Любима Йорданова, 77 65 91

 

ХРАМЪТ

Издателство Филвест, редактор Галя Маринова (galiaim@yahoo.com),

София, 2004, 231 страници

 

 

Една книга, която обещава да се превърне в бестселър, поне в научните среди, излезе от печат тези дни ХРАМЪТ. Конкретният повод е безумният Закон за научните степени и научните звания от 1972 г. с последващи поправки до 1996 г., който в чл. 5 ал. 1 задължава учените в България да предлагат дисертационни трудове, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната. Самият Правилник за приложението му от 1972 г. с последващи поправки до 1992 г. в т.39 г/ изисква за кандидатите за научни степени и научни звания  характеристика за деловите и политическите качества от местоработата. Ето ти идеологическа цензура в действие!

Ще си позволя един по-голям цитат от силно емоционалното слово на редакторката гл.ас. д-р Галя Маринова, отпечатан на четвърта корица: Храмът на науката и висшето образование ни дава светлината в нашия път, изхода за България, ключа за положителен обрат. Храмът е осквернен, тъмни сили вилният из него, узурпират, мамят, присвояват, унищожават. За първи път са събрани автентични свидетелства на пострадалите идеалисти, вярващи в Бога и в България, прекланящи се пред култа на познанието и науката. В играта без правила губят най-добрите, побеждават насилието и мракът. Анализът показва морален упадък, подмяна на ценностите, сенки от миналото, субективизъм, шуробаджанашки прийоми, клиентелизъм в науката, тайни завери, престъпления по служба, злоупотреби, нагласени конкурси, разпилени и неусвоени международни фондове, архаични закони, застарял и безплоден състав, безнаказаност, упадък, жестокост, непреодолими бариери пред младите и способните. Търговците са в Храма, антихристът е в Храма. Храмът може да бъде спасен представени са предложения за нови закони и правилници, нов закон за научните степени и звания, поощряване на личната инициатива на творците, механизъм за контрол и отговорност, нови правила за работа по международните научни и образователни програми, споделяне на опита за напредналите страни и университети, гражданско общество, осъзнаване на правата и свободите, опора в трите власти законодателна, изпълнителна и съдебна и в четвъртата медийната, смелост, вяра, младост, дух, път и подкрепа на най-достойните, път за България. Така пише редакторката. Зад емоцията стои твърдостта и решимостта да се отстои докрай една позиция, която трябва да преобърне науката в България и и даде европейски перспективи днес, две години до присъединяването на страната ни към развитите страни на Европа.

Книгата представя сборник статии от семинара За реформа във висшето образование и науката, проведен на 18 юни 2004 г. в София. Предисторията свързва със създаване на Инициативен комитет Учени за НОВ закон за научните степени и научните звания и СТАНОВИЩЕТО на Инициативния комитет, прочетено пред журналисти на пресконференция на 19.04.2004 г., както и последвала неуспешна среща с миналото на българската наука, председателя на Парламентарната комисия за образование и наука г-н проф. Асен Дурмишев, проведена на 22.04.2004 г. Като се прибави и нежеланието на хора, имащи права, но не и воля, да сезират Конституционния съд за отмяна на архаичния закон, стават ясни обстоятелствата, които наложиха организирането на този семинар.

В съдържанието читателят ще види лични съдби на български учени не само по времето на социализма, но и през последните 15 години уж демократичен преход. Те са организирани в Секция І Номенклатурното университетско ядро срещу потенциалните Айнщайн, Маргарет Тачер и Бил Гейтс мозайка от лични съдби на университетски и научни кадри. Следва Секция ІІ Какво да се прави? Анализ и изводи за системата на висшето образование и науката и Секция ІІІ Препоръки за разпознаване и противодействие на номенклатурния шаблон Ръководство за гражданска позиция на преподавателите, учените и студентите.

Конфликтът между старото и новото в българската наука е яростен и ние не бива да си закриваме очите пред него и да се правим, че не го забелязваме. Необходима е нова нормативна база, съобразена с високото технологично развитие в световен мащаб и европейската перспектива на България. С тази цел на 7 и 8 октомври 2004 ще бъде проведена международна научна конференция, на която ще бъде обсъден законопроектът Закон за науката. Той е депозиран в Парламентарната комисия по жалбите и петициите на гражданите на 20.07.2004 г. Поканени са всички членове на Парламентарната комисия за образование и наука.

В случай на незачитане на нашето експертно мнение от страна на Парламентарната комисия за образование и наука, ще се обърнем към Комисаря по човешките права към Съвета на Европа и към новия състав на Европейската комисия в Брюксел, който ще започне работа на 1.11.2004 г. с молба за преразглеждане на глави 17 и 18 от преговорния процес.

Българската наука не трябва да изглежда като кръпка, българските учени трябва да имат самочувствието на достойни партньори на колегите си от страните на Европейския съюз.