ЛИПСАТА НА ПРАВИЛА И КРИТЕРИИ ЖЕЛАНОТО СТАТУКВО  

ОТ НАУЧНАТА НОМЕНКЛАТУРА

доц. Иван Илиев

 

        На академичната общност е известно, че на първо четене в Парламента мина така дългоочаквания и необходим нов закон за научните степени и научните звания. Веднага трябва да отбележа, че този закон по мое мнение беше скорострелно създаден, без необходимия преди това задълбочен и обективен анализ на съществуващото положение в сферата на образованието и науката. Въпреки това в него има известни прогресивни елементи, които биха довели до промяна.

Припомням също, че някои достойни медии дадоха трибуна на среди от научната общност, които изказаха твърда увереност, че този закон няма да види бял свят. Така и стана. Тези дни разбрахме, че Съветът на ректорите, представители на Президиума на БАН и на казионни научни организации се обявяват против този закон. Висшестоящите институции като МОН, Министерски съвет, Парламент като, че само това чакаха. Законът беше изоставен. Никой не си постави въпроса, Съветът на ректорите има ли въобще право да взима това решение. С това решение, Съветът на ректорите се обявява против така належащите реформи във висшето образование и науката и за запазване на съществуващото статукво.

Кои са основните характеристики на това статукво? Преди всичко това е липсата на строги правила и критерии, както за учебно-преподавателската дейност, така и в научната и кадрова политика.

Именно липсата на правила и критерии е добре замислен и коварен инструмент в ръцете на научната номенклатура за контрол над личността от една страна, а от друга предпоставка за уютно котило на бездарие, посредственост и научно шарлатанство.

Голословни приказки ли са това или е тъжна реалност? Наблюденията ми от близо 40-годишния престой във ВУ показват, че посредствеността тук заема все по-преобладаващо място. Посредственост, която в отделни случаи достига до хамалска неграмотност.

Присъствал съм лично като член на тричленна комисия, инициирана от мен, на съвсем рутинно занятие на преподавател от ТУ-София. Бях ужасен от това, което видях. Въпросният господин показа не само пълна неграмотност по материала, който преподава, но нямаше познания и на гимназиално равнище. Тези факти бяха изнесени от комисията пред катедрения съвет в звеното, в което работи същият господин.  Никаква реакция. Същият този господин след това защити най-голям докторат пред СНС по механични технологии и транспорт, а звеното, в което работи излезе с предложение да му бъде удължен срокът на работата му в ТУ след пенсиониране с две години. Симпатизират му колегите, прилича на тях. Ректорът на ТУ прие с особена благосклонност това предложение. В края на краищата по-големи слагачи от бездарниците няма...

Разбира се такива абсурди са възможни само при липса на строги правила и критерии.

Очевидно е, че не съществуват, а и не се търсят механизми за разкриване и изхвърляне на подобни типове от системата на образованието, която би трябвало да е свещенна! Ако има един такъв случай, какво пречи да има 101?

Житейският ми път премина не само през ВУ, но и през изключително тежки участъци на материалното производство, имах наистина щастието да се срещна с истински специалисти и работници от строителни, строително-монтажни и ремонтни бригади. Тук съм видял хора с висок природен и професионален интелект, с изключителен морал и чувство за отговорност. Поразително е, че бездарието и научното шарлатанство, което видях в ТУ-София в тези среди не би могло да вирее даже и един ден.

Това може да съществува само в една непрозрачна система, система без никакви критерии, правила и контрол.

Обръщам внимание, че разказвам за този случай, защото се касае не за изолирано явление, а за същностни характеристики на съществуващата система.

Вече казах, че СНС по механични технологии и транспорт присъди на въпросния "учен" най-високата докторска титла. Важно е да се отбележи, че по темата на тъй наречения докторски труд на въпросния господин нямаше нито един, повтарям нито един специалист от въпросния СНС. И това съвсем не е случайно. Големите "научни" шарлатани избират специална проблематика, по която никой от СНС не е компетентен, макар че и самите те нищо не разбират от нея. Риба се лови в мътна вода. Това не е отделен случай, а утвърдена практика в научната политика. Поне аз лично познавам още два такива случаи отнасящи се за същия СНС.

Макар и некомпетентни, господата от СНС гласуваха и в трите случая "за". Гласуваха разбира се тайно, т. е. немотивирано, без да се носи никаква отговорност за безобразието, което може да има само едно име - престъпление. Всичко приключва с разкошен банкет и последвалите екстри за поредния фалшив "голям" доктор.

Тук не засягам въпроса за съответните рецензенти, което е също дълга и широка тема. Те обикновено са един и същ кръг от хора, с твърде съмнителна компетентност по съответната проблематика и работят по принципа "ти на мене - аз на тебе", за така наречените "наши хора" - рецензиите без изключение са положителни. Клетвена декларация за компетентност по темата не се изисква - следователно не се носи и отговорност. Би трябвало рецензентите да не са обвързани по никакъв начин, включително и политически, както и да няма конфликт на интереси. Най-същественото е, че рецензентът не носи абсолютно никаква отговорност за написаната от него рецензия. Единствената му грижа е да си получи хонорара за нея - държавата плаща!

Наново искам да се върна на системата за тайното гласуване.

Може без всякакво преувеличение да се каже, че тази система е едно от най-престъпните творения на бившата, а за съжаление и настояща вузовска олигархия и представлява нейно основно оръжие за издевателства над личността. Именно с тази система на тайно гласуване както немотивирано и безотговорно се удостоява с титли и звания бездарието, неграмотността и научното шарлатанство, така безотговорно и немотивирано се спира и буквално унищожава талантът и истинската творческа личност.

Срещу тази уродливост се обявяват групата млади научни работници и преподаватели, разкривайки я достатъчно ясно в издадената от тях книга "Храмът". Тази група учени не искат нищо друго, освен критерии и правила, които да гарантират само и единствено научното качество, а не бездарие и шарлатанство.

За голямо учудване и най-вече за съжаление, не кой да е, а главата на Алма Матер нарече тази група учени - цитирам - "абсолютно интелектуално неизяснени и неподкрепени от никакви лични биохграфии личности ..." - вестник "24 часа" от 26. 02. 2005г.

Не става много ясно за какви лични биографии говори г-н професорът. Дали за политически ли за професионални. Уместно е да се припомни на г-на, че за зла участ на редица поколения тези две биографии бяха тясно обвързани като политическата безкомпромисно определяше професионалната. Не знам при него как е, макар да не е трудно да се досети човек! Уместно е също да се зададе въпросът: Защо Вие господа, които сте "интелектуално изяснени" не направихте до ден днешен един задълбочен и обективен анализ на очевидно драстичните проблеми в родното образование и наука и въз основа на този анализ да дадете конкретни предложения за излизане от блатото? Едва сега скочихте като под команда да спирате един закон, който макар и несъвършен, е някаква положителна стъпка в стремежа на прогресивната част от академичната общност за разбутване на отвратителното статукво. Точно това Вие не желаете. Приказките Ви, че имате възможности и ще подпомогнете създаването на един нов закон, са чиста демагогия. Иначе - питам още един път - защо не го направихте до сега?

Съществен елемент от характеристиката на съвременното статукво във ВУЗ е трайно утвърдената практика на тясно обвързване на научното израстване със заеманите властови позиции в администрацията на ВУ. Никой не взема отношение по този въпрос, макар че това си е чиста проба корупция и деморализация.

В последната година от своя мандат например деканът е склонен на всякакви безпринципни компромиси, с цел да си осигури благоприятен климат в съответните съвети за своята бъдеща професура или докторантура.

По-големите хитреци измежду тях по време на изборни кампании в навечерието на техните процедури задължително се кандидатират за ректори, макар да са сигурни, че никога няма да бъдат избрани. Важното е, че това нещо все пак предизвиква известен респект в съответния научен съвет.

Въобще вузовската номенклатура не се подлага току така на гилотината на тайното гласуване - това е изключително опасно и е само за простосмъртните!

Напримевр бившият ректор на ТУ-София, като човек със солидна партийна биография е заемал винаги възлови административни постове. По времето, когато беше заместник ректор на ТУ-София намери за най-целесъобразно да придвижи професорската си кандидатура.

Друго си е като имаш власт, гласуването е тайно, немотивирано и непредсказуемо. В критични случаи то е лесно и за фалшифициране - зависи за какъв човек става дума. Кой знае колко са черните и колко са белите бюлетини.

Най-големият си докторат и член-кореспондентската си титла същият господин, отдавна вече навършил пенсионна възраст, остави за ректорския си мандат. Пак работата е опечена. Има си хас баш на г-н Ректора да не бъдат признати "научните" му приноси!

За простосмъртния и ако не е от бездарниците и слагачите, работата е съвсем, съвсем друга. Най-вероятно е някои родни "научни светила" да го квалифицират като човек с "неуспяла биография" и толкоз.

Ако при това състояние на нещата някой каже, че в България се прави истинска наука и образование, трябва да се приеме, че ни прави на малоумни.

Мисля, че в най-общи щрихи описах причините, които правят неотложно приемането на нов закон за висшето образование и науката. Пълната мафиотизация на процеса на присъждане на научни титли и звания, безконтролно ширещото се шарлатанство в тази област са стигнали до там, че е назряла необходимостта от налагане на мораториум върху тези процедури до създаването на истинско европейско законодателство в тази област!

Крайно време е научните формации като Съветът на Ректорите, Съюзът на Учените и казионният ФУНИС при организиране на публични техни изяви да не се крият и да позволят свободен достъп на представители на гражданските организации.  Родните медии, добре трябва да знаят, че тези формации не са в нинакъв случай  представители на цялата научна общност, а само на номенклатурната част от нея.

 

 

Написано от доц. Иван Илиев

Април 2005г.