http://www.pueron.org/pueron/forum/
http://www.pueron.org/pueron/forum/
Home | Profile | Register | Active Topics | Members | Search | FAQ
Username:
Password:
Save Password
Forgot your Password?

 All Forums
 Uceni za nov zakon za naucnite stepeni i zvania
 Forum
 Закон за развитието на академичния състав в РБ
 New Topic  Reply to Topic
 Printer Friendly
Next Page
Author Previous Topic Topic Next Topic
Page: of 17

Andrey_Kurtenkov

Bulgaria
578 Posts

Posted - 11/25/2009 :  11:18:05  Show Profile  Send Andrey_Kurtenkov an ICQ Message  Reply with Quote
Най-сетне бяхме ощастливени да се запознаем с Проектозакона за развитието на академичния състав в Република България и отварям нова тема, в която да разменяме мъдри мисли по неговите текстове.
Най-напред, ще призная, че очаквах нещо по-лошо. Нищо лично към Сергей Игнатов, но неговите медийни изяви по тази материя бяха доста непоследователни и разсеяни - докато предлаганият проектозакон съвсем последователно прокарва идеята за абсолютната самостоятелност на научните институции. В този смисъл, добре е, че поне си изяснихме какво точно иска новият министър. Не съм сигурен, обаче, дали е добър предлаганият вариант за България - при сегашната ситуация - когато водеща позиция по повечето места имат никому ненужни днес титани на социалистическата ни наука. Аз не искам да съм учен на ЛТУ, или на АГРОЛИНК, или на ИРИОН - аз искам да съм учен на България и точно в този смисъл аз гледам на своята дейност - като на дейност в служба, най-вече, на българските предприемачи от областта на животновъдството и ветеринарната медицина (а ще си позволя да добавя - и в служба на българското общество като цяло; пък ако стане тъй, че допринеса с нещо за вселенския прогрес като цяло - толкоз по-добре). На какво основание да очакваме, че доказали своето тесногръдие люде, ще са способни да надхвърлят непосредствения си интерес на административни ръководители и ще поставят над него общонационалния интерес? Как ще стане така, че тези, които нееднокартно са демонстрирали неспособността си да видят по-далеч от носа си, сега изведнъж ще придобият един мащабен и прозорлив поглед?
Умишлено не коментирам в този уводен пост конкретни текстове от проектозакона - най-малкото защото очевидно не това ще е текста, който ще бъде внесен в Министерския съвет, а след това - и в Народното събрание. Затова и не споделям ентусиазма, който видях тук-таме из Интернет как най-сетне дългоочакваната реформа била тръгнала - ще си позволя да ви припомня, че имаше в минали ОНС-та проектозакони, които даже бяха минали на първо четене - и - нищо. Така че - тепърва всички антиреформаторски сили от всички етажи на властта ще се занимават да изглаждат текстовете на този закон, така че никаква реална реформа да няма. И в този смисъл - аз допускам варианта, независимо от принципното си несъгласие с преминаването на всички възможни процедури под абсолютната власт на феодалните старци (думичката "старци" аз я упоатребявам, разбира се, в манталитетния, а не във възрастовия смисъл на думата - това е задължителна уговорка, която вицепремиерът Дянков беше длъжен да направи - и много, много жалко за него, ако той я е употребил във възрастовия й смисъл), в бъдеще да съм сред защитниците на този проектозакон - ако се окаже, че той е едно необходимо зло, за да бъде разчупено господството на научната номенклатура.

kkabakciev

Bulgaria
615 Posts

Posted - 11/25/2009 :  12:44:49  Show Profile  Visit kkabakciev's Homepage  Reply with Quote

Необходима е ЛУСТРАЦИЯ на комунистическите кадри и техните асоциати.

Аз бях този, който през 1991 г. предложи тази мярка - беше ми и възложено да го направя от страна на Синдиката на работещите в областта на науката при "Подкрепа". Вж. статията ми, озаглавена "Как партията бдеше над науката", публикувана едновременно във в "Век 21", бр. 46/1991 г., и в. "Подкрепа", бр. 68/1991 г.:
http://kkabakciev.blog.bg/nauka/2009/10/20/kak-partiiata-bdeshe-nad-naukata.419072

Лустрация, както знаем, не стана. В Германия стана, и вече е забравена. Тук не стана заради малоумието на така наречените демократи - и по онова време, и след това, по времето на драгалевския писач в "Работническо дело".

Та се наложи сега на пожар пожарникарят Бат Бойко и неговите хора да правят реформа в академичната сфера. И тази реформа, както изглежда, няма да включва лустрация.

Кой е виновен ли? Ами виновни са участниците в академичната сфера. Както много пъти съм казвал, те в огромното си мнозинство са едни влечуги, лазещи всеки ден и час по корем пред началниците за трохици от трапезата им. Но трапезата отдавна е съвсем мизерна, а вече и на абсолютно привършване. Както се казва - каквото сам си направиш, друг не може да ти го направи, нали!
Go to Top of Page

sivanov

Bulgaria
17 Posts

Posted - 11/25/2009 :  13:31:26  Show Profile  Reply with Quote

Сега ще настане вой :)

При бързо прочитане:
ПРИНЦИПИТЕ ЗАЛОЖЕНИ В ЗАКОНА СА ВЕРНИТЕ, особенно премахването на ВАК с нейните многобройни комисии, както и "голямата докторска" дисертация.
Но подробностите , детайлите са в много суров вид.
Само на три неща ще обърна внимание защото знам, че точно те няма да се погледнат от повечето:

1. Министърът твърди, че ще децентрализира управлението на институтите, но навсякъде процедурите се стартират от председателите на БАН и Селскостопанска академия. За каква децентрализация тогава става въпрос?

2. Когато се говори за научни организации навсякъде се подразбират БАН или ССА. Малко обидно е да ме сравняват с "феодалните старци". За разлика от академиците се занимавам и с изследвания. Ами в фирмите няма ли учени? Трябва ли една организация да има "научен" (от кого и на какво научен е друг въпрос) или факултетен съвет за да се занимава с изследователска работа. Тогава всички тези компании от които нашенските "велики" институти купуват апарати, технологии и т.н. може би не правят наука. Или стотиците научни паркове не произвеждат иновации? Не е ли време да признаем, че нашенските (демек БАН-ските) представи за научна организация са безкрайно остарели и олигофренски. Ако разбиранията за научна организация останат в закона, както са предложени в сегашния им вид, се дискриминират хиляди учени от компании и болници, защото видите ли не са се обявили за научни организации (на бюджетна издръжка разбира се). Или казано по друг начин - "Ако не си пиявица на гърба на данъкоплатеца не си истински учен".

3. За заемане на длъжности се предвижда конкурс последван от избор, както междувпрочем и досега. Това е институционална шизофрения. Ако някакъв съвет не вярва на комисията за изпити която сам е назначил то тогава да не прави такава. Или едното или другото. А някой сетил ли се е да погледне кодекса на труда?

СИ
Go to Top of Page

flatwood

54 Posts

Posted - 11/25/2009 :  21:37:31  Show Profile  Reply with Quote
quote:
Originally posted by sivanov


Сега ще настане вой :)

2. Когато се говори за научни организации навсякъде се подразбират БАН или ССА. Малко обидно е да ме сравняват с "феодалните старци". За разлика от академиците се занимавам и с изследвания. Ами в фирмите няма ли учени? Трябва ли една организация да има "научен" (от кого и на какво научен е друг въпрос) или факултетен съвет за да се занимава с изследователска работа. Тогава всички тези компании от които нашенските "велики" институти купуват апарати, технологии и т.н. може би не правят наука. Или стотиците научни паркове не произвеждат иновации? Не е ли време да признаем, че нашенските (демек БАН-ските) представи за научна организация са безкрайно остарели и олигофренски. Ако разбиранията за научна организация останат в закона, както са предложени в сегашния им вид, се дискриминират хиляди учени от компании и болници, защото видите ли не са се обявили за научни организации (на бюджетна издръжка разбира се). Или казано по друг начин - "Ако не си пиявица на гърба на данъкоплатеца не си истински учен".


Аз поне не зная компания, болница, национална лаборатория или друга научна организация извън университет или колеж в САЩ да присъжда звания "професор" (и вариантите му) или степента "доктор". В тези звена работят доктори получили своето PhD от университет, обръшението към тях и между тях е само с Dr (Dr. Smith, Dr.Ivanov),а организацията сама си решава как ще нарича и степенува длъжността им като вариантите са най-различни: (Senior, Distinguished) Researcher(Scientist, Fellow, Member)

quote:
Originally posted by sivanov



3. За заемане на длъжности се предвижда конкурс последван от избор, както междувпрочем и досега. Това е институционална шизофрения. Ако някакъв съвет не вярва на комисията за изпити която сам е назначил то тогава да не прави такава. Или едното или другото. А някой сетил ли се е да погледне кодекса на труда?


Въбще не е нужен изпит. Кандидатите така или иначе вече са с докторска степен, публикации (иновации, патенти). Трябва просто да се направи предварителна селекция и подреждане на основата на документите на кандидатите, интервютата на всеки кандидат с членовете на журито (селекционната комисия) и други заинтересовани членове на колегията, както и впечатленията от кандидатите получени на изнесени от тях семинари, където те представят своите достижения и планове. Оттам нататък изборът би трябвало да е сравнително лесен и правилен.

Edited by - flatwood on 11/25/2009 21:48:58
Go to Top of Page

sivanov

Bulgaria
17 Posts

Posted - 11/25/2009 :  22:41:27  Show Profile  Reply with Quote
Не съм имал предвид компаниите да бълват професори - там планът ще бъде преизпълен от университетите. По сегашното определение компаниите не са научни организации, т.е. държавата не признава, че те се занимават с изследвания. От това произтичат редица следствия. У нас компаниите нямат достъп до финансиране от НФНИ, а учените имат нарушена мобилност т.к. никой не иска да рискува постоянната държавна работа и да основава собствена фирма. Необходимо ли е да припомням, че иновациите (а и много фундаментални изследвания) по света се правят предимно в компании, а не в държавни унивеситети и научни центрове. Учените трябва да имат възможност прехвърляне от университетите в фирми и обратно, без от това да пострадва кариерата им. Ако няма частна инициатива няма и прогрес - за справка вижте БАН.

Go to Top of Page

flatwood

54 Posts

Posted - 11/26/2009 :  02:56:57  Show Profile  Reply with Quote
quote:
Originally posted by sivanov

Не съм имал предвид компаниите да бълват професори - там планът ще бъде преизпълен от университетите. По сегашното определение компаниите не са научни организации, т.е. държавата не признава, че те се занимават с изследвания. От това произтичат редица следствия. У нас компаниите нямат достъп до финансиране от НФНИ, а учените имат нарушена мобилност т.к. никой не иска да рискува постоянната държавна работа и да основава собствена фирма. Необходимо ли е да припомням, че иновациите (а и много фундаментални изследвания) по света се правят предимно в компании, а не в държавни унивеситети и научни центрове. Учените трябва да имат възможност прехвърляне от университетите в фирми и обратно, без от това да пострадва кариерата им. Ако няма частна инициатива няма и прогрес - за справка вижте БАН.


Разбира се, че компаниите не са научни организации, но към по-големите от тях трябва да има научни звена като част от корпоративната наука. Средствата, които бизнесът сега НЕ ОТДЕЛЯ за наука, би трябвало да се насочват именно там. За малкия и среден бизнес, изискващ по-солидно научна подплата, средства вероятно могат да се търсят в Националния Иновационен Фонд (ако още го има), в европейски (а може би и български) програми изискващи съвместно участие на научна организация и производствена компания. Иначе, това което го искате, учените да имат възможност за прехвърляне от университетите в фирми и обратно, без от това да пострадва кариерата им, го няма никъде, освен в България, където можеш да имаш фирма и да си зает целодневно с нея като се водиш едновременно на работа (и получаваш заплата) в БАН или някои от многобройните университети.
Go to Top of Page

Andrey_Kurtenkov

Bulgaria
578 Posts

Posted - 11/26/2009 :  16:17:51  Show Profile  Send Andrey_Kurtenkov an ICQ Message  Reply with Quote
Присъединявам се към мнението на flatwood, че "Въобще не е нужен изпит" за асистент (и асистент-изследовател) - вариантът, описан от него е добър, възможни са и други варианти - но наистина не виждам логика да изпитваме кандидата за заемане на научна длъжност (чл.19, ал.1, т.1-3), при положение, че вече би трябвало да имаме възможност непосредствено да оценим неговите научна дейност и преподавателски умения (сиреч това, заради което са му нужни, и знаенето на чужди езици, и компютърните умения, и т.н.).
Що се отнася до спора между Сергей Иванов и flatwood, наистина съм раздвоен и би било хубаво да чуем колкото се може повече мнения. Да речем - по време на управлението на ОДС у нас беше приватизирана почти цялата мрежа от ветеринарни институти и ветеринарни станции, останала от соцепохата; както си му е реда - повечето бяха разграбени, но има поне един бивш институт, който работи доста добре и - смея да твърдя - на по-високо ниво отколкото държавните си конкуренти, фрашкани с феодални старци. Та - защо работещите там да нямат право да се титуловат с научни степени и длъжности? Ще обърна, в тази връзка, внимание и на един феномен, който по мои впечатления е доста разпространен в Европа - навсякъде из нашия континент е масова практика научни работници да си регистрират някакъв вид NGO-та и да участват във всевъзможни проекти чрез тях, а не чрез научните институции, в които работят; така че, многостаночници има не само у нас - и ми се струва твърде лицемерно да държиш на монопола на традиционните научни институции върху научните степени и научните длъжности, докато в същото време разчиташ на своето NGO, за да провеждаш научни изследвания.
По отношение на номерираната от sivanov, като точка първа - съвършено очевидно е, че в този си вид проектозаконът води не до една ползотворна децентрализация, а до заздравяване на господството на феодалните старци - тук, мисля, спор не може да има. И пак ще повторя, че твърдейки това, аз изхождам от досегашния опит. Ако в родните научни институции доминираше творческият дух и авторитетът на истински учени - бих приел предлагания закон безрезервно; ала действителността е доста по-различна - господство на административния произвол и злобен диктат - е, при това положение, не виждам как бих могъл да съм "за" този тип децентрализация (освен ако - пак ще повторя - реакцията на феодалните старци (напр. - както е вчерашната на ректора на СУ "Св. Кл. Охр.") не ме принуди да застана на страната на проектозакона).
Go to Top of Page

George_Chaldakov

148 Posts

Posted - 11/27/2009 :  07:26:53  Show Profile  Reply with Quote
ЗДРАВЕЙТЕ!

Поствам личното си мнение за хабилитациите, както съм го изпратил на "24 часа", но те вероятно няма да го публикуват...

George Chaldakov, MD, PhD


За вестник “24 часа”
Лично мнение
ЗНАНИЯ ИЛИ ЗВАНИЯ, ТОВА Е ВЪПРОСЪТ
Д-р Георги Чалдъков*


“Целият живот е решаване на проблеми” (Аll life is problem solving) е заглавието на книгата на сър Карл Попър, публикувана през 1999 г.
Сега един от проблемите, който се обсъжда в политическите и академичните среди, е кой да избира доценти и професори – ВАК или всеки университет самостоятелно?
Докато един професор участва в разговора на страниците на “24 часа”, използвайки “академични” думи, като “тарикати”, “тертип”, “демек”, “дередже”, проф. Ваньо Митев – ректор на Медицински университет-София – направи наистина академичен анализ на темата (“24 часа”, 26 ноември 2009 г.), която аз накратко съм поставил тук, като заглавие.
Въпросът е не кой да хабилитира – ВАК или университета, а какви да са оценъчните критерии за хабилитиране? Наукометричният подход (импакт фактор на списанията, в които публикуваш и в които си цитиран, колко докторанти и колко научни проекта ръководиш) засега е най-обективен в problem solving на кой може и кой не може да бъде доцент и професор. Този подход трябва да се прилага диференцирано към различните науки. Например, във фундаменталните биомедицински науки, както настоява и проф. Ваньо Митев, кандидат за доцент с публикации по-малко от 20 импакт фактор, и – аз продължавам – за професор с по-малко от 50 импакт фактор не трябва да бъдат допускани в конкурсите. Предимно колегите, които имат такава публикационна активност, могат ясно да артикулират истината – например: аз не познавам други ректори на медицински университети в България, освен проф. Владимир Овчаров и проф. Ваньо Митев, които прескачат (с лекота) тази оценъчна бариера. Словесните слаломи, които колеги с “маргинални” публикации, предимно администратори, правят около оценъчните стойности на наукометрията, са адаптивна реакция за научно-изследователско безплодие.
Ако министрите и депутатите не се съобразят с гласовете на български учени с реални приноси в науката, ще продължава чалгата на звания-без-знания в българските университети (и в БАН), а младите талантливи мозъци ще изтичат в напредналите страни по света. Така в нашата мила родина, ще имаме много звания-без-знания, т.е. доценти и професори без приноси и без знания в науката и образованието. И нарцистичното, почти онанистично хабилитиране ще продължава в България.

* Доцент по клетъчна биология, Медицински университет-Варна, гост-професор в Рим, Ниш и Каназава.

Go to Top of Page

Andrey_Kurtenkov

Bulgaria
578 Posts

Posted - 11/27/2009 :  08:59:35  Show Profile  Send Andrey_Kurtenkov an ICQ Message  Reply with Quote
Хора, мислете малко като пишете - как може "колко докторанти ръководиш" да е "най-обективен в problem solving на кой може и кой не може да бъде доцент", при положение, че нехабилитираните не могат да водят докторанти?
Впрочем, по сходен начин стои въпроса и с "ръководенето на научни проекти" - доскоро даже имаше изрична забрана нехабилитирани да бъдат ръководители на проекти на МОМН - описал съм тук в друга тема (“ЕВРОНАУКА, БЪЛГАРСКА НАУКА, ЕВРОФОНДОВЕ" – на стр. 6 - Posted - 07/17/2008 : 21:48:53) конкретен случай - сравнявам по една и съща европейска програма за съвместни проекти, изискванията на нашето Министерство на образованието и науката и на Міністерство освіти і науки України - дал съм конкретен текст там - изискванията са едни и същи, освен ... това, че в родния документ фигурира изискването ръководителят на проекта да е хабилитирано лице, докато при украинците такова изискване няма; но от такива факти наукометричните фундаменталисти не се интересуват - те са включили радиото на една станция и си дърдорят едно и също, без да се поогледат около себе си (ако изобщо живеят в България).
Изобщо, ако импакт-факторът на хората, които трябва да решат ставам или не ставам за доцент, е нула – колко импакт-фактор ще благоволите да ми поискате от мен?
А и – не ми е ясно – наукометричните фундаменталисти подкрепят ли този проектозакон? – защото още в първия член (ал.2) има клауза, която дава възможност на висшите училища и научните организации да запишат като изискване за доцент космически стойности на импакт-фактора (съвършено немислими за вече хабилитиралите се в съответното висше училище или научна организация) – значи наукометричните фундаменталисти би следвало да са доволни от проектозакона?
Ето защо, при сегашното “дередже”, за мен те са “тарикати”, които гледат да се пробутат до високи постове по номенклатурен “тертип” (мафиотски, “демек”). (Който се чуди защо са кавичките да погледне предното съобщение.)
България е селска държава - всички в дадено направление се познаваме и знаем кой колко струва. Големият проблем е не "какви да са оценъчните критерии за хабилитиране", а - те да са за всички еднакви; големият проблем е липсата на елементарна справедливост и господството на административният произвол в образованието и науката. Големият проблем е, че повечето заемащи ръководни постове в българската наука, гледат на своето началстване като на привилегия, а не като на отговорност. Зациклянето на импакт-фактора на наукометричните фундаменталисти е зло, защото то дава възможност на тези хора да увековечат господството си, поставяйки пред нехабилитираните непомерно високи изисквания - на каквито и те самите не отговарят. И ако тези с високите изпакт-фактори нямате дзъркели да видите това нещо - да ви пИкам на импакт-фактора.
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts

Posted - 11/27/2009 :  19:37:06  Show Profile  Reply with Quote
От форума на проф. Лазаров:
Мнение на проф. Лазарин Лазаров за новия проект окачен на сайта на МОМН

ОТВОРЕНО ПИСМО

до Министъра на образованието и науката във връзка с публикувания проект на „Закон за развитие на академичния състав в Р. България”


Уважаеми господин Министър,

С това писмо бих желал да привлека както Вашето внимание, така и вниманието на научната общност, върху допуснато недомислие в публикувания проект на „Закон за развитие на академичния състав в Р. България”, при което не се отчита разликата в целта, смисъла и характера на научните степени от една страна, и научните длъжности – от друга. Присъждането на научна степен и заемането на научна длъжност би могло процедурно да се съчетават само при условие че се отчита различието в техния характер и техната принципна независимост.



Целта и смисълът на научните степени са получаване на официално признание за научно постижение(я) от непосредствената научна общност (peers), което става по искане от даден учен/изследовател. Целта и смисълът на академичните длъжности са категоризиране на условията на които трябва да отговарят заемащите ги учени. Заемането на академична длъжност също става с избор от непосредствената колегиална общност, като за разлика от присъждането на научна степен, то може да бъде поставено на конкурсна основа. Присъждането на научна степен не може да бъде поставяно на конкурсна основа.



В пълно противоречие с горните принципни положения, в проекта процедурите по присъждане на научната степен ‘хабилитиран доктор’ и заемането на академичната длъжност ‘доцент’ са смесени по недопустим начин. Това се определя от следните два члена в проектозакона:
Чл.15 (1) Научната степен „хабилитиран доктор” се придобива едновременно със заемането на академичната длъжност „доцент” или „доцент-изследовател” и при условията и реда за заемането на тази длъжност,
и
Чл.26 (2) Академичните длъжности „доцент” и „доцент-изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.
Съответно, в проекта не се предписва процедура за присъждане на научната степен ‘хабилитиран доктор’ - чл. 30(1) постулира че избраният кандидат за длъжността ‘доцент’ автоматично придобива степента ‘хабилитиран доктор’.

Независимо че процедурата за заемане на длъжността ‘доцент’ предвижда избиращите да вземат под внимание ‘хабилитационен труд’ (характерен елемент на процедурите за научна степен), тази процедура е подчинена на целта заемане на длъжност на конкурсни начала и е недопустимо да води автоматично да присъждане на степента ‘хабилитиран доктор’. Чл. 15(2) дава възможност да се претендира за степента ‘хабилитиран доктор’ „независимо от заемането на длъжността доцент”, но процедурата си остава същата - некоректна за придобиване на степен защото кандидатът ще бъде поставен в конкурентни условия с обявяването на конкурс.

Следва че чл.чл. 15, 26(2) и 30 трябва съответно да отпаднат/се преработят. В проекта трябва да се определи отделна процедура за придобиване на научната степен ‘хабилитиран доктор’, като тя трябва да се отличава от процедурата за заемане на длъжността ‘доцент’ най-малкото с това че се открива във връзка с молба на даден учен, че не може да се използва от други кандидати и че се основава на избор на основата на хабилитационен труд. Предвидената в чл.30(2) „публична академична лекция” трябва да се изнася преди, а не след избора.

В проекта се предвижда званията ‘доцент’ (‘доцент-изследовател’) да заменят званията ‘доцент’ (ст.н.с. I ст.), получени по съществуващия ЗНСНЗ (чл. 2(1) от преходните разпоредби). По отношение на новата научна степен ‘хабилитиран доктор’ и доцентите по съществуващия закон не се казва нищо. Същевременно се предвижда академичната длъжност ‘професор’ да може да се заема само от заемащи длъжността ‘доцент’ и притежаващи степента ‘хабилитиран доктор’ (чл. 31(1)). Излиза че съгласно проекта заелите длъжността ‘доцент’ (ст.н.с. I ст.) по сегашния ЗНСНЗ няма да могат да стават професори ((!?!).

Необходим е корегиран проект съгласно който заелите длъжността ‘доцент’ (‘доцент изследовател’) да не получават автоматично степента ‘хабилитиран доктор’. Тази степен да се присъжда по отделна процедура и да бъде предпоставка за заемането на длъжността ‘професор’.

Придавам публичност на необходимостта от изменение на проекта съгласно горизложеното като се надявам че и други колеги ще се произнесат по допуснатите груби недомислия и че проектът няма да бъде внесен в Народното събрание без съответни поправки.

С уважение,
Лазарин Лазаров
доктор на химическите науки

bulgariansciencepro blems


Go to Top of Page

flatwood

54 Posts

Posted - 11/28/2009 :  06:49:19  Show Profile  Reply with Quote
quote:
Originally posted by George_Chaldakov

\ Въпросът е не кой да хабилитира – ВАК или университета, а какви да са оценъчните критерии за хабилитиране? Наукометричният подход (импакт фактор на списанията, в които публикуваш и в които си цитиран, колко докторанти и колко научни проекта ръководиш) засега е най-обективен в problem solving на кой може и кой не може да бъде доцент и професор. Този подход трябва да се прилага диференцирано към различните науки. Например, във фундаменталните биомедицински науки, както настоява и проф. Ваньо Митев, кандидат за доцент с публикации по-малко от 20 импакт фактор, и – аз продължавам – за професор с по-малко от 50 импакт фактор не трябва да бъдат допускани в конкурсите. Предимно колегите, които имат такава публикационна активност, могат ясно да артикулират истината – например: аз не познавам други ректори на медицински университети в България, освен проф. Владимир Овчаров и проф. Ваньо Митев, които прескачат (с лекота) тази оценъчна бариера. Словесните слаломи, които колеги с “маргинални” публикации, предимно администратори, правят около оценъчните стойности на наукометрията, са адаптивна реакция за научно-изследователско безплодие.


Импакт-факторът е оценка за списанието и едва ли е меродавен за качествата на статиите на определен автор. Една от причините е, че макар и в добро списание, дадена статия може да не получи никакво цитиране. Например, от Вашите 75 статии реферирани в Web of Science (т.е. в списания с импакт-фактор, 29 въобще нямат цитирания (от тях 15 публикувани преди повече от 10 години), а 12 са с по един цитат (в повечето случаи самоцитат). Това не е критика, при повечето автори е така. Втората причина е, че импакт-факторът може да се мени в широки граници във времето. Тук ще приведа пример от собствената си продукция. Преди 20 години изследванията в една от областите в която работех станаха толкова актуални, че Elsevier започна едно ново списание, посветено на тази област, което излиза и досега. Тогава за няколко години (през които там излязоха и десетина наши статии) импакт-факторът на списанието се вдигна до 4-4.5. След това интересът към тази област спадна и в момента импакт-факторът му е около 0.9. Може би точно по тази причина ISI Thomson (Web of Science) не включва импакт-факторът като наукометричен показател за отделния изследовател. Това, което се дава е: брой цитирания, брой цитиращи работи без самоцитирания и h-index. Мисля, че точно тези са показателите, които могат да служат за сравнение на кандидати за степен или звание, наред с подготовката на докторанти и дипломанти, преподавателска работа и спечелено външно финансиране.
Впрочем, доколкото споменавате проф. В. Митев, по показатели на Web of Science стоите доста по-добре от него и ако наистина сте все още доцент, а не професор, това само подтвъждава, че сегашната система е дефектна.
Go to Top of Page

George_Chaldakov

148 Posts

Posted - 11/28/2009 :  13:42:41  Show Profile  Reply with Quote
Към предишния ми постинг:

АДМИНИСТРАЦИУМ:
ЗНАНИЯ ИЛИ ЗВАНИЯ, ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

Пролог

И друг път съм стигал до извода, че сега в монитора на централните български вестници има 24 часа труд за поддържане капитала на цензурата. Тези дни от един български американец получих новината, че е открит администрациум (AD) - най-тежкият елемент в менделеевата таблица. По-нататък в новината пише, че AD няма протони и електрони и така има атомен номер 0 (нула). Той обаче има един Неутрон и много заместник-Неутрона и помощник-Неутрона. Този нов стар елемент е много токсичен и е в най-високи концентрации в парламентите, правителствата, президентствата, здравеопазването и университетите. За нас особено точно звучи съкратеното изписване на елемента, защото AD на български означава “ад”. В този смисъл цензурата в медиите е самозащитна реакция на AD.
Моето лично мнение
виж постинга по-горе
...
Concluding Unscientific Postscript
Надявам се, че някои AD са прочели или скоро ще прочетат книгата на сър Кен Робинсън, озаглавена “The Element: How Finding Your Passion Changes Everything”. И са чули мислите му, че “училищата убиват творчеството” (http://www.youtube.com/watch). Аз скоро ще изпратя “Университетът убива творческото мислене” на www.knigi-news.com и www.nessebar-news.com. Нали един мой бургаски приятел казва, че “истинският мъж не изневерява на жена си и на любовницата си”. Какво постижение, нали! А ние пишем за ВАК, университети и хабилитиране. Не е ли по-добре – за Сьорен Киркегор?

Д-р Георги Чалдъков
29 ноември 2009, Бургас-Варна


Edited by - George_Chaldakov on 11/28/2009 13:42:59
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts

Posted - 11/29/2009 :  11:02:01  Show Profile  Reply with Quote
От форума на www.mediapool.bg:

123
Получено на: 27.11.2009 г.


Игнатов не започва добре - започва както всички останали, тенденциозно и манипулативно. Игнатов казва, че има вузове, които дават докторски титли без да имат право и наистина трябва да е добре информиран, понеже НБУ е един от тези университети. Продават докторски на чужденци, при това без да минават през ВАК по горната причина, именно НБУ няма право да обучава докторанти. С новия закон ще имат възможност да продават доцентски и професорски звания. И защо ни плаши, че лично щял да проверява за нарушения - той за какво се мисли като е министър за 4 години? След 4 години нов закон ли ще коват? Или той няма да сдаде властта и ще огрява висшето образование вечно? Освен това този закон няма да мине близките 2 години.

Avuski
Получено на: 27.11.2009 г.

Редно е г-н Игнатов да не се учи от Дянков да хвърля бомби и да бяга. всички знаем, че е нужен нов закон, защо не взеха варианта на Герджиков, той е уважаван човек и знае повече от египтолога. освен това Игнатов мачка асистентите, какво ще им даде на тях, ще ги върне в първи клас, вместо да отпуши системата, ще я закучи още повече, но щом го иска народа и него и Бат Бойко нека го получи, след 3 години ще сменим закона, време е и ние да се пуснем в политиката, само че ние като дойдем да не съжаляват че изобщо са се родили такива момченца

телешкият възторг на АЗ
Автор: академик Швейк
Получено на: 28.11.2009 г.

човече, наричащ се аз,
тоз закон е като австроунгарската армия - уж могъщо изглежда, а е пълен боклук. Има много работа по него, преди да може да послужи за нещо. Не прекалявай с билата. А ако си бил трезвен, когато си си писал постинга, иди си вземи хонорара за хвалебствията. Пък получените парици може да ги инвестираш да си купиш професорска диплома.

От форума на www.capital.bg:

От: Melch [Анонимен | неутрално]
28 ноември, 17:58 Отговор


Игнатов ме разочарова напълно. Не познавах идеите му, не познавах университета му. Но сега съм потресен. Първо, от възможността да съществува толкова меркантилно-профанизаторси университет. Второ- от самомнението на бившия му ректор и настоящ всеобщ министър, че може да командери научната общност в цяла България по безпардонния, вятърничав и слабоумен начин, по който е командерил, унижавал истинското научно достойнство преподаватели в ръководения от него "университет. (Убеден съм в кавичките.)
Колеги от НБУ, защитили по общата и наистина трудна процедура, които сте приравнени по научни степени с доценти и професори, избрани буквално на махленска седянка - моите най-дълбоки съчувствия и колегиални състрадания.

От: Тубан [Анонимен | неутрално]
28 ноември, 11:58 Отговор


Малцина са тези, които „ще легнат на релсите” в защита на сегашната система за научно развитие (чрез системата на ВАК).
Проблемът е, че лансираният Проект за закон няма характер на нормативен документ. Той няма потенциала да е „гръбнака”, „инструмента” за реформа (прочетете Проекта, не разказите за него). Следователно, той първо ще блокира системата, а скоро след това ще я деградира. Последиците ще са фатални, защото това не е „акциза за бирата” – неговата промяна не влияе върху качеството на напитката. Системата на научните степени и длъжности може да се деградира за 2-5 г., но после, възстановяването, ако въобще е възможно, ще е въпрос на десетилетия.
Няма да е отстъпление, ако Законът сериозно се преразгледа. Една грешка (ВАК) не се поправя с нова грешка – новият Закон.

От: девалвация [Анонимен | неутрално]
28 ноември, 11:26 Отговор

Да се провери дали новият министър не фигурира в тефтерчето на Красьо Черничкия (докторант в свищов). струва ми се, че докторантът с ланците е писал проекта за закон. А правописните грешки в него са направо недопустими и за четвъртокласник.
Не знам какво се цели с този закон, след като званията и степените още не са разграничени. Едното си е работно място, а не офицерско звание. Каква е тази идиотия хабилитиран доктор, как се превежда на английски?
Аз си мисля, че ще е добре да се проведе и един външен одит на сега действащите ни доценти и професори!! всички си мишкуват в институтите, назначават си децата и племенниците, пускат си по някоя публикация в собствения институт и се чудят как да измамят студентите, че ги учат на нещо.

Ama
Много недомислен закон. Целта е лесно да се става д-р и професор и безкрайно трудно доцент. Защо не се отделят званията от степените? Т.е. доцент да може да става всеки доктор. Това на практика е работно място. Каква е тази глупост хабилитационен труд за доцент? Я отворете страницата на някой западен университет, който си търси асошейтед или фул професори и после пишете закон.

1.
Имам един въпрос:
Защо всички се спряха само на премахването на ВАК?
Всичко казано е верно. Но защо никой не обърна внимание на СНС, по чието предложение ВАК работи.
В комисиите на ВАК има някаква мандатност, а СНС-та са едни същи "библейски величия" всеки мандат сигурно по 20 години, които ги интересува само почерпката.
И когато видят някой да защитава докторат по-рано от 50 годишна възраст се стряскат някой да не ги засенчи. Мога да Ви разкажа как се защитава на 26 г. без да си от системата на някой ВУЗ...
Няколко пъти прочертох новия проект и не мисля, че това ще насърчи израстването на млади учени. Първо защото във всяка наука е различно, а този проект е писан за хуманитарни науки, което си е ясно от самото начало.
И второ в момeнта за да тръгне една прицедура за "доцент" например трябва да има решение на катедрата и натоварване от 30 часа. Съответно какво се случва с един главен асистен д-р, ако реше да стане доцент и има достатъчно научни трудове. Много просто трбва да му се разреши, а това не става докато има непенсионирани колеги. Е с новия закон нищо от това не се премахва даже се засилва, защото величията от катедрата става жури заедно с приятелчета от друг университет. Та дори да те пуснат, защото те са се пенсионирали и няма кой да води лекции, те няма да ти дадат рецензия.
А тези рецензии на два езика май ще си ги пишеме ние. Другия път попитайте доцента от НБУ на колко асистенти с докторат от неговия департамнт ще обяви конкурси за кариерно израстване или младите все няма да са готови.


Edited by - moderator on 11/29/2009 11:43:51
Go to Top of Page

Andrey_Kurtenkov

Bulgaria
578 Posts

Posted - 11/29/2009 :  18:43:49  Show Profile  Send Andrey_Kurtenkov an ICQ Message  Reply with Quote
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4527§ionid=5&id=0000901
Компютри и английски – идеалът на туземеца в племето на учените
Димитър Денков
Че за големи маси от туземното население работата с компютър и владеенето на Basic English минава за цивилизованост, е разбираемо. Това съответства на съвременната идеология, пак приемаща видимости за вечна истина.
Но това, че ония, които искат да се занимават с наука, трябва да се явяват на изпит по компютърни умения и да публикуват резултатите от изследванията си на английски, разкрива интересни черти от туземния манталитет. Още повече когато изискването е залегнало в проект на Закон за развитие на академичния състав в Република България, (вж. http://minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documentsproject/2009/Zakon_ras_261109.pdf ). В неговия чл. 10, ал. 2, 3. е казано, че кандидатите за докторанти полагат изпит по компютърни умения; чл. 13 изисква месец преди защитата на докторската работа на български и английски език да се публикуват авторефератът и петте рецензии на журито, "определено ad hoc за целите на съответната процедура", както стои една общо взето учена тавтология в чл. 12. Същото, но в разделен режим, се отнася до заемането на длъжностите "асистент", "доцент" и "професор": кандидат-асистентите трябва да положат изпит по компютърни умения (чл.19, ал.1,3), докато материалите за избора на доценти и професори трябва да бъдат публикувани на български и английски на страницата на съответното висше училище или научна организация (чл. 29, ал. 2). Дипломите, освен на български, щели да се издават и на английски.
Както можеше да се очаква, научното племе се литна по другите членове на предлагания закон, който иначе смело и смислено посяга на свещените крави, пазещи т. нар. високо ниво на българската наука: Висшата атестационна комисия, нейните подкомисии, специализираните научни съвети и безбройните научни шифри.
Предложението за тяхното ликвидиране
и замяната им с министерска тричленка, която да се грижи по процедурата, както и избраните ad hoc журита, които да присъждат съответните академични степени и звания, бе посрещнато с разбираеми вопли и грижи за "качеството".
В това отношение стражите на българската наука напълно потвърдиха подозренията, които законодателят изпитва към тях - вече не толкова по отношение на компютърните умения, колкото във връзка с научния морал в племето на учените. Неговата кастовост нямаше как да не даде отпор срещу тия предложения, като всичко се събра около довода, че с разбиването на йерархичната структура разни "университетчета" и "институтченца" щели да произведат хиляди доктори, доценти и професори. Критиците на закона, заети с високите цели на науката и поставящи се тутакси на мястото на жреците, които пазят тайните на знанието, естествено пропуснаха тъкмо най-обидното и най-смешното. Именно споменатите места за компютърните умения и публикациите на материалите само на английски. Тъкмо тези членове правят проекта за български закон уникален.
Това, разбира се, може и да са подробности в един закон, целящ
реформирането на висшите етажи на знанието
Но тъй като дяволът обикновено се крие там - в подробностите, е добре да бъдат видени тъкмо те. Те разкриват както туземното залитане по идеологията, така и предрешеното в загриженост безразличие към науката, а и към ефективността на образователната ни система изобщо.
Най-напред за компютърните умения. Фактът, че изпитът по тях се оказва едно от условията за достъп до научна кариера, фактът, че това бива подминавано в обсъжданията, заети с високите цели на "науката като такава", е многозначителен за контекста, в който се разполага "науката у нас". Тя се свежда до простите технически средства, чието владеене и чиито удобства се приемат за твърде важни в една научна кариера. Никой нормален човек не би отричал ролята на тия умения не само в съвременната наука, но и в съвременния живот. Тъкмо поради това законодателното посочване на тая очевидност е безсмислено. Може да се предполага, че когато човек е стигнал пред вратите на науката след поне шестнадесет години системно обучение, той няма как да не се справя с copy-paste командите и търсачките, които му отварят достъп до нея. Но туземният законодател, изпитващ оправдани подозрения в образователната система, докарала някого до намерението за научното творчество, смята подобен изпит за напълно смислен. Пък и другите средства за научна работа - библиотеки, лаборатории, кабинети и т.н. - у нас бездруго имат музеен характер в сравнение със съвременните образци. Затова той компенсаторно забива компютърните умения като условие, което отговаря на "съвременността", но и поражда съмнения спрямо цялата българска наука, след като влизането в нея минава през такава смешна цедка.
Като е до смях, няма как да не стигнем и до английския
Прекрасно е, че науката ни се отваря тъй широко към света. Достатъчно е обаче да се видят английските версии на интернет страниците на нашите висши училища и институти, за да се схване набързо, че това ще е и смешно. Ония, които владеят достатъчно добре тоя език, ще се забавляват от преводите на научните постижения на кандидатите и рецензиите на журито. Не че това няма да е така, ако въпросните постижения се публикуват и на други езици. Но все пак е по-справедливо хората да се смеят и на тях, както и да се излагат, пък и да взимат някой лев други преводачи. Както и да е, смешките, които е изключено да липсват в тая публичност чрез компютърната версия на езика на Шекспир, със сигурност ще отклоняват вниманието от научните претенции. Така обаче те още повече ще го насочват натам, където туземната наука подскача към висини, които рядко е имала, но които претендира да постига винаги, защото ги излага на Lingua Franca в днешния свят така, както някога ги излагаше предимно на руски. Това ще се съчетае с трудно разсейваното от историята подозрение, че туземците си падат по винаги силните на деня. И дори когато са пълноправни членове на някакъв съюз, в който официални са 23 езика, а процедурни три - английски, френски и немски, налагат законодателно в науката само един от тях - най-разпространения. Той пак се бърка с най-силния, без да е такъв не в науката изобщо, а в най-разнообразните научни области, теми и школи.
А иначе законът е добър и ВАК все някак ще я прежалим.
Избрано от многобройните коментари:
http://forum.segabg.com/topic.asp?topic_id=162802
Brightman: фактът, че въобще се поставя въпросът и то в закон, говори за нивото на "българската наука".
Рози: Господин Денков, принципно сте прав. Само че аз имам едни спомени от една историческа секция в БАН, където, вярвайте, повечето ми колеги не знаеха и не можеха да ползват компютър. За тях Гугъл, електронна поща и прикачен файл, все още звучат като стенограмата от марсианците или с каквито там извънземни си говорят в Академията.
San De Cannes: Най-разпространеният език е испанския, наприер, като официален език на брой страни, а може би и по брой на хора, говоримо и писменно, ако се отичата наречията в Индия и Китай, поставяйки го логически, като най-силен и най-влиятелен ! А и защо не !?
Pragmatika: Прочее - насладете се какви ги пише всезнаещата и всевиждащата Висша атестационна комисия - Препоръки: • Общият брой на слайдовете трябва да бъде съобразен с това, че времето за докладване трябва да бъде около 20 мин. • Фонът на слайдовете трябва да бъде неутрален. • Размерът на буквите и цветът на надписите трябва да бъде такъв, че същите да могат лесно да се четат. • Използваните цветове трябва да са от една и съща гама. • На всеки слайд трябва да има както топли, така и студени цветове, като първите трябва да преобладават. • Ако слайдовете се появяват с някакъв ефект, то той трябва да бъде по-обикновен и еднакъв за всички слайдове. Препоръката за цветовете е просто трогателна...
FL: Писане и публикуване на чужд език е много трудно а е и ненужно.Нищо лощо да има и преводачи. Но четене и перфектно разбиране на английски е задължително за всеки които се занимава с наука.90% от изследванията се публикуват на английски. За безусловното ползване на компютър от научни работници коментарите са излишни!
Perdekiriz: От цялата дандания около мюрето "знаене/незнаене/поназнайване" на английскиот язик, всичкото дуня изпуска основното: Владеенето на български език!!! Българският език липсва на българските учени!!!!! Зад наукоподобни и завъртяни (изкилифарчени) построения се крие вопиюща неграмотност - професионална и личностна. А ние сме тръгнали да оплакваме английцкия на н`знам кой/я си - много важно... Как ще да преподава на студенти? И на какво ще ги научи? В главите им празно та дрънка, а ние - английски та английски. "Българският език, глупако!"
хунвейбин: Направете два експеримента. Дайте написана книга на английски на незнаещ английски. Дайте научна книга , написана на български на необразован. Ефекта един и същи.Българският и английският стават иноземни. Да продължим експеримента. Можеш да намериш преводач , даже се механизира и машинизира превода. Когато обаче нямаш познание в главата , написаното на български остава иноземен език. Компютъра не е средство.Компютъра е машина. , но за да трансформира интелектуалната енергия с нов по-висок КПД , в нова интелектуален продукт , първото условие е да е наличен интелектуалният потенциал , да се решава интелектуален проблем. В пипето , в пипето на многото необразовани туземци , там е проблема.А най големият проблем е , че пипето днес е демонстративна функция на чекмеджето с пари , на позицията във властта , но не е функция на съдържанието във високите тавански помещения на човека. Историческият опит е известен.Едно средно голямо село , това е представлявала някогашна Атина.Освободена от робството на абсолюта и авторитета е създала историческа плеяда от титани на мисълта.Какъв кратък и колко щастлив исторически миг.
Андрей Куртенков: Вижте, било е време, когато езикът на науката е бил гръцкият (и то не този, който се е говорил от обикновените хора в източното средиземноморие), после е станал латински, после ... и т.н. до ден днешен, когато по научни конференции си приказваме с колегите на един своеобразен "научен английски" (който, без съмнение, е доста далеч от високата словесност). Впрочем - не забелязвате ли как при ремонтите на жп-гарите у нас, дублиращите надписи на френски неусетно се подменят с такива на английски? (Е, след някое и друго десетилетие може да ги подменяме с китайски, но то е друга тема.) Разбира се, че английският език в науката има своето важно място; но - подобни текстове в един закон значат само едно - че гледаме на своята страна като на колония.
Сократ-май: За мен няма по-велик пример за добре усвоен английски от знаменитото меню, в което било написано: Запечени картофи - constipated potatoes.
ohubohu: Куртенков, жалко, обаче, че си прав и трябва да ти вдигна палец. Да беше за нещо друго, а то ...
хунвейбин: Публикацията е вярна , но само за лаладжийските хуманитарни науки , които практически не са наука.
Чичо Фичо: Боко не е полагал изпити от кандидатския минимум (вкл. по руски и един западен език), нито дисертацията му е откриваема.
Дъртанян: Че изучаването на ангтлийски блокира развитието на интелекта, е абсолютно безспорен факт. Бих ви подканил да си препрочетете постингите, и да го установите сами, но при вас белята вече е свършена, и няма да можете... Вижте, другари конформисти!!! Ако действително между знаенето на английски и силната мисъл изобщо имаше някаква връзка, то нямаше да се пенявите да го доказвате с такава страст. Шеше да ви е смешно. Да отнесеш терминологията към речниковия състав на един език - е, това и олигофрен няма да го направи. И не е проблемът в бейсика. Самият език е тъп. "Структурално" и "културалантропологически" тъп! Все пак това не ти е руският, немският или френският с езиковото им богатство.... Ученето на тъп език затъпява. А ако сте похабили слабите си възможности, за да може някой да ви прочете безумията, пардон, скромните рожби на интелектуалните ви усилия - то и педерастите навремето учеха много езици, та дано да намерят човека, който да ги разбере. Че пазарът (ужас!) на научна продукция е на английски, е факт, но първо, това е много, много временно положение, пък и нали затова съществува разделение на труда? Има хора, които ще овладеят езика до съвършенство. Има хора, които упражняват професията си, пишейки и говорейки на един или друг ЧУЖД език. За какво съществуват преводачите и за какво се работи върху съответния софтуер? Вие сте научили английски не защото сте много умни, а защото не е съществувал друг начин да го докажете. Идиотът е идиот не само на български, а и на английски. И ако първолашкото сричане на чужд език доказваше научен потенциал, то най-големите учени в България са циганите. Не ви ли е минавало ума, че цялото поощряване на старанията ви да научите английски е някакъв вид десетилетие на ромското приобщаване? Руският има точно толкова общо, колкото и английския, пич! Просто няма как да представиш сричането на чужд език за наука! Достатъчно е подобни изисквания да се въведат като норма, и тя ще се окаже не основна, а единствена. Вече виждам как някой изчервен синодален старец или млад въртигъзник докладва нечия щерка, че бележи успехи в науката - изкарала е курс по английски и курс по компютърна грамотност... Такава обява, впрочем, имаще пред някаква канцелария в НБУ - кой е спечелил някаква специализация за млади научни работници, и с какво... Само дето вместо курс по английски имаше "записала интензивен курс по португалски език"... И НЯМАШЕ ДРУГО!!!
Manrico: Аз ще цитирам пак лафa на един мой бивш шеф - "А fool with a tool is still a fool". В случая въвеждането на такива изисквания е наистина срамно - защото е срамно човек, който не може да си служи с компютър в ежедневната си работа, както и да не владее английски (а желателно и поне още един чужд език) изобщо да е успял да завърши висше образование. Всъщност, при добра образователна система - дори и средно образование. Явно обаче има кандидат-учени, които не покриват тези елементарни изисквания и - срам, не срам - ще трябва да се проверява.
В.Лянча: Кокошките, дето са научили един-два езика и се считат за венец на творението, са смешни.
ЗИП: ако напишеш труд на световно ниво, дори нема си правиш труда да го превеждаш, ако е на световно ниво де.
Една прашинка малка: Мога да кажа също, че на руски и френски език има много повече техническа литература в областта на машиностроенето отколкото на английски, на който има повече литература по ИТ. Кой може да каже на един учен на какъв език да твори или да го задължава да учи езици. Той сам ще си преценя дали да учи езика или да си търси преводач. За компютъра също. Ако иска ще се учи да работи на компютър ако иска ще си наеме секретарка.Това си е негова работа. Само да има идеи и разработки. Това се иска от него. Ако искам ще пиша на компютъра, ако искам ще се излежавам и ще пиша на хартия с молив.
Sta: Некъф чужденец се изгубил веднъж в София. Срещнал двама полицаи, зарадвал им се и почнал да ги разпитва: Ду ю спик инглиш, франсе, руски, дойче, изредил 7-8 езика, ония се чешат по тиквите и дигат безпомощно рамене. Накрая махнал с ръка и си тръгнал. Единия полицай казал: "Брато, трябва да учим езици, че иначе не знам как щъ съ упрайм". Другият се изхилил: "Е тоз кат знаеше много, упрай ли съ?"
Zmeja: Чудя се тези дето контактуват с Господ и Той им подсказва разни идеи, на 3+1 божествени езика ли го правят или на англииски? Или нещо по-земно - изучаващите тайните на китайската медицина? Или още по-земно - Бюлетина за нивото на река Дунав? Крайно време е лекарите да почнат да ни пишат диагнозите и рецептите на Английски. Егати мъртвешкия латинския. Да пишем позитивно!
malinas: Не мисля, че знанието на английски ще напълни нечия празна глава със знания.Преводачи за блестящи идеи винаги ще се намерят.Много по-важно е да има такива отколкото знанието на английски.Доста секретарки знаят по няколко езика, но не са направили някакви открития в областа на науките и технологиите.
OLDMAD: Учител по английски в девическа гимназия: - Момичета, докога да ви чукам, че да ми обърнете внимание, плийз?
Юмжагийн Целденбал: На Балканите, а най-паче в България редовно се смесват цел и средство. Често се получава така, че средството се обявява за цел. При обсъждания проблем е същото - знаенето на езици и компютърната грамотност са средство, а не цел. И няма никакво значение, че си овладял средството (да речем, научил си английски или можеш да точиш порно от интернет). Ако ти липсват чсни цели или пък целите ти - вятър ги вее, то: нема смисъл. Да де, ама трябва да се яде, и затова започва смесването на цели и средства. "Нашата цел е да влезем в Европейския съюз" - от кого ли не сте го чували? Е, влязохме. Ама това е средство, а не цел. И в момента сме в процес на търсене на целите. От старо време е казано, че нещата се вършат само по два начина: с акъл и без акъл. Новото време добавя към тази формулировка тезата за качеството - че нещата могат да са свършени качествено или не. Така че е напълно възможно да се пишат качествено (на перфектен английски, да речем) неща без акъл.
Даскал Цеко: Около 95% от културата на нашата цивилизация (имам предвид европейската) е сътворена на шестте велики езика (по азбучен ред): английски, испански, италиански (тук притурям латинския), немски, руски и френски. Да се спори дали е по-добре човек да знае поне един от тези 6 велики езика или не, е толкова безсмислено, колкото да се спори дали е по-добре човек да е сляп или зрящ. За момента английският изпълнява ролята на Franca Lingua. Това е положението. Утре може да е китайският, мансейският, марсианският - но сега е английският.
генек: А да сте се замисляли колко по-трудно е да овладееш един роден уж диалект? Или да научиш българския, ако знаеш само местния говор? Особено софиянец да се тормози с нормален български език?
Go to Top of Page

E_Yankulova

Bulgaria
11 Posts

Posted - 11/29/2009 :  18:56:41  Show Profile  Reply with Quote
За закона наистина не знам какво да кажа - има добри моменти - че асистент не може да си без докторска - това много ми хареса. При нас докторанти от преди 10 години си преподават... Също, че отпада голямата докторска дисертация. ВАК наистина си е от СССР и никъде другаде я няма. Дори румънците си я махнаха още преди да влязат в ЕС.

Разбира се, че тази малка комисия ще може да се манипулира, но то коя не може! Като минах през голям научен съвет и какво? Не знам наистина. И ми се струва, че това не е целия закон. Сигурно, като претръпнем с тази част,ще има и допълнителна - за временните трудови договори на нехабилитираните, за задължителното пенсиониране и пр.

Предполагам, че пенсионери не могат да бъдат рецензенти, но не е ясно казано никъде.


Елка Янкулова
Go to Top of Page

Andrey_Kurtenkov

Bulgaria
578 Posts

Posted - 11/29/2009 :  20:03:13  Show Profile  Send Andrey_Kurtenkov an ICQ Message  Reply with Quote
За временните трудови договори и задължителното пенсиониране не знам, но "голямата докторска" със сигурност ще бъде върната в закона - това ще е една от тези отстъпки, които Сергей Игнатов ще направи, за да може да го прокара. (Всъщност - аз не разбрах - от цитираното по-горе писмо на проф. Лазаров да разбираме ли, че той се е примирил с даването на право на висшите училища и научните организации сами да си правят доценти и професори (може би министърът му е обещал място в новата Контролна комисия? - нали всички видове високотитуловани реформатори точно така си представят реформата - да им се даде един ВАК и те да ходят с една пръчка и да показват кой става за доцент (професор) и кой - не) - нали той уж беше върл противник на този вариант и дори ни упрекваше нас, че сме били "против ВАК" - а с'я - к'ва стана тя - единственото място, дето го стяга чепика, се оказва премахването на "големия доктор" - нека си спи спокойно професОрето - няма да бъде махнат.)
Относно правото на пенсионерите да са рецензенти - в ИРИОН сме обсъждали един добър вариант, ама кой да ни чуе?! - става въпрос за това, заплащането на рецензиите да се преустанови (ако трябва - и да се забрани в нормативен документ), а това, че си бил рецензент да има голяма тежест при атестирането - така, от само себе си ще се получи, че тези, дето пишат рецензии само за да вземат някой лев, ще отпаднат, а с писане на рецензии ще се занимавата точно тези учени, които са силно ангажирани в научната си дейност (независимо от възраст и месторабота).
Go to Top of Page
Page: of 17 Previous Topic Topic Next Topic  
Next Page
 New Topic  Reply to Topic
 Printer Friendly
Jump To:
http://www.pueron.org/pueron/forum/ © 2000-05 Snitz Communications Go To Top Of Page
Powered By: Snitz Forums 2000 Version 3.4.05