху безобразията на българската управляваща класа, тогава последната инстанция остава Бог.
Колко души са подкрепили искането ви до момента?
Досега подписалите петицията са над 500 души, но техният брой расте. Като трябва да се знае, че половината от тези хора живеят в България.
Защо според вас точно сега проблемът с архивите попадна във фокуса на общественото внимание?
Поради простата причина, че комунистите за пореден път използуваха досиетата за шантаж. Скандалът избухна на Втората международна среща на българските медии в Чикаго, където вътрешният министър Румен Петков бе обвинен в шантаж, достоен за комунистическите практитки от преди 10 ноември. Разбира се, ако досиетата не се разсекретят, те и за в бъдеще могат да бъдат използувани по този начин от властимащите.
Как българите в чужбина гледат на този проблем? Той попада ли в дневния ред на сънародниците ни зад граница?
Ако на българите в чужбина се даваше действително възможност да гласуват и да участвуват в политическия живот на страната, настоящата коалиция никога не би управлявала България. След като българите в България не успяват да реагират, какво друго им остава на българите зад граница освен да се възмущават?
Вие лично бил ли сте преследван от ДС?
Никога не е късно.
На какво се дължи според Вас забавянето на разсекретяването на архивите на ДС?
Все пак България е последната страна в региона, която предприе този ход. Само до преди 15 години България беше най-безропотният сателит на СССР, българските управници се крепяха на власт единствено поради сляпото си подчинение на КПСС и КГБ. Как искате същите хора или техните потомци да разкрият собтвените си престъпления. Друга причина за забавянето е липсата на истинска дясна опозиция в България. Десните ценности у нас са фикция. Липсата на обществен контрол и истинско гражданско общество, което да упражнява натиск върху властта.
Смятате ли, че българският политически елит го е страх от разобличаване в сътрудничество и зависимост от бившите служби?
Не знам какво се нарича елит в България - потомците на работническо-селската класа, рабфаковски кадри и бивши профсъюзни и партийни деятели? Критериите на подбор и до днес са същите. Както сричаха българския език преди 15 години, така продължават да го сричат и днес. Да не говорим, че си позволяват да псуват публично и да се държат като пъдари, какъвто им е коренът. Ако те бяха успели да надхвърлят потеклото си на овчари, ако бяха сложили кръст на миналото си на палачи, какво тогава би им попречило да извършат разсекретяването на досиетата? Интелектуалната доблест и политическо достойнство се градят с поколения, докато единственият политически урок, който нашия псевдоелит е получил от своите бащи, е размахването на тояга и близането на подметки. Целият този шум за съхраняване да държавната сигурност е прах в очите. България отдавна няма военна и духовна доктрина. Не настоящи държавни тайни съхраняват те, а стари, които ще докажат на всички кои са всъщност. Всъщност досиетата ще разкрият как в продължение на 60 години властимащите са унищожавали истинския елит в България.
В писмото си пишете „Щатни служители и сътрудници на Държавна сигурност все още се радват на завидно положение в обществото - в политиката, в държавните, а скоро и в европейските институции, в медиите”, като наблюдател считате ли, че тези хора представляват заплаха за свободата на пазара и демокрацията в България?
Ако те не представляваха пречка и заплаха, положението на България би ли било толкова окаяно? Капитализмът в България не съществува, гражданското общество не функционира, четвъртата власт е глас в пустиня. Некомпетентността на управляващата каста е бариера за преминаване на България в лоното на Европа като равноправен член.
Как според Вас трябва да стане разсекретяването на архивите на бившата ДС?
Преоткриването на Америка в ХХІ век не носи дивиденти. Достатъчно е да се види какво са направили други държави в подобно на нашето положение, да се избере най-строгият вариант, за да се компенсира забавянето, да се гласуват съответните закони, които да се приложат със съответната им строгост. Ако българската репресивна машина не е в състояние да се справи, да се поиска помощ от Европейския съюз. Също както Съюзниците помогнаха на Германия да се данацифицира в 1945 г., така днес Европейският съюз трябва да поеме отговорността да декомунизира България.
Трябва ли да има някакви лустрационни мерки срещу бивши служители и агенти на ДС?
Предполагам, че много бивши служители на ДС, поне тези, които са имали нещо в главите си, са успели да си намерят далеч по-доходна и интересна работа. Останалите, разбира се, трябва да попаднат по ударите на лустрацията, не за друго, а за да не пречат развитието на свободното капиталистическо общество.
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 07/11/2006 : 15:42:41
|
Nova statija po temata:
http://mediapool.bg/show/?storyid=119261
Predlagam da ne se pomajvame, a da napravim iskane za oglasjavane na dosietata na vsichki litsa, zaemashti vazhni postove v akademichnata sfera! Dokato ne sa vyzniknali novi prechki!
____
Software pak ne raboti, ne priema kirilitsa! |
Edited by - kkabakciev on 07/11/2006 15:44:58 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 07/12/2006 : 08:28:52
|
И за Галя Маринова, и останалите от групата за промяна на закона!
Подновявам предложението си с едно отворено писмо да поискаме да бъдат отворени досиетата на всички лица, заемащи важни длъжности в академичната област!
Нека да не закъсняваме и да не чакаме да възникват нови пречки! |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Да се извадят ли досиетата на учените?
