Print Page | Close Window

Да се извадят ли досиетата на учените?

Printed from: http://www.pueron.org/pueron/forum/
Topic URL: http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=5
Printed on: 12/22/2014

Topic:


Topic author: moderator
Subject: Да се извадят ли досиетата на учените?
Posted on: 03/04/2005 10:25:30
Message:

Смятата ли, че трябва да се извадят досиетата на заетите в университетите и в научните институти?

Replies:


Reply author: GenKob
Replied on: 07/05/2005 11:15:20
Message:

2005-07-05, 09:56 Генерал Кобалт
Хм да. Преди два дни Лилов лансира идеята за премиeр да бъде издигнат или Сендов, или Юхновски. Имам възможност да чета забележителната книга на Хр.Христов "Убийте Скитник"". Ето цитат от нея, отнасящ се до главния идеолог на БКП Александър Лилов:

"Партийният функционер от комунистическата върхушка с най-голям принос за идеологическото "дресиране" на интелигенцията, е Александър Лилов. Негово израстване в партийната йрерахия е тясно свързано с ролята му на безспорен идеолог през 70-те г. и началото на 80-те г. Той е представител на новото поколение комунисти в партийния апарат и за кратко време се превръща във водещ теоретик на марксизма-ленинизма и ЯРОСТЕН КРИТИК НА ЗАПАДНИТЕ КОНЦЕПЦИИ [подч. ГК], готвен да наследи Живков ... Става член на РМС, когато е едва на 14 г., а на комунистическата партия - на 21 г. ... Партийната му кариера започва стремително, като направо заема пост в ЦК на БКП, където е зам-завеждащ отдел "Пропаганда и агитация", а по-късно оглавява отдел "Изкуство и култура" на ЦК на БКП ... От юли 1974 е ЧЛЕН НА ПОЛИБЮРО [подч. ГК]. Един от първите му основни трудове е "Критика на съвременните буржоазни концепции за природата на изкуството". През 1975 г. вече е старши научен сътрудник [в БАН]. Става професор в катедра "Логика и естетика" [в СУ], а през 1981 г. защищава докторска дисертация в Московския държавен университет ... издава на руски "Теория и практика реального социализма".
Неговите виждания са определящи в идеологическите постановки на партията. Той е един от малцината, чиито статии първо се появяват на страниците на съветския вестник "Правда" и след това са препечатвани в "Работническо дело" ... Особено през 80-те г. той е фигурата, която неизменно придружава първия секретар на партията на различни срещи с творческия елит. Неговите постановки, свеждани на творците, следват тесногърдите партийни принципи [следва цитат от писание на А.Лилов]:
"БКП високо цени единството, идейно-политическата чистота и зрялост, голямото съзидателно дело на нашата интелигенция ... партията и народът обкръжават с истинско уважение и любов своите учени, художествени творци, учители, публицисти, културни дейци ..."

Следва коментар.


Ето коментарът. В предишната страница написах остра критика срещу собственик на един друг сайт във връзка с това, че преди месеци той, вместо да работи за разобличаването на днешната огромна окопала се комунистическа върхушка в БАН, СУ и другите институти и университети, откривайки свой вестник, посветен на науката, отива и взема интервю от подлогата на комунистическата власт, подлизуркото на комунистическата върхушка и най-вероятно агент на КГБ Юхновски.
Дали не е закономерно, че в момента в оня сайт няма достъп до предишната страница и дали съобщението ми не е изтрито? Така, както беше изтрита и първата ми критика за интервюто с Юхновски - навремето, когато тръгна вестникът.
Да, собственикът на всеки вестник има право да взема интервюта с когото си поиска и да пише във вестника каквото си поиска.
Но когато той претендира, че е антикомунист и работи за каузата на разобличаването на мръсотията на комунизма и посткомунизма, е ИСТИНСКИ ПОЗОР да отива и да иска морална подкрепа от една от най-големите комунистически подлоги в историята на тази държава - впрочем тази комунистическа подлога не е и етнически българин.

Така. И сега какво? Александър Лилов, за когото вече имахте възможност да прочетете, предлага две комунистически отрепки, едната от които да стане премиер. Ами, ако така стане, хак да му е премиерът на собственика на вестник "Знание"!

А "научните трудове" на индивиди като Лилов, Юхновски, Сендов и др. трява да бъдат подложени на преоценка и да им бъдат отнети съответните научни степени и звания - така, както това стана без много шум и по бързата процедура в Германия.

Но това не е Германия. това е Бълхария, в която комунистически отрепки продължават да се лансират едни други, продължават да реставрират дивашкото комунистическо минало, а за съжаление, за това им помагат и някои претендиращи за демократи!


Reply author: did
Replied on: 01/20/2006 12:06:43
Message:

Da, opredeleno triabva da se izvadiat dossietata na zaetite v sferata na naukata i vissheto obrazovanie. Problemat na istinskite ucheni e, che v tezi dve sferi e palno s agentura na ds, koiato podtiska, tormozi i darji vlastta.
S kakav nachalen kapital e tragnal v biznesa Micho i negovata sapruga i docentska?
Gostenkata na Margarita Mihneva po Kanal 3 nesluchaino naricha COC Ali Baba i 40-te razboinitsi...


Reply author: moderator
Replied on: 02/25/2006 06:43:34
Message:

Kato ne im se vadiat dosietata, te i dnes se slediat i poslushvat, kakto lichi ot slednia material:

Подслушвали gsm-а на ректора на Шуменския университет

Сигналът, че мобилния ми телефон се подслушва, получих от уважаван от мен човек, но не искам да коментирам случая. Това каза в интервю за Дарик радио ректорът на ШУ "Еп.К.Преславски" проф. Добрин Добрев.

Според него информацията не може да се счита за сигурна, но има вероятност да се подслушват телефоните и на други преподаватели от университета.

Длъжен бях да предупредя на Академическия съвет и другите колеги, каза още ректорът. Не се чувствам притеснен, но е недопустимо да ми подслушват служебния телефон, бе категоричен проф. Добрев.

Източник: Дарик радио
24-02-2006



Reply author: Democrat
Replied on: 03/10/2006 12:51:07
Message:

Неотварянето на досиетата в България води до трайното установяване на психологическа нагласа в отделния индивид, че всички около него са с досиета, т. е. че "всички са маскари".
Известният народен представител Тошо Пейков споменаваше навремето, че в българските държавни университети и научни институти има над 5 000 научни работници с досиета. Възможно ли е това? Струва ми се, че споменатата цифра е доста скромна. Може би трябва към доносниците да се прибавят и партийните функционери, партийни секретари, директори, зам. директори, ректори, зам. ректори и завеждащи личен състав, които по дефиниция в миналото слухтяха и редовно се отчитаха на партийните си събрания, кой от колегите им колко е благонадежден. Към всички тях трябва да се прибавят и техните роднини и шуробаджанаци на работа в същите университети и институти, които очевидно като облагодетелствани от ръководните постове на по-възрастните си роднини, също са допринасяли за доносите.
Това трябва да се има пред вид при една бъдеща лустрация в научните среди в България.
Да не забравяме, че в бившата Германска Демократична Република 60% от научния кадрови състав, т. е. около 20 000 души, беше лустриран почти веднага след падането на Берлинската стена, т. е. уволнен или предсрочно пенсиониран от източно-германските държавни университети и научни институти. Разбира се никой не спира тези хора да работят в частни фирми, учреждения и организации.
Дали немците не са били много глупави като са лишили държавата си от такъв голям процент "ценни научни кадри"?
Що за път на развитие са си избрали тези немци???
Дано някой ден настъпи разчистване и в България! Ако хората не го направят, дано Господ да го направи, че да светне на душите на останалите българи, ако има разбира се останали!!!


Reply author: moderator
Replied on: 03/14/2006 14:46:24
Message:

Отварянето на досиетата е единственият начин да се излекува обществото от раните на миналото разказва бившият главен пълномощник по досиетата на
ЩАЗИ Йоахим Гаук
Красен Николов
14 Март 2006


Отварянето на досиетата е начин обществото да се отърве от болезнените си спомени от миналото, които могат да го разядат отвътре, каза по време публичната си лекцията в България Йоахим Гаук, бивш ръководител на федералната служба за документите на държавна
сигурност на бившата ГДР и председател на Дружеството за памет и демокрация.
Гаук е станал първият председател на независимата институция в ГДР, а после и в обединена Германия, която е ръководила процеса по отваряне на досиетата на бившата източногерманска тайна полиция ЩАЗИ.

“Ние не искахме хората да унищожат документите и затова осигурихме напълно свободен достъп до тях. Напълно съзнавахме, че да имаш достъп до тези документи означава да властваш над другите”, обясни
Гаук мотивите на безпрецедентното решение на източногерманците да отворят архивите на бившата си Държавна сигурност.

По думите му да имаш познанието и достъпа до тези документи означава да властваш над другите хора.

“Напълно разбирахме, че ако не бъдат отворени тези досиета, за да бъдат разкрити тайните сътрудници на ЩАЗИ, то има много голяма вероятност бившите властници, които са употребявали несправедливо много власт над другите, да останат отново на власт. Никой не искаше бившите управници отново да властват и именно заради това първият източногермански парламент преди обединението гласува напълно единодушно закон за отваряне на досиетата на тайната полиция”, разказа
Гаук.

Той разкри, че след отварянето на документите се оказало, че сътрудниците на ЩАЗИ в ГДР са били 170 000 от общо население 17 милиона (1% от всички източногерманци).

След обединението на Източна със Западна Германия през 1990-та, Бундестагът прие нов закон за досиетата, който е препотвърдил смисъла на първия закон и е разрешил достъпа на всеки германец както до своето
досие, така и до досието на другите.

“Това беше болезнен процес. Не беше приятно, когато доносник се окаже някой известен и уважаван човек на изкуството. Тогава се появяваше публичен конфликт, защото част от обществото отказваше да повярва, че
точно този човек е бил доносник. Така се случи с много хора, но това беше част от оздравителния дебат за обществото, който трябваше да бъде проведен.

Представете си един човек – здрав и силен, професор по право или лекар, който стои пред вас и изглежда непоклатим, но и че същият този човек е преживял нещо ужасно в миналото, бил е бит от баща си или нещо
подобно. Този душевна травма стои в него и го разяжда и рано или късно ще го надвие. Така е и с общество. Такава травма са досиетата и единственият начин да се излекува обществото е да се обърне към миналото и да проведе този оздравителен дебат само за себе си”,
обясни Гаук.

По думите му винаги е имало начин Законът за отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност в България да бъде блокиран от юридически хватки.

“Ние приехме, че защитата на личната информация за тези хора, които са били доносници, означава защитата и за извършителите на злоупотребата с власт. Ако бяхме приели, че не трябва да отворим досиетата, то щяхме да поставим правата на партийните функционери отново над правата на онеправданите от режима. В другите страни
правистите казваха, че отварянето на досиетата не може да стане, да ама ние доказахме, че може”, разказа още бившият главен пълномощник по досиетата на ЩАЗИ.

Той обясни този процес в Германия не като декомунизация, защото законът за досиетата не е бил насочен към членовете на Комунистическата партия.

“Имало е хора - и това го пише в досиетата- , които са били карани да стават доносници, но те са отказали. Казвали са: “ние не можем така, да предаваме другарите” Така, че да станеш доносник, е бил въпрос
на личен избор. Тези, които след 90-та година бяха разкрити и казваха, че не са имали друг избор,обществото им казваше – “ами другите как са отказвали?”, разказа Гаук.


Reply author: moderator
Replied on: 03/31/2006 17:47:59
Message:

Евродепутат настоя България да отвори досиетата на ДС
Яна Венциславова
31 Март 2006
www.mediapool.bg

За отваряне досиетата на бившата Държавна сигурност настоя холандския евродепутат Елс де Гроен в София по време на заседанието на Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз. Тя изтъкна, че България е единствената страна в Източна Европа, която запази в тайна имената на бившите си функционери, не отвори досиетата на ДС, а нейните генерали корумпират партиите и ги правят свои заложници.

Ако не е гарантирана прозрачността в миналото, не може да се гарантира нейното съществуване в бъдещето, заяви Елс де Гроен, която е депутат от групата на Зелените.

По време на съвместното заседание в петък министрите на вътрешните работи и на правосъдието Румен Петков и Георги Петканов представиха новия НПК, приетите промени в конституцията и предстоящия нов Закон за съдебната власт и Гражданско-процесуален кодекс. Евродепутатите обаче не зададоха никакви въпроси по тази тема.

Вместо това Елс де Гроен настоя България да отвори досиетата на бившата ДС и цитира решение на Народното събрание, с което това искане е отхвърлено.

За това и в миналия, и в настоящия парламент настоява дясната опозиция, но НДСВ и БСП са категорично против.

Холандката страшно смути управляващите и с останалите въпроси: Защо се жертва българската природа за дървената мафия, а не се противодейства; защо има трафик на жени; защо има етническо напрежение в страната.

Затворите в България са пълни с дребни риби, а за извършените от 2000 година до днес над 150 поръчкови убийства няма нито един осъден, каза Елс де Гроен. Това застрашава България, категорична беше холандката.

В същото време Елс де Гроен изтъкна като тревожен факта, че все повече български деца не ходят на училище заради липса на пари и Брюксел трябва да обсъди този въпрос и да помогне на България.



Reply author: moderator
Replied on: 04/02/2006 22:56:36
Message:

Из книгата "Вербовака и агентура", Йордан Начев, Книгоиздателска къща ТРУД, 2000

Видове разузнаване
Адм. Стансфийлд Търнър - директор на ЦРУ(1977-1981):
Разузнаването трябва все по-често да използва програмите за научно, техническо и културно сътрудничество, туризма и спорта.
....


Връзка между мотивацията на агента и неговото поведение


.....
Ако от партньора се изисква услуга от името на ведомство, фирма, висше учебно заведение, институт и т.н. , към който той е благоразположен, е естествено да се очаква, че задачата ще бъде приета много по-лесно, отколкото, ако тя са постави от името на институция, към която не изпитва симпатия.
.....


Изследване на мотивацията на агента

Символи на престижа са титлите, званията и емблемите.
....
Мотивацията към престиж много по-често се забелязва у сравнително по-млади обекти на вербовка.


Тактика на бездайствие

Когато желаят да се освободят от даден служител, а това е трудно да стае поради закрилата на закона или поради безспорните професионални качества на човека, началниците в държавната администрация прибягват до неговата цялостна изолация от оперативните въпроси на предприятието. Демонстрират пълна назаинтересованост към неговата дейност (в случая бездействие) и по този начин провокират напускането му "по собствено желание".Това беше и все още остава любим маниер на действие на българската администрация след настъпилите промени през 1989г.


Reply author: moderator
Replied on: 04/02/2006 22:57:59
Message:

ЩЕ ИМА МНОГО БОЛКА, Проф. Леон КЕРЕС
Проф. Леон Керес е избран на 8.06.2000г. от Сеймът в Полша за председател на Института за националната памет (ИПН).

Из Интервю на Томаш Сигут и Роберт Валенчак, 20.01.2005, вестник "Про и Анти" 22-28 февруари 2005г., стр. 12-13


Т.С.: В кои среди мащабът на разработка е бил най-голям?
Проф. Л.К: Особено силно са били обхванати висшите училища.


Проф. Л.К.:... От друга страна видях документи от оперативната разработка на човек от варшавските артистични среди и медиите чрез оклеветяване и шантажиране. Има доклади по какъв начин са били шантажирани, колко листовки са разхвърляни из квартала, колко клюки са разпространени, колко изнервящи телефонни позвънявания е имало. В резултат на такива действия Халина Миколайска прави неуспешен опит за самоубийство.


Проф. Л.К.: В регистъра липсват много хора, които са били сътрудници на службите.
Т.С.: Например?
Проф. Л.К.: Това са партийните функционери. Както и ръководителите на предприятията, които са доставяли документи вън от определените процедури.Доколкото си спомням, всеки от зам.директор на отдел нагоре е бил длъжен да служи на спецслужбите. Тези хора не са регистрирани, но ги откриваме в оперативните разработки. Те са предавали на службите много практически сведения: кой с кого се среща, какво прави.

Т.С.:Мислили ли сте как ще изглежда страната след досиетата?

Проф. Л.К.: Ще има много болка...


Reply author: moderator
Replied on: 05/26/2006 14:42:23
Message:


ИЗПОВЕД
Журналистът Георги Коритаров:

Откритието на демокрацията като ценност за мен започна с откритието за облика на ДС




Георги Коритаров: Уважаеми зрители на смелата и достойна Нова телевизия,
Уважаеми слушатели на радио “Нова Европа”, продължител на традициите на скъпото ми радио “Свободна Европа”,
Граждани на България, които ме гледате в този момент,

Всички вие очаквате от мен един от най-важните отговори, които трябва да дам през живота си. Трябва да го сторя публично и открито, защото като журналист в продължение на 16 години винаги съм отстоявал принципите на демокрацията, откритостта и истината. Това е отговорът на въпроса бил ли съм сътрудник на бившата ДС и в какво качество. За да ви дам изчерпателен отговор на този въпрос бих искал да започна малко по-отдалеч.

Завършил съм 35-та гимназия с преподаване на руски език. За времето си това бе истинско интелектуално средище, в което руската култура бе реална ценност. Това бе и училище, в което се преплитаха понятията “патриотизъм” и “интернационализъм”, а комунистическата идея и Съветският съюз бяха повече от свещени понятия.

Самият аз, възпитаван в семейство на баща, чиято ремсова младост беше за мен най- красивият житейски пример, възприемах тези понятия с особена и съкровена лична стойност.

През 1977 година завърших средното си образование и бях разпределен да отслужа военната си служба в Строителни войски. Бях чувал често, че в казармата се извършват издевателства, но издевателствата, на които се случи да бъда подложен, надминаха въображението ми. За да се спася от гаврата, започнах да симулирам припадъци. Помолих баща си да ми помогне да се спася и той помогна. Влязох във Военна болница, където военните лекари ми казаха, че има възможност да ми напишат такава диагноза, която да послужи като аргумент за моето уволнение по болест. За целта трябваше да се подложа на тежка лумбална пункция в гръбначния стълб, а някой от лекарите трябваше да бутне писеца на апарата така, че да се получат данни за епилепсия. Такава беше и диагнозата, записана в епикризата - епилепсия.

Тази диагноза направи така, че да се разделя с първата си ученическа приятелка, чието семейство я бе убедило, че е безперспективно да има каквото и да е общо с мен. Приятелката ми се казваше Ваня Димитрова Стоянова. Нейният баща бе министър на вътрешните работи. В онези години с подобна диагноза не беше възможно да се следва в университет и да се запише висше образование. По тази причина, при записването си в Софийския университет в специалността “Славянска филология” със сърбо-хърватски език, аз укрих факта на уволнението си - по болест заради “епилепсия”.

Започнах следването си с големи очаквания, че най-сетне ще намеря своята реализация и час по-скоро ще излекувам спомена за това, че не успях да издържа на терзанията в армията и я напуснах с измама. Това породи у мен дълбоко чувство за вина пред България и аз много се надявах, че ще получа някой ден възможност да реабилитирам името си. В университета заедно с изучаването на сърбо-хърватски език започнах да изучавам още китайски и албански.

Една сутрин ми позвъниха по телефона вкъщи и ме поканиха за разговор с офицер от ДС. Ултиматумът беше недвусмислен. ДС знаеше за фалшивата диагноза и аз трябваше да избирам: или моят скъп баща да бъде уволнен от работа и аз да отида в затвора за симулация и отклонение от военната служба; или, както ми бе казано - “да избера да бъда полезен на България”, чрез сътрудничество на ДС.

Избрах да бъда полезен на България и пожелах да бъда ориентиран към външнополитическото разузнаване. Казаха ми, че преди това да се случи трябва да бъда добре обучен и проверен мога ли да се справям в оперативни ситуации. Не знам дали е било практика или не, но офицерът, чието име дори не желая да си спомням, въпреки че то е известно, не ми каза, че е представител на Шесто управление. Просто каза: “ДС”, защото може би не е имало никаква морална разлика между отделните управления.

По онова време в Софийския университет идваха лектори от бившата Социалистическа федеративна република Югославия, за да ни преподават сърбо-хърватски език. Офицерът от ДС обясни, че повечето от тези лектори били свързани с югославската Служба за сигурност, известната навремето УДБА. Една от моите първи задачи беше да се проверява дали освен с лекторски занимания тези югославски преподаватели вършат и друга дейност, проявявайки някакъв по-специфичен интерес към малцината студенти от групата.

Предположението на ДС беше, че югославските лектори или сътрудници на УДБА под прикритие, правят характеристики на българските студенти, с оглед намирането на уязвими места у тях, за да може при евентуална бъдеща реализация на ключови позиции с тях да се контактува от името на югославската държава. Това е основната причина, поради която ми бе посочено, че от българска страна също трябва да се правят съответни характеристики на студентите и по някакъв начин да се проверява дали контактите на югославските лектори с тях са подчинени на някаква зависимост.

В онзи период бивша Югославия се раздели със своя дългогодишен лидер Йосип Броз Тито и пое по пътя на самоуправленския социализъм. Очертаваше се перспектива за партньорство на различни политически равнища, едно, от които бе размяната на делегации на най-високо равнище между младежките организации на двете страни - ДКМС и Съюзът на югославската социалистическа младеж.

Бях изпратен като преводач на подобни срещи със задачата да завържа дългосрочни контакти с лидерите на югославската младежка организация. Идеята беше, когато след време започна работа във външнополитическото разузнаване на България, да имам предварително спечелени позиции по високите югославски политически върхове, каквато бе кариерата на по-голямата част от лидерите на Югославската социалистическа младеж.

Един от хората, за които ми бе казано, че българската ДС особено разчита да вляза в близки отношения, се нарича Предраг Булатович. В момента той е лидер на най-голямата опозиционна партия в Черна гора. Контактите ми се развиваха добре и аз се чувствах мотивиран, защото вярвах, че съм и ще мога да бъда полезен на България.

С напредването на познанията ми по китайски език ДС реши, че мога да бъда използван ефективно и при противодействието на китайските разузнавателни служби, които водеха специфична дейност на територията на България. Бе замислено да бъде извършен, както се наричаше на езика на ДС, “пробив” в място, за което се предполагаше, че е легендирана позиция на китайското разузнаване в България. Това място бе кореспондентският пункт на агенция “Синхуа”. Пробивът бе извършен успешно и аз станах доста чест посетител на китайските представители. Идеята и тук беше да завързвам дългосрочни контакти, като същевременно трябваше да се проверява дали съответните журналисти използват тази професия за прикритие и ако това е така, каква е истинската им дейност. По китайско направление трябваше да се следи и затова кои от дипломатическите представители на посолството на КНР ще дойдат да разговарят с мен, как ще преминават тези разговори и в зависимост от това да се правят изводи дали тези хора работят за китайските служби, и какво точно работят. По онова време в страната нямаше толкова масирано присъствие на китайски граждани. Предположението беше, че основен източник на политическа информация за китайското посолство е госпожа Джан Сун Фън. Много важно обстоятелство, което беше съобщено от ДС, бе за предполагаеми връзки и размяна на информация между представители на разузнавателните служби на КНР и тогавашната социалистическа република Румъния. Разбира се, размяна на информация на територията на България.

Румъния, макар и страна-член на Варшавския договор, бе обект на активна контраразузнавателна, а така също и разузнавателна дейност от страна на България. Такава бе и структурата на 17-ти отдел на бившето Първо главно управление. Това бе отделът, който работеше по направление “Социалистически страни”. Тези страни бяха: Социалистическа федеративна република Югославия, КНР, Румъния и Албания. Някъде към края на 1983-началото на 1984 година, официално бях прехвърлен към този 17-ти отдел на Първо главно управление. Започнах работа с офицера от югославското направление Данаил Серафидов, който както се оказа, вече е покойник.

Един ден при среща с него той ми каза, че е възникнал сериозен проблем. Имало данни около здравословното ми състояние, а законът не позволявал при такива обстоятелства аз да работя в разузнаването. Обясних му, че нямам проблем със здравословното си състояние и че с този въпрос ДС е била наясно още преди привличането ми към сътрудничество. Нещо повече: тъкмо това е бил проблемът, който е станал повод аз да бъда поставен пред избор: или полезен на държавата, или всички останали последици. Представителят на Първо главно управление обаче ми каза, че не е бил информиран за случая и ме посъветва да се обърна към зам.-завеждащия на отдел “Военна и социална сигурност” към Централния комитет на БКП, ген. Тодор Радулов. Отидох при ген. Радулов с писмено оплакване за шантажа, на който бях подложен. В писмото си описах точно и какво се случи в казармата. Нещо, което дори и днес не съм в състояние да произнеса дори на глас. Тодор Радулов взе писмото, но никога не получих официален отговор. Това писмо впрочем не фигурира в нито един от архивите на бившата ДС. Единственият “отговор” бе от офицера, който ме бе привлякъл към ДС и който твърдеше, че е наясно с фактическата ситуация около моето здраве. Отговорът гласеше: “Ние сме юристи. Ние винаги ще те надговорим. Колкото и да протестираш, и пред когото и да протестираш ние ще казваме, че не сме били информирани за твоята диагноза, че едва сега сме разбрали и че само си въобразяваш, че проблемът с диагнозата е бил изяснен. Не се озлобявай срещу ДС, защото ние винаги ще бъдем по-силни”.

Така още през 1984 година, а не както твърди министър Румен Петков - през декември 1989 година, напуснах ДС със скандал, а в архивите на Първо главно управление продължава да стои епикризата с фалшивата диагноза “епилепсия”. Службите ме обявиха за човек, на когото не може да се вярва, защото си бил въобразявал разни неща, поради заболяването, отразено в диагнозата. Съзнавам, че разказвам неща, които могат да прозвучат шокиращо. Давам си сметка, че ако през годините, когато бях един никому неизвестен български гражданин подобен разказ би предизвикал ужасени погледи, сега, когато съм известен и утвърден журналист имам основания да се надявам, че ще бъда правилно разбран. Още повече, че след 1984 година в условия, при които трябваше да мълча ми бе изключително трудно да потърся нова реализация и изграждането на новата си личност. При опитите ми да потърся адекватна работа според езиците, които владея, ми бяха създавани всякакви препядствия. Веднъж дори един колега на баща ми, когото бях помолил да ми потърси работа ме запита: “Какво си направил с дъщерята на Димитър Стоянов, та службите имат толкова лошо отношение към теб?”. Отговорих, че нищо лошо не съм й сторил. Опитах се да се срещна лично с Димитър Стоянов и да го попитам защо ми пречат. Обърнах се с молба за съдействие да ми бъде организирана среща със Стоянов към една моя преподавателка от университета, чийто съпруг тогава бе секретар по външната политика на ЦК на БКП. Тази жена бе Дина Станишева, която изслуша със съчувствие разказа ми, въпреки че не съм й споменавал за преживяванията си в ДС, а само за пречките, които ми бяха поставени. Просто за връзки с ДС тогава беше страшно да се говори. Дина Станишева не успя да ми помогне да се срещна с Димитър Стоянов, но Дина Станишева беше и ще си остане един от любимите ми преподаватели. Човек, чиято култура и гражданско мислене, и досега са топъл човешки спомен за мен.

За кратко време работих в Института за младежта към ЦК на Комсомола, където попаднах с препоръката на мой приятел от протокола на същата организация - ЦК на ДКМС, Петър Пейчев. И там се натъквах на различни дребни и странни на пръв поглед препядствия, и само след 2 години бях уволнен, като директорът на института по онова време, г-н Андрей Райчев, ми каза, че предпочита да съкрати мен, защото говоря китайски и най-лесно ще си намеря работа. Тук е мястото да кажа, че докато имах отношения с ДС, както за брата на Андрей Райчев - Владимир, така и за редица други мои колеги получавах информации, които трябваше да проверявам дали са верни или не. Някои от фактите се потвърждаваха, а други биваха опровергавани.

Искам да се извиня на всички български граждани, чиито съдби по някакъв начин съм променил и на които съм причинил страдания. Мотивите ми не са били водени от злонамереност, а от представата ми в моята ранна младост, че на тези хора едва ли не се помага да коригират някаква своя грешка. Пътищата и израстването до разбирането за демокрацията са различни за всеки човек. За мен откритието за демокрацията като ценност започна с откритието за облика на ДС. Затова и през всичките години, през които намерих себе си и избрах да се развивам като журналист, най-високо съм ценял демокрацията, свободата и независимостта. Просто, защото знам какво означава за тях да се воюва всекидневно. Много години, след като бях приключил взаимоотношенията си с ДС, през 1993 година, на един прием в китайското посолство, с чиито представители личните ми отношения продължаваха, се запознах с румънски дипломат, един от секретарите в румънското посолство- Александро Лика. Той прояви твърде силен интерес към мен и към възможността да правим заедно анализи на вътрешнополитическата обстановка в България, както и на външнополитическите перспективи пред страната. Подобен тип интерес бе разпознаваем за мен като произход. Поради това, че отдавна нямах контакти със службите за сигурност помолих мои по-близки познати от тогавашната охрана на Андрей Луканов да ме свържат с хора от румънския отдел в българската служба за сигурност, с чиято помощ да изляза от ситуацията. Контактът с румънския дипломат бе прекратен и повече не го видях, нито чух за него. Макар и косвено, за мен този случай бе потвърждение на предположението за партньорство между китайските и румънските служби на територията на България. Това бе и пример колко трудно работи една система за сигурност, в която няма приемственост, а цари хаос и разпокъсаност на информацията.

Искам да кажа още няколко думи за Шесто управление. Това бе звено, което освен своите функции изпълняваше и ролята на посредник при изпълняването на задачи, поставени от други управления в ДС, чиито представители обаче не желаеха да разкриват своята самоличност от съображения за секретност. Така дълго време и по югославска, и по китайска линия се оказа, че с мен контактува представител на Шесто управление. Влизането ми в различни форми на контакти с български граждани ми бе представяно и като част от подготовката за извършване на по-сложни контраразузнавателни и разузнавателни задачи. Беше ми обяснено, че преди човек да се изправи срещу професионалисти от служба на чужда държава той трябва да се контролира в различни психологически ситуации и да се научи да получава различни видове информация. Болезнено е осъзнаването, че тази така наречена “професионална лаборатория” на българските специални служби по онова време е функционирала за сметка на интересите, на чувствата и достойнството на българските граждани. Не се гордея с този период от живота си. Нямаше да мога да издържа издевателствата в армията, но може би трябваше да намеря някакъв друг начин за изход. Не знам точно какъв. Може би изход, при който едва ли днес щяхме да си говорим.

Не знам дали по някакъв начин изобщо съм бил полезен на българската държава, но много по-страшно с годините беше откритието, че такава държава практически няма. Пример за това е и последното действие на министъра на вътрешните работи Румен Петков. Разбрах, че експертите от оперативните управления на МВР са го предупреждавали преди да оповести моето име да се консултира, както с Националната разузнавателна служба, така и с други специализирани служби. Той не ги е послушал, просто задраскал препоръката. И може би за добро, защото иначе нямаше да изслушате този разказ. Но аз разказвам всичко това, защото вече името и честта ми струват много повече, отколкото представата ми за опазване на класифицираната информация. Още повече, папката с разработки по югославска и по китайска линия е предоставена от МВР чрез посредника Ангелина Петрова, не на чужда разузнавателна централа, а на конкурентна телевизия - бТВ. За мен това означава, че МВР е достигнало най-ниската си морална точка на деградация и превръща държавните тайни на България в разменна монета при конкуренцията между две телевизии. Съжалявам, ако при тази неизбежна форма на самозащита дам повод за влошаване на междудържавни отношения или накърня интереси на Националната разузнавателна служба.

Искам обаче да кажа нещо много специално - искам специално да благодаря на ген. Кирчо Киров. С този достоен и отговорен човек обсъдихме ситуацията още след писмото на Ангелина Петрова до Румен Петков. Изрично помолих ген. Киров да не се намесва, за да не постави нито себе си, нито мен в каквото и да било форма на зависимост от хората, които в момента управляват МВР. Аз не вярвам на морала на тези хора, аз имам много сериозни опасения от тях. Аз съм български журналист, отвоювал правото си да бъде независим в много трудна битка. Платих цената за своята свобода с това, че изтърпях върху себе си тонове помия. Платих я и през 2004 година, когато материали от същата папка от архива на МВР бяха изнесени отвътре в драстично противоречие с Закона за класифицираната информация. Папката имаше печат с гриф “Строго секретно”, това беше най-високата степен на секретност. Виждал съм я и съм чел тази папка. Няма да разкривам подробности точно как и къде. Все пак, не забравяйте, това ми е било някога работа. Тогава не проговорих, не само защото не желаех да разпространявам информация, която може да навреди на страната ми, но и защото не исках в българското общество да води дебат за миналото си под натиска на мафията.

Днес, обаче, този дебат е болезнено необходим. Той трябва да започне от решение за пълно и цялостно разсекретяване на всички архивни единици на всички видове специални служби на България от преди 10 ноември 1989 г. Уродливият шантаж, за който ви разказвам днес може да ви звучи стряскащо, но той всъщност беше формулата на принудата, която е накарала хиляди български граждани да се подчинят или да приемат ДС заради зловещия ултиматум, който навремето чух и аз, и който гласеше: “Който не е с нас, е против нас”. Разказвам ви всичко това, защото искам да помоля за вашето доверие към мен като български журналист.

Съзнавам, че в този момент заличавам, този път публично и може би драматично, нереализирания служител на българското разузнаване Георги Коритаров. Искам да направя и едно признание: в други условия за мен би било огромна чест и най-съкровено признание, ако можех да бъда полезен на родината си именно в нейното разузнаване. За мен би било огромна чест и най-съкровено призвание, ако можех да работя с човек като ген. Киров. За съжаление той е единственият, за когото мога да кажа топли думи на благодарност, единственият, но той е и единственият, заради когото няма да си позволя да призова българските граждани да не сътрудничат на специалните служби, макар че нека всеки направи своите изводи.

Ако работите за служби, които са като сегашните и като предишните, някой ден всичко това може да се обърне срещу вас като тонове помия, както се случва през тези дни с мен. Бих се радвал, ако можем с общи усилия да продължим и да превърнем България в демократична държава. Бих се радвал, ако можем заедно да отстояваме на опитите да ни бъде налаган произвол и бих се радвал, ако никога не падаме на колене. И накрая, но не и на последно място, позволете ми да се извиня на вече бившата държава Югославия и на всички мои скъпи приятели от там.

Аз съм работил срещу представители на югославските специални служби, мислейки си, че го правя заради България, оказа се, че не е така. Бих искал да се извиня и на Китайската народна република, където също имам много приятели. Дано не съм навредил особено много на Китай. Бих искал да се извиня и на Република Румъния.

Искам да благодаря на Нова телевизия за смелостта, доблестта и достойнството да застане до мен в един толкова труден момент. Благодаря. Сега продължаваме, имаме време, могат да ни се обаждат и хора. Ще ги включа, защото разговорът е открит. Добро утро.

Зрител: Добро утро. Искам да се обадя на г-н Коритаров. Обаждам се от чужбина. Да му кажа, че ние си го обичаме такъв, какъвто е и нямаше нужда да чете всичките тези неща.

Георги Коритаров: Не, имаше нужда. България трябва да знае какво представлява ДС.

Зрител: Не, аз специално знам какво е Държавна сигурност, просто той прави толкова много за България, при това изтичане на интелект, той е още там и се бори, и ние много го обичаме. Аз го гледам всяка сутрин и си казвам, че за България има още надежда, просто кажете му.

Георги Коритаров:Длъжен бях да говоря. Няма как да не говоря. Добро утро.

Зрител:Добро утро. Е, г-н Коритаров, има ли бивши ченгета? Бивши агенти няма. Едни на други се плюете, едни на други - принуда, рекет. Що не отидохте в някоя мина да работите, да се реализирате? В Кремиковци? Все по високите части, все по.. тоя бил еди-къде си, в коя държава. Сега застава зад вас гръцка телевизия, защото се извинявате на Румъния и на Югославия. Това е животът.

Георги Коритаров:Аз благодаря. Това е също една от гледните точки, които винаги ще бъдат...

Зрител:Това е животът. ДС е това.

Георги Корrтаров:Това е също основателна гледна точка, възможно е да има и такива. Аз съм прекъсвал в продължение на една година образованието си в университета като студент. Не съм потърсил никакви услуги за съдействие, никога не съм се ползвал от каквито и да било облаги. Работейки като строител, аз се опитах да осмисля и тази форма на труд. Колкото до реализацията ми, тя е въпрос на интелект и култура. Аз избрах да бъда журналист и да докажа, както на бившата Държавна сигурност, така и на всички, които ме бяха отписали като човек в годините, когато се чудех какво да правя с толкова езици в главата си, че все пак за мен има бъдеще и мога да бъда човек със стойност. Някога бях неизвестен, сега съм журналистът Георги Коритаров, не го забравяйте. Правете разлика между момчето Георги Коритаров на 20 години и журналиста Георги Коритаров на 47. Добро утро.

Зрител:Ало?

Георги Коритаров:Слушам ви.

Зрител:Нова телевизия ли е?

Георги Коритаров:Да.

Зрител:Може ли връзка с г-н Коритаров?

Георги Коритаров:Във връзка сте.

Зрител:Добро утро, г-н Коритаров. Ние с вас сме на приблизително една и съща възраст. И аз съм бил 2 години в казармата. Познати са ми действителни извращения, действително много гнусни похвати, които съществуваха в онази казарма на 70-те години, но човек трябваше достойно да издържи. Изкушенията бяха от всякакво естество. И на мен са ми предлагали още там някои моменти, но... Моменти за сътрудничество, директно ви казвам, поради което имах и много тежка служба, не само първата година, но и втората. Защо не издържахте достойно?

Георги Коритаров: Защото издевателствата бяха такива, че просто тогава аз не издържах. Съжалявам, съжалявам за това, че цял живот ще трябва да отговарям на въпроса, защо не издържах в българската армия и може би някой ден наистина ще съжалявам, че останах да живея в България. Благодаря ви за това обаждане. Добро утро. Слушам ви.

Зрител: Извинете, Нова телевизия?

Георги Коритаров: Да.

Зрител: Г-н Коритаров?

Георги Коритаров:Аз съм.

Зрител: Така, знаете ли, много ме дразни, не говоря точно срещу вас или срещу някой си ваш колега, но мен ме дразни, когато вие коментирате аз ви разбирам на коя партия симпатизирате. Това за мен е грозно в телевизия. Няма значение коя телевизия.

Георги Коритаров: Според вас на коя партия симпатизирам?

Зрител: Вие симпатизирате на десните, доколкото разбирам. Или някой друг, да речем, е симпатизирал на левите. Аз не искам да разбирам това нещо, разбирате ли ме? Вие трябва да бъдете достатъчно критични към всички. Така съм го разбрала аз.

Георги Коритаров: Благодаря ви за тази препоръка. Разбира се, стремя се да бъда винаги обективен, колкото е възможно и според критериите ми за обективност, но когато става дума за анализи и за изразяване на гледни точки, те винаги са пречупени през някаква логика и това е логиката, която отвежда към изводите, които се правят. Добро утро.

Зрител: Нова телевизия ли е?

Георги Коритаров: Да.

Зрител: Искам да се свържа с г-н Коритаров, в момента гледам предаването, може ли?

Георги Коритаров: В ефир сте, разговаряте с мен.

Зрител: Така, ами искам да кажа, че в Държавна сигурност винаги са влизали хората с най-добър интелект, най-добри познания, така че не бива да се извинявате на публичното пространство за нещо, което сте постъпили достойно.

Георги Коритаров: Не, г-не. Длъжен съм да се извиня, включително и заради това, че всички тези хора, заедно с мен, живеем в България, която днес се управлява точно по този начин, който наблюдавате. Един начин, който ме принуди да се изправя пред вас и да разказвам всичко това.

Зрител: Да, но вие сте постъпил навремето достойно и постъпвате сега пак достойно, така че да се извиняват тези, които ни управляват по другите, мръсните методи.

Георги Коритаров: Аз съм достатъчно зрял и се чувствам личност, за да мога да преценя. Аз се извинявам, защото просто днес осмислям, че не е имало никакъв смисъл от всичко това. Може би наистина човекът, който се обади е бил прав. Аз трябваше да намеря начин да издържа в казармата. Не съм много убеден какъв би бил този начин, но във всички случаи, може би е трябвало да си давам сметка в каква държава живея и колко години ще ми се налага да отговарям на такъв въпрос. Благодаря ви за това обаждане. Добро утро.

Зрител: Добро утро. Бих искала да се включа в предаването.

Георги Коритаров:В предаването сте. Слушам ви.

Зрител: Маргарита Кирилова съм, от Пловдив.

Георги Коритаров: Слушам ви.

Зрител: Аз също съм била подложена на този избор, за който вие говорите. Бях журналистка навремето и за мен нямаше друга алтернатива, освен да сътруднича на Шести отдел. Освен това трябваше задължително да бъда член на БКП. Вестникът беше орган на ОК на БКП.

Георги Коритаров: Да.

Зрител: Така че аз също като вас трябваше да избирам или да върша тази работа, или да работя тази професия, която е моя любима, или да напусна вестника и да отида примерно да тъка текстил, в което няма нищо обидно. Значи, аз съвсем съзнателно, пак ви казвам, избрах тази професия, избрах и този компромис. В последствие обаче, сега като слушам вас и това, на което сте подложен, се поздравявам, че не продължих тази работа и не се включих в политиката, както имах всякакви възможности, защото знаех, че един ден всичко ще се изсипе върху мен. Тоест, аз бях много по-малко смела от вас. Поздравявам ви за смелостта да излезете и да се подложите на всичко това. Мисля, че сте единствен за момента. Дано да има и други.

Георги Коритаров: Благодаря ви, г-жо. Правя всичко това, за да защитя моето име и честта си на човек, и на журналист. Да не позволя да пада и сянка на презрителност върху моите две момчета, за да можа някой ден, когато правя равносметката си да мога да кажа: “В крайна сметка аз бях български журналист”, а един журналист винаги трябва да има правото да говори истината. Винаги трябва да има правото да защитава принципи. Страшно съжалявам, наистина, ако с този разказ съм увредил на някакви интереси, но дано този разказ да бъде повод българският политически елит да се замисли над два въпроса: единият - “Как да се намери принципно, граждански зряло и отговорно решение на въпроса за архивите на бившите специални служби?” и вторият - “За какво служи МВР?”. За да се бори с организираната престъпност или за да прокарва нов шантаж и нови издевателства над български граждани? Как се пази информация за държавните тайни на България, като за държавни тайни или като за нещо, което може да служи като разменна монета при конкуренцията, дори между телевизии? Всичко това са въпроси, които може би ще трябва да получат отговор. Благодаря ви за вниманието в този днешен необичаен и изключително важен за мен ден. Дано България стане достойна държава.


Reply author: moderator
Replied on: 05/30/2006 16:33:15
Message:



30 Май 06, 12:54 / Автор: fbi-bg, сайт "Криминален свят"
ДСБ: Киров, Чобанов и Студенков са били служители на Държавна сигурност

.........
Екатерина Михайлова уточни, че трябва да бъдат разкрити досиетата не само на управляващите политици, а и на хората, които заемат ключово място при оформянето на обществените нагласи – в това число водещи журналисти и ректори на висши училища.


Пита се: Защо само досиетата на ректорите? Защо не на всички преподаватели, учени, администратори в науката и висшето образпование? А Кате, какво само гледате, Вие в ДСБ-то да ограничите кръга на тези, на които ще се отварят досиетата. Уж сте "ЗА", ама така че всъщност сте "НЕ"


Reply author: kkabakciev
Replied on: 06/01/2006 14:10:26
Message:

Copy-paste.

http://dnevnik.bg/show/?storyid=264734

Градушка от досиета

* Коритаров (анонимен) днес, 13:43

Г-н министърът на Външните работи продължава морално да изобличава неморалните доносници. В същото време обаче, докато огънят му е съсредоточен върху нас бедните, моят изповедник от ДС Димитър Иванов се явява на конкурс за доцент, без да има съотнетния шифър на специалността. Пропада в Съвета и Комисията на ВАК, но придърпва конците на академик Кенаров , председателя на ВАК и току виж получил доцентско звания. Ех, аз бедния Коритаров бой! Да бяп станал Кенаров бой, поне. Имаше да господствам в тази пращяща от морал България.


Reply author: nivine
Replied on: 06/02/2006 11:51:26
Message:

Наблюдаваме много интересен сблъсък на нашата политическа сцена между бившите структури на Държавна сигурност и политическите функционери, произлизащи от бившата Българска комунистическа партия. Продължителна е тенденцията в това отношение да се подлага на прицел на общественото мнение само бившата ДС, а не този, който я е създал и който я е използвал срещу една немалка част от българския народ - БКП. Създателите на ДС се правят на Българска социалистическа партия, на бизнесмени и предприемачи и заемат позата на ни лук яли, ни лук мирисали.


Reply author: moderator
Replied on: 06/03/2006 14:21:44
Message:

Досиетата на ректорите да бъдат отворени

Дарик радио
02-06-2006


"Аз съм за това досиетата на ректорите в България да бъдат отворени" – каза ректорът на ШУ “Еп. К. Преславски” проф. Добрин Добрев. "Важното е, ако се стигне до това, да имаме категорична позиция" – допълни професорът.

По време на заседание на Академичния съвет, по-рано днес стана ясно ще, че интересът от страна на кандидат-студенти към ШУ за КСК 2006 нараства. Тази година, в различните специалности, ще бъдат приети повече бакалаври, магистърските бройки обаче ще бъдат занижени. Броят на студентите, които ще бъдат обучавани във висшето училище в Шумен, през 2006/2007 г., е приблизително равен на миналогодишния.

Членовете на съвета гласуваха, до 7 юли да бъде изготвена документацията, нужна за преобразуването на колежа към ШУ, в Добрич, във филиал.




Reply author: moderator
Replied on: 06/03/2006 14:34:33
Message:

Ван Орден: Отворете досиетата!
3 Юни 2006 | 14:05


България трябва да създаде комисия, в която да влязат надеждни хора, на които може да се има доверие, казва докладчикът на ЕК

Ако въпросът с досиетата е толкова чувствителен за българското общество, трябва да се създаде комисия, в която да влязат надеждни хора, на които може да се има доверие и те да подходят внимателно по тази тема. Това каза в село Свети Влас докладчикът на Европейската комисия за България Джефри Ван Орден. Той е у нас по лична покана на председателя на Комисията по външна политика в НС Соломон Паси.
Не очакваме в никоя страна от Евросъюза специалните служби да отварят досиета, но явно в постсоциалистическите страни и в България положението е по-различно, може би в миналото ви са се случили неща, които хората искат да бъдат обяснени, още той.


Според Ван Орден, някои от тези неща може би са свързани с организираната престъпност, други – с интересни случаи, като убийството на писателя – дисидент Георги Марков в центъра на Лондон, например. Ние и досега не сме получили задоволително обяснение на този случай, но може би отговорът не трябва да се търси в София, а в трета страна, уточни Ван Орден. На въпрос на Дарик радио в коя точно страна, той каза “Сетете се сами”.

Докладчикът за България в Европейската комисия посъветва да не се дава възможност за отваряне само на определени досиета, за да не се обслужват определени политически интереси.
Домакинът на срещата Соломон Паси заяви, че хора, които жонглират с определени досиета в момента, искат да прикрият проблемите в преговорния процес на страната с Европейския съюз.

Надявам се, че в близките месеци ще бъдат предприети спешни действия и за България няма да има проблем да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., каза още Джефри ван Орден. Той припомни, че 17 от 25-те страни - членки на ЕС вече са ратифицирали договора за България и подчерта, че се надява останалите да не удължат процедурата. По повод проблемните зони за България в последния доклад на еврокомисията, той заяви, че по-голямата част от това са области, в които проблемите могат да бъдат решени, но една-две от областите са по-сериозни и като пример даде организираната престъпност. В тази област се очакват конкретни резултати не просто да се убеди ЕК, а да се успокоят хората в България, подчерта Ван Орден.



Reply author: moderator
Replied on: 06/04/2006 15:47:37
Message:

Румъния отвяря досиетата

24 часа, 04.05.2006

Румънското министерство на отбраната ще разсекрети аривите на Пета дирекция на Секуритате и за военното контраразузнаване , съобщи вестник "Зиарул де Яш".

Сред тези документи е и досието на президента Траян Бъсеску , където се съдържа и информация за сътрудничетвото му с разузнавателните служби. Твърди се, че той бил вербуван от Секуритате през 1973г. , когато бил студент в Мостското училище в Констанца.


Reply author: moderator
Replied on: 06/05/2006 18:10:23
Message:

Управляващите: Отваряме всички досиета05 юни 2006 / News.dir. bg
Близо 7 часа тримата партийни лидери на управляваща коалиция Сергей Станишев, Симеон Сакскобурготски и Ахмет Доган решаваха три важни за страната задачи: за досиетата, макрорамката на Бюджет 2007 и стратегията ни за ЕС.
Общ подход с ясни правила за всички при отваряне на досиетата, това е политическата воля на Тройната коалиция, каза след днешното й заседание премиерът Сергей Станишев и информира, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е предложил да бъдат отворени досиетата на всички, за да се избегнат впечатления за селективност. Трябва да има единен и ясен механизъм за откриване на едни или други досиета. Той е изложен в препоръката на Съвета на Европа от 2000 г., което означава механизмът да се регламентира със закон, гласуван от Народното събрание, заключи премиерът. Намерението на коалицията е в максимално широк формат обществото да разполага с информация за хората, които го управляват и да бъде изнесена цялата истина за последните 15 г. при максимална откритост и безпристрастност. Според Станишев обаче част от досиетата са унищожени или манипулирани. Ако има съмнения по отношение на независимостта на съдебната власт, те ще бъдат коригирани чрез промени в Конституцията, каза още премиерът. Той потвърди, че стои въпросът за четвърта поправка в Основния закон и напомни, че с нея би трябвало да се реши въпросът за местното самоуправление. 51 млрд лв. брутен вътрешен продукт предвижда макрорамката на Бюджет 2007 при ръст на БВП 5,8%, като нарастването му е с 0,3% срямо настоящата година. Това одобриха още управляващите днес. Проектобюджетът предвижда инфлация да е 4,4 % в началото на 2007-а, като тя да намалее до 3,1% в края на годината. Предвижда се намаляване на данъчното бреме и 200 лева да стане необлагаемият минимум.


Reply author: moderator
Replied on: 06/06/2006 02:08:36
Message:

Свалям шапка, на който е написал това. Галя Маринова


“Неуважаеми доносници, осветете сцената и слезте от нея”

Открито писмо от форума на Mediapool.bg
5 Юни 2006

Неуважаеми доносници, човешкият живот не е нищо друго, освен поредица от избори, които непрекъснато променят посоката му. Нам са дадени разум, свободна воля и съвест и затова човекът е образ и подобие Божие. С разума си служим, за да отделяме моралното от неморалното, свободната воля ни е дадена, за да творим добро от злото, а съвестта премерва човещината на взетите от нас решения. Изкушението стои пред очите ни във всеки един момент и само от нас зависи дали ще му се поддадем и ще продадем душите си, или ще предпочетем да останем хора. Които живеят почтено, работят, отглеждат децата си, творят, обичат.

Някои от нас избраха достойнството и спокойната си съвест и платиха с цената на кариера, почести, пари и неосъществени амбиции. Други заложихте на кариерата и парите, заради тях предадохте приятелите и съседите си, заради пари продадохте родината и ограбихте народа си, заради кариера вършехте мърсотии, а подлостта и безсрамието ви докараха зловещи последици за всички нас.

Днес вие за пореден път се опитвате да излезете сухи от блатото, чиято воня стана нетърпима. Ние отдавна направихме своя избор и всеки ден си носим неговия кръст. Вие също сте направили избора си, но сега отказвате да платите цената му. Защото така сте научени и защото не сте свикнали да се отчитате пред обществото, а пред други.

Неуважаеми доносници, ние имаме право да знаем кои сте, да преценим всеки за себе си тъмните ви дела и да се отграничим от вас. Затова настояваме за отваряне на всички досиета и за пълна прозрачност на миналото. Вашите разбити кариери не ни интересуват, отдавна много от нас са свикнали да живеят с такива, ще се научите и вие. Но ние повече НЕ ЖЕЛАЕМ хора с нечиста съвест да диктуват етиката и нормите в обществото ни и да предизвикват моралното му разложение, нито да предопределят бъдещето на децата ни. Бъдете така добри, осветете сцената и слезте от нея.

НЕДОНОСНИК




Reply author: moderator
Replied on: 06/06/2006 17:00:26
Message:

В Шуменския университет има сътрудници на ДС
06.06.2006 15:01
Сред преподавателите в Шуменския университет "Епископ
Константин Преславски" има сътрудници на Държавна
сигурност. Това заяви ректорът на висшето учебно
заведение професор Добрин Добрев, цитиран от бТВ. Той
обаче е категоричен, че няма да позволи колегите му да
бъдат репресирани за това.

Професор Добрев посочи, че трябва да бъдат отворени
досиетата на всички хабилитирани преподаватели в
България. Според информация в Шуменския университет
изнасят лекции трима или четирима преподаватели, които
са сътрудничили на Държавна сигурност. За връзката им
със службите знаят почти всички техни колеги.

По думите на ректора на Шуменския университет агенти
на Държавна сигурност има и в други висши учебни
заведения в страната. Проф. Добрев твърди, че учените
в България ще спечелят, ако бъде разкрита цялата
истина за тях. Затова на заседание на академичният
съвет в края на миналата седмица, той поиска да бъдат
отворени досиетата на всички ректори и хабилитирани
преподаватели в страната.


Reply author: moderator
Replied on: 06/09/2006 11:28:19
Message:

ИНТЕРВЮ
Федералната отговаряща за досиетата на ЩАЗИ Марион Биртлер:
Офицерите на Държавна сигурност не могат да заемат държавни постове

09-06-2006
www.vsekiden.net


Мариане Биртлер е родена през 1948 г. в Източен Берлин. От началото на 80-те започва да работи в различни църковни общности, което в бившото ГДР е израз на негласно противопоставяне на режима. От 1986 г. е член на различни дисидентски организации, сред които "Работен кръг "Солидарна църква" и "Инициатива за мир и човешки права". Участник в кръглата маса в последните дни на ГДР и за кратко просъществувалия първи свободно и демократично избран парламент на Източна Германия. След Обединението става министър на образованието на провинция Бранденбург, а после член на Бундестага от парламентарната група на Съюз 90/Зелените. През 2000 г. наследява Йоахим Гаук като Федерален отговарящ за архивите на бившото Министерството на държавната сигурност на ГДР. Постът по закон не можа да бъде заеман повече от два мандата. Ведомството, което се грижи за досиетата в Германия, има 2000 сътрудници и политическата му независимост е гарантирана със закон.

Г-жо Биртлер, в България много хора казват: "Няма бивши ченгета, защото веднъж станеш ли ченге, оставаш ченге завинаги". Какво мислите за това?

От 1991 г. година с приемането от Бундестага на закона за досиетата ние се занимаваме подробно с тази тема, много проверки са направени особено при хората на държавна служба и за относително голяма част от тях се установи, че са били нещатни сътрудници за Министерството на държавната сигурност на ГДР (ЩАЗИ). Но после при разглеждане на последствията от дейността им и в дискусии се установи, че доносник не винаги е равно на доносник завинаги. Ще дам два примера: ако например някой като 17-годишен е сътрудничел на ЩАЗИ, след три години е казал: "Не искам повече, това е противно на съвестта ми" и е прекратил дейността, което е било опасно. Това се е развило преди 30 години, но при нас още има досие. Този случай трябва да бъде по съвсем друг начин третиран отколкото някой, който до 1989 г. е писал дълги доклади за приятели и колеги или даже роднини. За това за мен важи принципът: "Доносник не е веднага равно на доносник". Трябва да се гледа конкретният случай сам за себе си.

Когато съм разговаряла с дисиденти от Източна Германия, повечето от тях споделят, че в обществото съществува неразбиране за методите на Министерството на държавната сигурност. Че в повечето случаи хората си мислят, че ЩАЗИ е можела и искала да вербува едва ли не всеки. А истинското положение е било друго - обект на вербуване са били само две групи. Или убедени в съществуващия режим, или хора, уязвими по някакъв начин. Какво е Вашето мнение?

Това е така. Числото на агентите на ЩАЗИ е преувеличавано често. В края на съществуването на ГДР те са били само един процент от населението. Това означава, че за повечето хора съвместната работа със ЩАЗИ не е била възможна. Тя много внимателно е подбирала хората, който е вербувала, и чак тогава е бил измислян методът на работа. И въпреки това половината от тези, към които са правени опити за вербуване, са отказвали. Това в никой случай не се били само дисиденти, а съвсем нормални хора, даже членове на партията. За тях също е важело правилото: "С тези от ЩАЗИ не се занимавам, няма да предавам хората около мен". Само един процент от населението по различни причини не се е придържало към това.

Трябва ли на тези хора да им се даде втори шанс в демокрацията, особено ако са били от втората група, тази на уязвимите по някакъв начин?

Не може да се обобщава. Когато бях министър на образованието в провинция Бранденбург, проверихме всички учители, повече от 20 хил.души. За тези, които бяха разкрити като доносници, бяха създадени комисии, в които се дискутираше как хората преценяват поведението им, дали трябва да бъде уволнен или не. Резултатът бе, че почти половината от доносничелите бяха уволнени, а другите – не. Има случаи когато те признават открито поведението си, осъзнават и се разкайват - те заслужават втори шанс. При други сривът на доверието бе толкова голям, че се смяташе за безотговорно такава личност да преподава на един клас ученици. Аз съм против всяко обобщение и препоръчвам да се гледат обстоятелствата

Когато говорим за нещатни сътрудници на Министерството на държавната сигурност, ние все си мислим за хора, следели съседите или приятелите си. Но има и други, които са работили за външното разузнаване и от тази гледна точка дейността им може да се разглежда като патриотична, защото в крайна сметка са работили за страната си

Аз лично смятам за морално осъдително, когато някой пише доклади за тайната полиция за хората около себе си без значение oт коя държава. Но това е морална, лична оценка, а не политическа. За мен е важно къде се намират тези хора днес. Съгласете се, че има разлика дали някой е чистач или продавачка в магазин, или има важна политическа функция. Ние започнахме проверките в архива на ЩАЗИ по две причини. Първата бе, че искахме в държавните институции да се създаде доверие. Там където хората са на отговорни постове - в кметствата, в парламентите на провинциите, в Бундестага, да може с пълна отговорност да се каже: „При нас не работят доносници“. Втората причина бе, че не искаме хора, които са на важни постове, да бъдат изнудвани. А онзи, който прикрива миналото си, винаги може да бъде изнудван от бившите си офицери. Затова всеки, заемащ държавна или политическа служба в Германия, трябва да бъде проверен за връзки със ЩАЗИ.

Ние винаги имаме в главата cи доносника и често забравяме водещите офицери. Трябва ли и те да получат втори шанс?

Не водим статистика, както е станало с офицерите след закриването на Министерството на държавната сигурност, но едно е сигурно - че не работят на държавна служба. Голяма част сигурно е отишла в частния бизнес. Вярно е, че те са носили отговорността, те са били тези, които са вербували или притискали неофициалните сътрудници. Разликата е, че когато трябва да работите с такъв човек, който е бил назначен в Министерството на държавната сигурност, вие го знаете - това стои в работната му книжка. Работодателят, например, може да се осведоми къде и какво е правила съответната личност, това не тайна и после да реши дали да го наеме или не.

По друг начин стоят нещата с неофициалните сътрудници и може би заради това дебатът се концентрира върху тях. Това са хора, за които никой не е знаел, че са работили за ЩАЗИ. Когато живеех в ГДР, знаех - този работи за ЩАЗИ, този е член на партията - така че можех да имам съответното поведение. Можех да ги заобикалям отдалеч и да внимавам какво им казвам. При неофициалните сътрудници не можех да имам такова поведение, защото не знаех, че ме следят. Затова повечето хора се интересуваха в годините след промяната от доносниците - заради предателството, загубата на доверие, нараняването на личните отношения. Офицерите, не че не бяха обсъждани в дискусиите, но аспектът бе друг.

Какво мислите за позицията на хората, които не искат да си видят досието, защото се страхуват, че ще разберат кой приятели или колеги са ги следили?

Разбирам ги. Много хора искат да си прочетат досието, само през 2005 г. сме имали 18 хиляди заявления. Като цяло милион и половина са поискали справка дали са били обект на разработка. Но аз познавам хора, които казват - не искам да виждам досието си, не ме интересува, страх ме е от истината. Интересно е, че не познавам нито един човек, който след като си прочете досието, да е казал: "Съжалявам че го направих". Хората казват: "Добре че го направи"

Защо германското решение за пълно отваряне на досиетата е по-добро от испанското за пълното им унищожение?

Има няколко причини за това развитие на историята в Германия. Първата е, че в ГДР хората сами в първите дни на промените конфискуваха досиетата, заемайки сградите на Министерството на държавната сигурност. Втората причина е в самата германска история. Хората казваха по време на дискусиите, че не искат да чакат едно цяло поколение да израсне, за да започне преосмислянето на миналото като бе с историята на Третия райх след 1945 г. Ние искаме сега да знаем истината. Освен това не искахме тези, които носят отговорност за режима да си останат на важни позиции. Освен това жертвите им искаха да чуят, че им е причинено зло. А това става само с пълното отваряне на досиетата.

Искам да допълня, че отварянето е пълно, но не без граници. Законът е акт, който отваря досиетата, но и ги пази. В тях стоят информации, които са работа единствено на засегнатите личности. Затова доносите могат да бъдат четени само от тези, за които са писани (близки роднини на починали също имат право да прочетат досиетата им - б.a.). Т.е. никой без моето позволение няма право да види какво ЩАЗИ е събирала за мен. Втория важен аспект е, че Федералният отговарящ за архивите на Министерството на държавната сигурност на ГДР, в този случай съм аз, се избира от парламента и в изпълнение на служебните си задължения, това означава дали да даде или не определено досие, е абсолютно независим от правителството (става въпрос за документи, които касаят обществени личности или събитие от голям обществен интерес като условията са конкретно упоменати в закона - б.a.). Никой министър не може да ми каже, кой досиета мога да давам и кой не. Аз съм задължена само и единствено пред закона и мога да давам отчет само на парламента. Това смятам е едно много умно решение, за да бъде гарантирана политическата независимост

Ако със сегашния си опит и знания можехте да промените нещо в закона за архивите на бившото Министерство на държавната сигурност на ГДР, какво би било то?

Мисля че законът се доказа, въпреки че бе влизане в непозната територия, нямаше пример за подобно нещо. Имаше драматични предупреждения навремето, не го правете, ще има смърт и убийства, обществени колизии.... Нищо от тези опасения не се изпълни. Смятам, че германският законът е добър, защото е компромис между две неща. Първото е никой, който е бил следен, не бива да пострада от информацията, която се съдържа в архивите за него, това би било двойно вреда. И вторият принцип е, че цялата истина за нещата трябва да излезе наяве. Това, за което съжалявам е, че заради информацията какво е правила ЩАЗИ, обществената дискусия за престъпленията на Германската единна социалистическа партия и за тези на правителството на ГДР някак си остана настрани

Съжалявате ли, че много малка част от офицерите на ЩАЗИ бяха изправени пред правосъдието?

Според мен офицерите на ЩАЗИ, които за причинили беди на толкова много хора, след промените имаха "меко кацане". Причината за това е, че живеем вече в правова държава, чийто закони обаче не са направени, за да се справят с последствията от една диктатура. Един от принципите на правовата държава е, че правно може да бъде преследвано само такова поведение, което по време на извършването си е смятано също за престъпно. Затова например министърът на държавната сигурност Ерих Милке бе изправен пред съда, но заради две убийства, извършени преди половин век (престъплението е извършено от него като млад комунист през 1931г.-б.a). Той не можеше да отговаря за поведението си като министър на държавната сигурност. Също се отнася до офицерите. Намирам, че е правилно днес да преразглеждаме действията на ЩАЗИ в рамките на една правова държава, но цената е много висока. Защото повечето офицери не могат да бъдат наказани в правовата държава. За хората, били в затвора или загубили роднини, това е много горчиво.

Вие сте израстната в Източна Германия, прекара ли сте младостта си в тази държава, не гледате ли понякога с носталгия към ГДР?

ГДР беше диктатура, но не само защото преследваше и репресираше противниците си, а и защото ограничаваше живота на всички хора. Когато в една държава образованието, медиите, културата са под партиен контрол, когато няма разделение на властите, когато няма демократична общественост, когато няма свободна пазарна икономика, когато се отнема имуществото на хората, това всичкото е ограничаване на свободата и правото. И затова не проливам сълзи за ГДР

Много хора обаче казват - през социализма беше толкова хубаво, имахме сигурност, работа, престъпност почти нулева....

За това има една много хубава поговорка: "Който не се движи, не чувства и че има окови на краката си"
Интервюто на Ваня Ефтимова, Берлин



Reply author: did
Replied on: 06/12/2006 15:25:52
Message:

Необходимо е да се разкрият досиетата на ръководните кадри във Висшите училища, защото много от подозираните ченгета или служители на Държавна сигурност се престарават и се проявяват като еничери, вместо да помагат за развитие на реформата, те я стопират. Все още действа принципа на шуробаджанащината, който е изграден на роднински принцип и който съдейства за изолиране на кадрите с доказани научни предимства и им се пречи да се хабилитират, а се изтикват напред роднините обвързани с ясни приятелски и роднински връзки помежду си. Това не позволява да има обективна оценка и ниминиране на по-способните кадри главни асистенти и доктори, покрили критериите за научно-приложни разработки и солиден педагогически стаж. Въпреки високия им рейтинг сред студентите се изпращат без време в пенсия, за да могат да изплуват и да се задържат и хабилитират роднинските деца.
Когато има обективни критерии, тези учени излизат на челните места в номинирането им по точки, а когато тези критерии са неизгодни за управляващите на съответния факултет се минава към субективна оценка в полза на роднините.


Reply author: did
Replied on: 06/15/2006 12:05:20
Message:

Във връзка с предстоящото отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност, интерес представлява да се предоставят данни са:
* проф.дтн Марий Дражев (тъст на Веселин Стойков)
* проф.дтн Емил Владков
* доц. д-р Емил Алтимирски
* доц. д-р Анелия Досева


Reply author: kkabakciev
Replied on: 06/15/2006 13:14:30
Message:

Във връзка с предишното съобщение, в което се казва, че е интересно да се отворят досиетата на 5-6 доценти и професори - поименно изброени. Не ги познавам. Хубаво е авторът на съобщението да обясни с какво тези лица биха били интересни за широката общественост.
Познавам обаче споменатия Веселин Стойков, ако става дума за същия - член на "Подкрепа" от края на 1989 г., на когото през 1990 г. предадох документацията на секцията на учените при "Подкрепа", чийто председател бях преди това. Интелигентен мъж, работеше в институт при БАН - по физика, ако не се лъжа, но, мисля, и с програмиране се занимаваше. След това, струва ми се, поизостави научната дейност и се отдаде на политиката. Беше дори няколко години кмет на един голям район на София. Изведнъж гръмна по вестниците за него, че имал досие - бил писал доклади до ДС и т.н. Той си призна, каза, че бил натискан, когато ходел на специализации на Запад. Разбира се, трябва да се види точно какви доклади е писал. Нали това е смисълът. Както много отдавна съм описал в книгата си "Перипетии на надеждата", и аз съм бил викан на разговори в МВР. Те така казваха, "МВР", и аз никога не съм си мислил, че са от ДС - макар че не е толкова важна разликата.
И какво, да откажеш да разговаряш с представител на МВР/ДС ли? Ами нали, ако откажеш, ще те наврат в кучи гъз - или на много по-лошо място. Имам един приятел, компютърджия, който ходи няколко пъти на специализации на Запад. Свидетел съм как един от ДС го гонеше ЕЖЕДНЕВНО и искаше от него да пише доклади и пр. Нашият се жалваше непрекъснато за това - и на мен, и на други колеги. Е, те искаха от него да краде технологии, не са искали да доносничи или нещо подобно, но той, доколкото знам и доколкото го познавам, никога не направи за тях каквото и да било.
Разбира се, че всеки, който е работил в академичната сфера и е имал контакти със Запада, по един или друг начин е имал и контакти с МВР/ДС. Въпросът е какво точно е правил - и най-вече дали е вредил на конкретни хора.
Отделно, Стойков е син на комунист - професор в моята област. Няма да кажа нищо повече по този въпрос, а и спазвам принципа, че синовете не отговарят за бащите си (но - обратното - бащите отговарят за синовете си).
Темата е интересна, а и особено актуална. С Галя Маринова наскоро си говорихме, че от името на Групата трябва да поискаме официално да се отворят досиетата на всички отговорни лица в академичната област - да кажем, на първо време на всички ректори, заместник-ректори, респективно директорите и пр. в институтите, на всички членове на президиума, комисиите и специализираните съвети на ВАК. След това дойде съобщението, че ще отворят всички досиета. Само че дни след това всичко отново замря.
Трябва да се оказва натиск! Правя тук официално предложение да поискаме от името на Групата отваряне на досиетата на горепосочените по-важни длъжности и постове - на първо време. А след това и на абсолютно всички участници в академичната общност.

Забележка. Разбира се, че всеки, който прави предложение за отваряне на архивите на ДС за други хора, трябва да поиска да бъде показано и всичко, което има за самия него в архивите. Аз вече направих такова предложение във форума на "Още инфо", по повод разгърнала се там дискусия около книгата ми "Перипетии на надеждата". Апелирах, който желае, да поиска отварянето на досието ми или на съответните други материали. Правя го отново.


Reply author: did
Replied on: 06/15/2006 13:39:50
Message:

Подкрепяме, предложението на KKabakchiev, за отваряне на всички досиета на ръководните органи в университетите, научните институти и към ВАК, защото те в момента се държат като еничери и задържат хабилитирането на учени, главни асистенти доктори, които са изпълнили научните критерии на ВАК в педагогически и научни разработки.
Горепосочените са от академичното и научното ръководство - първият е председател на Специализиран научен съвет, вторият е член на такъв съвет, известен като самоназовал се "Кон номер 10 на Българската Национална Телевизия", третият е декан, виден български спортист, специалист по разпространение на електромагнитните вълни и изявен лидер на СДС сред студентите и четвъртата е ръководител на катедра, лансиране от небезисвестния проф. Христо Ангелов Христов, началник отдел "Наука и образование" на ЦК на БКП до промените(1989).
Веселин Стойков в момента работи в MICROSOFT и отговаря на Базата с данни посочена от Вас, бил е на ръководна работа в община Овча Купел.


Reply author: moderator
Replied on: 06/30/2006 17:28:40
Message:

30 Юни 06, 12:12 / Автор: в-к "Политика"

"Гоце" е бил секретен сътрудник на ДС
Жоро Първанов загуби интерес към работата с нас, след като влезе в групата на Александър Лилов в ЦК на БКП, казва водещият офицер на "Гоце" Цвятко Цветков


Интервю на Зоя Димитрова, в-к "Политика"

Сайт на вестник "Политика": www.politika.bg

Президентът Георги Първанов е бил секретен сътрудник на Държавна сигурност. Това заявява в интервю за в. "Политика" водещият офицер на държавния глава Цвятко Цветков. Той обяснява, че във външнополитическото разузнаване няма категория "агент" за български граждани. Привличането на сътрудничество на хората ставало в категорията "секретен сътрудник" на ДС. "Делото "Гоце" не е агентурно, а е СС (секретен сътрудник) "Гоце", обяснява офицерът. Вероятно през 1997 г. е имало някакво споразумение и Георги Първанов е държал Иван Костов "с нещо", твърди Цветков. Според него това е единственото обяснение на въпроса защо тогава Костов не е казал за досието на агент "Гоце".

Интервюто с водещия офицер на секретния сътрудник "Гоце"

Разговаряме с Цвятко Цветков, 51 години, в мецанина на хотел “Радисън” точно на рождения ден на държавния глава. Той е водещият офицер на Георги Първанов във външнополитическото разузнаване (тогава – Първо главно управление на Държавна сигурност). Преди да започне разговорът с представителя на “Политика” ,Цвятко Цветков разказва, че е минал през президентството, за да ги уведоми за решението си да се срещне с журналист. В този момент му звъни секретарката на държавния глава и го кани на среща в 10 часа на другия ден, четвъртък, 29 юни. Моят събеседник е завършил Международния институт за чужди езици “Морис Торез” в Москва, работи в ЦК на ДКМС 8 години, а от средата на 80-те в отдели РИК (културно-историческо разузнаване) и “Активни мероприятия” на външнополитическото разузнаване. Експерт по македонските въпроси. След 1990 г. работи в Международна ортодоксална банка “Свети Никола”, впоследствие се занимава със строителен бизнес.

- Г-н Цветков, кога започнахте работа във Външно министерство?

- Аз всъщност работех във външнополитическото разузнаване. Но вие ме питате за Външно министерство, защото обикновено, когато подхождаме към хора, които представляват за нас интерес, се легитимираме като служители на Министерството на външните работи (МВнР). Обикновено хората получават стрес от служби, от Държавна сигурност. И зависи от случая – понякога си оставаме от МВнР, друг път – поради някаква дълбока, далечна перспектива, се обявяваме за служители на външнополитическото разузнаване.

Отдел РИК

- В кой отдел работехте тогава?

- Работех в отдел РИК – Разузнаване “История и култура” (културно-историческо разузнаване). Отделът се занимаваше с придобиване на архивни материали, на документация от целия свят, която може да ползва нашата историческа мисъл. Всичко това имаше за цел защита на националните интереси и териториалната цялост на държавата. Тогава беше болезнен македонският въпрос, имаше проблеми с румънците в Добруджа. Когато някоя държава има претенции към нашата, е добре да има такива архивни материали, които да доказват нашата теза. Една част от тях се придобиваха официално, друга част - чрез агентурни възможности или някакви други контакти в чужбина. Аз се занимавах с “македонския въпрос” и привличах такъв контингент от сътрудници, които бих могъл да ползвам.

Попаднах на най-добрия

- Кога се срещнахте за пръв път с Георги Първанов?

- Беше доста отдавна – сигурно има повече от 20 години. Работихме заедно по една книга – “Габеро”, свързана с българите в Пиринска Македония, биографична книга, написана от сляп човек …

- Методи Димов…

- Така… Неговата книга трябваше да бъде редактирана от гледна точка на историческата истина и фактология. Тя защитаваше тезата за чисто българския характер на Македония. Започнах да проучвам контингента от специалисти и историци, които работят в тази област, и естествено попаднах на най-добрия – г-н Първанов, Жоро Първанов. Логиката оттук-нататък беше да поискам разрешение от моето ръководство официално да направя среща с него, по време на която да го въвлека в процеса на написване на книгата.

- Имали ли сте идеята да го вербувате за разузнаването?

- Първата среща винаги е проучвателна. Той винаги ми е правил впечатление на свестен младеж. Обясних му за какво става дума – че искаме да го ползваме като специалист при написването на тази книга. Много, много нямаше желание, честно казано, да помага, защото беше дълбоко потънал в своята професия, в историята, и мисля, че това тогава му е било в тежест.

- На първата среща вие сте се представил като служител на Външно министерство, така ли?

- Да, дори не се представих с истинското си име. Използвах бащиното си име - Динков. Мисля, че и в самите документи е написано. Преди всяка среща се изготвяше задание, което се подписваше от ръководството на отдела, пресъздаваше се дневният ред на разговора, който ще се проведе. В крайна сметка вървяхме по предварително съгласуван с ръководството сценарий.

- С кого съгласувахте срещата? С шефа на отдел РИК – Георги Авджиев ли?

- Не, със заместника му, който вече е покойник, Владимир Кънчев. Към Методи Димов беше прикрепен човек (от разузнаването – б.р.), който водеше записките, бяха му дали диктофон. Методи имаше 97% слепота. Различаваше само черно и бяло. Всъщност той беше причината да привлечем хора, защото сам не можеше да работи нито с документация, нито с материали. С Жоро Първанов се виждахме периодично. Подавах му страници – 20-30-40, колкото беше написал Методи Димов, след известно време той ги редактираше и ги връщаше.

Хонорарът

- Какъв беше хонорарът, който му платихте? Методи Андреев твърди, че са 500 лв.

- Няма такова нещо.

- Според Веселин Ангелов са 20 лв.

- Няма такова нещо.

- А колко беше?

- Не мога да се сетя. За такива дейности службата винаги е гледала да реже бюджета. 70-80 лв. да са били. Дори мислех, че той не е получавал пари, лично нямам такъв спомен, но сам Жоро каза, че е взимал хонорар.

Псевдонимът

- А това “Гоце” как се появи?

- Водещият офицер дава псевдонима. Аз съм му бил тогава водещият офицер. Той си приличаше на войвода, беше по-слабичък.

- Не го ли съгласувате с него?

- Не, той не го избира.

- А той съгласи ли се тогава да го наричате “Гоце”?

- Той не си знаеше псевдонима. На всеки българин, привлечен към сътрудничество, даваме псевдоним. Ние винаги работим с псевдоними. Дори и в отдела, когато говорехме за хората, по принцип не използвахме истинските им имена.

- Не е ли изключение във вашата работа да се дава псевдоним въз основа на истинското име?

- Не. Това беше лично мое хрумване. Така ми е харесвало. Симпатично момче. Работим по македонския въпрос, защитаваме някаква кауза, оприличавам го на героя Гоце Делчев.

Знаеше къде работя

- Кога му предложихте да сътрудничи?

- Всъщност, ние официално не сме му предлагали да сътрудничи на разузнаването. Въпросът беше, че когато работим с хора от чужбина и привличаме за сътрудничество български граждани, с оглед на тяхната безопасност трябва да обявим, че работим и в разузнаването. Не помня кога е станало това, но предполагам, че рано или късно се е стигнало до този разговор.

- Предполагате?

- Предполагам, че преди някоя от поредните срещи съм съгласувал с ръководството, че е време да се обявим като служба.

- Тоест, той е знаел къде работите вие?

- Да.

Тънката папка

- Наистина ли е толкова тънка папката “Гоце”?

- Тази папка наистина е много тънка. Ние с него сме се срещали не повече от 5-6 пъти. Дори мисля, че Жоро не работи по цялата книга, защото към края той беше привлечен в една група, ръководена от Александър Лилов и вече с нежелание се срещаше с мен, може би е знаел перспективата пред себе си.

- Говорите за есента на 1989 година ли?

- По това време срещите ни с него бяха много трудни. Той беше постоянно ангажиран. Тогава започна разпадането ни като служба, спряхме да подкрепяме македонската идея и Методи Димов вместо с наше съдействие издаде книгата си в Белгия на собствени разноски.

- Всъщност не е имало друг повод на срещите ви освен тази книга, така ли?

- Това беше общият повод. Може по време на разговорите и това да съм го писал в рапортите, да съм питал за кадърни и грамотни хора по македонския въпрос. Например, аз се познавах с Краси Каракачанов, с когото в никакъв случай не съм работил, но сме били заедно на събиранията на ВМРО, когато организацията все още се изграждаше. Паралелно с това се създаде ВМРО-ДПНЕ в Македония. Защитавах тезата, че ние трябва да оглавим организацията там, Ванче Михайлов беше още жив, всъщност аз водех преписката на Ванче Михайлов, занимавах се с проблемите на македонската емиграция в чужбина. Сътрудничеството с емигрантите е изградено изцяло на тяхното родолюбие, което е толкова заразително, че ако някой иска да заобича родината си, трябва да се срещне с тези хора. Те са били винаги върли антикомунисти, и винаги в името на българщината са се съгласявали да сътрудничат, но само в тази област.

Делото “Гоце” не е агентурно

- Твърди се, че хората, работили към апарата на ЦК на БКП, не се вербуват.

- Точно така. Но Първанов не е бил към апарата на ЦК на БКП.

- Институтът по история не е ли бил към ЦК на БКП?

- Не. Но е така наистина, дори партийни членове нямахме право да вербуваме.

- Георги Първанов е член на БКП от 1981 г.


- Но това не е била вербовка. Искам задължително да изясня едно нещо. Във външнополитическото разузнаване няма категория “агент” за български граждани. Привличането към сътрудничество на хората, които искаме да ни помагат, става в категорията “секретен сътрудник”. Делото “Гоце” не е агентурно, а е СС (секретен сътрудник) “Гоце”.

Движението на папката

- Какво е движението на тази папка впоследствие?

- Тази папка беше архивирана, след като напуснах службата в края на 1989 г.

- Унищожихте ли част от документите в нея?

- Не, нищо не съм пипал в нея. Тогава никой не е предполагал, че Георги Първанов ще стане лидер на партия, ще стане президент. И не е имало никаква логика и никакъв смисъл това да се прави. Не знам обаче какво е състоянието й днес.

- Какво би трябвало да има в нея?

- Всяка папка започва с листчета с проучвания във всички служби - на ДС, полиция, дали не е криминално проявен. След като се окаже, че е чист и че не работи за другите братски служби, тогава вече се мисли дали това е подходящият човек и се пише предложение към ръководството на отдела. Еди- кой си, във връзка с изпълнение на такива задачи е привлечен в качеството си на секретен сътрудник. Преди да бъде привлечен, това се обсъжда, не съм сигурен дали началникът на отдела е бил длъжен да го обсъди с някого от заместниците на управлението, но по принцип там всичко се обсъждаше, всичко беше с разрешение, с подпис, и след като се даде картбланш, се прави план за провеждане на беседа. Там пишеш под какво име се легитимираш, как ще стане. Днес (сряда, 28 юни – б.р.), излизайки от президентството от срещата с юристите им, им предложих – не виждам нищо притеснително – най-добре е съдържанието на тази папка да излезе изцяло във вестниците, никой няма да има какво да каже, в крайна сметка няма нищо вътре, което да го уличава примерно, че е говорил срещу колегите си. Въпреки че съм убеден, че сме говорили за неговите колеги историци - кой в каква област работи. Да кажем имало е идея да се изгради ВМРО, което впоследствие само се изгради без съдействието на службите, и то много бързо. През 1989 г. службите изгубиха интерес към македонския въпрос, България призна първа Македония. Отдел РИК беше ликвидиран може би 2-3 години преди това, ние преминахме към отдел “Активни мероприятия”.

Срещи след 1990 г.

- Срещнахте ли се с него след 1990 година?

- Имах една среща с Жоро Първанов и Николай Добрев през 1997 г., когато предстояха парламентарните избори, Първанов вече беше станал председател на БСП. Бях служител на Международна ортодоксална банка “Свети Никола”. Направихме среща буквално за 5 минути, питахме се какво ще правим сега. Кольо излезе с предложение за наше с Първанов съвместно интервю. Казах, че не виждам необходимост и че ще бъде нагласена работа. Казах на Жоро: “Ти няма от какво да се притесняваш”. Той ми отговори: “Да, аз съм си чел досието. Всичко, което е написано там, е така, както е било.” Накрая решихме нищо да не правим и ако нещо излезе на бял свят, знаем какво да кажем, защото едва ли има какво да крием, а истината не е притеснителна за никого. Разбрахме се всеки самостоятелно да си каже каквото има да казва по този въпрос. Мисля, че всеки, работил за националната сигурност на България, трябва да се гордее с този факт. А и това бяха времена, когато ако поискаш от научен работник да сътрудничи, той никога няма да каже “не”, още повече че не искаш от него да си топи колегите, а просто искаш неговите знания да помогнат в една държавна дейност.

- По негова молба ли беше срещата през 1997 г.?

- Да, аз бях в банката, обадиха ми се и ме помолиха да отида.

- Имали ли сте други срещи с Георги Първанов?

- Виждал съм го пред “Позитано” един-два пъти. Единият път ядеше баничка. “Отбий се, каза, - някой път да се видим и да поговорим, ако мога да ти помогна с нещо.” Така и остана, и повече не съм се занимавал. Не виждам какво повече да си кажем. Когато през 2001 г. той стана президент, си подадох документите за работа в президентството и на третия месец, още не беше сглобен екипът, ми се обадиха, че съм приет. Но впоследствие не бях приет. Но не тая обида, защото нашата обща дейност и нашето минало в никакъв случай не би трябвало да бъдат задължение на единия към другия. И ако отначало имах някаква горчива утайка, като размислих, стигнах до извода, че много правилно е постъпил. Не става дума за моето интелектуално ниво и за грамотност, става дума за това, че един президент не би трябвало да работи с оперативния работник, който го е водил на времето, и второ, както гръмна този скандал, ако съм под крилото на президентството, работата ще излезе малко по-сериозна и нагласена. С това той няма в какво да бъде упрекнат, че ми е подал ръка, с нищо не ме е подкупил. След като нещата не станаха, реших, че вече няма да се занимавам с администрация и с чиновничество и реших да се обърна към себе си и да се занимавам със строителство. Мисля, че политиката е много мръсна работа и не е за мен.

- По-мръсна от разузнаването?

- Да, определено.

Сделка

- Защо според вас това досие не беше използвано още през 1997 г.?

- Имало е някакво споразумение. Вероятно и Първанов е държал Костов с нещо. Всъщност тогава политиката е била на кантар, предполагам, че наистина е имало споразумение и са знаели, че това досие няма да излезе. Иначе тогава Първанов щеше да се изкаже за тази част от живота си съвсем открито. Предполагам, че Иван Костов има копие от досието и го е виждал и чел много повече, отколкото го е чел Георги Първанов или аз. Защо точно сега Иван Костов е решил да шуми около това досие, може би, защото вече условията за сделка не съществуват. Той знае, че колкото и малък да е скандалът, може да се раздуха.

Той изгуби интерес

- В момента търдят, че в досието има 2 справки , а вие казвате, че сте имали 5-6 срещи.

- Трябва да има справка – проучване за Георги Първанов – всичко, което трябва да знам за него, преди да тръгна да работя. Къде е живял, какви са родителите му, справката е много пълна. След това има план за срещата, вътре има рапорт как е проведена срещата, и да има още една справка за още една среща, когато сме се обявили като служба. И това е. Другите срещи са били лежерни, те не са били ангажиращи с някакъв сериозен разговор. Съмнявам се, че някой е сменял нещо, което е почти невъзможно, защото то се подшива, подпечатва, в общи линии да смениш листове в едно досие е нещо много сложно. Правихме и среща на Първанов с Методи Димов. Хубаво е да знаеш човека, за когото работиш, да знаеш причината, поради която му се налага да му се помогне.

- Тук, в България?

- Да.

- И как протече тя?

- Първанов е много въздържан, той никога не е изразил емоция по отношение на тази си работа, може би му е била малко в повечко, защото обикновено бавеше материалите, а ние бързахме.

- Писал ли сте становище, че Георги Първанов е негоден за вербовка?

- След една такава среща е редно да напиша рапорт, с който да известя ръководството, че нещата отиват към приключване. Прецених, че няма да мога да продължа с него. Той изгуби интерес. Може би, защото когато започна работа при Александър Лилов, той е знаел какво ще се случи.

Президентът: Задачата ми бе поставена по искане на МВнР

Няколко думи по т.н. случай “Гоце”. Такава папка има в архивите на разузнавателната служба. Тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак, от мен. В тази папка е отразена работата ми като научен консултант и редактор на един виден български емигрант – голям родолюбец, изстрадал националната ни кауза. Папката е доста поизмачкана, видимо ползвана многократно, но слава Богу, запазена. Въпреки че вероятно са правени много копия… Става дума за задача, която ми беше възложена от ръководството на института по искане на МВнР … лицето, което разясни характера на работата, се представи за сътрудник на Външно министерство. …В края на работата по изданието (книгата на Методи Димов – б.р.) служителят е направил едно непонятно за мен предложение за зачисляването ми на отчет. Без да се случва абсолютно нищо. Без да има никакъв факт. Разработката е закрита.…Въпреки че няма документ, удостоверяващ заплащане, аз заявявам, че съм получил еднократен хонорар по тогавашните тарифи за консултантска и редакторска работа, осъществена в продължение на няколко месеца. Вероятно доста по-малък от хонорарите, които са получавали тогава авторите на партийния орган в. “Работническо дело”.


Reply author: moderator
Replied on: 07/06/2006 15:51:10
Message:

Отварят досиетата със закон
05 Юли 06, 17:42 / Автор: fbi-bg

В тройната коалиция ще бъде направена консултация и ще бъде излъчена работна група, която да подготви законопроект за досиетата, съобщи Татяна Дончева от “Коалиция за България”, която е председател на подкомисията към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разглеждаща въпроса с архива на ДС.

От подкомисията бяха изслушани представители на комисиите "Бонев" и “Андреев” както и бивши директори на Дирекция “Информация и архив” към МВР. По време на изслушванията е било изразено ясно становището, че е необходимо въпросът да бъде решен законово. Постигнат е консенсус, че трябва да бъде създаден специален орган, който да се занимава с досиетата на бившата ДС.

Органът трябва да бъде излъчен от Народното събрание, да се отчита пред него, както и да се намери подходящ механизъм за прозрачност на дейността му. Изказано е било също така и становище, че е необходимо архивът да се събере на едно място, но според други от изслушаните, той трябва да остане както е сега, разпръснат по различни ведомства. Голяма част от архивът на ДС е запазен, но трябва да бъде решен въпроса с “черния пазар” на досиета, каза Дончева. Заради това, според нея, в бъдещия проектозакон трябва бъде определена дата за предоставяне на документите на органа.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 07/10/2006 15:02:12
Message:

Pisha na latinitsa, zashtoto neshto stava sys software.

OGROMNA STATIJA, PUBLIKUVANA TOKU-SHTO ZA LITSETO KOSEV - SHTATEN OFITSER NA DS, DNES AKADEMIK I CLEN NA PREZIDIUMA NA VAK - CHETETE SAMI!

http://mediapool.bg/show/?storyid=119226


Reply author: moderator
Replied on: 07/10/2006 16:16:36
Message:

Действително, ето и самата статия:

Защо доказан щатен сътрудник на ДС продължава да е зам.-председател на БАН?
Лазарин Лазаров, д-р на химическите науки, САЩ
10 Юли 2006
www.mediapool.bg

Въпреки че все още има спорове върху пълното и безусловно отваряне на архивите на бившата ДС, може да се счита, че българската общественост е достигнала консенсус за необходимостта публични личности – депутати и висши ръководни лица от изпълнителната и съдебните власти – да бъдат проверявани за чисто минало.
Както е известно, Законът за достъп до документите на бившата ДС предвиждаше една комисия да провери всички 1225 депутати от ВНС, и от 36-, 37- и 38-то НС, дали са имали някакво сътрудничество. В доклада на тази комисия от май 2001 г се съобщават имената на 53 доказани щатни и нещатни сътрудници. Между тях са имената на двама член-кореспонденти на БАН – Александър Янков и Константин Косев. И двамата са били щатни сътрудници на 1-во Главно управление на ДС през седемдесетте години съгласно наличните ведомости за получаване на заплата.

Както знаем, след тези проверки последва период, в който въпросът за бившето сътрудничество на публични лица и отварянето на архивите остана приглушен и на заден план при разбития двуполюсен модел на държавно управление. Този въпрос, обаче, придоби напоследък отново значение и стана предмет на публични дискусии във връзка с присъединяването към ЕС.

Особено се дискутира присъствието на сътрудници на бившата ДС в медиите. А как стоят нещата за това присъствие в българската академична наука?

Може би малко знаят, че броят на такива бивши сътрудници сред учените от БАН и ведущите университети е особено висок. Това се дължи до голяма степен на обстоятелството, че безскрупулната ДС имаше практиката да вербува почти всички учени, заминаващи на специализация в капиталистическа страна за повече от една година, да сътрудничат за научно-техническо и друго разузнаване и за събиране на сведения за чужденци.

Много от така вербуваните нещатни сътрудници са изпълнявали доста неохотно и формално задачите си и то само по време на престоя им в чужбина. Но други са се вживявали в ролите си и са установявали постоянно сътрудничество, като са ставали и щатни сътрудници на 1-во ГУ. Събирани са сведения за всички западни по-образовани чужденци; специализанти на издръжка на чуждата страна са събирали и предавали сведения за своите ръководители и колеги.

От една страна, може да се счита, че сътрудниците на бившата ДС в науката не са така “обществено опасни”, доколкото не са на ръководни постове и не участват в политическия живот. Но от друга страна, взимайки предвид хуманитарния характер на науката, тяхното присъствие на висши ръководни постове (ректори, членове на Президиума на БАН и на ВАК), както и на длъжности изискващи пряк контакт със студенти и аспиранти, е изключително нежелателно.

Българската наука не може да изпълнява истинското си хуманно предназначение, да се интегрира с европейската и да възпитава млади учени, с такива хора.

Изваждането на досието на чл.-кор. Константин Косев го заварва на поста заместник-председател на БАН. В медиите по това време почти няма отразени някакви обществени реакции спрямо този факт. Като че ли случаят с Янков и Косев бързо се забравя в научните среди. Повечето ръководства – на БАН, на университетите, на Съюза на учените - като че ли приемат, че в научната професия такива издирвания са излишни и че такива минали действия остават извън обсега на научната и гражданска етика.

Докато Александър Янков остава до голяма степен извън обществения и научен живот, Константин Косев, обаче, съвсем скоро, през 2003, е избран за академик. Въпреки че в критериите за избор фигурира и участието в “държавни органи”, работата му като бивш щатен служител на ДС очевидно въобще не е била разглеждана.

И така се стига до общото събрание на БАН на 25.10.2004 г., когато председателят на БАН акад. Иван Юхновски предлага акад. Константин Косев да бъде преизбран за заместник-председател на БАН. Може ли да се допусне, че председателят не е знаел за принадлежността му към бившата ДС, отразена и дискутирана в медиите три години преди това? Няма публикуван никакъв документ, от който да се види как е била дискутирана кандидатурата на акад. Косев в Общото събрание. В съвсем краткото комюнике на БАН по този повод се казва само, че членове на събранието изразили становища по предложението и проличала тяхната поддръжка. Акад. Косев е бил избран (без да се съобщава точният резултат от гласуването).

Мрежата от бивши сътрудници на ДС е замесена в корупцията, сенчестия бизнес и престъпността. Тази служба на тоталитарния режим допринася много за злепоставянето на България в международен мащаб. Бивши щатни сътрудници на висши ръководни постове в държавни организации не могат да не бъдат обект на обществено внимание и подозрителност. Такива лица представят България и на редица международни форуми, а не може да се очаква, че известните и доказани у нас, не са известни и в чужбина.

Ето един пример, който, според мен, отразява облика на бившата ДС и публични изяви на бивши нейни служители, които не могат да останат международно незабелязани: Миналия месец у нас бе на посещение президентът на фондация “Александър фон Хумболт” проф. д-р Волфганг Фрювалд. Това е фондацията, дала възможност на стотици български учени да работят по две години в най-реномираните немски институти и университети при много добро заплащане.

Проф. Фрювалд беше награден с почетния знак на БАН “Марин Дринов с лента” и отличието му бе връчено на церемония на 20 юни от заместник-председателя на БАН – акад. Константин Косев. Т.е от човек, който е бил Хумболтов стипендиант две години и същевременно е доносничил за своите немски колеги като нещатен, а по-късно като щатен сътрудник на бившата ДС. Трябва ли да си въобразяваме, че германските власти не знаят за това? Няма ли някакъв цинизъм в този акт?

Аз мисля, че чашата наистина прелива с това, което стана само няколко дни след това. На 26. юни министър-председателят Сергей Станишев подписа Заповед за назначаване на нов Президиум на ВАК. И новоназначен член на този Президиум е – кой мислите? – акад. Константин Косев!

Президиумът на ВАК е органът, който осъществява методично ръководство и контрол на системата за оценка на постиженията на българските учени. А развитието на българската наука се обуславя именно от тази система. Как ли ще погледне акад. Косев, ако някой негов колега “от доброто старо време” трябва да бъде атестиран от ВАК?

Аз мисля, че историята на акад. Константин Косев добре илюстрира защо българската общественост трябва да знае кой и как е сътрудничил на бившата ДС. И защо такива хора не би трябвало да бъдат на висши ръководни постове в държавни организации, включително в науката.

Голямото болшинство на българските учени и граждани не следят и не знаят за този и други подобни случаи. Не трябва ли един път завинаги да се пресече достъпът на някои сътрудници на бившата ДС до най-висши постове? Полезно и необходимо е този случай да придобие публичност чрез медиите. Ние не знаем много неща – нека акад. Костов да каже как ги вижда. Нека председателят на БАН, акад Юхновски, да каже какво е имал предвид, като го е предложил за свой заместник.

Ние не можем да не отчетем, че ДС е бил един безскрупулен репресивен орган на отречения тоталитаризъм и да не изискваме човек като акад. Константин Косев да не може да бъде Зам.-председател на БАН и член на Президиума на ВАК.


Reply author: moderator
Replied on: 07/10/2006 16:50:12
Message:

Александър Градинаров: ЕС да поеме отговорността да декомунизира България
Петър Вълков 10 Юли 2006 | 13:36
www.express.bg

Досиетата трябва да бъдат отворени. Предишните български управници се крепяха на власт единствено поради сляпото си подчинение на КПСС и КГБ. Как искате същите хора или техните потомци да разкрият собствените си престъпления, казва още пред ЕКСПРЕС.БГ съоснователят и главен редактор на „Парижки вести”, който живее в чужбина вече 15 години. Градинаров е преподавател по култура и комуникации в два френски университета. “Парижки вести” е съвместно издание с вестник “Будилник”, който е най-голямата медия за емигрантите от български произход в Европа. Разпространява се в Англия, Франция, Германия, Чехия, Холандия и България. Скоро изданието ще се появи и в САЩ и Израел.

Г-н Градинаров, защо инициирахте подписката и писмото до Оли Рен за разсекретяване на архивите на ДС?

Както е известно на всички, общественото мнение в България има нулева стойност за управляващите. Българските медии полагат непосилен труд, за да уличат престъпници и нарушители, но практическия резултат от тази обратна връзка с властта също клони към нула. В тази парадоксална ситуация, единственият възможен арбитър остава Европа. Ако Европа не наложи вето върху безобразията на българската управляваща класа, тогава последната инстанция остава Бог.

Колко души са подкрепили искането ви до момента?

Досега подписалите петицията са над 500 души, но техният брой расте. Като трябва да се знае, че половината от тези хора живеят в България.

Защо според вас точно сега проблемът с архивите попадна във фокуса на общественото внимание?

Поради простата причина, че комунистите за пореден път използуваха досиетата за шантаж. Скандалът избухна на Втората международна среща на българските медии в Чикаго, където вътрешният министър Румен Петков бе обвинен в шантаж, достоен за комунистическите практитки от преди 10 ноември. Разбира се, ако досиетата не се разсекретят, те и за в бъдеще могат да бъдат използувани по този начин от властимащите.

Как българите в чужбина гледат на този проблем? Той попада ли в дневния ред на сънародниците ни зад граница?

Ако на българите в чужбина се даваше действително възможност да гласуват и да участвуват в политическия живот на страната, настоящата коалиция никога не би управлявала България. След като българите в България не успяват да реагират, какво друго им остава на българите зад граница освен да се възмущават?

Вие лично бил ли сте преследван от ДС?

Никога не е късно.

На какво се дължи според Вас забавянето на разсекретяването на архивите на ДС?

Все пак България е последната страна в региона, която предприе този ход. Само до преди 15 години България беше най-безропотният сателит на СССР, българските управници се крепяха на власт единствено поради сляпото си подчинение на КПСС и КГБ. Как искате същите хора или техните потомци да разкрият собтвените си престъпления. Друга причина за забавянето е липсата на истинска дясна опозиция в България. Десните ценности у нас са фикция. Липсата на обществен контрол и истинско гражданско общество, което да упражнява натиск върху властта.

Смятате ли, че българският политически елит го е страх от разобличаване в сътрудничество и зависимост от бившите служби?

Не знам какво се нарича елит в България - потомците на работническо-селската класа, рабфаковски кадри и бивши профсъюзни и партийни деятели? Критериите на подбор и до днес са същите. Както сричаха българския език преди 15 години, така продължават да го сричат и днес. Да не говорим, че си позволяват да псуват публично и да се държат като пъдари, какъвто им е коренът. Ако те бяха успели да надхвърлят потеклото си на овчари, ако бяха сложили кръст на миналото си на палачи, какво тогава би им попречило да извършат разсекретяването на досиетата? Интелектуалната доблест и политическо достойнство се градят с поколения, докато единственият политически урок, който нашия псевдоелит е получил от своите бащи, е размахването на тояга и близането на подметки. Целият този шум за съхраняване да държавната сигурност е прах в очите. България отдавна няма военна и духовна доктрина. Не настоящи държавни тайни съхраняват те, а стари, които ще докажат на всички кои са всъщност. Всъщност досиетата ще разкрият как в продължение на 60 години властимащите са унищожавали истинския елит в България.

В писмото си пишете „Щатни служители и сътрудници на Държавна сигурност все още се радват на завидно положение в обществото - в политиката, в държавните, а скоро и в европейските институции, в медиите”, като наблюдател считате ли, че тези хора представляват заплаха за свободата на пазара и демокрацията в България?

Ако те не представляваха пречка и заплаха, положението на България би ли било толкова окаяно? Капитализмът в България не съществува, гражданското общество не функционира, четвъртата власт е глас в пустиня. Некомпетентността на управляващата каста е бариера за преминаване на България в лоното на Европа като равноправен член.

Как според Вас трябва да стане разсекретяването на архивите на бившата ДС?

Преоткриването на Америка в ХХІ век не носи дивиденти. Достатъчно е да се види какво са направили други държави в подобно на нашето положение, да се избере най-строгият вариант, за да се компенсира забавянето, да се гласуват съответните закони, които да се приложат със съответната им строгост. Ако българската репресивна машина не е в състояние да се справи, да се поиска помощ от Европейския съюз. Също както Съюзниците помогнаха на Германия да се данацифицира в 1945 г., така днес Европейският съюз трябва да поеме отговорността да декомунизира България.

Трябва ли да има някакви лустрационни мерки срещу бивши служители и агенти на ДС?

Предполагам, че много бивши служители на ДС, поне тези, които са имали нещо в главите си, са успели да си намерят далеч по-доходна и интересна работа. Останалите, разбира се, трябва да попаднат по ударите на лустрацията, не за друго, а за да не пречат развитието на свободното капиталистическо общество.




Reply author: kkabakciev
Replied on: 07/11/2006 15:42:41
Message:

Nova statija po temata:

http://mediapool.bg/show/?storyid=119261

Predlagam da ne se pomajvame, a da napravim iskane za oglasjavane na dosietata na vsichki litsa, zaemashti vazhni postove v akademichnata sfera! Dokato ne sa vyzniknali novi prechki!

____
Software pak ne raboti, ne priema kirilitsa!


Reply author: kkabakciev
Replied on: 07/12/2006 08:28:52
Message:

И за Галя Маринова, и останалите от групата за промяна на закона!

Подновявам предложението си с едно отворено писмо да поискаме да бъдат отворени досиетата на всички лица, заемащи важни длъжности в академичната област!

Нека да не закъсняваме и да не чакаме да възникват нови пречки!


Reply author: did
Replied on: 07/12/2006 13:23:03
Message:

Солидаризирам се с това предложение. В Технически университет това са такива нереaлизирали се при комунизма хора като Емил Алтимирски, Георги Стоянов и Стефан Табаков, които сега работят по същата система наследена от едно време без да се грижат за реформирането и, задачите ги поставят на подчинените си като им поръчват какво да правят и злепоставят институциите, които ръководят. Проф. Стефан Табаков, главен редактор на списание Е+Е свива гнездо на организираната престъпност в редколегията и срива авторитета му. Трябва да освободи това място за по-млад и по-безпристрастен учен. Някои се държат като Гаргамел, който между впрочем излезе баш от ТУ-София и всички гласувания са поръчкови. Изпълнители на поръчките са без да са замислят Емил Алтимирски, Анелия Досева, Димитър Рашков, и други смърфове. Ако имат досиета, редно е да се отворят папките и да се покаже кой, кой е, за да тръгне реформата във висшето образование, без да се влияе от планово-административния апарат, а да се освободят учените творчески и да се подкрепят тези, които са със самостоятелно творческо мислене.


Reply author: Democrat
Replied on: 07/12/2006 13:49:53
Message:

До KKabakchiev:

Относно предложението да поискаме отварянето на досиетата в науката и образованието (всички досиета), не са ми ясни два момента:
1. До кого трябва да се подаде такова искане?
2. И сега има доста много пречки за отварянето на досиетата. Какви бъдещи пречки очаквате?

На обществеността трябва да й е ясно, че сама ще трябва да създаде орган за вадене на всички досиета. И без масиран обществен натиск в тази посока чрез протестени митинги, предупредителни символични, а също и истински стачни действия на всички научни институти и университети нищо няма да се постигне. Но, бедата е, че ДС-арите в образованието и науката са мнозинство. Системата на тоталитарния болшевишки кадрови подбор е изградила идеални кочини (многократно надминаващи известните Авгиеви обори). Трябва нов Потоп за разчистването им.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 07/12/2006 15:05:21
Message:

quote:
Originally posted by Democrat

До KKabakchiev:

1. До кого трябва да се подаде такова искане?
2. И сега има доста много пречки за отварянето на досиетата. Какви бъдещи пречки очаквате?




Съгласявайки се с констатациите на Democrat (които съответно не цитирам), отговарям на двата му въпроса така:

1. Искането трябва да се подаде по същия начин и до същите институции, които бяха сезирани от "Липа" и от Бареков. Това означава на първо място Румен Петков, след това и другите места, където има архиви. Не е проблем да се уточнят местата, след като има прецеденти.
2. По принцип не би трябвало да има пречки, след като има прецедент с отварянето на вече немалко досиета. Ще имаме и много сериозен мотив: ако журналистите влияят на общественото мнение, лицата, чиито досиета ще искаме, ВЛИЯЯТ НА РАЗВИТИЕТО НА НАУКАТА! Под "пречки", текущи, имах предвид ето това изказано през последните дни съображение:

"оповестяването само на някои досиета представлява акт на неравно третиране на едни лица спрямо други, на тези с отворени и огласени досиета спрямо останалите, които също имат досиета, но те не са станали публично достояние"

Вж. статията "Комисията срещу дискриминацията се захваща с избирателното вадене на досиета" в

http://mediapool.bg/show/?storyid=119261


Reply author: Democrat
Replied on: 07/13/2006 11:22:31
Message:

Питане до KKabakciev:

Вие имате ли доверие в лицето Румен Петков, известно с прозвището "Главъта" и регистрирано, че уринира в Плевенските фонтани?
Това ли е надеждният кадър, който ще свърши както трябва работата по отварянето на досиетата в науката и образованието?


Reply author: kkabakciev
Replied on: 07/13/2006 13:37:53
Message:

quote:
Originally posted by Democrat

Питане до KKabakciev:

Вие имате ли доверие в лицето Румен Петков, известно с прозвището "Главъта" и регистрирано, че уринира в Плевенските фонтани?
Това ли е надеждният кадър, който ще свърши както трябва работата по отварянето на досиетата в науката и образованието?





Лицето Румен Петков е комунист - и може да е и всякакъв друг. Но не е необходимо аз да имам някакво доверие в него, когато просто искам от това лице да бъде изпълнено искането да бъдат отворени определени досиета.
Не е необходимо да имам доверие на който и да е чиновник, ако просто искам да ми бъде показан някакъв документ/някакви документи.
Разбира се, ако лицето Румен Петков не отвори всичките искани материали или извърши други нарушения в процеса на отваряне на досиетата, ще носи отговорност.
Освен това досиета ще се искат и от други институции, така че това е допълнителна гаранция, че ще излезе колкото е възможно по-голяма част от истината.
И е важно постепенно да започне да излиза истината - а не да стоим и да чакаме някой отгоре да ни я "спусне".


Reply author: moderator
Replied on: 07/14/2006 13:11:39
Message:

44% от българите не искат за президент агент на ДС
14 Юли 2006 | 13:15
www.express.bg

Почти половината българи – 44 на сто, не приемат президентът да е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност. Данните са от национално представително проучване на НЦИОМ, извършено в началото на юли. Позицията държавният глава да не е бил агент на бившата политическа полиция е най-вече на хората на възраст между 40 и 50 г., със средно и ниско образование, на живеещите в малките градове, на симпатизантите на ДСБ, на “Атака”, на СДС, на НДСВ и на ДПС. Едва 27% от симпатизантите на БСП имат подобно изискване, пояснява агенция Фокус.


Reply author: nivine
Replied on: 07/18/2006 12:32:53
Message:

Предложенията на Г-н ККабакчиев, за молба до Г-н Румен Петков за вадене на досиетата на отговорни научни кадри са меко казано, доста наивни. Ние всъщност познаваме хората, които са нареждали да се създават тези досиета и са се ползвали от тях. Тези хора заемат заемат възлови упрвленски постове в българското общество от години, та и до ден днешен и като ги знаем, какво от това. Румен Петков е неразделна част от тези хора и да искаме от него да вади компрометиращи материали за тях е повече от несериозно.


Reply author: moderator
Replied on: 08/02/2006 13:39:59
Message:

БСП и ДПС в спор за отварянето на досиетата
Спецкомисия в парламента ще има пълен достъп до архивите
Валерия Касиян

www.vsekiden.com
02.08.2006

Коалиционните партньори от БСП и ДПС влязоха в спор за отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност. И двете парламентарни групи работят върху законопроекти за досиетата, като този на ДПС вече е готов. Основният конфликт се корени в това, че хората на Доган категорично се обявяват за тяхното пълно разкриване веднъж завинаги, докато червените имат възражения. Според БСП до отваряне на досиетата трябва да се стигне, но това трябва да стане избирателно. Все пак трябва да вземем впредвид кой е работил за държавата и кой е клеветил хора, коментираха в левицата. Аз лично искам да ги изгорим, но не става, заяви пък член на вътрешната комисия в парламента.

Проектозаконът за досиетата на ДПС, изготвен от народния представител Касим Дал, е бил одобрен снощи от Парламентарната група на Доган. Проектът все още е в работен вариант, предстои група юристи от ДПС да "хвърлят последен поглед върху него", но максимум до една седмица той ще бъде внесен официално в деловодствоно на Народното събрание, съобщи пред "Всеки ден" Филиз Хюсменова. Законопроектът предвижда създаването на специално действаща комисия, избрана поименно от парламента по предложение на различните парламентарни групи, която ще има пълен достъп до информацията в архивите. Комисията ще издирва, проучва и огласява документи, които не представляват заплаха за националната сигурност.

Гражданите и медиите да имат пълен достъп до информацията за лицата, заемащи публични длъжности, предвижда още проектът на Касим Дал. Според него всеки български гражданин трябва да има достъп до неговото лично досие, ако има такова, или до това на негови роднини. Законът обаче гарантира защита на правата на всички онези, чието име и престиж са били оронени.

Всеки, който заема публична длъжност, ще трябва да попълва декларация относно обвързаността си с бившите тайни служби. Независимо от евентуална принадлежност към бившата Държавна сигурност обаче лустрационни мерки не се предвиждат. Според законопроекта ще бъдат упоменати и имената на всички лица, които подлежат на проверка.

Всеки, който скрива, подправя, уврежда или нерегламентирано разгласява съдържанието на нечие досие ще се наказва със лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба в размер между 15 000 и 30 000 лв., пише още в проекта на Дал. Народният представител Четин Казак прогнозира, че ще има официалното представяне на проектозакона по подобие на представянето на закона за лобизма. То най-вероятно ще се състои след около седмица.

Червените също застъпват идеята, че трябва да има независим орган, който да се произнася по въпросите, свързани с архивите на бившите тайни служби. Според юристът от БСП Георги Юруков обаче законът трябва да има бъдещо действие. Тогава за какво отваряне става дума, с недоумение коментираха депутати.





Reply author: moderator
Replied on: 08/04/2006 12:27:45
Message:

ДПС внесе в парламента закона за досиетата
4 Август 2006 | 13:00
www.express.bg

Зам.-председателят на парламентарната група на Движението за права и свободи Касим Дал е внесъл днес в деловодството на парламента Законопроект за достъп до документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление към Българската народна армия. Това са съобщили от ДПС, предаде агенция Фокус.
В понеделник текстът на законопроекта ще бъде публикуван в сайта на Народното събрание.
Според предварителните информации в пресата в текста на предложения законопроект ще залегне идеята за задължително разсекретяване на досиетата на всички фигури със сериозно обществено влияние като политици, журналисти, банкери и бизнесмени. По закона политиците ще трябва да попълват декларации за принадлежност към бившите тайни служби. Според в. "Политика" всички депутати и министри ще бъдат задължени да подадат нотариално заверена декларация за принадлежност към ДС в специална комисия по досиетата, която ще бъде към Народното събрание. Освен депутатите и министрите нотариално заверени декларации ще подават още президентът, кметовете, областните управители и шефовете на държавни агенции.


Reply author: moderator
Replied on: 08/08/2006 15:20:34
Message:

В Румъния разследват и ректори на университети за връзки със Секуритате
8 Август 2006 | 11:01
www.express.bg

Румънският министър на образованието и изследванията Михаил Хардау е съгласен представителите на Националния съвет за изследване архивите на Секуритате да проверят досиетата на ректорите, пише днес румънският вестник “Зиуа”. Студентско сдружение внесе вчера искане за проучване на досиетата на ректорите. Вестник ”Зиуа” публикува списък с имената на 56 румънски ректори, които ще бъдат проверени. Преди дни бе обсъдено подобно предложение за проверка на депутати и министри в румънското управление, предаде агенция Фокус.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 08/10/2006 07:47:30
Message:

quote:
Originally posted by nivine

Предложенията на Г-н ККабакчиев, за молба до Г-н Румен Петков за вадене на досиетата на отговорни научни кадри са меко казано, доста наивни. Ние всъщност познаваме хората, които са нареждали да се създават тези досиета и са се ползвали от тях. Тези хора заемат заемат възлови упрвленски постове в българското общество от години, та и до ден днешен и като ги знаем, какво от това. Румен Петков е неразделна част от тези хора и да искаме от него да вади компрометиращи материали за тях е повече от несериозно.



Меко казано, позицията на г-н/г-жа nivine, че, видите ли, предложението ми за вадене на досиетата на отговорни научни кадри били наивни, е нелепа.

Как Вие, господине/госпожо nivine, си представяте, че ще стане изваждането на досиетата? И изобщо как си представяте, че ще научим истината?

Като МЪЛЧИМ? Като НЕ ПРОЯВЯВАМЕ ИНИЦИАТИВА ДА СЕ ИЗВАДЯТ ДОСИЕТАТА? Изобщо - като проявяваме пълна пасивност и безхаберие?

Ама те щели били да скрият част от истината. Ами нека да я скрият. После ще отговарят и за това.


Reply author: M.Goranov
Replied on: 08/10/2006 20:37:14
Message:

ЗА ДОНОСА, САМОИДЕНТИФИКАЦИЯТА И ИНДУЛГЕНЦИЯТА


(ПОЗИЦИЯ НА M.GORANOV)


Добър вечер, кк...
Прочетох посланията ти от 10.08.06... И имаш, и нямаш право - дърво без корен си ти...
Ще се опитам да поясня - заради форумците - че „НИЕ” не винаги е криене и отказ от позиция... че „българинът е учудващо изобретателен” и... що е то „този патриотизъм”...
Някога странно изненадващо те запитах в този сайт: „Кой сте Вие, доктор Зорге?” - това всъщност е заглавието на една добра унгарска версия за германския журналист, съветски резидент в Япония, Рихард Зорге, съобщил на Сталин датата за германското нахлуване...
Правилният въпрос би трябвало да е: „Какво сте Вие, доктор КК?”... Отговорът ми, естествено и неангажиращо, би бил както във вица за папагала: „Ти си го знаеш!”...
Не се притеснявай за закъснението си. Струва ми се, форумците едва ли се интересуват от твоя отговор на моето отлежало послание от 22.07.06 - особено след като ти се извини за допусната грешка със „станал е срив в комуникацията”... Чия комуникация, приятелю? – между лявото и дясното полукълбо ли? - Защото имаш един непреодолим проблем: ТОЗИ СЪС САМОИДЕНТИФИКАЦИЯТА СИ... А и посланието ми, по всичко изглежда, само привидно е насочено към тебе. Всъщност, то е към другите участници във форума. Затова и пейорацията не е поставена в кавички. Но един експерт по български език като теб би трябвало да има усет за нея и без тях - при това езиковед, успешно упражнил познанията си по психолингвистика в „Перипетии на надеждата”... Превратности... и сам попаднал в капана на алегориите си... От излишък на амбиции и... от недостиг на доста други неща...

Знаеш ли в древния Рим как са наказвали този, който е убил баща си? – Биели са го с пръчки, зашивали го в кожен чувал заедно с куче, змия и петел и го захвърляли в Тибър...
В духовен смисъл, ти правиш опит да убиеш не само баща си. Ти се опитваш да убиеш себе си, дядо си, прадядо си и си на път да посегнеш на сина... Ужасно библейска сага:
- синът: млада надежда в науката, убеден според теб, но и от теб!, никога да не се завръща в България... OK! - Даваш ли си сметка каква непосилна карма за поколения си стоварил върху крехките му плещи чрез такова възпитание? Ако въобще разбираш за какво иде реч!
- ти самият: много добре познат сред основателите на СДС и „Подкрепа”, но отказал се твърде рано от тях; венцехвалещ офицерите от ДС и приятно обслужвал в БАН тази адска машина, но пък отхвърлящ грубо собствените си народ, държава, нация... - Определи се!
- баща ти Янко: философ по образование, прикрит дисидент, но „в отделни периоди от живота си преподаваше марксистко-ленинска философия”; началник психолаборатория във В. Търново; но „имаше контакти с почти всички милиционерски началници в града”...
- дядо ти Димитър Москов, страхливият: бил селски кмет непосредствено преди ’44-a, но след това - цитирам легендата ти - „по чудо му се разминали големите неприятности”; а пък женен за дъщеря на комуниста Хараламби... - Чудеса не стават току-така, дете мое!...
- баба ти Лилия: смела жена, дъщеря на Хараламби, но съпруга на Д. Москов; убедена, че БКП ще признае най-сетне техните заслуги, но наивно молеща за реабилитация през 1971.
- прадядо ти Хараламби: уволняван за комунистическа дейност в Царството; учител- философ, „основател в началото на века на комунистическата организация в с. Златарица”, В.Търновско /1918г/... Но пък в книгата си „не само отново критикувал Маркс и Ленин, но и имал неблагоразумието да я изпрати на Вълко Червенков за мнение”... Били са близки?... А ти вече можеш да спиш спокойно: „гнусната”, според теб, паметна плоча вече я няма, а от къщата му е останало половината... - Дали по-гнусното не е заличаването на история?...

Ще кажеш: ”Това вече сме го слушали и другаде къде-къде по-яко... Е, и какво от това?!...”
Справка дотук: твоята знаменита книга, посочена по-горе и малко други източници.
А сега, слушай ме внимателно! Това, което следва не го знаеш - ТО Е КЛАСИКА В ЖАНРА!...
Паралелизмът в биографията ти е удивителен /предавам БУКВАЛНО думите и стила, но с многоточия, за да я няма конкретиката/. - Ще го усетиш като нещо крайно близко и свое:

„Донасям Ви, че в града ни от 10 години... е фалшиФ отечественофронтовец... Още с опознаването си той организира... и започна страшна борба... Една година след... жаден за началстване, се присъедини към... поднасяха венци и плещеха речи. Но един ден въжеиграча... добрал се до поста... се отказва и от... Нали се хвана за големия кокал! Не е за голямо учудване, защото вълка и днес и утре си е пак вълк. Кожата си може да смени, но характера – не... И не след дълго ние го виждаме в лагера на... да им прави доклади и да измени политиката на... Като си напие, говори против днешната власт... Най-сетне... човек прогресивен... го постави на позорния стълб... да се критикува, но това не беше самокритика, но демагогстване... за да запази сладкия кокал. Денем пременил се злия – погледнал се пак в тия. Оня ден... плещеше маса глупости по адрес на... като караше жертвите си да се борят за него... Из града се хвали...
ДРУГАРЮ МИНИСТЪР, имай предвид и всичките му други деяния, тъй като не ще можем да изложим само тук въжеиграческата роля на... /който/ умее „майсторски” да се доближава до управляющи фактори и носи всичко при своите братя... Вземете мерки, защото... ако ние донасяме това, има хора, които благодарение на своето малодушие са готови да му вярват... Ще чакаме резултат.”


Не ти ли звучи крайно познато?... И знаеш ли защо е така?... Знаеш ли, може би си програмиран много, много отдавна, за да бъдеш продукта, който си ти днес, ambiguous?... Сега разбираш ли какво е „карма”? Или не вярваш в будистки глупости, а в диалектиката - в единството на противоречията, в количествените натрупвания и качествените изменения?
Доносът е в архивите на Министерството на външните работи - вече частично отворени... Той е писан някъде между Велико Търново и с. Златарица и завършва така:
„............ 20.ІІ.1951г. С почитание: /п/ Димитър Москов
30годишен комунистически деятел.” ???...

А ЕТО ТИ И КОНКРЕТИКАТА: ТОВА Е СЪЧИНЯВАЛ ТОГАВА НЕЧИЙ ДЯДО, СРЕЩУ МОЯ БАЩА.
Изследователят проф. Ив. Денев, веднага под горната извадка - публикувана изцяло /заедно с десетки други/ през 2005г. в няколкото поредици под надслов „ПО СЛЕДИТЕ НА НАСИЛИЕТО: БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНА СЕЧ” - е написал следния коментар: „Познавам лично... Горанов. Питая уважение към личността му... Той е интелигентен човек... Вече е на възраст... Смятам, че е жертва на комунистически интриги... Дълги години беше...” .
Кажи ми, кк: Какъв процент от духа и от тялото на твоя дядо /а и от духа на останалите/ живее в тебе, за да мога да определя точно обема на обезщетението за черните дни в семейството ми?... - Отричаш всякаква връзка и съпричастие?!... Учудваш ме, но не ме изненадваш!...Не обичаш да носиш отговорност? Искаш да подчертаеш колко си различен, велик и с колко си надмогнал не само средата от която произхождаш, но и всички наивници около теб?... Аха! Та ти сам публично се определи като „краен индивидуалист”, а ми говориш, че от борбата за „гражданско общество” /?!/, няма никога да се откажеш...

А и как само звучи откровението ти: „...не виждам защо българи трябва да се гордеят с моите постижения. Постиженията са лично мои, не са на българите!”... О, НЕРАЗУМНИЙ ЮРОДЕ! /вж. Клинтън, ако имаш нещо против Паисий/... Ти къде си расъл и пасъл, в Танганайка ли?!... Дори твоята предана Л. Йорданова подчертава във в-к „Делник”, 2000г: „...това изследване е безспорен успех за български учен”, пак там: „... един българин, изучил се в условията на комунистическата образователна система...” . А втората част от този цитат не доказва ли, че ти - а и не си само ти, а българинът въобще - наистина е изобретателен? = Въпреки всичко!... Даваш пример с вековното спокойствие на Холандия, а забравяш, че - на практика – нова България съществува само от близо 130 години, и то какви?... Че НИЕ, българите, „ПРОИЗВЕЖДАМЕ ПОВЕЧЕ ИСТОРИЯ, ОТКОЛКОТО МОЖЕМ ДА ПОНЕСЕМ”!... Нима оцеляването на първата в Европа държавност - при тези условия, при тази колосална история - е станало без някаква уникална генетична изобретателност?!... Пак там /Л.Й./ продължава: „...всеки ден чуваме за българи програмисти, математици, лекари, музиканти, спортисти, които преуспяват по света и помагат за прогреса му”... А и любимият ти Хенк Веркьойл много ясно ти го е казал: „Aspect in English: A Bulgarian Perspective” – добър принос, но само един поглед ОТ БЪЛГАРИЯ... Самохипнотизираш се... изхождайки само от личния си опит и БАН /къде е това, не съм го чувал.../. При нас вече мина трета или четвърта периодична научна атестация /друг е въпросът „как”, но я има отдавна!/... А и фактът, че не познаваш учения Кръстанов от същото „заведение”, където работиш, говори колко малко знаеш за съседите си и за България и колко си необективен...
Някога публикуваха мои стихове в „The Kipling Journal” /ти добре знаеш що е то/, но и през ум не ми е минавало да се мисля за английски поет и дори, че въобще съм поет!... А Prof. J. Bours от Университета в Бон написа за една от няколкото ми работи, публикувани с гриф „original paper”, суперпрестижното “first time in the world”... E, и?... Айде сега да се фукарлявим! - Не съм академик, нито професор...но българин! И това няма нищо общо с вдъхновението свише. Просто е неотменима даденост!... Проблемът ни не е в патриотизма, кк. Проблемът е в продажността и предателството, в липсата на “continuum” на духа ни...

Не е необходимо администраторът на сайта да те отлъчва с „анатема” или някой доктор /не непременно кардиолог/ да те поставя под „карантина”. А и няма да ти е за първи път...
Живей си! Пиши си... Извън онова, което е доказан факт, всичко писано от теб, но за теб и повтаряно многократно, се оказва един безинтересен, доста претенциозен, но и твърде красноречив плейоназъм, чрез който ти заявяваш само едно: „Не съм това, което съм!”... И толкова... Сега разбираш ли какъв точно е самоубийственият ти проблем?... Да не познават себе си, при животните е природа, но при човека това е повече от неморално и вредно за останалите... И не се оплаквай от хорските хули - светът си е в ред, така както хилядолетия си е бил. „Само в хората можеш да познаеш себе си, само животът ни учи какво сме в действителност”. И точно ти не ми говори за гражданско общество, че ставаш смешен. Точно ти, НЕ!... И вместо да си губиш времето и все още неръждясалите аксони по съдилища, сядай и работи кротко, без да се изхвърляш!... - Това е неоколимото ти и неумолимо изкупление! Натрупаният, но осъзнат опит още може да бъде полезен някъде...
Но и ако успееш да унищожиш ритуално лайномета си, може би твоето поколение ще избегне кармата, с която е претоварено... А ти, ти ще си я носиш докато си жив. - Истинската история на един човешки живот е историята на избора, който е бил направен...
Ти още не си го направил! - Очакват те 100 години самота... и моето снизхождение, скъпи!
А ти можеше, по-иначе можеше... Но като че ли вече е твърде късно... Лека нощ, умнико.




Reply author: kkabakciev
Replied on: 08/11/2006 07:58:07
Message:

Г-н Горанов, уважавам правото Ви да се обръщате към мен на "ти", но Ви отговарям на Вие, още повече, като прочетох току-що написаното от Вас.
Първо, изразявам изненадата си от връзката, която съществува (може би) между двама ни, в смисъл на познатост (в негативен план) между членове на семействата ни.
Второ, изразявам голямо съжаление, ако това, което пишете за моя дядо, е вярно. Никога не съм чувал или подозирал подобно нещо. Ще проверя, доколкото е възможно. Ще бъда благодарен да ми дадете и повече информация - ако желаете. Бих искал и да се извиня, но как да го направя от името и за сметка на свой отдавна починал роднина? И трябва ли да отговарям за действия (ако ги е имало) на мой роднина, извършени още преди да бъда роден? Аз лично нямам от какво да се срамувам.
Трето, независимо от много особените обстоятелства, които излагате в съобщението си, които поставят и Вас и мен в особено положение, не мога да не изкажа възраженията си срещу отделни Ваши тези, срещу назидателния Ви тон (странно, като се има предвид, че би трябвало да се чувствате ощетен – би следвало да е критично-саркастичен), да правите чисто персонални оценки, които нямат нищо общо с темата на форума, да давате съвети (и дори, както се казва, тон, в живота), и най-вече срещу намека, че, едва ли не, би следвало да бъда цензуриран (“Не е необходимо администраторът на сайта да те отлъчва с ”анатема”). Господин Горанов, аз може никак да не обичам тази държава, но все пак тя се превърна в демокрация. В нея вече се уважава свободата на мнение. И точно човек като Вас, пострадал (както се разбира) от комунизма, да намеква, че нечия уста трябва да бъде запушвана, е много жалко - и дори крайно недостойно!
Нещо повече, позволявате си намеци относно душевното ми здраве:
“(или някой доктор /не непременно кардиолог/ да те поставя под ”карантина”).“ Това също е крайно нелепо! И жалко, и смешно!
Изобщо – отишъл сте твърде далеч. Но сте извинен, ако обстоятелствата около 1951 г. са такива, каквито ги описвате.
Добре. Вие, господин Горанов, сте българин и патриот. Аз съм българин по стечение на обстоятелствата, но не съм патриот. И какво от това? Аз уважавам Вашия патриотизъм. И Вие би следвало да уважавате това, че аз не съм патриот.
Обаче, вижте, господин Горанов, аз съм откровен човек и ще Ви кажа какъв е Вашият проблем. Вашият проблем е този: ”Не съм академик, нито професор...но българин!”
С цялото ми уважение (голямо) към постиженията Ви в областта на художествената литература - щом ги има, какво общо, господин Горанов, има това, че не сте професор? Ако не се чувствате ощетен от системата? А ако сте ощетен, заявете го! И заявете, че и някой от моето семейство е виновен за това - ако такава е истината! Но не изпадайте в жалкото положение да напътствате в живота внука на човек, който може би е извършил нещо лошо спрямо семейството Ви!
Завършвам с това, че не мога да се чувствам виновен за това за станалото, каквото и точно да е то (не знам засега). Синовете не отговарят за деянията на бащите си - но обратното не е вярно. Какво остава да отговарят за деянията на дедите си? Ако е вярно това, което пишете тук - и е цялата истина.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 08/11/2006 10:02:25
Message:

Господин Горанов, без ни най-малко да искам да отклонявам темата, която особено Ви вълнува, за евентуално извършено укоримо деяние на мой роднина спрямо Ваш роднина и с готовност да я обсъждам и да нося отговорност, ако е необходимо, бих желал да коментирам още някои пунктове от съобщението Ви и да Ви задам някои въпроси. Ще бъде не по ред на важност.
(1) Обвинихте ме, че не знам кой е Кръстанов и какви са постиженията му. Не приемам обвинението, тъй като такава информация трябва да бъде предоставена и интерпретирана, първо, на обществото - чрез медиите, второ, на работещите в БАН, официално, на базата на извършена атестация.
Постарах се и извърших търсене в Гугъл. При "Кръстанов физик" се откри информация, че има академик Кръстанов, който е отчасти физик, но главно метеоролог. Изглежда, че не е този, за когото са говорили на сина ми. При търсене на латиница излиза огромна информация - многобройни цитирани на теоретичен модел "Странски-Кръстанов" (Stranski-Krastanov growth). Изглежда, че това е човекът. Първото му име е Михаил, докато академикът е Любомир. Прави ми впечатление, че докато на кирилица не се открива информация за физик (или математик) Михаил Кръстанов, на латиница се открива ОГРОМНА. С други думи, човекът е известен в съответните среди, но ПО СВЕТА, а не в България. За другия не съм проверявал, но сякаш за него няма достатъчно информация - нито на кирилица, нито на латиница. Можете ли, г-н Горанов, да дадете някакви разяснения по този пункт?
(2) Заявихте, че "при вас" - което, както разбирам, е БАН - имало "атестации". Извинявайте много, г-н Горанов, може ли да ми обясните какви ТОЧНО "атестации" е имало при вас? Какви са резултатите от тези атестации? И точно на каква нормативна уредба почиват тези атестации?
Веднага Ви информирам, че съгласно чл. 42 от ЗНСНЗ атестациите на учените в България се извършват на основата на правилник, издаден от Министерския съвет, и че такъв правилник днес не съществува! Съществува от 1972 г. до 1991 г. - когато е отменен с постановление на МС.
Мога още много да Ви информирам по въпроса за нормативната уредба на атестирането, г-н Горанов, но първо ще изчакам Вашия отговор.
(3) Друг въпрос (свързан с предишните) към г-н Горанов. Какъв сте Вие по специалност и в БАН ли работите?
(4) Завършвам с още някои въпроси към г-н Горанов, съвсем откровени, свързани с "атестирането на научните работници" (по терминологията в ЗНСНЗ) или "даването на оценка на научноизследователската дейност на учените в БАН" (по терминологията в Устава на БАН).

Г-н Горанов, известно ли Ви е, че така наричащото се ръководство на БАН от 1992 г. до 1999 г., в грубо нарушение на чл. 58 от Устава на БАН, не беше създало Критерии и методика за оценка на научноизследователската дейност на учените в БАН?

Г-н Горанов, известно ли Ви е, че Критерии и методика за оценка на научноизследователската дейност на учените в БАН бяха създадени и приети от Общото събрание на БАН през м.април 1999 г. след - и в резултат на - моя унищожителна статия, публикувана в "Стандарт" през м.септември 1998 г.:
http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/BAN.html)?

Г-н Горанов, известно ли Ви е, че и след м.април 1999 г. и до този момент тези приети едва през през м.април 1999 г. "Критерии и методика за оценка на научноизследователската дейност на учените в БАН" ИЗОБЩО НЕ СЕ ПРИЛАГАТ?

Г-н Горанов, Вие и Вашият патриотизъм не представляват ли, чисто и просто, защита на днешната ПРЕСТЪПНА система в БАН на тотална липса на оценка на научноизследователската дейност на учените и на погазване на правата на едни за сметка на други?


Reply author: M.Goranov
Replied on: 08/11/2006 13:32:36
Message:

quote:
Originally posted by kkabakciev

Г-н Горанов, Вие и Вашият патриотизъм не представляват ли, чисто и просто, защита на днешната ПРЕСТЪПНА система в БАН на тотална липса на оценка на научноизследователската дейност на учените и на погазване на правата на едни за сметка на други?


Не, Кабакчиев, не работя в БАН, нито в ТУ - пазил ме Господ! Тук абсолютно си прав. Но фактът, че Министерски съвет /кой от тях?/ не е приел Правилник за атестации на учените /знам, че водиш дело и принципно те подкрепям!/, не значи че - на базата на осъзната необходимост от такъв, както и на базата на автономията на ВУЗ - не могат да се гласуват на Общо събрание Критерии за атестация. Както е при нас. И всяка година ги усъвършенстваме... За нас - валидни, за теб - не.
И тъй като усещам, че си завихрил тук не по темата за досиетата, ще допълня позицията си с: "Да - трябва най-сетне да се отворят. Това е историческа необходимост." Но не се надявам на нещо грандиозно. Просто някои окопали се номенклатурчици ще си отидат, но това е капка в морето... Просто закъсняхме много, това са реалностите... /Пак "НИЕ"... Как да кажа "аз закъснях" с отварянето им?/.
Относно изминалата трудна и за двама ни нощ, за любопитните ще кажа само: "Да, това е цялата известна ми истина". Когато се адресирах за първи път в сайта към тебе и аз все още не я знаех... И не бих се занимавал с това, ако ти не прекаляваше /според мен/ с нецензурни изстъпления, етикети, клишета... Не знам доколко съм българин в пейоративната ти представа /близо 15 години не бях в страната/ и доколко патриот, но не съм ренегат - обичам земята си. Един хлапак някъде беше писал:"Обичам родината, мразя държавата". Неговата драма е най-голяма, защото наистина понякога има достатъчно основание - нека работим за него, заслужава си! Младостта...
По останалите по-лични въпроси /за това си има Е-мейл!/, нека не занимаваме форума, ако те - индуктивно или дедуктивно - нямат палпабилен обществен резонанс или не са пример за подражание. Имаш законното право да се дразниш от патерналистичния ми подход, но не го приемай толкова лично - просто илюстрация, стилна фигура или мост към известни, но непосочени в текста ми референции... Някои от форумците добре го разбират. Бъди здрав!


Reply author: kkabakciev
Replied on: 08/11/2006 14:34:00
Message:

quote:
Не, Кабакчиев, не работя в БАН, нито в ТУ - пазил ме Господ! Тук абсолютно си прав. Но фактът, че Министерски съвет /кой от тях?/ не е приел Правилник за атестации на учените /знам, че водиш дело и принципно те подкрепям!/, не значи че - на базата на осъзната необходимост от такъв, както и на базата на автономията на ВУЗ - не могат да се гласуват на Общо събрание Критерии за атестация. Както е при нас. И всяка година ги усъвършенстваме... За нас - валидни, за теб - не.
И тъй като усещам, че си завихрил тук не по темата за досиетата, ще допълня позицията си с: "Да - трябва най-сетне да се отворят. Това е историческа необходимост." Но не се надявам на нещо грандиозно. Просто някои окопали се номенклатурчици ще си отидат, но това е капка в морето... Просто закъсняхме много, това са реалностите... /Пак "НИЕ"... Как да кажа "аз закъснях" с отварянето им?/.
Относно изминалата трудна и за двама ни нощ, за любопитните ще кажа само: "Да, това е цялата известна ми истина". Когато се адресирах за първи път в сайта към тебе и аз все още не я знаех... И не бих се занимавал с това, ако ти не прекаляваше /според мен/ с нецензурни изстъпления, етикети, клишета... Не знам доколко съм българин в пейоративната ти представа /близо 15 години не бях в страната/ и доколко патриот, но не съм ренегат - обичам земята си. Един хлапак някъде беше писал:"Обичам родината, мразя държавата". Неговата драма е най-голяма, защото наистина понякога има достатъчно основание - нека работим за него, заслужава си! Младостта...
По останалите по-лични въпроси /за това си има Е-мейл!/, нека не занимаваме форума, ако те - индуктивно или дедуктивно - нямат палпабилен обществен резонанс или не са пример за подражание. Имаш законното право да се дразниш от патерналистичния ми подход, но не го приемай толкова лично - просто илюстрация, стилна фигура или мост към известни, но непосочени в текста ми референции... Някои от форумците добре го разбират. Бъди здрав!


Г-н Горанов, относно "изминалата трудна и за двама ни нощ", не мога да кажа, че съм имал трудна нощ, нито че мога да имам поради угризения на съвестта относно нещо, извършено (може би) от мой роднина преди 55 години. А и прочетох написаното тази сутрин, не снощи. Разбира се, че е изключително неприятно, ако е вярно, и ако е така, както е представено тук (и няма други особени обстоятелства). Но какво мога да направя аз? Днес? И можел ли съм някога да направя? Електронният ми адрес отдавна е даден на разположение тук - готов съм да чуя всичко.
Във връзка със Златарица трябва да обясня, че съм бил там веднъж през живота си за два часа - беше някъде около 1988 г. Не знам почти нищо за хората там, дори и за роднините на баба ми, за отношенията им. Сега научавам, че плочата е махната, а половината къща съборена. Много малко си спомням и за това, което баба ми и дядо ми са ми говорили за Златарица. Разбира се, интересувам се.
В защита на прадядо ми (основател на комунистическата партия в Златарица) трябва да не се съглася с Вас относно това, че той бил познат на Червенков. Не ми е известно да е бил познат на Червенков. Но дори и да е бил, написването на книгата, в която критикува Маркс и Ленин, и изпращането й на Червенков могат единствено да му правят чест. Ако такива бяха всички или повечето комунисти, в България никога нямаше да има комунизъм!
За досиетата съм казал отдавна, че трябва да се отворят, както и че, който иска да се отворят досиетата, моралното е да поиска първо неговото да се отвори. Вече го направих в този форум, но за всеки случай отново казвам: отворете всички досиетата, започнете с моето!
За атестирането. Не съм казал, че не може един университет да направи свои критерии за атестиране, въпреки че липсва издаден правилник от страна на МС. Разбира се, че може - и трябва! Никой университет не е виновен за това, че МС не е благоволил да издаде правилник, никой учен в който и да е университет не е виновен за това, че МС не е благоволил да издаде правилник! Но ето, че Вие механично пренасяте практиката и системата на атестиране във Вашия университет към БАН, а на всичкото отгоре и правите изводи в полза на БАН. Това е напълно неправилно, и абсолютно порочно. Запознайте се с положението в БАН и дайте оценка за него, а не го интерпретирайте от някакви Ваши специфични позиции! И то без да познавате положението в БАН!
Продължавам по темата. Разбира се, че е възможно в даден университет (дори български) да е налице добра академична атмосфера и да се спазва законът - какъвто и да е той, както и да се решават справедливо различните кадрови казуси. Според една фундаментална правна клауза (ГПК, чл. 4):
"Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта."
При липса на части от нормативната база същият принцип (на "общия разум" и "основните начала на правото и справедливостта") следва да се спазва и от всяка академична администрация при решаване на кадрови въпроси. Но, както се вижда от този форум, от книгата "Храмът" и т.н., това не само не се прави, налице са отвратителни безобразия и дори престъпления!

____
Лична бележка - надявам се да не трябва повече да досаждаме на другите - във връзка с изказването "Когато се адресирах за първи път в сайта към тебе и аз все още не я знаех [цялата известна ми истина]... И не бих се занимавал с това, ако ти не прекаляваше /според мен/ с нецензурни изстъпления, етикети, клишета". Значи, г-н Горанов, ако аз трябва да отговарям за това, че съм демонстрирал "нецензурни изстъпления, етикети, клишета", аз трябва да отговарям именно за това, а не за това, че (може би) мой роднина е направил нещо лошо на Ваш роднина преди 55 години!


Reply author: kkabakciev
Replied on: 08/13/2006 09:02:29
Message:

Извинявам се, че сега ще взема отношение към въпроси, някои от които имат може би частен характер, но има още четири пункта в съобщението на г-н Горанов от 08/10/2006, 20:37:14, към които не мога да не взема отношение, още повече че някои засягат и паметта на членове на семейството ми. От друга страна, това, за което ще говоря, е главно по темата тук: "Да се извадят ли досиетата на учените?"
Според г-н Горанов родът ми е комунистически, а книгата ми "Перипетии на надеждата" е мой опит да залича произхода си или най-малкото израз на моя вътрешна борба за преодоляване на конфликт около самоидентификацията ми. Това изобщо не е така. Ето конкретните пунктове, по които ще взема отношение. Според г-н Горанов:
1) Аз имам проблем със самоидентификацията си;
2) Проблемът ми произтича от произхода ми, който е комунистически;
3) Баща ми бил "прикрит дисидент";
4) Аз съм обслужвал комунистическата система и в частност комунистическата "адска машина" в БАН.
Всичко това изобщо не е така.
(1) Нямам никакъв проблем със самоидентификацията си и това много ясно го пише в книгата ми. Г-н Горанов се е заел с непосилната задача да чете между редовете на книгата ми нещо, което го няма. През целия си съзнателен живот (някъде след 12-13-годишна възраст до сега) съм мразил до дъното на душата си комунистическата система, знаел съм много добре какво представлява и съм се борил срещу нея, според силите и възможностите си. Благодарност за просветлението относно комунизма дължа на баща си, който още когато бях десетгодишен хлапак (както е описано в книгата), ми разказа много точно какво представлява сталинизмът - а и през следващите години никога не спираше да ми разказва (още за него по-долу). Що се отнася до това, че аз може да лъжа в книгата си (или тук) относно идентификацията си, следва да отбележа, че на един автор трябва да се вярва. Обратното е право на читателя, но най-малкото не е учтиво, ако не можеш да докажеш тезата си, че авторът лъже. А г-н Горанов не може да докаже такова нещо.
2) Произходът ми по никакъв начин не може да се нарече комунистически. Да, единственият комунист в семейството ми, прадядо ми Хараламби Савов, е основал комунистическата партия в Златарица, но не през 1918 г., както пише Горанов, а през 1908 г. Смехотворно, нелепо и недостойно е да бъде оплюван някой за това, че е основал комунистическа партия през 1908 г. (та дори и да е било през 1918 г.), защото по онова време никой не е знаел, не е подозирал и не е имало как да знае и да подозира какво ще се случи после и какво ще стане с нещото, наречено комунизъм. Забележете, обаче, какво прадядо ми Хараламби Савов, комунистът, основал "партията" в Златарица, е направил през 20-те и 30-те години на 20 век: написал три книги, в които КРИТИКУВА ЛЕНИН ЗА НАСИЛИЕТО, а също така и Маркс за икономическия аспект на обяснение на обществото. Същото прави (написва книга, в която отново излага тези идеи) и в началото на 50-те г. на 20 в., и я изпраща на Червенков. Според г-н Горанов го бил направил, защото дядо ми и Червенков "се познавали". Според мен го е направил, защото е бил верен на разбиранията си и принципите си. Пак ще повторя позицията си, че ако всички или повечето комунисти бяха като прадядо ми Хараламби Савов, в България нямаше никога да има и помен от комунизъм. Между другото, не бива да се забравя, че комунизмът в България до 1944 г. в неговите различни форми няма нищо общо с комунизма в България след 1944 г. Както се вижда и от горепосоченото, преди 1944 г. в България е имало, ако не точно и не винаги, демокрация, то със сигурност СВОБОДА НА СЛОВОТО! В защита и на обвинения от г-н Горанов мой дядо Димитър Москов ще кажа, че той никога не се е обявявал в защита на комунизма. Баба ми беше свободомислеща. В резюме: НИКОЙ В СЕМЕЙСТВОТО МИ НИКОГА НЕ МИ Е КАЗАЛ И ЕДНА ДУМА В ЗАЩИТА ИЛИ ПРОПАГАНДА НА КОМУНИЗМА! Г-н Горанов, аз не съм комунист, не съм бил, никога няма да бъда, и никой от семейството ми не е бил (без прадядо ми Хараламби - но дай, Боже, повече такива "комунисти").
3) Баща ми НЕ БЕШЕ "прикрит дисидент"; баща ми беше НАПЪЛНО ОТКРИТ ДИСИДЕНТ! Това не го пише в книгата ми, но сега ще го кажа. Когато през 1968 г. танковете на Варшавския пакт прегазиха Чехословакия, баща ми не спря да кръстосва града и да убеждава приятелите и познатите си, че това е ужасно деяние, което с нищо не може да бъде оправдано, както и че това, което се опитват да правят чехите и словаците, е чудесно. Да, баща ми преподаваше марксическа философия - като дори и на високопоставените членове на партия и милицията, посещаващи курсовете му, обясняваше, че марксическата философия е просто само една философия измежду многото други, и че никоя партия не може да има монопол над истината! Съжалявам много, че не успя да доживее демокрацията!
4) Аз съм бил обслужвал комунистическата система и в частност комунистическата "адска машина" в БАН. Г-н Горанов, това е нелепо! "Адската машина" не беше в БАН. В БАН преди 1989 г. цареше известна свобода на мисленето. В БАН можеше да си позволиш да изказваш мисли доста по-различни от общодопустимите. Като се изключат няколко изолирани случая на осъдени хора - на юриста Янко Янков, на бившия директор (след 1990 г. на Института за литература при БАН - не мога сега да си спомня името), може да се каже, че след 1980 г. в БАН не е имало политически репресии. И това е, защото мнозинството от работещите там бяха комунисти, ченгета и най-вече просто сподвижници и слуги на комунистите и ченгетата. Днес това се вижда съвсем ясно. При мен стана така, че през лятото на 1989 г. един човек на моята възраст, който ми каза, че е "от МВР", пожела да разговаря с мен. Не съм човек, който ще откаже без причина да разговаря с някого. От разговорите ни стана ясно, че той (мисля, че се казваше Юри) много добре знае какво представляват некадърниците и лентяите в Института за български език при БАН. Казваше неща от рода на: "Тия във вашия институт не можем да ги озаптим." Момчето беше свястно. Хората биват свестни или несвестни, независимо за кого работят - въпросът е какво точно правят и какво са правили. Някой може да каже: "Ааа, Кабакчиев, ама ти сигурно си натопявал пред него свои колеги!" Казал съм го в книгата си, повтарям го тук. Първо, не съм писал или говорил за, нито дори споменавал никакви свои колеги. Второ, не бих и могъл да го направя, тъй като в Института за български език нямаше никакви "дисиденти". Нещо повече, както пише и в книгата ми, този Юри ме помоли да напиша становище за начина на съхранение на лексикалните архиви в Института за български език. Написах го, попитах го към кого да го адресирам - към МВР ли. И до дявола да ми беше казал да го адресирам, щях да го направя, тъй като засягаше въпроси от научно естество - от извънредна важност и без каквито и да било политически аспекти. Той каза да го оставя без адресат. Съжалявам, че не пазя копие от този документ. "МВР" може да са били част от политическата репресивна машина, но не може да се отрече, че тогава МВР се бореше по-ефективно срещу обикновената престъпност, в МВР тогава нямаше толкова голяма корупция като днес. Кратко и ясно: не съм обслужвал "комунистическата адска машина в БАН", не съм говорил на представители на МВР за конкретни хора в БАН, още по-малко да съм писал. Ами отворете досиетата, и тогава да видим кой кой е! И започнете с моето! Обаче дори тук, в този форум, не се усеща особена инициатива по този въпрос! Защо?
Повтарям: ОТВОРЕТЕ ДОСИЕТАТА, ЗАПОЧНЕТЕ С МОЕТО!


Reply author: moderator
Replied on: 09/07/2006 15:25:06
Message:

Чешките служби разкриха руски шпионин
7 Септември 2006
www.express.bg
Контраразузнавателните служби на Чехия са разкрили руски шпионин, събирал информация за НАТО и ЕС, съобщава чешкото електронно издание “Млада Фронта Днес”. Според информацията на изданието, разкритият е гражданин на Русия и се е представял за студент, учен, бизнесмен и журналист, докато е извършвал шпионската си дейност.
Изданието съобщава, че разкритият руски шпионин е напуснал територията на Чехия един ден, след като е бил потърсен от контраразузнаването. Според представителя на разузнавателните служби на Чехия Ладислав Стиша, агентът не е успял да събере необходимата му информация за НАТО и след период на следене е бил разкрит и принуден да напусне чешка територия. Шпионинът, чиято самоличност не се съобщава, е получил забрана да влиза на територията на Чехия, пояснява агенция Фокус.


Reply author: moderator
Replied on: 09/20/2006 12:41:34
Message:

Омбудсманът: Архивите на ДС отдавна не са държавна тайна
31 Август 2006 | 15:49
www.express.bg

Архивите на бившата Държавна сигурност отдавна са извадени от кръга на информацията, съставляваща държавна тайна, но няма регулиращи механизми, които да позволяват реално да се осъществява правото на гражданите на достъп до информация. Това е становището на омбудсмана на Република България, представено днес.
“Обществено необходимо е да не се отлага повече законът за досиетата”, заяви омбудсманът Гиньо Ганев. Ръководената от него институция изложи и свои предложения, които да бъдат включени между първото и второто четене на закона за отваряне на досиетата. Три проекта – на ДПС, на СДС и на ДСБ бяха приети на първо четене.

Основното предложение на омбудсмана е органът, който ще осигурява достъпа и разкриването на архива на бившата ДС да бъде независим от другите държавни органи и най-вече от службите за сигурност. Служебно да се огласяват данни за принадлежност към бившите тайни служби за всички лица, заемащи или заемали някаква държавна или общинска длъжност, предлага Ганев. Има и идея към бъдещата комисия да бъде създаден обществен съвет, който може да наложи вето върху отказ на комисията да отвори някое досие на представител на властта. Но обдудсманът и неговите заместници не успяха да отговорят на въпроса защо трябва да подлежат на наказателна отговорност тези, които разпространяват данни от бившия таен живот в ДС на днешните публични личности, след като информацията от тези файлове е публична. Според зам.-омбудсмана Борислав Цеков, имало хипотеза, че ще се разпространяват данни, които сега са „частна” собственост и нямало да попаднат в държавния архив.

На представянето присъства лично ген. Кирчо Киров, директор на Националната разузнавателна служба (НРС). „НРС е самостоятелно юридическо лице, но е преди всичко специална служба, тоест служба за сигурност. И архивът на НРС, включващ архива на Първо разузнавателно управление на ДС към момента, не съставлява част от националния архив така, както е например архивът на МВР”, посочи Кирчо Киров, цитиран от агенция Фокус. Според него към Главно управление на архивите още няма създаден специализиран фонд, няма физически и административен капацитет към момента, който да приеме тези материали. „И да бъде получен достъп така, както е регламентирано в становището на омбудсмана”, посочи Киров.
Тезата на Ганев обаче е не да се пренасят каси и папки от един към друг архив. „Има описи, има регистри. Владеенето на тези описи и регистри е владеене на архива”, заяви Гиньо Ганев в интервю пред ЕКСПРЕС.БГ.

Президентът Георги Първанов пък смята, че приемането на нов закон за отваряне на досиетата е естествено развитие на усилията за по-голяма откритост в нашето общество. Той отбеляза това в интервю за един от най-влиятелните ежедневници в Осло. Той е на държавна визита в Норвегия.




Reply author: moderator
Replied on: 09/28/2006 12:31:49
Message:

Писателят Атанас Славов вкаран без знанието му в инициативен комитет за Първанов
28 Септември 2006
www.mediapool.bg

Писателят Атанас Славов опроверга в четвъртък, че е давал съгласието си да бъде включен в инициативния комитет в град Сливен за издигането на кандидатурата на Георги Първанов за втори президентски мандат.

Писателят поиска и публично извинение от страна на БСП по случая.

На пресконференция в Сливен в той обясни, че в издание със списъци на инициативните комитети в подкрепа на Първанов от цялата страна са включени и имената на няколко публични личности от Сливен, между които неговото име, името на секретаря на Сливенската митрополия Вълкан Янев, на главния редактор на в. "Седмица" Георги Вл. Попов, на художника Йордан Парушев и на един от местните лидери на КТ "Подкрепа" - Божидар Кисьов. Тези хора не са се подписвали и не са давали съгласието си, каза писателят.

“Без да изразяваме мнението си дали г-н Първанов е добър или лош кандидат, ние настояваме за публично извинение от щаба на г-н Първанов и гласност в националната преса за незаконното ни представяне като поддръжници на неговата кандидатура”, заяви Славов, цитиран от БТА.

На пресконференцията председателят на БСП в Сливен Мартин Славов каза, че става въпрос за техническа грешка, защото в брошурата бил отпечатан списъкът не на подписалите се, а на поканените публични личности. "Независимо че става дума за техническа грешка, аз искам да се извиня на засегнатите за неудобствата и за моралните щети, които сме им нанесли с нея, и много моля от мухата да не се прави слон", заяви той и увери Атанас Славов, че досега посочените имена не са били и няма да бъдат използвани в кампанията.

Определянето на случилото се като грешка предизвика писателя - който е открит противник на живковия режим, политически емигрант в САЩ и американски гражданин - да припомни, че по заповед на Държавна сигурност (ДС) в ония години той, заедно с Георги Марков, е трябвало да бъде компрометиран и неутрализиран.

С Георги Марков се случи, с мен не можа, но два дни бях в безсъзнание във Вашингтон, каза Славов.

Той изрази опасение, че старите органи на ДС продължават нелегално тази схема за компрометиране.


Reply author: moderator
Replied on: 10/03/2006 18:11:06
Message:

Из интервю на Емил Димитров, член на комисията "Андреев"
www.express.bg
03.10.2006
Защо не съобщихте на обществото всичко, до което се добрахте?

Не ни достигна време. Закриха ни на 21 януари 2003 г. Много хора не влязоха в докладите ни, защото не бяхме получили отговори от всички служби. В комисията останаха около 550 единици. Това са лица, за които има данни от службите за тяхната принадлежност към ДС. За тях сме получили отговори от отделните служби, те не са минали през доклад, за да бъдем запознати с всичко. Просто бяхме затворени. Става дума за публични личности – от областта на образованието, културата, църквата, правосъдието, медиите спорта – пълен спектър.

И днес ли тези хора са прочути и „водачи на нацията”?

Да, продължават. От интервюто на Виза Недялкова с оперативния работник на Георги Марков се разбира, че ДС е инвестирала в развитието на сътрудниците си, за да ги улесни максимално в техния просперитет, който продължава и към днешна дата.
Погледнете тези хора, които бяха убити, обвързани с различни сделки. По един или друг начин се оказа, че те са имали ангажименти към службите. Кой е чистил парите през 1982-1983 г., припомнете си за големия износ на капитали по наредба №4, която е била само за вътрешна информация. Тя разрешава да не се контролират дружества, създадени по линия на МВР, на ДС. Така се натрупа голям финансов ресурс, узаконен по указ 56. Учредяват се смесените дружества и хора с предимно средно образование, има и с основно, стават лидери на групировки. За жалост, това продължава.


Reply author: moderator
Replied on: 10/05/2006 15:30:45
Message:

Парламентът гледа закона за досиетата след три седмици
5 Октомври 2006 | 15:58
www.express.bg

Председателят на комисията по вътрешен ред и сигурност Николай Свинаров ще внесе утре в деловодството на Народното събрание проект за Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност (ДС) и разузнавателните служби на Българската народна армия. Това решиха днес народните представители от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, съобщи агенция Фокус. Проектът е обобщен между вариантите на ДПС, ДСБ и СДС, одобрени на първо четене от депутатите. От момента на внасянето му започва да тече триседмичен срок, в който да постъпват предложения за промяна в проекта преди второ четене.
Общият проект предлага да бъде създадена специална комисия за разсекретяване и обявяване на документите на ДС и разузнавателните служби, която ще бъде независим държавен орган. Парламентът ще избира деветчленния състав на комисията. Членовете им няма да могат да бъдат лица, осъждани за умишлени престъпления, служители на бившата ДС и разузнавателните служби, както и хора, които заемат длъжност в държавната власт и местното самоуправление. Те ще може да бъдат преизбирани само за още един мандат. Два пъти годишно – до 20 юли и до 20 декември, комисията ще трябва да представи в Народното събрание доклади за своята дейност, които ще трябва да се приемат с решение на парламента.
Достъп до архива няма да може да иска всеки журналист, това ще става единствено от името на медията, в която работи, или журналистическа организация, обясни депутатът от Коалиция за България Татяна Дончева.


Reply author: moderator
Replied on: 10/06/2006 12:11:56
Message:

www.mediapool.bg, 06.10.06

..........
Новата комисия ще проверява за съпричастност към бившата ДС президента и вицепрезидента, премиера, конституционните съдии, депутатите, министрите, посланиците, председателите и зам.-председателите на държавните агенции, съдии, прокурори, следователи, членове на Висшия съдебен съвет, шефове на БНБ, Сметната палата, НОИ, кметове, областни управители.

Дали са работили за ДС, ще бъдат проверявани и всички лица, които ще заемат длъжност в структурите на Евросъюза и НАТО. Проучвани дали са с чисто минало ще бъдат още членовете на Съвета за електронни медии, директорите на националните медии, собствениците на частни издания, главните редактори, журналисти и социолози, ректори и техните заместници декани, членове на Българския лекарски и Българския зъболекарски съюз.

Комисията ще може да оповестява в интернет имената на всички лица, които по смисъла на закона са публични личности или упражняват публична дейност и са сътрудничили на бившия репресивен апарат до 25 февруари 1991 г.

Според законопроекта гражданите както и досега ще имат достъп до досиетата си, но да нямат право да искат разкриването на данни за други хора, които не са публични личности. В проекта не се предвиждат лустрационни текстове, които биха забранили заемането на публични постове.

В законопроекта е записано още, че длъжностно лице, което не предоставя информация за агентурно минало на проверяван, ще бъде глобено от 15 хил. до 30 хил. лв.



............

Интересни коментари по темата от форума на медиапул:

а науката и образованието
Автор: IA
Получено на: 6 Октомври 2006 10:56
Задължително е да се включат в списъците за задължителна проверка всички професори , директори на научни институти и от зав. катедра и нагоре в системата на висшето образование. Много важно е да се знае кой обучава цвета на младежта и кой ни представлява сред интелигенцията по света



Reply author: moderator
Replied on: 10/09/2006 15:00:01
Message:

www.express.bg
09.10.2006
Утвърден е за агент по псевдонима Николай през 1972 г. и е регистриран е под № 32 590. В проучването пише още, че е надежден и идейно убеден за сътрудничество кандидат. По това време Георги Марков е работил в Института за чуждестранни студенти и е задочник в СУ. Ползван е от службите по линия за "Подготовка и опит за бягство от НРБългария".
В досието на агент Николай са запазени данни за участието му в делото за оперативна проверка "Скакалец" срещу студента на Марков - Лъчезар Стефанов, който е осъден за това, че искал да емигрира в Италия през Югославия. През 1975 г. Марков е предложен за агент на Шесто управление, като е бил такъв една година. На 17 април 1976 г. водещият го оперативен от Шесто прави предложение личното и работното дело на агент “Николай” да бъде свалено от архив, твърди още вестник “Монитор”.
www.vsekiden.com
09.10.06
Публикуваното досие било менте!

Ами да ги извадят най-после тези досиета, защото иначе няма какда се разбере дали е менте или не!?


Reply author: moderator
Replied on: 10/09/2006 18:23:53
Message:

Лазарин Лазаров

09.10.2006
http://groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems

Ръководните „учени”-администратори и специално ръководството на БАН са неспокойни. На нескончаемите им стонове „пари, пари!” скоро ще може да се отговори: „Ето ви пари (от присъединителните фондове). Завоювайте ги!” Но не само това. Макар и да не е официално изискване, на практика присъединяването към ЕС изисква разкриване на досиетата. До няколко седмици Народното събрание ще приеме нов закон за разкриването им и огласяването на информацията за публични личности. Въпреки очакваната ожесточена съпротива, очевидно този път ще бъде приет закон, който най-после ще обрисува „кой кой е” във висшия обществено-политически живот на България. Ще добием ли представа доколко наистина „комунистическо-ченгесарски дух” витае в БАН?



Не е ли сега време председателят на Академията и председателят на ОС публично да кажат как те гледат на въпроса? Данните, които ще станат известни ще бъдат „само за сведение”, но е необходима принципна позиция по въпроса дали тези люде ще продължават да бъдат преизбирани и преназначавани...



Има един протокол на Общото събрание на БАН – от заседанието му на 10.ноември 1997 г – който би трябвало да бъде изваден от архивите. Защото, съгласно в-к ‘Демокрация’ от 11.11. 1997 (дописка от Лили Войнова под заглавие „Учените искат да се отворят досиетата им”), тогава се е случило следното:



„Да се отворят досиетата на около 450 учени от БАН, заемащи ръководни длъжности, предложи проф. Николай Янев, подкрепен от председателя на БАН акад. Юхновски и шефа на Общото събрание проф. Здравко Стойнов. До 15 януари правната комисия в Академията на науките трябва да прецени дали предложението съответства на законите.”



Не успях да се свържа с проф. Николай Янев за някакъв коментар. Той е все още в списъка на членовете на ОС, но името и e-mail-адресът му не фигурират на страницата на Института по математика и информатика, на който той е бил директор до 1999 г(?).



Можем добре да си преставим, че въпросът е бил бързо забравен (не се разбира за каква ‘правна комисия’ става въпрос, в БАН няма такъв орган) и че предложението се оказало практически неизпълнимо. Но скоро това предложение ще стане изпълнимо.



И така, председателят на Академията и председателят на ОС са изказали официално становище, че сътрудници на ДС не би трябвало да са на ръководни постове в БАН. Две години по-късно, на основата на междувременно приет ‘Закон за достъп до документите на бившата ДС’ е разгласен широко докладът на специална комисия, разобличаващ 53-ма бивши депутати като доказани бивши сътрудници. Между тях е името на първия зам.председател на БАН, чл.кор. К. Косев, оказал се доказан бивш щатен сътрудник на 1-во управление.



Липсата на каквато и да е било официална реакция-коментар на тази вест от страна на председателите Юхновси и Стойнов във всяка цивилизована и демократична страна би се тълкувала като скандална. Но не и в България, още по-малко в БАН.



Но нещата съвсем не спират дотук. През юни 2003 г чл.кор. Косев е избран за академик. И това, което се случва на заседанието на ОС на 25.10.2004 г е вече не само скандално, то е направо цинизъм. По предложение на председателя Юхновски, К. Косев е преизбран за зам.председател на академията.



Никъде не може да се намери нещо написано как е било мотивирано предложението на Юхновски, как то е било дискутирано и дали и как е било коментирано съпричастието на кандидата към бившите спец-служби. Може би само в протокола на Общото събрание има нещо, но той е недостъпен. Краткото комюнике в ‘Информ. бюлетин на БАН’ съдържа само следното:



„На заседанието председателят на БАН акад. И. Юхновски направи предложение за избор на членове на ново ръководство на БАН. Той се спря подробно на качествата и възможностите на всеки от предлаганите учени. В дискусията по предложението членове на Общото събрание изразиха своето становище по направеното предложение и пролича тяхната поддръжка. След гласуването председателят на Общото събрание З. Стойнов обяви резултатите. За зам.председател на БАН са избрани акад. К. Косев и акад. Н. Съботинов.”



Не ви ли напомня всичко това за словещия тоталитарен дух от миналото? За формалните гласувания, за пълната непрозрачност и безотчетност към обикновения човек? Нима простосмъртните учени от БАН, интересуващите се граждани, от чиито данъци БАН се издържа, не заслужават малко повече внимание, малко повече информация? Става въпрос за зам.председател на БАН!



Дали няма фрапиращо противоречие между това, което председателите Юхновски и Стойнов са говорили пред Общото събрание на 10.11.1997 и на 25.10.2004 г? Защо то не се коментира? Защо сътрудничеството с една от най-репресивните комунистичеки тайни служби дори не се споменава. В коя европейска страна биха избрали зам. ректор на най-стария си и най-голям университет по такъв начин? Това може ли да се случи в Германия, Чехия, Унгария, Полша и т.н., към които искаме да се присъединяваме?



Уважаемите председатели не си ли дават сметка, че за такова противоречие, за такова информационно затъмнение се искат оставки? Че БАН не им е бащиния, че не могат да експлоатират историята и традициите на БАН, понятието „автономия”, и поддръжката на разпуснати „учени”-чиновници за да си разиграват коня както си искат и додето могат?



Времето на истински промени хлопа на вратата. Ако искаме да бъдем европейци. В университети и редакции се готвят да посрещнат цивилизовано неизбежното приемане и изпълнение на новия закон. Какво смятат да правят в БАН?








Reply author: moderator
Replied on: 11/07/2006 10:04:19
Message:

Нова "тройна" коалиция срещу БСП за отваряне на досиетата
Вътрешната комисия прие окончателен проект за огласяване на агентите на ДС

Христо ХРИСТОВ | 06 ноември, 19:04 | E-MAIL
dnevnik on-line

БСП остана в малцинство в опита да попречи на отварянето на досиетата, след като НДСВ, ДПС и десните представители в парламентарната вътрешна комисия се обединиха в гласуването на законопроекта за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (БНА). В понеделник комисията прие окончателния вариант на закона, който ще бъде внесен за гласуване от парламента на второ четене.
Според участници в заседанието представителите на БСП в комисията, с изключение на Татяна Дончева, са поискали извън обсега на закона да останат разузнавателните служби на БНА, което на практика означава да не се обявяват щатните и нещатните сътрудници на военното контраразузнаване (Трето управление на ДС) и разузнавателното управление към Генералния щаб на армията по времето на комунизма. Депутатите от всички политически сили в комисията са отхвърлили идеята. Не е било прието и предложението на БСП архивите на ДС и разузнаването в БНА да останат в съвременните специални служби. Одобреният текст предвижда архивите да бъдат прехвърлени на подчинение на бъдещата комисия по досиетата.
Левите са настояли да не се огласяват агентите в съдебната власт и сред журналистите (членове на редакционен съвет, водещи на предаване и водещи на рубрика), но и това предложение е отклонено.
Сериозна съпротива от представителите на БСП е оказана върху приемането на текстовете в законопроекта, чрез които ще бъдат обявявани щатните сътрудници на ДС в съвременните специални служби - до ниво началник на отдел.
Вътрешната комисия е приела забележките на гражданската инициатива "Чисти гласове" за правото на достъп до архивите, което не беше разработено в общия законопроект. Депутатите са решили, че право на достъп до тези архиви ще бъде на всеки и то ще се определя по реда на Закона за достъп до обществена информация. Според депутати от десницата няма да е изненада, ако левицата се опита да промени съотношението на силите чрез натиск върху коалиционните си партньори при окончателното гласуване на закона в парламента.


Reply author: moderator
Replied on: 11/20/2006 10:22:26
Message:

Николай Свинаров: Ще има пълно отваряне на досиетата
Милена Бояджиева 19 Ноември 2006 | 13:33
www.express.bg


Г-н Свинаров, противоречива е информацията за семинара на управляващата коалиция през уикенда в Боровец по отношение на отварянето на досиетата. Ще има ли пълно отваряне на архива на бившата ДС?

Ще има пълно отваряне на досиетата и това беше ясно заявено от всички присъстващи на семинара. Категорична е позицията на тримата лидери, а ако има някакви поднива, които искат да променят нещо, то те не са случили на лидери. Или обратното - лидерите не са случили с тях.


Reply author: moderator
Replied on: 11/22/2006 13:46:41
Message:

Последно: Отварят досиетата и на магистрати и журналисти

Милена Бояджиева 22 Ноември 2006 | 13:21

Поправката „Червеняков” към проектозакона за досиетата няма да се обсъжда. Това реши днес контактната група на представители на партиите от тройната коалиция. На семинара в Боровец управляващите не бяха успели да се споразумеят какъв да е окончателният вариант на закона и отложиха за тази седмица последните консултации.
„Няма да поддържаме нищо различно от това, което е одобрила комисията”, съобщи пред ЕКСПРЕС.БГ Николай Свинаров, председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Депутатът от Коалиция за България Младен Червеняков предлагаше да бъде стеснен обхватът на длъжностите и да не се огласяват данни дали са били свързани с бившата ДС магистратите и журналисти, водещи рубрики. Второто четене в пленарна зала на проектозакона за достъп до документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Българската народна армия е включено в дневния ред на Народното събрание за тази седмица, но като последна точка. „Вероятно няма да успеем да го разгледаме сега. Но ще дочакаме до следващата седмица, след като сме чакали толкова дълго”, каза Свинаров.
Среди от БСП настояваха да не се отварят досиетата и на ръководителите на отдели и сектори в Националната разузнавателна служба, но след днешната „контактна” среща се разбра, че ще бъде отворен целият архив.
За пълното отваряне на досиетата се обяви дори бившият шеф на бившето Шесто управление на ДС Димитър Иванов в предаването на Би Ти Ви „Тази сутрин”. Според него обаче, „ако досиетата се четат неправилно и от неправилните хора, те няма да удовлетворят желанията на тези, които искат отварянето им.”
Медийният експерт Георги Лозанов каза в същото предаване: „Самоубийството на началника на архива на Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев е крясък за риска архивите да бъдат прочистени за пореден път преди пълното им разсекретяване.” В отговор на въпрос дали ще се повторят случаи с журналисти като разкриването на досието на агент „Алберт”, Георги Лозанов каза: „Тепърва ще има да пиете от горчивата чаша.”


Reply author: moderator
Replied on: 11/30/2006 11:09:30
Message:

Ще проверяват за досиета кандидатите за евродепутати, народни представители и кметове
30 Ноември 2006 | 11:43
www.express.bg

За принадлежност към бившата ДС задължително ще бъдат проверявани кандидатите за президент и вицепрезидент, за депутати в българското Народно събрание и Европейския парламент, за кметове и общински съветници. Резултатите от проверката на кандидатите по време на предизборни кампании ще се публикуват в Интернет от комисията седмица след регистрацията им. Това реши днес парламентът, който приема на второ четене закона за достъп и разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, предаде агенция Фокус.
На задължителна проверка подлежат всички лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до днес и хората, които заемат такива длъжности в деня на влизането на закона в сила. По време на разглеждането на проекта в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е отпаднал текста, според който кандидатите за публични длъжности трябва да подписват декларация за принадлежност или непринадлежност към бившата ДС. Проверени и огласени ще бъдат и „кредитните милионери” – длъжниците, посочени от в Закона за информация относно необслужваните кредити, уточни БГНЕС.
Установяване на принадлежност може да бъде поискана от партии, от органи на властта, от професионални, синдикални и обществени организации. На проверка не подлежат единствено хората, родени след 16 юли 1973 година.
Принадлежност към органите на бившата ДС се установява въз основа на данни от тяхното лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения. Отхвърлено беше поискано от депутати от левицата допълнение, че за да бъде установено дали лицето е било обвързано с бившата ДС, то непременно трябва да се е подписвало под документите. За установяване на дейност на секретен сътрудник обаче трябва да има собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество.
-----------
Публикуват в Интернет доносниците и агентите на ДС
30 Ноември 2006 | 11:43
www.express.bg

Имената на сътрудниците на бившите тайни служби ще се публикуват в Интернет. Това реши парламентът, като прие на второ четене текстове от законопроекта за разсекретяване на досиетата. Публикуването в мрежата ще става едва след като съответните лица бъдат информирани. Засегнатите ще имат право да обжалват обявяването пред Върховния административен съд, предаде Дарик радио. Лицата, заемащи публични длъжности, за които има само картон в архивите на бившите тайни служби, също ще бъдат огласявани от комисията по досиетата. Нещатните и щатните съдружници ще се разкриват, ако има данни за тяхното лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за заплати.

За оповестяването на секретните сътрудници ще е достатъчно в архивите да има собственоръчно написани доноси, документи от ръководилия ги служител или данни в справочните масиви. За принадлежност към бившата ДС задължително ще бъдат проверявани кандидатите за президент и вицепрезидент, за депутати в българското Народно събрание и Европейския парламент, за кметове и общински съветници, предаде агенция Фокус.

На задължителна проверка подлежат всички лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до днес и хората, които заемат такива длъжности в деня на влизането на закона в сила. По време на разглеждането на проекта в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е отпаднал текста, според който кандидатите за публични длъжности трябва да подписват декларация за принадлежност или непринадлежност към бившата ДС. Проверени и огласени ще бъдат и „кредитните милионери” – длъжниците, посочени от в Закона за информация относно необслужваните кредити, уточни БГНЕС.

В Итернет ще се публикуват и решенията на комисията за разкриване на документите, с които ще се обявява принадлежност на лице към органите на бившата ДС. В мрежата ще бъдат обявени всички документи, съдържащи данни за кариерното му развитие, структурата или структурите, в които е работил и каква публична длъжност е заемало. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов предложи първо да се обжалва, а после решението да се обявява публично. След бурни дебати и едночасова почивка, Каракачанов изтегли предложението си. Лице, на което имената или псевдонимите са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби, ще се разкрива от комисията, като изрично ще се посочва, че няма други данни за него.

Установяване на принадлежност може да бъде поискана от партии, от органи на властта, от професионални, синдикални и обществени организации. На проверка не подлежат единствено хората, родени след 16 юли 1973 година.
Принадлежност към органите на бившата ДС се установява въз основа на данни от тяхното лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения. Отхвърлено беше поискано от депутати от левицата допълнение, че за да бъде установено дали лицето е било обвързано с бившата ДС, то непременно трябва да се е подписвало под документите. За установяване на дейност на секретен сътрудник обаче трябва да има собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество.

Комисията по разсекретяване на документите на бившата Държавна сигурност ще създаде сама своя правилник в 45-дневен срок от влизането в сила на Закона за досиетата и правилникът ще се обнародва в Държавен вестник. Това решиха депутатите, като приеха на второ четене текстове от закона, предаде агенция “Фокус”. В първоначалния вариант текстът гласеше, че правилникът трябва да се изработи от Народното събрание. След спор около тази точка бе прието комисията сама да го изработи.
В закона се предвижда глоба в размер от 15 000 до 30 000 лева за лице, което наруши законовите разпоредби, и затвор от 10 до 20 години и глоба от 50 000 до 100 000 лева за член на Комисията по разсекретяване на досиетата, който разгласи информация и документи, които са в нарушение на Закона за достъп и разкриване на досиетата на Държавна сигурност, станали му известни в качеството му на длъжностно лице.
Установяването на нарушенията по закона, издаването и обжалването на глобите ще се извършват по реда на закона за административните нарушения и наказания. В крайна сметка – депутатите не приеха изцяло закона, след като отмениха гласуването по един спорен текст. За последните параграфи не им достигна пленарно време.

Всеки български гражданин ще има право на достъп до информацията, събирана за него или за неговите починали съпруг или съпруга, или за роднини по права линия до втора степен. Всеки български гражданин ще има право да поиска и проверка за себе си или своите починали съпруг или съпруга, като и да има достъп до досиетата за научноизследователска, публицистична и проучвателна дейност. Правото на достъп ще се осигурява чрез писмено заявление до комисията по разсекретяване на досиетата, което лично направено или от нотариално упълномощен представител.
Спорен се оказа текст, който гласи: "Не се разкриват и публично оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване бе увредило интересите на България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице".
Депутатът от Коалиция за България Татяна Дончева поиска допълнение към този текст, което обаче не е минало през комисия. Текстът бе отложен за гласуване до постигане на споразумение.


Reply author: moderator
Replied on: 12/01/2006 19:32:55
Message:

Проф. д-р Бойко Ганчевски: Поправката „Дончева” променя философията на закона за досиетата
Милена Бояджиева
1 Декември 2006 | 15:49
www.express.bg

Ако не разкрием лицата от дипломатическите мисии, как ще влезем в Европа? Оперативни работници на дипломатически постове ръководеха агентите под прикритие на бившата ДС, които управляваха 350-те задгранични фирми. Вероятно има опасение, че може да се разкрие как се ликвидираха фирмите и къде отидоха парите от продажбата им. Това казва пред ЕКСПРЕС. БГ професорът по психология и експерт към ПГ на ДПС. И още: Нормативният акт ще задължи ръководителите на служби в 15 дневен срок да свалят от отчет реактивираните агенти.

Проф. Ганчевски, защо Законът за досиетата бе отново блокиран в пленарна зала с настояването на БСП да не се осветява миналото на посланиците и на някои разузнавачи?

Има решение на Политическия съвет на коалицията от 5 юли т. г. за разкриване на всички документи и лица, свързани с бившата ДС и разузнавателните служби на БНА. Очерта се рамката на закона, че ще се обявяват всички агенти, доверени лица, резидентни, съдържатели на явочни и конспиративни квартири, които изпълняват публична дейност. Реши се да се отвори достъп на всички граждани, за да се запознаят с водените за тях дела от бившата ДС от 9 септември 1944 г. до 15 юли 1991 г. Третото становище на Политическия съвет беше за създаването на Единен архив и службите в срок от 8 месеца трябва да го предадат на избрана от Народното събрание 9 членна комисия. В нея няма да има мнозинство нито една партия, а членовете й трябва да се характеризират с морални качества и да са известни на обществото.

До вчера си мислехме, че ще се случи именно това…

...Спорът стана по повод един от последните членове - 32. Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие с мнозинство в неговата първа алинея да се запише, че не се разгласяват документи, чието разкриване и публично огласяване би застрашило националната сигурност, би увредило интересите на България и би създало сериозна опасност за живота на дадено лице или други лица.

Говорите за документи, а не за лицата, които са изпълнявали съответни функции към бившата ДС, нали?

Да, става дума за документи. Трябва да се обявят всички хора. В закона е записано, че в случаите по алинея първа – за документите, комисията изисква мотивирано становище от съответния ръководител на служба за сигурност. А решението на комисията не подлежи на обжалване и оповестяване. Забележете, решава комисията, а не службите. Спорът вчера възникна с искането за въвеждане на нова алинея, предложена от ПГ на БСП, в частност от г-жа Татяна Дончева. Според нея не се разкриват и оповестяват публично онези служители на Националната разузнавателна служба (НРС) и служба Военна информация към министъра на отбраната, за които има писмено мотивирано становище на ръководителите на двете служби пред комисията, че тяхното разкриване или оповестяване би застрашило националната сигурност, увредило интересите на България и би създало опасност за живота, здравето и свободата на дадено лице. Този текст фактически обезсмисля философията на закона, защото отварянето на архива няма да зависи от независима комисия, а отново от началниците на двете служби.
Питам аз, ако не разкрием лицата от дипломатическите мисии, как ще влезем в Европа? В мисиите работят служители на разузнаването. Но на днешното разузнаване, а не на бившата ДС. Това е известно, както ние тук знаем в посолството на САЩ какво са завършили служителите, че сред тях има полковници от съответните служби. В това няма нищо лошо, но принципът на международните отношения е, те да не се разкриват.

Къде е заровено кучето, защо точно посланиците иска да скрие БСП? Дали не иска да заличи следите на изнесените пари в края на 80-те години?

В бившата ДС имаше агенти под прикритие, т.нар. нелегали. Те бяха представители и ръководители на над 350 задгранични фирми, които работеха под егидата на ДС. Агентите бяха нелегалите, но техните ръководители бяха точно оперативните работници на дипломатически постове. И от тук вероятно идва опасението, че може да се разкрие как се ликвидираха тези фирми и къде отидоха парите от продажбата им.

Имат ли покритие слуховете, които пускат от БСП, че чужди компании ще съдят бивши агенти, работили за икономическия шпионаж, след като те бъдат осветени?

Това е второто. Левицата твърди, че при несвоевременно оттегляне на тези лица от дипломатическа работа, те ще бъдат задържани от съответната държава и ще бъдат обвинени в шпионаж. Това не може да стане, ако те са изпълнявали такива дейности, ние можем да си ги изтеглим. Но с какви очи ще заявим пред европейските служби в сферата на международните отношения, че това са лица, свързани с тоталитарни структури?

Вие сте експерт на ПГ на ДПС и се говори, че сте автор на част от закона...

...Ръководител на екипа беше зам.-председателят на партията г-н Касим Дал, аз участвах в създаването на този закон.

Възможно ли е сега ДПС след този натиск отляво да гласува за поправката „Дончева”?

Аз не съм политик, а само експерт и ще изразя лично мнение. Ако се гласува тази поправка, ще се обезсмисли философията на закона. Отново ще сложим нещо под сурдинка, ще покажем, че има нещо, което искаме да остане скрито. Ние от ДПС искаме хората да ни вярват и затова позицията ни е твърда.

И ДПС, и НДСВ, и дясната опозиция са очевидно за пълно отваряне на архива, има достатъчно мнозинство за приемането на закона. Защо се търси съгласието и на социалистите?

На този въпрос ще могат да отговорят политиците, аз мога да го коментирам като доктор на психологическите науки. Опозицията, заедно с ДПС и НДСВ, биха могли да приемат този спорен член, както е предложен от парламентарната комисия. Но от психологическа гледна точка тогава ще се наруши хармонията в управляващата коалиция, защото за един текст ще се създаде друго мнозинство. В крайна сметка, даже и при това положение, този закон има общонационално, а не някакво партийно значение.

В пленарна зала червената депутатка Татяна Дончева предложи нов текст по същество, свързан с дискутираните вече от Вас досиета на посланици и шефове на спецслужби. Но това противоречи на парламентарната практика.

Именно това е проблемът. Съответната комисия одобрява поправките на даден закон на второ четене,а не пленарна зала. Всички депутати от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред имаха два дни в Трявна, да си направят предложенията и те да бъдат гласувани. Но там от присъствалите 18 души, 14 бяха ”за” проекта без поправки, двама - „против” и двама „се въздържаха”, което показва, че подобно съотношение би се пренесло и в пленарна зала. Мисля, че следващата седмица законът ще се гледа и ще мине във вида, предложен от комисията.

В групата на хората, които ще бъдат осветени влизат ПР-агенциите. Защо обаче няма да научим миналото на ПР-ите на институциите?

Включени са всички, които се назначават с решение на президента, на министър-председателя и Народното събрание. Даже нещо да е изпуснато, ще бъдат осветени всички лица, които изпълняват публични длъжности. Имаше само спорове, свързани с началниците на сектори в НРС. Но ние считаме, че тези длъжности също са публични. Добре е и за службите, защото ще се обнови съставът им, няма да се хвърлят върху тях тежки съмнения, както при да го наречем „самоубийството” на началника на сектор „Архив” при НРС Божидар Дойчев. Не може този случай да се покрива повече от 24 часа и да научаваме за него от чужди медии.

Какви са причините за смъртта на г-н Дойчев?

Вероятно той е имал и семейни причини, които се знаят, но аз не искам да ги споменавам. При всички случаи обаче, има и служебни причини.

Намеквате за изчезнали документи?

Има такава вероятност. Другият мотив от психологична гледна точка е, че се обезсмисля неговата професионална дейност. Дълги години той е съхранявал този архив, а сега трябва да го предаде. Когато човек е в депресия и това може да е причина той да посегне на живота си.

Колко души, били на публични длъжности за тези 17 години, ще бъдат осветени?

Практиката на други държави с население близко до нашето показва, че на обществени длъжности са били около 40 хиляди души. Предполагам, че над 2 милиона български граждани ще поискат да отворят оперативните дела, водени срещу тях.

Колко от тези 40 хиляди ще се окажат агенти?

Трудно може да се каже, въпреки че в общественото пространство се говореше, как във всяко семейство все един от членовете е бил или оперативен работник, или агент. Мисля,че ако се извадят и имената, които гражданите открият в своите дела, агентите ще се окажат много повече, отколкото даже можем да предположим. Ще излязат и лицата, които са били агенти на бившата ДС, реативирани са и в момента заемат публични длъжности. Със закона задължаваме в 15 дневен срок ръководителите на служби да свалят от отчет реактивираните агенти.

Говори се за изнесени досиета с куфарчета. Пак ли ще прочетем само част от истината?

Истината не може да се скрие. Държавна сигурност беше прецизна структура при воденето на архива си. Има регистрационни дневници, картони, следите са останали на четири-пет места. Скрило се е нещо през 1990 г., откъдето тръгна черният пазар на досиетата. Но тези дела отново ще излязат, защото архивната картотека не е унищожена и в нея не може нищо да се пипне. Ще бъдат осветени тези лица, на които делата им са унищожени през 1990 г. и не са попаднали в архива. Но ще се напише, че освен тези картончета, за тях друго не е намерено.


Reply author: moderator
Replied on: 12/07/2006 13:03:25
Message:

вестник "Труд", 07.12.2006, стр.2

ЧИИ ДОСИЕТА ЩЕ БЪДАТ ОГЛАСЕНИ?

Публични длъжности
.....
Членове на Министерския съвет и държавни агенции, администрациите им
.....

Публични личности

Издатели, главни редактори, членове на редакционни съвети, коментатори, водещи на предавания и рубрики

Ръководство на БАН и шефове на различни звена

Ректори, декани, шефове на катедри на държавни и частни Вузове, ръководства на училища

Ръководители на ПР и социологически агенции

Ръководствата на БЧК, на болници, на лекарския и зъболекарския съюз

Ръководствата и контролните органи на партии, синдикати и неправителствени организации, и на работодателите

Шефовете на Българския олимпийски комитет и на националните спортни организации

Членове на фирми, които организират хазартни игри

Ръководствата на дълекосъобщителни оператори; на банките; на застрахователните компании; на АД, които се занимават с ценни книжа



България най-после прие закон за досиетата

www.kafene.net
by newswriter on 07/12/2006 1:35 PM

Интернешънъл Хералд Трибюн съобщава, че в сряда парламентът в София е приел бавения с дълги години закон за отваряне на архивите на бившите комунистически тайни служби. Но изданието добавя, че депутатие са гласували малка част от досиетата да останат засекретени от ,,съображения за национална сигурност". Вестникът отбелязва, че анализатори, както и опозиционните партии са заявили, че приетите в последния момент поправки са намалили възможността да бъде хвърлена светлина върху една от най-известните шпионски мрежи от времето на Студената война и все още спорят до каква степен обучените от КГБ офицери и доносници продължават да оказват влияние. Интернешънъл Хералд Трибюн посочва, че новият закон не предвижда наказания за бившите агенти, като отстраняването им от обществени длъжности и съобщава, че предизвикалите противоречия поправки, предназначени да прикрият действащите служители на службите, са били взети под натиск. Всекидневникът цитира изказване на депутата от НДСВ Николай Свинаров, който посочва, че ,,този сериозен натиск" е дошъл ,,точно от службите и по-специално от НРС". Интернешънъл Хералд Трибюн изтъква, че България е една от последните бивши комунистически страни, които се заемат с архивите на своето минало.


Reply author: did
Replied on: 12/20/2006 12:06:33
Message:

Реактивирани/рестартирани ченгета
След като се прие закон за отваряне на досиетата на публичните личности, като декани, зам.ректори и ректори, редно е да се отворят досиетата без да се прикриват, на : Емил Савов Алтимирски - декан на ФКТТ-ТУ, Румен Борисов Пранчов - зам.ректор на ТУ, Симеон Стоядинов - зам.ректор на ТУ, които се държат като най-ортодоксалните в миналото партийни секретари без да влагат съвременен елемент в реформите на висшето образование и е редно с този акт да се разкрие техния морален облик, а те ако са достатъчно интелигентни ще се самолустрират.Те работят, все едно, че са реактивирани и рестартирани ченгета. Същото се отнася за работещия пенсионер доц.Анелия Иванова Досева - ръководител катедра ТЕП, специалист по ЖП специалностите, а хабилитирана неправомерно в технология на комуникациите. Голяма е разликата между мега- и микро- комуникациите.
Тази информация трябва да се разпространи във всички сайтове за корупцията на МВР, МОН и прокуратурата.


Reply author: moderator
Replied on: 12/22/2006 16:35:33
Message:

Академия с особени функции
(втора част)

Милен Радев, Берлин
22 Декември 2006


В първата част разказахме за руската обществена Академия по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред (АБОП). Създадена през 2000 г. по препоръка на Владимир Путин, тя обединява силови министри, действащи и бивши генерали от разузнаването и контраразузнаването, специалисти по сигурността. Академията участва в законодателни инициативи в страната, консултира държавни ведомства, създава и поддържа интензивни контакти в чужбина.

Дотук опознахме само една страна от дейността на Академията. Наред с описаната вече АБОП, под същата «шапка», но с отделен статут съществува и АНБОП (Академия за национална сигурност, отбрана и правен ред). АНБОП е определена като «недържавно висше учебно заведение», надлежно лицензирано и издаващо дипломи за магистър и бакалавър. Ректорът Валери Радин е генерал-лейтенант от Държавна сигурност с трийсетгодишен стаж в Стратегическите ракетни войски. АНБОП обучава мениджери, юристи и специалисти по публична администрация. В Академията се преобучават и висшисти по курсове, съкратени на по 2 - 3 години и дори до 6 месеца.

Подробности за учебните програми на АНБОП не могат да бъдат открити в нета. Само тук и там - на сайтовете на някои от регионалните й филиали се намират намеци, че в Академията «се извършва преподготовка и повишават квалификацията си сътрудници на силовите министерства; провеждат се фундаментални и приложни научни изследвания».

Не е трудно да направим извода, че «недържавната» Академия е всъщност

трамплин за кадри на ФСБ,

които се преквалифицират в цивилни професии и след това с дипломи в ръка се пръсват из частни и държавни фирмени и служебни структури.

АНБОП не е единственото научно звено на Академията. През 2001 г. в нея е създаден Отдел за екстремална психология и психотерапия. Този отдел учредява заедно с Националната организация за невролингвистично програмиране и с Психологическата служба на Армията на Руската Федерация интересния Московски Психологически Университет (МПУ). На сайта на МПУ профилът му е представен по следния начин: «Нашият Университет е необичайно учебно заведение. Единствено тук Вие ще можете за осем месеца да получите популярна днес специалност както и практически навици, които ще Ви осигурят достойно място сред психологическата общност... МПУ е избран от МО на Руската Федерация за базов център по преподготовка на военни психолози и психотерапевти».

Основна дисциплина, която се изучава в Университета е невролингвистичното програмиране (НЛП). Практическа цел на НЛП, според университетския сайт е «скритото сугестивно въздействие върху безсъзнателното у човека, заобикаляйки неговите съзнателни възприятия». В статия на един от професорите на МПУ се описват

предимствата на невролингвистичното програмиране:

«Тази дисциплина ни дава възможност да влезем моментално в контакт с всеки човек, с всеки събеседник и да предизвикаме у него безусловно доверие към нас, незабелязано «да се сближим» с него и да внесем в мислите и действията му отдавна необходими и желани от нас корекции. Затова тази психотехнология се използва широко и в избирателни и рекламни кампании, в управлението на различни организации, в пропагандата и пр.»

А ето как са представени семинарните занятия за получаване на степен «практик по НЛП»:

«...тук Вие ще се научите:

- да предизвиквате мигновено безсъзнателно доверие у своя събеседник

- да влияете върху него скрито на вербално и невербално ниво

- да владеете свободно методите на психическа саморегулация ...»

Дипломата за «специалист по НЛП» и за «треньор по НЛП» дава на завършилите курса «задълбочени познания по сугестивна лингвистика, както и по промяна на убежденията с помощта на НЛП». След завършване абсолвентите ще владеят:

«- познания за законите на човешката психика и нейната взаимообвързаност с езика

- особени лингвистични методи за влияние върху събеседника и умения за бързо намиране на "ключ" към него

- умението да променят неговите убеждения на безсъзнателно ниво и да управляват неговото поведение...»

В курса влиза изучаването на недирективната хипноза, която според програмата на Университета дава умения:

« - да разговаряте с човека на неговия език

- да го принудите да говори на Вашия език

- да вкарате събеседника си в транс в течение на минути

- да отправяте скрити команди, които ще бъдат изпълнявани от него

- да се защитавате от манипулации...»

Нищо от описаното по-горе няма пряка връзка с психологията или психотерапията в медицинския смисъл на понятията. Абсурдно е да се говори за университетско образование по описаните специалности в курсове от по 8 месеца.

Очевидно тук целта не е подготовката на специалисти за лечение на хора, а за най-непосредствено обучение по

методика за манипулиране на съзнанието

- нещо типично за дейността на специалните служби. Особеното тук е, че докато в миналото това обучение се извършваше в затворени ведомствени школи на МВР и МО, сега селекционираните от АНБОП лица получават граждански дипломи от обществено учебно заведение. Отново срещаме познатата схема - обществена организация, учредена и ръководена от бивши висши служители на ДС, подготвя по свои програми проверени кадри, които след това внедрява в различни сектори на гражданското общество.

За други, още по-занимателни страни от работата на АБОП ще говорим в следващата част от поредицата.


Reply author: Democrat
Replied on: 01/04/2007 10:02:44
Message:

Режисьорът Недялко Йорданов представя някои данни за досиетата и своето лично мнение:

Вестник УИКЕНД, 29.12.2006г. - 04.01.2007г., стр. 49

ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ:

“Внимавай, Йорданов! Аз съм този, който те подслушва. Казвам се Филчев.”


Недялко Йорданов

Не мога да прескоча тази глава. Не защото искам да се изкарам жертва на тези служби, както ги наричат. И не защото искам да мина за някакъв дисидент. Но истината е, че те причиниха много безсънни нощи на моето семейство. Ту открито, ту перфидно, подло и анонимно.
Преди седем години Стефан Цанев поиска да се запознае с досието си. Доставили му го за няколко часа в кабинета на тогавашния главен секретар на МВР. Беше притеснен. И не ме съветваше да търся своето. Блъскахме си главите да се сетим кой може да бъде този човек, който “докладвал” за неговото идване в Бургас при мене. Така и не успяхме.
Все пак преди две години, когато реших да напиша този роман, поисках и аз да видя своето досие...
***
Така или иначе, дадоха ми да прочета нещичко. Моето “досие” е унищожено с протокол № 17/1990г.
***
Въпреки, че нямаше никаква възможност да се запозная с “досието” си, поисках да прочета “декласифицираните” вече документи – тези, които подлежаха на свободен достъп до тях.
Боже господи, Бургас е гъмжал от агенти на ДС. И най-неочаквани личности! Някои от които станаха първи седесари веднага след 10 ноември. Няма да споменавам имената им. Само ще назова някои псевдоними, за да знаят, че зная...
Всъщност, колебая се дали да го направя. Техните работни досиета също по неизвестни причини се оказаха унищожени, но затова пък в личните им досиета имаше точно упоменато кога и как са вербувани.
Ще спомена само два псевдонима – Николов и Балабанов. Първият дори ми се пишеше приятел.
В театъра е имало най-малко петима сътрудници на ДС. Но какво всъщност можеха да донасят те. Ние говорехме откровено всичко на глас, без никакви задръжки.
И все пак... Ето откъс от

СПРАВКА за Шесто управление на ДС, рег. № 7172/13.1.1981г. – София, относно резултатите за състоянието на работата по линия на художествено-творческата интелигенция в Окръжно управление на МВР – Бургас.
... През м. април т. г. театърът гастролира в София. По молба на окръжно управление насочихме наша агентура и ДЛ – специалисти... По мнение на специалисти режисьорската концепция на Н. Йорданов в постановката “Хамлет” обеднява спектакъла, прави го неубедителен и неясен. Получените данни са изпратени на ОУ МВР – Бургас.
Получих наистина възможност да ксерографирам различни секретни документи на ДС, но има ли смисъл да ги цитирам. Това е била една мощна организация, която е пуснала пипала навсякъде.
В отчета за 1970 година се казва например:

Общо през годината беше установен по линия на интелигенцията контингент от 814 души, които се разпределят по обекти, както следва:
Съюз на българските писатели – 86, Съюз на филмовите дейци – 87, Българско радио и телевизия – 47, ДО “Българска книга” и “Хемус” – 54
Съюз на българските журналисти и редакциите на столичния печат – 62
Комитет за изкуство и култура – 50
Съюз на музикалните дейци, Съюз на композиторите и останалите културни институти, имащи отношение към изобразителното изкуство – 48
Съюз на драматичните артисти и столичните театри – 20
Дирекция “Българска фотография”, главна дирекция “Български циркове” и някои международни организации – 50
БАН и МНЗ – 247


Някой е поправил с химикалка цифрите – вместо 814 души е написал 1011. И по-нататък:

Работата по доустановяване на контингента продължава. Само около 30% от установения досега контингент е обезпечен със секретни сътрудници. По същия начин в различни периоди вместо секретни сътрудници са използвани добри наши честни граждани... Проявите, които характеризират дейността на контингента, се изразяват предимно във вражеска агитация и пропаганда, несъгласие с партийната политика в областта на науката и изкуството, изменнически настроения, възвеличаване достиженията на западната наука и изкуство......
Общо в края на отчитания период отделът разполага със 101 секретни сътрудници, от които 58 са сътрудници и 43 осведомители...

И пак има корекция на цифрите с химикалка. Секретните сътрудници са станали 123, сътрудниците – 65, а осведомителите – 58.
Ще цитирам няколко сухи цифри от доклад на ДС – Бургас, през 1981г.

РАБОТА С АГЕНТУРАТА
Планът за вербовъчна работа в отделение VI – ДС през 1981г. е изпълнен. Агентурният апарат е увеличен с 23 души. От тях:
- нововербовани - 14
- превербовани - 2
- приети от други поделения – 7.
Придобити са и 9 ДЛ (доверени лица).


Във воденето на делата са постигнати успехи по компрометирането на обекти като “Демагог”, “Алчните”, “Геметовец”, “Часовникаря”, “Мавър” и др. Не са доведени докрай мероприятията по изолирането и компрометирането на такива обекти като “Кълвач”, “Лисица”, “Поет”, “Шовиниста”, “Туриста”, “Бунак”, “Кобра”, “Музиканта” и др.

***
Тодор Арнаудов – така се казва моят съученик от гимназията, който ми направи неоценима услуга преди години. Просто така, от съчувствие. Не знаех каква точно длъжност изпълнява в ДС – Бургас. После разбрах, че е имал пълен достъп до архива.
Покани ме веднъж у тях (било е в края на 70-те години) и ми показа един полицейски документ. Това беше рапортът на началника на полицията в Айтос на 21 май 1944 година – деня, в който са убити Атанас Манчев, двамата братя Ченгелиеви и майка им. Този рапорт напълно оневиняваше моя баща, наклеветен, че той е предателят.
От рапорта ставаше ясно, че по-големият брат – Тодор Ченгелиев, не е издържал на боя в полицията и е предал Манчев и брат си, след което е бил убит. Трагична история! Но после това предателство беше прехвърлено върху мъртвия ми баща и отрови моето детство.
Няма да разказвам за това тук, описал съм го много подробно в двете си книги “Истината за моя баща” и “Историята на една любов”. Досега не смеех да напиша името на Тодор Арнаудов от някакви съображения за секретност. Всъщност това вече има давност и мога да разкажа малко повече за него.
Той напусна службите доброволно малко преди 10 ноември. Не съм го питал защо, но мисля, че го е направил съвсем осъзнато и е предвиждал процесите, които престоят.
Понякога си ходим на гости и в минути на откровоеност си позволява да ми издава някои “служебни” тайни – как са ме подслушвали. И дори са засекли и негов разговор с мен.
Имах случай да се запозная с главния шеф на “подслушването” (не знам как точно се нарича тази служба). Няколко дни преди 10 ноември. На премиерата на “Страшният съд” от Стефан Цанев, моя постановка. Спектакълът свърши и във фоайето към мене се приближи съвършено непознат мъж. Дори вече не помня физиономията му. Лицето му беше изкривено от гняв. За първи път ми се случваше такова нещо. И то в Бургас:
- Внимавай, Йорданов. Това, което видях тази вечер, повече да не се повтаря.
Беше невероятно. На 3 ноември, но не 1969-а, а 1989 година!
- Кой сте Вие? – ядосах се аз.
- Ще ти кажа аз кой съм. Ти не знаеш нищо за мене, но аз зная абсолютно всично за тебе. Аз съм този, който те подслушва. Внимавай! Казвам се Филчев...
Къде е сега този Филчев, не знам. Споделих с мама и тя ми каза, че баща му бил добър човек.
Когато почнах да пиша този роман, взех предварително решение всичко да се основава на документи и доказателства, а не на произволна белетристика. Но абсолютно вярвам на Тодор Арнаудов. Той беше и е напълно безкористен към мен и семейството ми. Чисто по човешки. И чисто приятелски.
Не подкрепям тези, които дамгосват всички бивши служители на ДС. Нито тези, които днес получиха дивиденти именно от това, че са били такива служители. Дори се опитвам да съчувствам на тези, които по една или друга причина са приели да бъдат сътрудници. Това често се е превръщало в тяхна лична трагедия...


Reply author: moderator
Replied on: 01/12/2007 12:58:10
Message:

Готвят лустрационен закон в Полша
12 Януари 2007 | 12:11
www.express.bg

Полското правителство възнамерява в близко бъдеще да предложи на парламента в страната законопроект насочен срещу бившите сътрудници на специалните служби, които са действали по време на комунистическото управление, съобщава Би Би Си. Законопроектът предвижда сътрудниците на специалните части да нямат правото да заемат постове в държавни институции.
В продължение на дълги години полските лидери предпочитаха да не предприемат решителни стъпки срещу бившите комунисти, за да не изострят противопоставянето в обществото. Сегашният президент на Полша Лех Качински и премиерът на страната Ярослав Качински, негов брат близнак, считат, че изкореняването на комунистическото наследство е една от най-важните задачи на действащото правителство, предаде агенция Фокус.


Reply author: moderator
Replied on: 01/15/2007 16:26:32
Message:

Интервю на Валерия Касиян
Евгени Димитров:Счетоводните документи на комисията Андреев са запечатани с архивите
www.vsekiden.com, 15.01.2007

Евгени Димитров е роден на 8 юли 1955 г. в София. По образование е строителен инженер, занимавал се е и с патентно право. Той е женен, има две деца, владее руски и английски език. Димитров е депутат от 38-то Народно събрание от квотата на евролевицата, където е член на Комисията по национална сигурност и на Комисията за младежта и спорта. Той заема длъжността зам.-председател и на т. нар. комисия "Андреев".

....

Защо Костов разкри само 240 имена, а не всички?

Тези 240 бяха в рамките на първата проверка след нашето създаване. А другият поток го бяхме пуснали, бяхме дали над 85 - 100 000 имена за проверка. Дали сме всички министерски съвети, дали сме научните среди, институти, БАН, всичко. И за тази огромна цифра получихме една малка част. Времето беше такова. И точно в този период се спря. Дали сме около 30 000 кредитни милионери за проверка, 1 600 банкери, синдици, дали сме хазарта за проверка. И точно тогава всички тези се обединиха комисията да не съществува.

Кой например?

Един от тях беше Кошлуков. Той беше двигател на цялата история. Още в самото начало каза – “Нашето виждане на НДСВ е да няма досиета, да се прекрати тази дейност”.

Очаквате ли изненади след отварянето на досиетата сега?

Изненади ще има. Лично аз за себе си очаквам много изненади, много и най-неочаквани. Хора, които се пишат за демократи, може да се окаже, че са там.

Намеквате за някои хора от опозицията.

Говоря за хора, които от времето се пишат за демократи. Не изключвам никой. Не искам да давам политически лица. Но ще има една огромна палитра. След 1944 г. до демократичните процеси Българската православна църква например не е ползвана от управляващите да помага на обществото, а обратното. Като отидеш да се изповядаш, хората, които те изповядват, пишат съответните доноси. От тази гледна точка ще има много изненади. Сагата с определянето на комисията до момента на първия доклад, който тя ще изработи, не е никак малък срок. Ако в момента кажа един срок, не по-малък от шест месеца, няма да ви заблудя.


Reply author: moderator
Replied on: 01/21/2007 12:20:56
Message:

ДС да бъде обявена за престъпна организация
www.kafene.net

by newswriter on 21/01/2007 11:31 AM

Известният канадски писател и журналист Ерик Марголис предлага страните от ЕС да обявят за престъпни организации бившите комунистически тайни служби, така както прави в момента полското правителство. В статия във вестник Toronto Sun той пише, че зловещата сянка на комунистическите тайни служби все още инфектира Източна Европа и Русия, тъй като след разпадането на комунистическата система нейните бивши агенти и заедно с техните ценни досиета и документи бяха абсорбирани в новите европейски служби за сигурност или бяха просто пенсионирани. Много от тях станаха "бизнесмени", като забогатяха чрез изнудване, продаване на досиета или от създадените от тях частни охранителни фирми. В бившата Източна Германия всеки пети гражданин е бил агент на ЩАЗИ - ефикасната тайна полиция на ГДР. В Румъния, България и Албания техните комунистически тайни служби Секуритате, ДС и Сигурими все още тероризират хората. Шефът на архивите на българското разузнаване, чийто документи трябваше да бъдат разкрити, беше открит мъртъв през ноември, пише Марголис. Полският премиер Ярослав Качински предложи закон за отстраняване на бивши агенти на комунистическите служби от обществени постове и намаляване или спиране на държавните им пенсии. Нещо повече - законът обявява SB и бившите й агенции за "престъпна организация". Сега е време ЕС да приеме закони подобни на полските, които да обявят за престъпни организации комунистическите тайни служби, а техните политически лидери да бъдат наречени с името "пресъпник", което те заслужават.


Червените призраци продължават да се появяват



by newswriter on 21/01/2007 11:19 AM

Toronto Sun
BY ERIC MARGOLIS

В началото на 90-те години, след като Полша се отърва от комунистическото управление, се срещнах с нейния зам-министър на отбраната. Той предложи да се разходим в един от прекрасните варшавски паркове, "защото тук в моя офис има много слушатели".

Докато се разхождахме попитах дали комунистите все още представляват заплаха. Той спря и пошепна: "Те си отидоха, но са тук". Запомних завинаги думите му.

Преди две седмици станахме свидетели на ярък пример на думите на министъра. Варшавският архиепископ Станислав Виелгус беше принуден да се оттегли, след като беше разкрито, че е бил информатор на бившите полски комунистически тайни служби Sluzba Bezpieczenstwa или SB.

Много други висши католически духовници също бяха изобличени. Ултракатолическата Полша, където двама членове на парламента дори предложиха Исус Христос да бъде обявен за крал на Полша, е шокирана. Това е, също така, поредният гаф в изпълненото с проблеми време на папа Бенедикт, което започна със средновековната му обида срещу исляма. Той назначи своя стар приятел Виелгус за архиепископ и го защити, когато избухна скандалът.

КГБ и съветското военно разузнаване ГРУ бяха по-рано навсякъде. Например, генералът от КГБ Павел Судоплатов, организирал убийството на Троцки, дори твърдеше, че ГРУ и КГБ са имали трима агенти във военната администрация на президента Франклин Рузвелт в Белия дом. Покойният френски военен министър Шарл Ерню беше изобличен през 1996 като дългогодишен агент на КГБ.

Зловещата сянка на комунистическите тайни служби все още инфектира Източна Европа и Русия. След разпадането на комунистическата система нейните бивши агенти и заедно с техните ценни досиета и документи бяха абсорбирани в новите европейски служби за сигурност или бяха просто пенсионирани. Много от тях станаха "бизнесмени", като забогатяха чрез изнудване, продаване на досиета или от създадените от тях частни охранителни фирми, какъвто е случаят с бившите агенти на КГБ/ФСБ, разследвани сега за убийството на Литвиненко.

В бившата Източна Германия всеки пети гражданин е бил агент на ЩАЗИ - ефикасната тайна полиция на ГДР. В Румъния, България и Албания техните комунистически тайни служби Секуритате, ДС и Сигурими все още тероризират хората. Шефът на архивите на българското разузнаване, чийто документи трябваше да бъдат разкрити, беше открит мъртъв през ноември м.г.

За комунистическите режими не беше никак трудно да се намерят агенти. Социалистическата държава контролираше всеки аспект от живота: жилищно настаняване, медицинско обслужване, образование, пенсии, пътуване, работа, купони за храна, дори сватбите. "Социалната справедливост" се беше превърнала в тоталитарен контрол.

Всеки апартамент, всеки блок, всяка фабрика и училище имаха в тях информатори и партийни апаратчици. Всяка "антидържавна" или "антипартийна" дейност беше веднага докладвана на партията. Обвинените често рискуваха да загубят домовете си, работата си и пенсията на родителите си. Бъдещето на децата им биваше унищожено.

През 80-те години се сблъсках с една от най-жестоките комунистически тайни служби - Сигурими, която заплаши мои далечни роднини в Албания със затвор и мъчения, за да ме накара да пиша статии срещу нейни неприятели. Отказах, но бях стреснат от жестокостта им. В крайна сметка успя да сложа край на историята, като заплаших да убия агента, който ме тормози. Никога повече не ме заплашиха.

Полският премиер Ярослав Качински предложи закон за отстраняване на бивши агенти на комунистическите служби от обществени постове и намаляване или спиране на държавните им пенсии.

Нещо повече - законът обявява SB и бившите й агенции за "престъпна организация". Премиерът и неговият брат-близнак Лех, който е президент на Полша обещаха да прочистят страната от всички останали комунистическите агенти.

Полша трябва да бъде похвалена за това, че най-после изобличава комунистическите престъпници и техните пионки. Сега е време за останалите страни в източна Европа като Украйна и Русия да направят същото. Време е ЕС да приеме закони подобни на полските, които да обявят за престъпни организации комунистическите тайни служби, а техните политически лидери да бъдат наречени с името "пресъпник", което те заслужават.

Постоянното повтаряне на мантрите за нацисткото зло, докато се игнорират понякога по-големите престъпления на бившите комунисти, които сега са съюзници на Запада е безчестно и цинично. Русия трябва да признае своите ужасни престъпления и да осъди извършителите им, но тя няма да го направи. Поне консервативното правителство на Полша направи голяма стъпка в тази посока. Храбрите поляци отново показват правилния път.


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 02/15/2007 13:57:29
Message:

Тази вечер (15.02, четвъртък) от 18:00, гл.ас. д-р Валери Кацунов от СУ-то ще говори за досиетата в централата на ДСБ (води се на "Витоша" 18, но входът е откъм "Кърниградска"). По принцип, входът е свободен - в смисъл, не съм чул някой да е споменавал за някакви ограничения. Залата е направо, веднага след като се влезне (т.нар. "Голяма зала"). Би трябвало да има половин час негов доклад и след това обсъждане и въпроси.


Reply author: moderator
Replied on: 02/16/2007 08:34:28
Message:

quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov

Тази вечер (15.02, четвъртък) от 18:00, гл.ас. д-р Валери Кацунов от СУ-то ще говори за досиетата в централата на ДСБ (води се на "Витоша" 18, но входът е откъм "Кърниградска"). По принцип, входът е свободен - в смисъл, не съм чул някой да е споменавал за някакви ограничения. Залата е направо, веднага след като се влезне (т.нар. "Голяма зала"). Би трябвало да има половин час негов доклад и след това обсъждане и въпроси.



Андрей, ако си успял да присъсваш на тази лекция, би ли ни предал накратко основните идеи на лектора. Това ще представлява интерес за много от читателите на нашия форум.


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 02/16/2007 09:56:17
Message:

С удоволствие, още повече, че ако възникват някакви въпроси, винаги мога да му ги предам лично - човекът е не само много свестен, но на всичкото отгоре и ми е съсед - люлинец
Та, значи има 19 кандидати, издигнати за комисията. В сряда и в четвъртък следобед ще ги прослушват в "затворен кръг" в парламента. Не е ясно какви ще са последствията от това прослушване - тук има различни тълкувания, като вероятно ще надделее това, че независимо от впечатленията от прослушването, всички кандидатури ще се предложат на пленарното заседание при избора. А той самият би трябвало да стане до края на по-следващата седмица. Добрата новина за кандидатурите е, че е изпаднал проф. Драгомир Драганов! Защото по едно време го спрягаха даже за председател А, не знам вие какви впечатления имате от него, но за мен това е ръб и половина!
Д-р Кацунов е единственият архивист сред кандидатите. Споделиха се мнения, че при прослушването не е добре той да изтъква своято компетентност, тъй като тогава шансовете му ще намалеят (да напомня, че комисията е деветчленна). (Нали в България е прието всеки да се занимава с това, дето не му е работа!). Аз смятам, че въпросът е безкрайно принципен и всички нормални хора "в тази страна" ще спечелят ако той бъде избран за член на комисията.
А какво ще последва, в общи линии, след избора? Ще мине един дълъг период преди комисията да започне да отговаря на запитванията - при всички случаи, тя няма да е заработила преди местните избори наесен. Реалният крок е към края на годината (според мен, честно казано, този срок е твърде оптимистичен). Г-н Кацунов подробно изложи какви етапи предстои да минат дотогава (изработване на правилник за работа на комисията, формализиране на връзката с ръководствата на съответните архиви и др.под.). В закона, каза той, е детайлно обяснено как се постъпва, ако запитването е от някаква институция (напр. от университет) и как - ако е от частно лице. Нищо не е казано, обаче, какво се действа ако постъпи запитване от чужбина. Много емоции предизвика въпроса - а какво се прави в момента в тези архиви. Лекторът каза, че в момента те не са класифицирана информация, така че на практика всеки има право да работи с тях (надявам се, усетихте иронията в това "всеки"). Според него, изненадани няма да има - всеки отдавна знае какво би могло да излезне срещу него и отдавна се е подготвил как да се оправдава (за справка - спомнете си, например, оправданията на Президента и Кр.Каракачанов).
Сега си изясних и какво представлява прословутия архив на т.нар. "комисия "Андреев"", дето още си стоял заключен в една стая при хората на Цвета Маркова. Оказва се, че там материали от архивите изобщо няма - тази комисия изобщо не е имала право да работи с такива. Там били само отговорите на съответните институции на въпроси, задавани им от комисията; а дали съдържанието на тези отговори отговаря на действителността...?
Много ми хареса това, че д-р Кацунов специално изтъкна, че за него голям интерес представлява това, което той нарече "инициативни документи" - т.е., технологията, по която висшата партийна номенклатула е управлявала ДС и с-ие. Защото - добре де - да речем, единодушни сме, че ДС е зло - още по-голямо зло за мен, обаче, са тези, които са нареждали но това ДС.
Ами, това е накратко - и се подгответе за протести пред парламента, ако Валери Георгиев Кацунов не е сред избраните за членове на комисията!


Reply author: moderator
Replied on: 02/19/2007 13:06:37
Message:

Борислав Българинов: БСП бави комисията по досиетата 19 Февруари 2007 | 12:43
19.02.2007 г.
www.express.bg

Забавянето на създаването на комисията за разсекретяване на досиетата за пореден път показва, че управляващите нямат яснота как точно да действат. Това заяви пред агенция “Фокус” Борислав Българинов, народен представител от Коалиция БНС и зам.-председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. ”Вече има много случаи, в които управляващите решават нещата в последния момент, при това ги решават негативно за България. Това е просто поредният пример, че управляващите не знаят по какъв начин да структурират една комисия”, поясни депутатът.

"Нашата идея е в комисията по досиетата от всяка парламентарна група да има по един представител, да има един представител на гражданската квота и един председател, който да обедини всички тези личности, като се разсекретят напълно архивите. Обаче се прокрадват мнения, управляващите да вземат изцяло тази комисия, или да предложат само на една или две парламентарни групи участие в нея", посочи още Българинов.

Попитан как трите партии в управляващата коалиция приемат идеята на БНС, той отговори: “Идеята ни се приема най-добре от НДСВ, и донякъде от ДПС. Те нямат нищо против всяка парламентарна група да има представител в комисията по досиетата. БСП и Коалиция за България обаче се опитват всячески да забавят създаването на този орган, и да ограничат присъствието на опозицията в него”.
На въпрос възможни ли са при гласуването на състава на комисията по досиетата в парламента противоречия между управляващи и коалиция, както и в самата управляваща коалиция Борислав Българинов каза: ”Надявам се, че добрият разум ще надделее над теснопартийните интереси и в залата ще се гласува това, което се предложи от вътрешната комисия”.
По думите на депутата ако тази седмица приключи изслушването на кандидатите за комисията по досиетата, реално до края на февруари комисията може да бъде структурирана, стига да има консенсус в управляващата коалиция.


Reply author: vas55
Replied on: 02/19/2007 13:33:43
Message:

ДА, непременно да се извадят досиетата.


Reply author: moderator
Replied on: 02/19/2007 15:57:44
Message:

Военното министерство дава сграда в Банкя за комисията по досиета
19 Февруари 2007
www.mediapool.bg
Министерството на отбраната (МО) предлага сграда за нуждите на комисията по разкриване на архивите на бившата Държавна сигурност (ДС). Това съобщи в понеделник военният министър Веселин Близнаков, който заедно с журналисти посети сградата в Банкя.
Доскоро тя е била използвана от една от специалните служби към МО - "Военна информация" и е с разгърната площ от 2 500 кв. м. Предложението ще бъде направено до Министерския съвет от Близнаков и от министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов.

Близнаков посочи, че МО ще отстъпи сградата срещу 3 млн. лв., каквито са експертните оценки за нея. Ведомството би могло да я замени и срещу жилища за военни, от каквито има голяма нужда. Сградата се нуждае от ремонт и евентуално да бъдат осъвременени някои съществуващите системи за охрана, обясни министърът.

До края на седмицата трябва да стане ясна проверката от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) на кандидатите за членове на комисията, в която по закон ще работят девет души. Шефът на вътрешната парламентарна комисия Николай Свинаров (НДСВ) прати имената на номинираните от всички парламентарни групи за проверка, както се изисква по закон. Законът предвижда кандидатите да не са работели за бившата ДС, да не са осъждани, да могат да работят с класифицирана информация и пр.

Новият орган трябваше да бъде избран до 22 януари, но поради бавене на левицата, която преди по-малко от две седмици даде своите предложения, сформирането му закъсня.

Вероятно нещата около комисията ще се забавят още, тъй като коалиционните партньори – БСП, НДСВ и ДПС, все още не са се разбрали по колко членове ще имат в нея.

ПГ на Коалиция за България даде за проверка в ДКСИ четири имена. НДСВ също дадоха четири свои предложения, а ДПС – двама. ДСБ пуснаха за проверка две кандидатури, ОДС един, а БНС трима.


Reply author: moderator
Replied on: 02/22/2007 17:45:20
Message:

Препитаха девет мераклии за комисията по тайните
Боряна Йотова
в.Стандарт
22.02.2007 г.
СОФИЯ. Деветимата кандидати за комисията по досиетата, които изслушахме, са свестни хора. Това заключи шефът на вътрешната комисия Николай Свинаров, след като депутатите се срещнаха с мераклиите. Всичките 19 кандидат-членове на бъдещата комисия са преминали проверка за чисто минало. След изпита Екатерина Бончева, която е кандидатка на БНС, заяви, че е била питана дали ще чете досиетата като журналист с вкус към сензацията. Бончева отговорила, че ще подходи към тях не като журналист, а в качеството си на държавен служител. Свинаров допълни, че до седмица трябва да бъде готова проверка на НСС за достъп на кандидатите до класифицирана информация.


Reply author: moderator
Replied on: 02/24/2007 09:59:11
Message:

Човекът на ДПС за комисията за досиетата с фалшива диплома?
Орхан Исмаилов станал магистър по право за четири години

Миглена Славова
www.vsekiden.com
23-02-2007


Кандидатът на ДПС за комисията по досиетата - 27-годишният Орхан Исмаилов, вероятно притежава фалшива диплома по право. Това съобщиха пред “Новинар” членове на парламентарната вътрешна комисия. В сряда депутатите изслушали Исмаилов като кандидат-член за разсекретяването на архивите на бившата Държавна сигурност. Съмненията се подхранили от обясненията му, че е магистър по право във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, но се е дипломирал за четири години. Юристите се дипломират за пет години и една година трябва да специализират.

“Не стига, че на 24 години е станал зам.-шеф на Държавната комисия за сигурност на информацията, ами ще ми кандидатства за комисията по досиетата с фалшива диплома”, ядосват се избраниците. Самият Исмаилов коментира, че е “взел на заем” дипломата, без да уточни какво има предвид. Има си компетентни органи, които могат да проверят достоверността на дипломата ми, заяви още той. Кандидатът на ДПС дори предложи да донесе документа, за да го видят всички депутати. Исмаилов е и зам.-шеф на ДКСИ.

“Разберете ме чисто човешки – не искам да коментирам нищо, свързано с Орхан Исмаилов, защото ние сме колеги”, заяви пред “Новинар” шефката на ДКСИ Цвета Маркова. Тя уточни единствено, че Исмаилов не е бил дипломиран юрист при назначаването му като нейн зам.-шеф. Маркова отказа да коментира и факта, че кандидатът на ДПС е на такава висока позиция в държавната администрация от 24-годишна възраст.

“Откъде бих могъл аз да знам на кого дипломата е истинска и на кого е фалшива? Има си университети. Там може да се провери”, заяви Камен Костадинов от ДПС. Познавам Орхан Исмаилов достатъчно добре, за да се интересувам от дипломите му, допълни депутатът. Според него става въпрос за инсинуация. “Доколкото познавам човека, знам, че той не може да си позволи такива неща”, аргументира се Костадинов. Биографията на нашия кандидат е достатъчно показателна за неговите качества, категоричен е народният представител. Той допълни, че Исмаилов защитава докторантура в Академията на МВР.

Ректорът на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” проф. Иван Иванов предположи, че дипломата е от бившия център в София. Той допълни, че не може да говори в конкретика, без да е запознат с подробности около следването на кандидата на ДПС. Проф. Иванов подчерта, че Орхан Исмаилов е имал диплома за висше образование, когато е започнал следването си по право, и затова може да е завършил в съкратени срокове.


Reply author: moderator
Replied on: 02/26/2007 14:10:14
Message:

Седем ''не ставали'' за комисията по досиетата
Сдружение огласи ''кариерата'' им в Държавна сигурност

Миглена Славова
www.vsekiden.com
26-02-2007


Седем кандидати за членове на Комисията за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност не отговарят на изискванията на закона. Това твърдят от движение “Граждани срещу Държавна сигурност”, Центъра за подкрепа на хора, преживели изтезания – АСЕТ и Коалиция за честно управление. Не гласувайте за тях и не превръщайте комисията във фарс, бъдете отговорни пред младите поколения и националната памет, апелират сдруженията към народните представители, които трябва да одобрят в пленарна зала състава на комисията.

Първа в списъка е преподавателската по история в Софийския университет “Св. Климент Охридски” доц. Искра Баева, която беше предложена от Коалиция за България. Тя била неподходяща за член на комисията по досиетата, защото се е обявила против отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност. Основанията на сдруженията са, че Баева заявила в интервю пред в. “Труд” на 9 февруари 2007 г., че агентите на ДС имат право на “морално пречистване”, което следва да им бъде осигурено като бъдат унищожени архивите за действията им.

Червеният депутат Евтим Костадинов, също предложен от Коалиция за България, също не ставал за член на комисията, защото “работил в структура на репресивния апарат на комунистическия режим – в МВР преди 1989 г. Костадинов също се обявил против отварянето на архива на бившите тайни служби. Аргументите на движение “Граждани срещу Държавна сигурност” са, че избраникът е завършил Висшата специална школа “Г. Димитров” – МВР, а през есента на 2006 г. е внесъл в Народното събрание предложение архивът на Държавна сигурност да бъде засекретен за 120 години.

Генерал Христо Марински, също предложение на столетницата, работил в МВР преди 1989 г. Той също се е обявил против разсекретяването на досиетата. През 2001 г. като член на тогавашната комисия “Андреев” в нарушение на закона се обявява против разкриването на информация за сътрудничеството с Държавна сигурност на кандидатите за президент Георги Първанов, Жорж Ганчев и Петър Берон, както и на кандидата за вицепрезидент Веселин Бончев, акцентират асоциациите.

“Резервният вариант” на ДПС за техен представител в комисията по досиетата Бойко Ганчевски също е посочен в “черния списък” на “Граждани срещу Държавна сигурност”. Те твърдят, че Ганчевски е работил в структура на репресивния апарат на комунистическия режим преди 1989 г. като кадър на МВР. Освен това през 1995 г. той става директор на Института по психология към МВР по лично писмено предложение на тогавашния главен секретар на МВР и бивш зам.-началник на Шесто управление на Държавна сигурност Цвятко Цветков. Зам.-председателят на ДКСИ Орхан Исмаилов беше вече изслушат от вътрешната комисия в парламента и одобрен за член на комисията по досиетата.

Кандидатът на НДСВ Тодор Трифонов също работил в МВР преди 1989 г. Асоциациите са категорични, че той се е обучавал в школа на КГБ в периода 1988-1990, която не е завършил заради промените. Трифонов заема и поста зам.-директор на Националната служба “Сигурност” през 1997 г. по предложение на тогавашния секретар на МВР по информационно-аналитичната дейност полк. Николай Радулов, който е бивш служител на Държавна сигурност.

Стилян Станев и Веселин Ангелов, препоръчани от коалиция Български народен съюз, също били неподходящи за членове на комисията по досиетата. Станев работил за МВР преди 1989 г. и е пенсиониран служител на НСБОП. Ангелов пък се обявил против отварянето на архивите на бившата Държавна сигурност. През 2001 г. като член на тогавашната комисия “Андреев” в нарушение на закона се обявил против разкриването на информация за сътрудничеството с ДС на Георги Първанов, Жорж Ганчев, Петър Берон и Веселин Бончев.


Reply author: moderator
Replied on: 03/04/2007 07:45:04
Message:

Йордан Начев: От журналистите стават едни от най-добрите разузнавачи
Да си приберем хората, работещи под прикритие в чужбина, защото са застрашени, настоява бившият разузнавач

[ 2007-03-03 ]Интервю на Фани Чоджумова
в.Новинар
...
- Вие знаете всички тайни на научно-техническото ни разузнаване. Ще ни кажете ли вашата версия къде потънаха милионите от неговите фирми в чужбина?
- Далеч съм от мисълта да знам всички тайни в една или друга област. Научно-техническото ни разузнаване бе част от външното разузнаване на страната. Кои бяха неговите сътрудници? Те бяха академици, професори, директори на предприятия, на промишлени комплекси - най-изтъкнатите специалисти в дадената област. От тях се искаше да формулират приоритетните направления на разузнаването в технологичен аспект, които са важни за държавата. Те поставяха задачите на разузнаването във фармацевтиката, в електрониката, в химията и т.н. След това тези сътрудници на разузнаването преглеждаха материалите, оценяваха ги и казваха:"Това е добро, това не струва." Какви бяха тези хора - ченгета, доносници? А нашата държава разви своето научно-техническо разузнаване като реакция на поведението на КОКОМ. Като държава от бившия социалистически лагер на България беше забранено да купува високи технологии.
- Това все пак е добрата страна на техническото ни разузнаване. Но има и тъмна страна, в която потънаха милиони долари.
- Фирмите в различните страни работеха по законите на тези страни. Плащали са данъци, отчитали са се и не е имало начин да бъдат извън закона. Разбира се, навсякъде има хора, които са грешни, но какъвто и да е бил техният грях, той изобщо не можеше да подейства на икономическата катастрофа, на която станахме свидетели.
-Така или иначе, тези пари останаха в сянка.


Reply author: maria
Replied on: 03/04/2007 10:21:24
Message:

Здравейте,

във вторник от 12 ч организираме протест пред МВР - входа от страната на ул. "6 септември", срещу неизпълнението на закона за разкриване на архивите на ДС и РУ на БНА, срещу целенасоченото забавяне на избора на комисията, която трябва да приеме и работи с тези архиви, и срещу ненадеждните според двата обективни критерия (цитирани са в общи линии по-горе) номинирани членове на комисията.

Ситуацията в момента е следната:
1. можем да се похвалим с мъничка победа - Искра Баева сама оттегли кандидатурата си;
2. Стилиян Станев (номиниран от НДСВ, пенсиониран служител на НСБОП и имащ бизнес, свързан с престъпни организации) според проверката на НСС не е надежден, така че отпада. Същото обаче важи и за номинирания кандидат от страна на СДС Георги Константинов! По закон НСС не е длъжна да обяви публично аргументите за своето заключение.

Нашето становище е, че с отказа на НСС да допусне до гласуване в пленарна зала на кандидатурата на Георги Константинов се цели да се отвлече вниманието на обществеността от по-сериозния въпрос кои в крайна сметка ще влязат в комисията и кой ще бъде избран за неин председател.
Другата цел естествено е да се забави избирането на комисията, тъй като тези 3 кандидатури сега ще трябва да бъдат заменени с нови, които тепърва ще се изслушват от парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и трябва също да бъдат проверявани съгласно закона от НСС.

Ако поради някаква причина (измислена) получим забрана за протеста от общината - по закон това трябва да стане 24 часа преди събранието - ще пусна съобщение тук какво ще предприемем.

Заповядайте на протеста - 6 март, вторник 12 ч пред входа на МВР на ул. 6септември"!


Движение "Граждани срещу Държавна сигурност", Център за подкрепа на хора, преживели изтезание - АСЕТ, Коалиция за честно управление

maria


Reply author: moderator
Replied on: 03/06/2007 17:25:44
Message:

ДС била "информационен институт"
www.kafene.net

by newswriter on 06/03/2007 4:11 PM

Бивш съветник на Тодор Живков заяви, че тайните комунистически служби Държавна сигурност не са били нищо повече от "информационен институт". В интервю за националната частна телевизия Нова ТВ Костадин Чакъров - член на кабинета на българския партиен и държавен лидер в периода до свалянето му от власт на 10 ноември 1989 заяви, че, по думите му, от дълги години се преекспонира някаква тайнствена Държавна сигурност. Според Чакъров, България се е управлявала съвсем нормално и всичко това, което се говори е манипулирано и измислено. По думите му, "ДС не беше повече от един информационен институт", докато държавата е била управлявана от "съответните уставни органи на комунистическата партия и от съответните държавни органи". Костадин Чакъров е бил един от най-близките съветници на Тодор Живков, който неотдавна нарече Андрей Луканов "непреодолим кариерист" заради това, че е докладвал в Москва всичко, което е ставало в българското партийно ръководство. Според него Петър Младенов, Андрей Луканов и Димитър Станишев - баща на сегашния премиер, са били марионетки на съветското ръководство в лицето на Михаил Горбачов, които са предали българските национални интереси.



Reply author: moderator
Replied on: 03/07/2007 12:47:06
Message:

Пастор Гаук показва в това интервю, как са лустрирани агентите на ЩАЗИ от университетите в Германия. Интересно е какво ли се тъкми за българските университети. Какво мислят по въпроса и останалите форумци?

Пастор Йоахим Гаук: Не е възможно само 9 души да отварят досиетата в България
Милена Бояджиева 7 Март 2007 | 11:12
www.express.bg

Държавна сигурност беше като щит и меч за партията! Това казва в интервю за ЕКСПРЕС. БГ бившият ръководител на Федералната служба за документите на ЩАЗИ. И още: В Германия 50% от сътрудниците на ЩАЗИ бяха лустрирани, другите 50% си останаха на работа. Журналистите могат да проверят дали аз, като публична личност, съм бил съм бил сътрудник, или не. И ако съм бил - ще получите досието ми и ще можете да го публикувате.

Г-н Гаук, защо преди няколко месеца германският Бундестаг удължи с 5 години срока, в който ще се отварят досиетата на публичните личности?

Достъпът до досиетата за всеки, за обикновените хора, не е ограничен във времето, сега трябваше да приключи само проверката за лица на публичните длъжности.
И се получи дебат в обществото: можем ли да си представим съдии, министри, политици, да заемат постовете си, въпреки че са били сътрудници на ЩАЗИ. Депутатите казаха, че не могат да си представят това и се стигна до удължаване на срока. Държавна сигурност беше като щит и меч за партията!

В Германия има ли още хора, за които не се знае, че са били агенти на комунистическата полиция?

Има случаи за личности, които тепърва навлизат в политиката. Например, Социалдемократическата партия в Германия номинира за пост една говорителка, която досега не беше участвала в политиката, но се оказа, че тя има досие. И социалдемократите казаха „Не, няма да я назначим.” Това щеше да е проблем за имиджа им. Единствената партия, която не вижда проблем с досиетата, са посткомунистите от ПДС. Държат се така, сякаш доносничеството за тях е било нещо съвсем нормално. Повечето политически сили проверяват кандидатите си за депутати, за ПДС – не знам. Но Вие, като журналист, можете да проверите депутатите им и да обявите кои от тях са били агенти. И тогава се стига до натиск, който не идва от парламентарната група, а от обществото.

В началото на 90-те години в Германия действаха лустрационни закони. Ще продължат ли да са в сила те през следващите 5 години?

Да, но не за толкова голяма група хора, а само за изтъкнати личности.

Бихте ли припомнил известни имена на лица, чиито политически кариери са били спрени от Вашата комисия?

Първият министър-председател след 1990 г. щеше да е един адвокат - Волфанг Шнур. Той години наред е защитавал дисиденти, дори е бил активен и в протестантската църква. А в действителност е бил дългогодишен и изключително активен агент на Държавна сигурност.
Той беше водещата фигура в консервативния лагер, беше съюзник на Хелмут Кол. По време на предизборната кампания през март 1990 г. досието му беше открито и той бе принуден да се оттегли.
В Социалдемократическата партия имаше един човек, също известен в дисидентските кръгове, казваше се Ибрахим Бьоме. Оказа се, че и той е бил дългогодишен агент.

Колко души бяха лустрирани през годините?

Много. Всичките институции в Източна Германия бяха проверявани - Райхстага, парламентите на провинциите, общинските съвети, армията – всичките офицери, университетите, всички държавни служители, учителите. Правехме проверки за всеки отделен случай. В момента, в който се разбереше, че някой е писал доноси, името му се обявяваше. Някои сами се отказваха.

Огласявахте ли имената на им?

Разбира се. Но съобщавахме, че са се отказали сами. Често такива хора са оставали на своята длъжност.

Какъв беше механизмът на лустрацията?

В германския закон няма параграф, според който някой автоматично се лустрира.
Да вземем за пример един университет. В него се създаваше почетна комисия, когато трябваше да се изготвят новите договори за професорите, асистентите и преподавателите. Тя първо преценяваше дали са компетентни по специалността си и второ, дали са сътрудничили с тайните служби, на базата на документите, които й изпращахме. Тази комисия, а не нашата, преценяваше: „Този е бил доносник, но не е писал много големи ужасии, може да остане на работа. А онзи е прекалено обременен, не може да остане на работа.”
Ако потърпевшият отрече, комисията можеше да дойде при нас и да погледне в досието, за да си изясни картината, за да се вземе решение. Средно уволняваха 50% от сътрудниците на ЩАЗИ, останалите 50% , които не са били толкова обременени, си оставаха на работа.


Колко досиета отворихте за всичките години, откакто работи вашата комисия?

Не зная точно колко. Имаме милиони досиета. Нашата служба работи по подадена молба, когато искат достъп граждани или публични институции, за проверка на сътрудници. В началото получавахме много молби и работехме с 3 хиляди експерти, сега са останали 2 хиляди.

Как мислите, че ще се справи бъдещата българска комисия, в която ще работят девет души?

Не мога да си представя как. Доколкото разбирам, тези деветимата не са специалисти, те няма да работят с документацията. За целта ще бъде назначен технически персонал. На вас наистина ви трябва голям щаб от хора, които да отварят архива на бившата Държавна сигурност.

Какво се случи с офицерите от ЩАЗИ, които са издавали заповедите? Имаха ли желание да заемат публични длъжности, бяха ли лустрирани?

Службата им беше закрита и повечето си намериха работа в частния сектор. Както казах, в моята служба имаше 3000 сътрудници. Сред тях имаше около 15 специалисти, те са били щатни сътрудници на ЩАЗИ. Но по време на окупацията на ЩАЗИ са давали информация на гражданските комитети. Трябваше да разберем от тях как е бил структуриран архивът. Имаше стотици съкращения, нуждаехме се от вътрешни хора, да ни ги обяснят. Това обаче ни създаде проблеми. Много дисиденти бяха против хора от Държавна сигурност да отварят досиетата. Дори сега отново възникна дебат правилно ли сме постъпили.

Къде „живее” днес архивът на ЩАЗИ? Не смятате ли,че мястото му е в Интернет?

Половината от досиетата – между 160-180 километра, се намират в Берлин, в бившата централа на бившата Държавна сигурност. Останалите са в окръжните центрове. Невъзможно е архивът да се пусне в Интернет, заради опазването на личните данни. Пазим личните права не само на жертвите, а и на агентите.
Личната информация, свързана с болести, с любовни истории и при агентите се задрасква, преди да бъде предоставена за ползване на обществото.

В България се опитват да ни кажат, че информацията в архива на бившата ДС е държавна тайна или класифицирана информация, въпреки че има решение на Народното събрание в обратната посока. Тайна ли е тази информация в Германия?

Не, досиетата по принцип са отворени по закон. Вие, като журналист, можете да установите дали съм бил сътрудник или не. Ако съм бил агент, ще получите досието ми и ще можете да го публикувате. Но ако съм бил жертва, трябва да ме попитате дали съм съгласен то да излезе в медиите. Аз например, бих ви го предоставил. Много жертви искат да се говори за тяхната съдба. От моето досие ще можете да разберете и кой е писал срещу мен. Хората, които са работили срещу нас, трябва да понесат открито да се говори за тях.

Предложеният от СДС кандидат за член на комисията по досиетата Георги Константинов получи отказ от контраразузнаването и има опасност да не научи мотивите за отказа, защото били класифицирана информация. Има ли държавна тайна или класифицирана информация в досиетата на ЩАЗИ?

Не, разбира се. Този човек е бил жертва на Държавна сигурност и на комунистическото правосъдие. Друго би било, ако той е бил криминален.

Нима това е класифицирана информация?

Естествено, че не.

Идвате доста често в България и познавате процесите. Мислите ли, че този път истината ще излезе наяве?

Мисля, че ви трябва търпение. Решителност и търпение. Казвам търпение, защото знам от Румъния, и от Полша, и от Чехия – във всяка политическа партия има агенти. България се опитва да се прикачи към Европа, а това не може да стане само икономически, трябва да бъдат съблюдавани и правовите норми.
Европа има нужда от информационно самоуправление. Държавата няма да може трайно да възпре жертвите. А и имаше една фаза, през която у вас жертвите имаха достъп до досиетата си, аз познавам българи, които са ги чели. Но 17 години по-късно не може да се каже дали нашият немски модел, свързан масовата проверка, отговаря на времето. Някой може да отвърне – аз служих и на новото време.

Вярно ли е, че и в Германия са били унищожени архиви на ЩАЗИ?

Да, унищожен е голяма част от архива на външното разузнаване. Това се е случило преди да дойде на власт първото свободно правителство на Източна Германия.
В отделните регионални дирекции обаче, е имало хора, които са работили за външното разузнаване. В Лайпциг такава информация е била спасена, така че разполагаме с известни данни.
В нашата служба имаше и една кодирана картотека. В нея открихме картончетата с псевдонимите, но нямахме истинските имена на агентите. Не знаехме нищо за дейността им на Запад, какъв е бил апаратът им от сътрудници.

С какво ви помогнаха „розовите дървета” – досиетата, които сте получили от САЩ, след като са били изнесени в Москва?

Не сме сигурни как тази картотека е попаднала при американците – дали от Москва, или някой офицер на ЩАЗИ ги е продал. Не знаем дали тя е минала през КГБ или през ЩАЗИ. В нея има и значими, и незначителни агенти, които са работили на Запад. При картотеката става дума за копия на картончета от две системи – на истинските имена на агентите и на псевдонимите им. Има и кратки резюмета от докладите на агентите и заглавията им. Но липсват истинските досиета.


Reply author: moderator
Replied on: 03/08/2007 14:37:35
Message:

Зелените от ЕП искат обяснения за неотворените досиета
8 Март 2007 | 14:32
www.express.bg

Групата на Зелените в Европейския парламент изразява острото си недоволство от поведението на БСП във връзка с все още неизбраната комисия за отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност. В нарочно писмо, адресирано до вътрешния министър и зам.-председател на БСП Румен Петков (с копия до Сергей Станишев, Георги Първанов и Николай Свинаров) зелените изразяват недоумението си, че въпреки обещанията на самия Петков и на ръководството на БСП създаването на комисията се бави вече повече от месец и половина след срока, поставен от закона. ЕКСПРЕС.БГ представя пълния текст на писмото, което получихме от офиса на депутата в ЕП Елс де Хрун.

До г-н Румен Петков
Министър на вътрешните работи на Република България
Зам.-Председател на Висшия съвет на БСП

До г-н Сергей Станишев
министър председател на Република България
Председател на ВС на БСП

До г-н Георги Първанов
Президент на Република България
Бивш председател на ВС на БСП

До г-н Николай Свинаров
Председател на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред

Брюксел 06.03.2007

Уважаеми г-н Петков,

По време на срещата на парламентарната Група на Зелените/Европейски свободен алианс (ЕСА) от Европейския парламент с Вас в София на 11.05.2006 г. вие заявихте, че Българската социалистическа партия (БСП) ще отвори архивите на бившите тоталитарни служби за сигурност в България за публичен достъп.

На международна конференция, посветена на тези въпроси в София на 20.07.2006 г. вие заявихте, че разсекретяването на тези архиви трябва да се осъществи посредством подходящо законодателство.

Българското Народно събрание прие такъв закон на 06.12.2006 г. по предложение на депутати от ОДС, ДСБ, ДПС. Парламентаристът от БСП Евтим Костадинов и други депутати от БСП предложиха архивите да бъдат засекретени за нови 120 години.

Според приетия на 19.12.2006 г. закон в едномесечен срок трябва да бъде избрана комисия от 9 члена, която да се занимае с отварянето на архивите. Това означава, че НС трябваше да е избрало членовете на тази комисия до 19.01.2007 г.

Днес е 6 март и все още такава комисия не съществува. Забавянето се дължи на закъснелите предложения на БСП за членове на комисията. БСП е предложила 4 души, сред които самия г-н Евтим Костадинов и ген. Христо Марински. Последният е предложен от президента Георги Първанов за председател на комисията. Ген. Марински е съветник на президента към този момент, а преди 1989 г. е работил в Министерство на вътрешните работи. Това е човекът, който е отказал в нарушение на действащите през 2001 г. разпоредби, да разсекрети досиетата на бившата Държавна сигурност (ДС).

Г-н Петков, смятате ли, че г-н Костадинов и г-н Марински са правилните хора, които да действат като председател и член на въпросната комисия? Г-н Костадинов счита, че досиетата трябва да се отворят през 2126 г., а ген. Марински в миналото се прояви като лобист на ДС...

Информирана ли е БПС за резолюцията на ЕП от 30.11.2006 г., приета във връзка с посрещането на България в ЕС, в която в параграф 12 са посочени следните политически критерии:

"Приветства решението за осигуряване на публичен достъп до архивите на бившите тайни служби, което ще спомогне за повишаване на публичното доверие и ще демонстрира скъсване с миналото, като препоръчва това разсекретяване да се осъществи от непартийна публична и уважавана комисия".

Ще спази ли БСП препоръките на ЕП и ще скъса ли с миналото си, или ще стане жертва на лобистки групи от Държавна сигурност в БСП, и ще предаде в жертва на ДС българския народ и цялото ново поколение в страната?

С хора като г-н Костадинов и г-н Марински в комисията, БСП дава ясен сигнал, че не е скъсала с миналото си.

Надяваме се, че ще си спазите обещанието, дадено на 11.05.2006 г. и ще приемете чистата и демократична позиция по този въпрос, така важен за добрият имидж и доверие на България в ЕС.

С уважение:

Даниел Кон Бендит
зам.председател на Група на Зелените/ЕСА

Елс де Хрун
Член на ЕП и Група на Зелените/ЕСА

Милан Хорачек
Член на ЕП и Група на Зелените/ЕСА


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 03/12/2007 16:32:05
Message:

В съботното предаване "Пирамида" на Светла Петрова, победителят Цонко Цонев направи едно дълго лирично отстъпление за това каква прекрасна постъпка било, дето доц. Искра Баева се е отказала от Комисията по досиетата, как трябвало, напротив, да бъдат лансирани такива дето не се стремели към властта и др.под. - дрън-дрън - доцентката се е отказала просто защото при препитването й е станало ясно, че няма да има хън-мън и членовете на комикията наистина ще трябва да напуснат всички други длъжности, така както е по закон - а нима е за испускане манджата да си доцент в България - три часа на седмица се завъртиш покрай аудиторията да си пуснеш картинките, дето си си ги приготвил още преди години и заради това - куп облаги и привилегии. Да не говорим за всевъзможните комисии, съвети, редколегии и др.под., дето едно отваряне на устата струва двайсетачка (а държиш ли си я затворена - и повече). Всичко това не е за изпускане - ето защо се е отказала специалистката по строителство на развитото социалистическо общество у нас. Да не говорим, че нищо лошо и неморално няма в самия факт, че се стремиш към някакъв пост - лошотията и аморалността са свързани с други неща.


Reply author: moderator
Replied on: 03/15/2007 15:49:05
Message:

Преподавател иска кандидатите за ректор да попълват декларация, че не са били в ДС
в. Борба, Велико Търново
15.03.2007 г.

ВСИЧКИ КАНДИДАТИ ЗА РЕКТОР НА ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ДА ПОПЪЛНЯТ ДЕКЛАРАЦИЯ, че не са били сътрудници на „Държавна сигурност”. Това решение е било взето на последния факултетски съвет на историците. Предложението е на доц. д-р Иван Тютюнджиев.
„Това е морален акт и мисля, че хора, които, най-образно казано, са горили човешки души, сега не могат да се явяват техни спасители. Имам подозрения, че някои от тези, които ще се кандидатират за ректори, са били сътрудници на „Държавна сигурност”, затова съм внесъл това предложение”, коментира доц. Тютюнджиев. Той призна още, че преди четири години, по време на предишните ректорски избори, е представил такава декларация, но нито един от опонентите му не е направил същото.
„Не виждам защо това мое предложение предизвиква толкова полемики, след като има закон за досиетата. И не ми е ясно защо ректорът проф. Иван Харалампиев отказва да внесе решението на Факултетския съвет в Академическия съвет”, казва още доц. Тютюнджиев.
„ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ТРЯБВА ДА РЕШИ ДАЛИ ДА ВКАРА РЕШЕНИЕТО В АКАДЕМИЧЕСКИЯ СЪВЕТ. Не съм аз този, който има последната дума в случая. Освен това смятам, че подобни искания са популистки. Не мисля, че чистото минало ще направи някого по-достоен кандидат от останалите”, беше коментарът на проф. Харалампиев. Той каза още, че два пъти досега е подписвал подобна декларация и е готов да го направи трети път. „Само че тогава ще искам и от избирателите да декларират, че не са били сътрудници на „Държавна сигурност”. След като не е морално ректорът да е бил такъв, защо да е морално неговите избиратели да са имали връзки със службите”, категоричен е ректорът.
„Централната избирателна комисия е помощен орган на Академическия съвет, но предпочитам да не коментирам въпроса”, обясни доц. Николай Проданов, който е председател на ЦИК.


Reply author: moderator
Replied on: 03/15/2007 17:14:14
Message:

От сайта на проф. Лазарин Лазаровр 28.07.2006 г.

Попадна ми стенограма със следното изказване на един депутат в Народното събрание през 2000 г:
Лазарин Лазаров

„ИВАН ГЕНОВ (ДЛ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

Уважаеми господин Величков, вече за втори път се опитвате, предишния път пряко, а сега косвено, да изкарате престъпно Научно-техническото разузнаване, което беше създадено през 1977-1978 г. То беше създадено заради ембаргото на Запада върху върховите технологии за социалистическите страни. Няма правителствено и парламентарно решение за неговото закриване през 1990 г. Това стана след писмо на американския държавен секретар.

Пълна лъжа е, уважаеми господин Величков, че Научно-техническото разузнаване не е вършело полезна работа за страната. Сега тези хора, които са работили за него, да ги предадем ли? Това ще се отрази негативно не само на българските граждани, но и на американски и западноевропейски граждани, макар че вече е известно, че сте предали някои от тях. Това ще Ви се върне като бумеранг.

Поредна лъжа е, уважаеми господин Величков, че Научно-техническото разузнаване е изнесло българските капитали навън. В търговските бюра, в тези смесени фирми е вярно, че са работили под легенда хора на Научно-техническото разузнаване, но не те са ги оглавявали. Ръководителите са били съвсем други хора, извън спецслужбите. И ДСО "Техника", който беше консуматор на върхови технологии, придобити чрез Научно-техническото разузнаване, най-добре говори колко качествена и полезна за страната работа е извършена от тези хора. Затова не се опитвайте да очерняте и тях, и страната ни, и себе си.”



Такова емоционално изказване може и да заблуди някой несведущ и незамислящ се, но то почива на неверни факти и аргументацаята му е лесно оборима. Преди всичко, дейността на т.н. ‘научно-техническо’ разузнаване излизаше далеч извън рамките на този термин. Събираха се всякакви сведения за гражданите на повечето европейски страни и се пръскаха огромни средства за вербуването на всякакви платени шпиони от тези страни. Дори и да е имало случаи на крадене на чисто научни и технологични данни, те, по правило, са били предавани на КГБ. С други думи, т.н. научно-техническо разузнаване - безкрупулно оръжие в студената война между Съветския блок и Запада - олицетворяваше пълната политическа и държавна зависимост на България. „Каузата” на това разузнаване автоматически падна с ликвидирането на студената война и особено след поемането на диаметрално противоположен политически и държавен курс от страна на България. Не може да пазиш в тайна архиви с данни, които могат да бъдат използвани срещу сегашните ти съюзници. Архивите трябва да се разкрият именно като доказателство за установяване на лоялно ново сътрудничество.



Концентрацията на бивши сътрудници на ДС сред българските учени е особено голяма защото те се набираха не според нуждите, а на принципа „колкото се може повече’. Повод обикновено ставаше всяко заминаване за по-дълъг период в чужбина. Действително, голяма част от вербуваните, заминаващи за чужбина, учени са изпълнявали неохотно и формално задачите си и са прекъсвали сътрудничеството си след завръщането си. Но не малка част остават постоянно свързани със системата на ДС.


‘Научно-техническото разузнаване’ като основен сектор на 1-во ГУ на ДС не е независима и самостоятелна програма, а част от общата мрежа на ДС с всичките й управления. С тайното одобрение на тоталитарната марионетна власт, задължителни обекти за вербуване са били всички работещи във външно-търговски отдели и кантори, смесени фирми, отдели „международно сътрудничество”, отдели „научно-техническа информация’ и много други подобни. За определени длъжности сътрудничеството, на практика, е било задължително условие. Всички директори са знаели това и даже предварително са съгласували кандидатурите за такива длъжности. По този начин бива изтъкана една невидима организирана мрежа, която постепенно придобива голямо влияние и индиректна власт в цялата система на научните, образователните и пропагандни институции.


Така че мрежата на „научно-техническото разузнаване” на ДС съвсем не е била само доставчик на ‘полезна’ информация. Тя е изпълнявала в прогресивно нарастващ мащаб и следните функции:

Кадруване – наред с вербуването, чрез невидимите си пипала мрежата започва да номинира и практически да поставя на всякакви позиции свои хора;
Следене и информиране за всякакви неортодоксални, десидентски и протестни, прояви;
Репресиране – чрез репресивната система на МВР, над която има пълен контрол.


Няма да забравя как един мой сирийски аспирант се озова за три дни в „тухларните” през 1985 г по желанието на един сътрудник на „научно-техническото разузнаване”. Но това е отделна история, която ще разкажа някога в отделен пост.


Reply author: moderator
Replied on: 03/17/2007 05:32:28
Message:

Държавна сигурност не е мит

www.pro-anti.net , 2003
Доц. Калин Янакиев


Бившата Държавна сигурност изглежда е на път да се превърне в мит. Не обаче в смисъла, който влагат в това твърдение левите политолози, според които нейното присъствие, нейните кадри и октоподът на подводната й власт са само политическо плашило за поддържане на боевата температура на сините симпатизанти.


Все пак дори левите политолози не могат да отрекат фактите. А фактите си имат дори собствени имена. Бригадир Аспарухов е факт. Любен Гоцев е факт. Началникът на разузнаването Кирчо Киров е факт. И тъй нататък. Всички тези хора са били на служба в комунистическата Държавна сигурност и същевременно сега са, ако не на ключови постове в официалната държавна администрация, то на централни позиции в постепенно образувалата се у нас неофициална такава.

Когато не си правят труда да ни уведомят за тяхната свързаност с този комунистически мастодонт, уведомяват ни за нея от Запад. Както наскоро се случи с полицейското ни аташе в Берлин и с въпросния настоящ шеф на разузнаването Кирчо Киров. Като не могат да отрекат фактите обаче, фактите за все по-умножаващите се във властта, в дипломацията, в бизнеса бивши кадесари, говорителите на днешната царска публичност започват да митологизират. И аз именно за тази митологизация на бившата ДС говоря тук.

Ключов елемент от митологизирането е магическият израз “много добри професионалисти”. Забелязвали ли сте, че като се изрече за някой бивш кадесар, че е много добър професионалист, сякаш му се издава доживотна индулгенция. Много добрите професионалисти просто не могат да се оценяват морално. На морална оценка по принцип подлежат “простосмъртните”. Всички онези, които не са имали честта да се занимават със стоящата над доброто и злото конспиративна професия на ченгето.

Да вземеш да натякваш например, че Бригадир Аспарухов се е занимавал в Гърция с прехвърлянето на парите на комунистическата номенклатура, т. е. парите на държавата ни, в частни западни и източни банки, че, както свидетелства наскоро един автор в “ПРО и АНТИ”: “В процеса на тая дейност са били извършени убийства, маскирани като отравяния и разриви на сърцето”, е непозволено. Човекът е професионалист.

Кадесарската работа не може да се оценява изобщо по плебейските критерии за моралност или неморалност. Тя е нещо като висше свещенодействие, подлежащо на съвсем, съвсем различни критерии. Разузнавачът не пита за моралното естество на работата и съответно - него не могат и не бива да го питат за това. Лъжата, измамата, скритостта, двойното счетоводство, даже убийството са “нещата от занаята”.

И да вземеш да твърдиш: “Този човек е вършил и е свикнал да върши безобразия”, означава да си просто неадекватен към “професионалиста”. Професионалистът върши онова, което трябва да върши. И толкоз. То е добро или зло само от “простосмъртната” гледна точка. Или още по-точно - то би било зло, ако би го вършил простосмъртен.

Разузнавачът е над тези неща. Той сякаш е и над съвсем естественото подозрение, на което би бил изложен всеки, който дълги години е служил на един престъпен режим, а днес, сякаш нищо не е било, служи на демократичната държавност. В това - внушава ни се - изобщо няма нищо нередно. Това е съвсем естествено. Нали този човек е бил и днес е още един много добър професионалист.

Върху професионалиста не пада сянката на престъпния комунизъм. Той служи на когото и да било и може да се оценява само професионално. Дори да е прал пари, дори да е организирал убийство на писател с впръскващ отрова чадър, ако професионално, високопрофесионално е изпрал парите и пак така е убил човека, той е добър.

А щом е добър, как така ще искате да го махнем, камо ли пък да го осъдим. Нали и за нашите цели днес ни трябват професионалисти. Кой днес ще ни вкара в Европейския съюз? Кой ще изпълни тънката работа на дипломатическо лице в Германия? Да не би тия “поплювковци”, които ровят в миналото на професионалистите?

Не. Професионалистите ще я свършат. Те са доказали, че могат. Могли са да прехвърлят държавното богатство в частни банки. Значи и сега те са, които могат. Ето как с магическия израз “бившите кадесари са добри професионалисти” се извършва едно митологизиране на техния хабитус. От тяхното “можене” да закопаят човека, да накарат най-близките му приятели да наговорят куп гадости за него, да го настигнат чак в чужбина и да го убият остава валидно само самото можене.
Те можеха. Е, да. Но какво именно можеха? Не смейте да питате. За ченгето, за тайното ченге не се пита какво е правило. Нали е било тайно. Нали е воин. Нали е изпълнявало своя дълг. Към този основен мотив на подмяната се прибавя поне още един.
Става дума за мит, за нееднородността на комунистическата Държавна сигурност. В нея - внушават ни - на комунистическата репресия са служили само онези от Шести отдел. Онези обаче от Първи и Втори, тези от Външното разузнаване, те - видите ли - са служили на България. Защото са били “външните”. Те значи могат да й служат и сега. И даже трябва да им благодарим, че предоставят опита си на България и днес, когато “сините грубияни” така ги обидиха и охулиха.

За това на каква именно България са служили тези кадесари “патриоти”, които не са били от Шесто, съм писал и друг път. А именно - на България, обслужваща контрабандни канали за наркотици и оръжие, които да подриват гнилия Запад.
На България, изнасяща революция за страните от Третия свят, т. е. изнасяща граждански войни и геноциди в Африка.
На България, колегиално и професионално подпомагаща Карлос Чакала и “Сивите вълци”. С две думи - на терористичната комунистическа България.
На тази България те служиха наистина професионално. Изглежда днес пак така професионално си я присвояват от нас.


Reply author: moderator
Replied on: 03/18/2007 06:21:23
Message:

Румънски интелектуалци искат осъждане на комунизма
news.bg
18.03.2007 г.
Над 500 румънски интелектуалци призоваха парламента да разследва репресиите по време на комунизма и антикомунистическата революция, при която загинаха над 1000 души, информира БНР.

В отворено писмо интелектуалците призовават за действие според доклад, който препоръчва страната да осъди комунистическото минало.

Докладът бе поръчан от президента Траян Бъсеску, който каза, че комунистическата епоха в Румъния е престъпна и незаконна.

Докладът бе представен в парламента през декември и посочи журналисти, писатели и политици, включително и бившият президент Йон Илиеску като лица , които са допринесли за запазване на комунистическия режим в страната.


Reply author: Mihaylova
Replied on: 03/20/2007 15:13:58
Message:

Всички честни българи трябва да се обединим и да наложим на власт искащите да отворят досиетата, за да разберем кой кой е, и тези с досиетата да бъдат махнати от ръководните постове във ВУЗ и БАН. Само така ще дадем шанс на Българския народ да се изравни с другите европейски народи, а България ще може да се развива и да пребъде във вековете.

Михайлова


Reply author: moderator
Replied on: 04/04/2007 16:59:52
Message:

Евтим Костадинов от БСП ще оглави комисията по досиетата
4 Април 2007 | 17:20
www.express.bg

Съставът е на коалиционния принцип 3:5:8, опозицията с двама представители

Депутатът от Коалиция за България Евтим Костадинов да оглави бъдещата комисия по досиетата, предложи парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Гласуването й ще бъде утре в пленарна зала. Зам.-председател ще бъде Орхан Исмаилов (ДПС), а за секретар е предложен Румен Борисов (НДСВ). Комисията по досиетата ще бъде съставена на квотния принцип на тройната коалиция 3:5:8. БСП ще има четирима представители в нея, НДСВ – двама, ДПС – един, а опозицията – двама. От квотата на БСП влизат още Георги Георгиев, журналистът от в. "Дума" Татяна Кирякова и депутатът от Коалиция за България Апостол Димитров. Вторият член от НДСВ ще бъде Трифон Трифонов, а опозицията ще бъде представена от журналистката Екатерина Бончева, номинирана от БНС и Валери Кацунов, предложен от ДСБ. Без представители остават "Атака" и СДС, след като сините отказаха окончателно да предложат друг човек на мястото на Георги Константинов, когото контраразузнаването не допусна да борави със секретна информация.

Комисията по досиетата може да заработи най-рано през есента. Това е мнението на зам.-председателя на парламентарната комисия по вътрешна сигурост Борислав Българинов, цитирано от агенция Фокус.Той обясни, че е необходимо технологично време тя да заработи, да си назначи експерти, още не й е осигурено и помещение.


Reply author: moderator
Replied on: 04/11/2007 14:39:16
Message:

www.mediapool.bg
11.04.2007 г.

Евгени Кирилов и в момента е депутат от Коалиция за България и временен евродепутат. Той фигурира на избираемо място в листата на БСП за изборите на 20 май.

Проверката на комисията “Андреев” е установила, че Кирилов е бил доброволен нещатен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1979 г. до 1985 г. и, според справката, е донасял за български и чужди граждани. За сътрудничеството си с ДС той е подписал собственоръчно декларация.

Кръстьо Петков, който преди да се отдаде на политиката, бе лидер на КНСБ – наследница казионния профсъюз от социалистическо време - е бил нещатен сътрудник на РУМНО в периода 1983-1988 г., сочи докладът на комисията “Андреев”.


Reply author: moderator
Replied on: 04/25/2007 14:53:11
Message:

Ето ги първите:25.04.2007г.
www.news.bg

Това съобщи шефът на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

По-късно комисията публикува на сайта си имената на шестимата и данните за тях:

Георги Ниолов Белчев, псевдоним «Боби», кадидат от Съюз на свободните демократи
Севдалин Димитров Атанасов, псевдоним «Калин», Зелена партия
Кръстьо Илиев Петков, псевдоним « Еленков», Граждански съюз България
Юнал Саид Лютфи, псевдоними «Мурад и Сидер», ДПС
Евгени Захариев Кирилов, псевдоним «Манчев», ПЕС -БСП
Боян Стефанов Чуков - ПЕС, БСП
Данните за настоящия евродепутат Евгени Кирилов сочат, че той е бил сътрудник на Второ главно управление на ДС и е бил проучван от Първо главно упраовление с цел да бъде назначен на работа в Разузнавателно управление на Генералния щаб при Министерството на народната отбрана.
В досието му се съхраняват собственоръчно написани писмени документи, докладни записки от ръководилия го оперативен работник, както и писмо на Национална служба за защита на конституцията, че материалите за лицето ще бъдат унищожени по начина, указан в Заповедта за работа с агентурата.

Другият кандидат на БСП Боян Чуков е бил разузнавач в Управление "Научно техническо разузнаване" при Първо главно управление на Държавна сигурност. Уволнен е през 1991 година със заповед на министъра на отбраната.

Кандидатът на ДПС и зам.председател на Народното съблрание Юнал Лютфи е привлечен за секретен сътрудник към Разузнавателно управление към Генералния щаб при Министерството на народната отбрана на 22.04.1965 г.
През 1967 г. е прехвърлен на ръководство във Второ управление на Комитета за държавна сигурност при Министерството на вътрешните работи.
Досието му съдържа собственоръчно написано обещание за доброволно сътрудничество в Разузнавателно управление към Генералния щаб при Министерството на народната отбрана, един собственоръчно написан писмен доклад от агент "Мурад", собственоръчно написани агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, рапорти от ръководилите го оперативни работници, регистрационна бланка на Второ управление на ДС.

Бившият синдикален лидер Кръстьо Петков е бил агент на Разузнавателно управление към Генералния щаб при Министерството на народната отбрана.
В досието му се съдържат картон обр. 1 МНО-РУ, картон обр. 9 МНО-РУ, собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, документи от ръководилия го оперативен работник, акт за изразходване на парични средства за специални нужди.

Георги Белчев и Севдалин Атанасов имат картончета и регистрационни дневници, удостоверяващи, че са били агенти съответно към ІV РУ-СГУ-МВР и ОУ-МВР-ДС-Бургас


Reply author: moderator
Replied on: 04/25/2007 15:26:49
Message:

Компроматна война започна в университета
в. Янтра днес, Велико Търново
25-04-2007

Компроматната война заради ректорските избори във Великотърновския университет вече започна. В понеделник и вторник вузът е осъмнал, облепен с плакати с надпис “Не искам за ректор доносник (Буров), а ти?”. Агитационните материали са били разлепени и в района на Ректората, където живеят университетски преподаватели. Кой стои зад атаките срещу един от кандидат-ректорите, никой не знае, но всички правят догатки.
Ние не сме полицейски орган, така че не можем да предприемем нищо, коментира председателят на Централната избирателна комисия при ВТУ доц. д-р Николай Проданов. Освен това нямаме основание да се занимаваме с такива въпроси, допълни той.
Това са недостойни неща, които излизат от рамките на добрия тон, коментира зам.-ректорът проф. дфн Стоян Буров, като предположи, че зад тях стои някой от неговите опоненти. Вероятно се страхуват от моите позитиви, които съм натрупал с досегашната си работа. Но в крайна сметка хората ще избират човек, който може да работи за благото на университета.
Сега очакват от мен да внеса декларация за чисто агентурно минало. Аз не искам хората да гласуват за мен, защото съм бил или не сътрудник на бившата ДС. Очаквам да оценят моите качества. Убеден съм, че това, което правят се връща като бумеранг, затова няма да предприемам нищо, допълни проф. Буров.
Академическият съвет обсъжда вариант кандидатите за ректор да декларират своята принадлежност или не към ДС. Преподавателите решиха, че след като университетът е автономен, всеки сам трябва да реши дали да направи това. Миналият понеделник, когато кандидатите внесоха документи в ЦИК, само доц. дпн Байко Байков и доц. д-р Атанас Дерменджиев представиха декларации за чисто агентурно минало. Доц. д-р Иван Тютюнджиев, който също е кандидат-ректор, обяви, че на Общото събрание за избор на ректор отново ще повдигне въпроса за декларациите за досиетата.


Reply author: moderator
Replied on: 05/09/2007 13:36:52
Message:

Проверяват всички началници на отдели и министри за принадлежност към ДС
www.actualno.bg

От Висшия съдебен съвет ще искат имената на всички следователи и прокурори от 1991 г. насам. Снимка: sxc.hu
Новини по темата


Комисията за разкриване на документите на бившата Държавна сигурност е изпратила искане до НС, МС, президентството и Висшия съдебен съвет за предоставяне на списъци с имената на всички служители от началник на отдел до министри, които са заемали тези постове от 1991 г. досега.

Това съобщи председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, предава агенция Фокус.

Съответните лица ще бъдат проверявани за евентуална принадлежност към Държавна сигурност.

Искането е изпратено преди 1 май тази година, като от комисията очакват списъците да пристигнат до 15 май.

Костадинов съобщи, че резултатите от проверката ще станат ясни в края на юни - началото на юли.

От Висшия съдебен съвет ще искат имената на всички следователи и прокурори от 1991 г. насам.

Искане ще бъде изпратено и до Националната следствена служба за предоставяне имената на всички дознатели за същия период.

След края на тази проверка комисията ще започне да проверява кандидатите за местните избори през есента.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 05/29/2007 12:41:44
Message:

Колеги,

преди месеци, преди влизането в сила на новия закон за достъп до архивите на ДС, и докато течеше кампанията по депозиране на молби, подобни на тази за десетина журналисти, чиито досиета бяха отворени (най-малкото частично), аз отправих тук призив от името на дружеството да се депозира молба за отваряне на досиетата на всички лица, заемащи високи постове в днешните университети и научни институти, ВАК и пр. Призивът ми не беше приет, и с това беше направена голяма грешка, защото тогава беше изпуснат моментът, комунистите днес бавят отварянето на досиетата, а огромната комуно-ченгесарска групировка продължава да "работи" необезпокоявано в университетите, институтите и ВАК. Ще дам само един пример - с лицето Косев, щатен офицер на ДС, дясна ръка на лицето Иван Юхновски, руснак и председател от 12 години на Българската академия на науките. Това лице в миналото е "отговаряло" за "идеологическите институти в БАН" пред Политбюро на ЦК на БКП, а днес "отговаря" за хуманитарните институти при БАН! И това невероятно безобразие продължава вече поне 12 години!

За какво говорим?!?!?

Докога ще бъде търпяни управлението, безобразията и беззаконията на огромната българска комуно-ченгесарска "академична" групировка?


Reply author: moderator
Replied on: 06/21/2007 12:55:58
Message:

Георги Марков - агент на Шесто
news.bg
21.06.2007

Бившите конститагентуционни съдии Георги Марков, Димитър Гочев и Тодор Тодоров са били агенти на Държавна сигурност, обяви Комисията по досиетата.

И тримата са имали мандати в КС от 1994 до 2003 година.

Бившият СДС активист, известен с репликата за "седесарския шут", лидер на "Ред, законност и справедливост" и настоящ шеф на Управителния съвет на ПФК "Левски" Георги Марков е сътрудничил на Шесто управление, сочат още данните на Комисията.

Според тях Георги Марков е бил е вербуван на 06.12.1972 г. от Иван Василев.
Бил е ръководен от Иван Василев, о. р. Жечев.
Осъществявал е сътрудничеството в МВР-Софийско градско управление, отдел II-Държавна сигурност; управление VI-ДС, отдел II, отделение III в качеството на агент. Работел е с псевдоними Николай и Стефан.
Документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1:
Картон обр. 4; рег. дневник; лично дело номер IА-23070; документи от ръководилия го щатен служител - предложение за вербовка, рапорт от вербовка, регистрационна бланка за картотекиране като сътрудник; протокол за унищожаване номер 76 от 18.06.1990 г. на работно дело номер IР-7746.
Снемане от действащия оперативен отчет на 17.04.1976 год. от VI-ДС - изчерпани възможности.

Димитър Гочев е вербуван на 15.06.1971 г. от ст. лейт. Аспарух Ант. Измирлиев, от когото е и бил ръководен, заедно с Петър Петров; Валентин Бачев; Атанас Роев.
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: Софийско градско управление-ДС, отдел 01, отделение 01 в качеството на агент.
Работел е под псевдоним Ивайло.
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Собственоръчно написани агентурни сведения; документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; картон обр. 4; рег. дневник; лично дело номер IА-31068; работно дело номерIР-17036.
Снемане от действащия оперативен отчет на 31.05.1988 г. - изчерпани възможности.

Тодор Тодоров е вербуван е на 15.04.1982 г. от Георги Панов и е ръководен от Павел Терзиев.
Структурата, в които е осъществявано сътрудничеството е 06 управление на ДС-МВР.
Сътрудничил е в качеството на агент под псевдоним Любомир.
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Картон обр. 4; рег. дневник; протокол номер 76 от 18.06.1990 г. за унищожаване на лично дело номер IА-26909 и работно дело номер IР-12245.
Снемане от действащия оперативен отчет на 12.02.1984 год. - изчерпани възможности.


Reply author: moderator
Replied on: 10/23/2007 11:11:19
Message:

Двама агенти на бившата ДС контролират местния вот
23 Октомври 2007 | 11:04
www.ezpress.bg

За двама от членовете на Централната избирателна комисия за местните избори е установена принадлежност към бившата Държавна сигурност, съобщиха от Комисията по досиетата.

Румен Еленски, член на комисията от квотата на БСП, е бил щатен сътрудник на ДС. Работил е в Първо главно управление, сочат данните от решението на Комисията по досиетата. Със заповед от 4 август 1982 г. е назначен за разузнавач. Със заповед през 1987 г. е изпратен на 5-месечно обучение в разузнавателната школа на КГБ в бившия Съветски съюз. През 1989 г. е преназначен за старши разузнавач.

Цветозария Георгиева-Кътева, влязла в комисията от квотата на НДСВ, е била съдържател на явочна квартира. Сътрудничила е на Шесто главно управление. Вербувана е през 1982 г. Псевдонимът й е бил "Център". Снета е от действащия оперативен отчет през 1990 г. Тя е съпруга на жълтия депутат Олимпи Кътев.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 10/31/2007 08:13:38
Message:

Вече говорих доста за това, как някои младоци в този форум, за повечето от които не мога да допусна, че имат комуно-закваска, се подвеждат по лица като другаря Кендеров. Сигурно някой ще каже: "Ама той другарят Кендеров е математик! Той е учен! И той много "мисли" за промяната на академичната нормативна уредба."

Да, така е. Другарят Кендеров много мисли! Вече пет години! И не само мисли, а дори пита другите. Дали да има явно гласуване? (Или да оставим другарите да продължат да гласуват тайничко!) Цели пет години мисли другарят математик Кендеров по тези много сложни въпроси, но още не ги е решил! И затова продължава да се допитва! И някои младоци тук се ласкаят, че другарят математик Кендеров се допитва до тях!

Другарят математик Кендеров обаче, според мен, е от този тип, който може да се определи като една от най-добрите маши на комунистите. Защо? Защото на пръв поглед може да има възражение: "Ама той учен, той математик! Той далеч от политиката и неокомунизма."

Да, ама не! Погледнете така наречения президиум на ВАК. Вътре има две лица, които са доказани асоциати на Държавна сигурност! Самият заместник-председател - за когото се твърди, че е бил съветник на правешкия "мислител"! Другото лице е другарят Косев, син на другаря Косев (да не се разпростираме в подробности кой е и той) и ЩАТЕН ОФИЦЕР в Държавна сигурност!

Факт като този, безспорно, не може да означава друго, освен, че така нареченият президиум на ВАК е вид филиал на комунистическата терористична организация "Държавна сигурност"! И като се прибавят още три лица към този състав на така наречения президиум на ВАК, а именно един бивш кандидат-президент на комунистите, един друг, широко известен с профанските си комуносъчинения, и още един, който е пръв асоциат на агент "Гоце" (отделен е въпросът, че е некадърник), какво се получава? Получава се, че от нещото "президиум на ВАК" една четвърт представлява автентична комунистическа партийна ядка! И е отделен въпросът, че тази ядка със сигурност изобщо не е миниатюрна и не е една четвърт, а е поне 80-85% - по неоспоримата логика, че тези лица са се събрали по чисто политически признак. (Знам прекрасно как става сформирането на такива екипи.)

Някой тук може да възрази така: "Оооооо, ама той другарят Маразов е учен! Ерго, защо да не бъде в президиума на ВАК?"

Добре, евентуално е възможно, другарят Маразов е учен. (По принцип комунистът е некадърник по дефиниция - и ако евентуално даден комунист не е некадърник, това трябва специално да се докаже.) Но ако другарят Маразов наистина е учен, неговото място не е в президиума на ВАК! По изключително елементарната причина, че той вече се е афиширал като политическо лице и неговото присъствие в нещото "президиум на ВАК" тотално ДИСКРЕДИТИРА независимостта и безпринципността на ЦЯЛОТО нещо ВАК.

Ако обаче за тези неща, доста елементарни, бъде попитан другарят Кендеров (напр. защо политическо лице като Маразов е член на президиума на ВАК), съмнявам се, че ще се чуе адекватен отговор. Друг е въпросът, че най-вероятно отговор изобщо няма да има!

Но се чудя защо другарят Кендеров не бива питан! Чудя се защо, след като тук има лица, които харесват другаря математик Кендеров, вместо да обсъждат с него въпроси с напълно ясен отговор от типа "дали да бъде гласуването тайно", не го попитат например колко именно са агентите, офицерите и доносниците на Държавна сигурност в неговия екип! Или, другояче казано, какъв точно математически е обемът на комунистическата ядка в нещото, наречено президиум на ВАК?

Красимир Кабакчиев


Reply author: moderator
Replied on: 12/23/2007 13:40:08
Message:

Отварят досиетата на журналистите и читалня
23 декември 2007 / News.dir.bg

Архивите на ДС са разсекретени и достъпът е възможен за всеки, който желае, естествено при спазването на законовия ред, предвиден от закона. Вече работи и читалня към комисията.
Това каза Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия към Народното събрание, предаде "Фокус". Комисията продължава своята работа по проверката на участниците в местните избори за 2007 г. Същевременно тече и проверката на членовете на Министерския съвет, която ще приключи малко след проверката за общински съветници. След това предстоят проверки по всички медии, проверка на ВСС и проверки на директорите на банките. Според него, малко по-трудна ще бъде проверката, която трябва да се извърши в медиите, защото трябва да бъдат извадени имената на всички редактори и ръководители на предавания.


Коментари (5)
Вуте (23.12.2007 г. | 13:23ч.)
Какво си мислите,че по Тошово време е имало журналист кореспондент навън,примерно като сегашния ГОЛЕМ бизнесмен Васко Василев и други от същата кохорта да не са били служители на ДС???????????
Чочо (23.12.2007 г. | 13:14ч.)
Извадете на героги атанасов досието!
Марек (23.12.2007 г. | 12:52ч.)
На българските управници все журналистите им са виновни за всичко. На калпавия х... вълната му пречи!
nikikop4ev (23.12.2007 г. | 12:40ч.)
Дами и господа, дали ще отворят наистина всички досиета на водещи журналисти, или пак ще скрият действащите? А да видим - Тошо Тошев, Венка Гочева, Митко Цонев, а пък собствениците на медии - с тях какво?
Мишо Л. (23.12.2007 г. | 12:20ч.)
Кога ще изкарат досиетата на горния ешелон в науката и висшето образование?


ИРИОН се присъединява към този въпрос!!!


Reply author: kkabakciev
Replied on: 12/26/2007 12:47:18
Message:

_____________________________________________________________________
_____________________________________________________________________

Коледа.

Много подходящо време да попитам другаря Кендеров, върховен номенклатурен кадър и председател на Президиума на ВАК, назначен на този пост от един индивид със средно образование на име Сакскобургготски, следното:

(1) Кога другарят Кендеров ще поиска отваряне на досиетата в терористичната организация Държавна сигурност на членовете на Президиума, комисиите и специализираните съвети при ВАК?

(2) Що за "научно-кадрова дейност" развиват в Президиума на ВАК разкритите досега двама представители на терористичната организация Държавна сигурност Косев и Бехар? Може би отговарят за планирането, организирането и цялостното ефективно осъществяване на доноси срещу участниците в процедури във ВАК?

(3) Що за "научно-кадрова дейност" развива в Президиума на ВАК лицето Маразов, отявлен комунист, бивш кандидат за президент от името на БСП (правоприемник на престъпната мафиотска организация БКП)? Може би отговаря за морално-политическите качества на участниците в процедури във ВАК?

(4) Що за "научно-кадрова дейност" развива в Президиума на ВАК лицето Куцаров, отявлен комунист и пръв помагач на един бивш "доцент" в така наречения Институт по история на БКП (една престъпна мафиотска организация), известен още като агент "Гоце"? Може би отговаря за осигуряването на лоялност към агент "Гоце" на участниците в процедурите във ВАК?
_____________________________________________________________________
_____________________________________________________________________


За останалите.

Уважаеми нормални форумисти (психично здрави, некомунисти),


ЧЕСТИТА КОЛЕДА!!!!!

* " * ' *
" * ' * ' * " *
' ' * ' * " *
* " * " *


Здраве и късмет!*

Красимир Кабакчиев


* И все по-малко комунисти, ченгесари, кръгли некадърници и абсолютни наглеци в академичната общност! (Каквито са днешните - голямото мнозинство.) Нали, казват, на Коледа ставали чудеса.....


Reply author: lyu_mit
Replied on: 01/15/2008 12:01:48
Message:

quote:
Originally posted by moderator

Смятата ли, че трябва да се извадят досиетата на заетите в университетите и в научните институти?



DA!!!!

--------------------------
PhD, Plant Biochemisry


Reply author: moderator
Replied on: 01/16/2008 11:41:35
Message:

досиета
Македония въвежда лустрация за доносниците и техните началници
16 Януари 2008 | 11:31
www.express.bg

След едногодишно колебание и взаимни обвинения политическият елит в Македония окончателно постигна съгласие – лустрацията в Македония трябва да се реализира, при това изцяло, пише днес македонският ”Утрински весник”, цитиран от агенция Фокус. Този процес на очистване, чрез който се очаква да бъдат демаскирани хората, монтирали системата на доносничество, ще обхване период от 64 години – от 1944 година до момента на приемането на закона и ще продължи пет години - доносниците и техните началници няма да могат да заемат държавна служба за този период. Всеки настоящ и бъдещ кандидат за държавна служба ще трябва да подпише декларация, че не е бил сътрудник на тайните служби, а процесът ще обхване и началниците, и ползващите информацията, посочва изданието.

Освен държавните функционери лустрацията ще засегне и съдиите, университетските преподаватели, ръководствата на вероизповеданията, журналистите в държавните и частните медии, както и неправителствените организация. Прогнозите са, че в резултат някои известни личности ще подадат оставки, пише още вестникът. Предложението за закон за лустрацията направи преди повече от година лидерът на либералната партия Стоян Андов.

Законът вече е приет на първо четене, предстои второ четене и избор на комисия, която да проверява достоверността на подписаните декларации. Тя може да бъде избрана с квалифицирано мнозинство от 80 гласа в 120-членния парламент. Ако не бъде постигнато мнозинство от 80 депутати, комисията ще бъде избрана с просто мнозинство от 61 гласа, но тогава председателят й ще бъде от опозицията.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 02/03/2008 11:48:48
Message:

Уважаеми нормални форумисти (психично здрави, некомунисти),

Във връзка с наблюдавания от всички текущ ЦИРК в БАН, при който една ГЕРОНТО-КОМУНО-ЧЕНГЕСАРСКА ШАЙКА, наричаща се управа БАН, се мъчи в грубо нарушение на закона да инсталира отново за председател на БАН руснака Юхновски, през последните дни станаха събития, от които аз съм много изненадан - и искам да разкажа за тях.

Неколцина лица, които буквално до вчера имах за нормални хора, демократи и убедени противници на комунизма и комунистическата номенклатура, например професорите Лазарин Лазаров и Иван Канев, през последните часове се надпреварват да превъзнасят лицето Кендеров, което от пет години се подвизава като председател на нещото, наречено президиум на ВАК, и го предлагат за председател на БАН!

Специално трябва да се отбележи невероятният факт, че лицето Кендеров е инсталирано на този пост със заповед на едно лице от Мадрид СЪС СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ, на име Сакскобургготски! С други думи, един недообразован индивид определя екипа, който да осъществява върховната кадрова политика в областта на науката в една държава! Подобен ПОЗОРЕН ФАКТ е невъзможно да се наблюдава в която и да било нормална държава в света!

От друга страна, за лицето Сакскобуррготски са налице многобройни предположения, че е напълно подвластно на Държавна сигурност! Има публикувани множество статии, интервюта, коментари и други материали с позовавания на стотици факти - във вестници като например "Дневник", "Седем", "Про и анти", "Вестникът" и др., както и в сериозни сайтове в Интернет!

Аз самият съм автор на статия, озаглавена "Поредната подмяна", в която се описва част (макар и относително малка) от сценария за инсталиране на мадридския сътрудник на ДС във властта:
http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/Podmjana.html

Има и много други статии, в които се описва поведението като премиер на този "монарх", всъщност безславно абдикирал по нареждане на Държавна сигурност индивид. Лицето Сакскобургготски подложи на обругаване паметта на баща си и чичо си с поредица от действия за реабилитиране на Държавна сигурност, тази терористичната организация, "щит и меч" на Българската комунистическа партия, и за нейното връщане в днешната власт - като например ЗАТВАРЯНЕ ДОСИЕТАТА НА ДС! Изпълнителят на волята на ДС Сакскобургготски дори направи опит да инсталира за премиерски съветник офицера от Държавна сигурност Бригадир Аспарухов - лице, срещу когото имаше (а може би още има) повдигнато обвинение за извършено престъпление, състоящо се в незаконно унищожаване на досието на агент "Румянцев". Агент "Румянцев" (банкерът Тилев) е бизнес-съдружник на лицето Сакскобургготски и може да се счита за сигурно, че унищожаването на досието на агент "Румянцев" е ликвидирало важни материали за обвързаността на Сакскобургготски с Държавна сигурност. Следва да се отбележи, че опитът за инсталиране на лицето Аспарухов за съветник на премиера се оказа неуспешен - след изключително категорична и гневна намеса на самия генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън!

Един от най-високите върхове в моралния портрет на така наречения монарх обаче е назначаването от страна на неговата така наричаща се партия за член на Висшия съдебен съвет на един така наричащ се професор, на име Токушев. В "монография", публикувана през 1989 г., този така наречен юрист оправдава действията на така наричащия се народен съд, убил чичото на абдикиралия в полза на ДС и БСП монарх:
http://oshte.info/004/02/2901/03.htm

Ето защо, съвсем накратко, за мен е ПОВЕЧЕ ОТ ПОТРЕСАВАЩО, че професорите Лазаров и Канев не се свенят да издигат лицето Кендеров за кандидат за председател на БАН! Доказателствата за тази подкрепа на тези "демократи" (или, в малко по-добрия случай, напълно неосведомени лица) се намират в съобщенията от последните дни във форума Bulgarianscienceproblems!

Но, във връзка с текущата издигната от "демократите" Лазаров и Канев кандидатура на Кендеров за председател на БАН, преди всичко възниква въпросът: КОЙ И КАКЪВ Е КЕНДЕРОВ?

Кендеров е преди всичко върховен номенклатурен деятел – на ЦК на БКП, в качеството си на професор през комунизма! Налице са обаче твърдения, че Кендеров е бил не само комунист, но дори партиен секретар! Нещо повече, автор на това твърдение, или по-скоро предположение, е самият професор Лазаров, в писмо до мен! Така или иначе, поне за част от евентуалните избиратели на лицето Кендеров за председател на БАН, както и със сигурност на стотици или дори хиляди работещи в БАН, от изключително важно значение са следните два въпроса, който аз задавам тук:

(1) ВЯРНО ЛИ Е ИЛИ НЕ, ЧЕ КЕНДЕРОВ, ДНЕШНИЯТ ИЗДИГНАТ ОТ "ДЕМОКРАТИ" КАНДИДАТ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН, Е БИЛ ПАРТИЕН СЕКРЕТАР?
(2) ВЯРНО ЛИ Е ИЛИ НЕ, ЧЕ КЕНДЕРОВ, ДНЕШНИЯТ ИЗДИГНАТ ОТ "ДЕМОКРАТИ" КАНДИДАТ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАН, Е БИЛ ЧЛЕН НА БКП?

Какво още е лицето Кендеров днес - аз онзи ден описах тук:
http://www.pueron.org/pueron/forum/topic.asp?TOPIC_ID=76

Накратко, водач на екип, претендиращ да представлява върховен експертен научен орган, а всъщност една група политически напълно пристрастни индивиди, комунисти и агенти на Държавна сигурност, назначени от лице, което през живота си не е помирисвало университет и е подвластно на Държавна сигурност! С други думи един комуно-ченгесарски "орган" за издигане в степени, звания и длъжности на комунистическите некадърници, техните отрочета и асоциати!

Блазе на "академичната общност" в тази "държава"!

Но особено потресаващото в "принципната и последователна позиция" на проф. Лазаров е това, че той е автор на няколко пламенни статии в печата и Интернет, заклеймяващи управата на БАН за това, че държи в своите редици лицето Косев, щатен офицер от Държавна сигурност!

"Защо доказан щатен сътрудник на ДС продължава да е зам.-председател на БАН?" - пита професор Лазаров, възмутен, в заглавието на една от тях!

Ето линк към статията:

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=119226&srcpos=9

А преди броени часове същият този професор Лазаров започна да УПРАЖНЯВА ПОЛИТИЧЕСКА ЦЕНЗУРА В ПОЛЗА НА ЛИЦЕТО КЕНДЕРОВ, като отказа да публикува мое съобщение за това лице и започна да лансира този комунист - и партиен секретар по собственото му твърдение - за председател на БАН! При положение, че офицерът от ДС Косев е част от екипа на лицето Кендеров! А това означава, че самият Кендеров го е лансирал там - знаят се добре начините и "принципите", по които става "професионалната селекция" на екипите на ВАК! Изумителното още е, че статията на проф. Лазаров дори завършва така:

"Ние не можем да не отчетем, че ДС е бил един безскрупулен репресивен орган на отречения тоталитаризъм и да не изискваме човек като акад. Константин Косев да не може да бъде Зам.-председател на БАН и член на Президиума на ВАК."

Какво е довело до този забележителен пирует на професор Лазаров, може само да се гадае! Или, по-точно казано, професор Лазаров сам си знае, и вероятно единствено само той знае!

При всяко положение обаче подобно поведение не може да бъде определено по никакъв друг начин, освен като напълно безпринципно!

Красимир Кабакчиев


Reply author: nivine
Replied on: 02/04/2008 14:53:11
Message:

Колега Кабакчиев,
Поздравления за принципната, последователан и безкомпромисна позиция по въпроси, които засягат политика и решения от национално значение. Наистина за един трезво мислещ и интелигентен българин не може една личност да бъде възприета като алтернатива на една система, в която тя е не само израсла, но е и била неин активен представител и изразител. Това, че акад. Кендеров и в моите очи се е представял като една уравновесена и интелектуално добре стояща личност поставянето му начело на една порочна система може само да притъпи съпротивителните сили срещу системата без да има някаква съществена национална полза от това.
Не бих се поколебал да изразя това си мнение публично и лично пред акад. Кендеров.
С уважение
Нивин


Reply author: nivine
Replied on: 02/04/2008 15:00:34
Message:

За мен, издигането на кандидатурата на акад. Кендеров от колеги представящи се за радетели на промяната мога да си го обясня или като шизофренно рездвоение между минало и настояще или като откровена измяна на каузата, която формално са прокламирали.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 02/04/2008 15:28:21
Message:

quote:
Originally posted by nivine

Колега Кабакчиев,
Поздравления за принципната, последователан и безкомпромисна позиция по въпроси, които засягат политика и решения от национално значение. Наистина за един трезво мислещ и интелигентен българин не може една личност да бъде възприета като алтернатива на една система, в която тя е не само израсла, но е и била неин активен представител и изразител. Това, че акад. Кендеров и в моите очи се е представял като една уравновесена и интелектуално добре стояща личност поставянето му начело на една порочна система може само да притъпи съпротивителните сили срещу системата без да има някаква съществена национална полза от това.
Не бих се поколебал да изразя това си мнение публично и лично пред акад. Кендеров.
С уважение
Нивин



Благодаря много, госпожо/господине Нивин!

Но, за съжаление, Вие сте първият човек, който от три дни - откакто текат този цирк и тази тежка управленска и морална криза в БАН, застава на принципна позиция. Професор Лазаров от форума Bulgarianscienceproblems направо ме удиви с подкрепата си за представителя на миналото Кендеров и, на всичкото отгоре, с ОТКРОВЕНА ЦЕНЗУРА! Дано да не му се дърпат конците отнякъде, а да е просто някаква индивидуална особеност! Близкото бъдеще ще покаже!

Подобна подкрепа за ретроградната фигура Кендеров изказа и проф. Канев! Но аз се надявам той да я оттегли, или поне да преосмисли позицията си!

Благодаря много отново! За съжаление принципните и последователни хора са рядкост в тази държава - и това вероятно е най-големият проблем днес!

Красимир Кабакчиев


Reply author: moderator
Replied on: 02/11/2008 11:35:56
Message:

130 управници от прехода били сътрудници на ДС
Министрите - ченгета ясни в сряда

понеделник, 11 февруари 2008
www.vsekiden.com
Около 130 министри и заместник-министри от прехода са били съпричастни към структурите на бившата Държавна сигурност (ДС). Това съобщи Валери Кацунов от Комисията за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност. Той уточни, че проверката на членовете на Министерски съвет от 1990 г. насам обхваща общо около 673 лица. Кацунов коментира, че броят на агентите на бившата Държавна сигурност, излезли при тази проверка, е най-висок от всички до момента. Очаква се резултатите да бъдат обявени официално в сряда тази седмица. Кацунов отказа да уточни, дали в сегашното управление има сътрудници на бившия репресивен апарат, както и да направи съпоставка в кое правителство от прехода има най-много ченгета.

Изненада за мен са определени лица, дори разочарование, заяви Валери Кацунов. Той допълни, че за някои от управниците-сътрудници на ДС е предполагал, но не и че са били щатни сътрудници. След проверката на членовете на Министерския съвет Комисията по досиетата ще се заеме с проверка на журналисти.

Досега комисията по досиетата направи проверка на кандидатите в листите за общински съветници и кандидатите за кметове. Освен това беше направена проверка и на народните представители от началото на прехода досега. Беше проверена и президентската администрация.

Коментари по същата тема в www.express.bg
Тема:Колко са агентите и доносниците сред научните среди и в университетите?Автор:DEMOкрат
Колко и кои са агентите и доносниците на ДС сред научните работници в БАН, университетите и училищата? Ще разберем ли някога истината!


В www.news.bg припомнят кабинетите на България след 1990 година:
АНДРЕЙ ЛУКАНОВ
8 февруари 1990 г. - 22 септември 1990 г.
22 септември 1990 г. - 19 декември 1990 г.
ДИМИТЬР ПОПОВ
20 декември 1990 г. - 7 ноември 1991 г

ФИЛИП ДИМИТРОВ
8 ноември 1991 г. - 29 декември 1992 г

ЛЮБЕН БЕРОВ
30 декември 1992 г. - 17 октомври 1994 г.

РЕНЕТА ИНДЖОВА
17 октомври 1994 г. - 24 януари 1995 г.

ЖАН ВИДЕНОВ
25 януари 1995 г. - 11 февруари 1997 г.

СТЕФАН СОФИЯНСКИ
12 февруари 1997 г. - 20 май 1997 г.

ИВАН КОСТОВ
21 май 1997 г. - 24 юли 2001 г.

СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ
24 юли 2001 г. - 17 август 2005 г.

СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
18 август 2005 г. -


Reply author: moderator
Replied on: 02/13/2008 09:50:47
Message:

Прави впечатление изобилието на сътрудници на ДС сред министрите и зам.министрите на образованието, науката, културата и технологиите.
Ето например Райна Гаврилова, която движеше групата за реформи във висшето образование към Отворено Общество, а сега има влияние и в друг донорски тръст за Източна Европа се оказа агент на ДС. Проф. Георги Фотев, който и днес минава за пръв демократ също се оказа агент на ДС.


от сайта vsekiden.com, 13.02.2008:
Председателят на комисията Евтим Костадинов уточни, че се обявяват имената само на живите, иначе броят на агентите е над 120. Проверени са общо 673 лица. “Във всяко следващо от правителствата има тенденция към намаляване на броя на хората работили за бившите служби. Ако има скрити документи те ще бъдат разкрити по-късно”, подчерта още Костадинов.

25 министри и един премиер - сътрудници на ДС
news.bg
13.02.2008 г.

25 български миинистри и един премиер са били сътрудници на Държавна сигурност.

70 страници с имена на 110 министри и зам.министри - сътрудници на ДС, публикува Комисията по досиетата.

Имената са от списък, предоставен на комисията от главния секретар на Министерски съвет, като проверените са участници в българските правителства от 1990 година до момента.

Жан Виденов - премиер на България в периода 1995-97 година, е бил съдържател на явочна квартира, вербуван от ДС Пловдив през 1988 година с псевдоним Дунав, документация - (писмо за унищожаване, снет е 1990 година.

В обявения списък присъстват и 7 имена на зам.министри от настоящия кабинет „Станишев":
Зам.-министър на труда и социалната политика Баки Хюсеинов, агент, псевдоним Трънчев, документи собственоръчно подписана декларация, няма данни да е снеман от действащ отчет.

Зам.-министър на културата Иван Токаджиев, агент, псевдоним Колев, снет от оперативен отчет 1991 година, зам.-министър на културата

Зам.-министър на вътрешните работи Раиф Шабан Мустафа, щатен служител в ОУ на МВР - Кърджали.

Зам.-министър на вътрешните работи Румен Андреев, щатен служител на Главно следствено управление на МВР, директор на отдели в следствието и зам.-директор на следствието.

Зам.- министър на външните работи Феим Чаушев, псевдоним Бисер, агент.

Зам.- министър на външните работи Любомир Кючуков, секретен сътрудник на РУ на ГЩ, псевдоним Николай. Вербуван 1973, снет от оперативен отчет през 1987 година, сред документите са собственоръчно написани агентурни сведения.

Зам.-министърът на здравеопазването Матей Матеев, агент на ДС, регистриран е 1979, няма данни за снемане от отчет, псевдоним Янко, сред документите е писмо за унищожаване на делото

В списъка влиза и настоящият зам.столичен кмет Минко Герджиков, който е бил заместник министър на търговията и външноикономическите отношения в служебния кабинет на Стефан Софиянски.

Оказва се, че и посланикът ни в НАТО Любомир Иванов е бил щатен сътрудник на ДС, ПГУ, отдел ХVII, уволнен е на 1.10. 1990 година.

25 са министрите от българските правителства след 90-а година, които в миналото са били вербувани от ДС.

Атанас Семерджиев, министър на вътрешните работи в кабинета „Луканов". Псевдоним Славейчето, съдържател на явка.

Валентин Александров, министър на отбраната в кабинета на Любен Беров. Псевдоним Дипломат и Александров. Собственоръчно написани агентурни сведения, вербуван през 1976 година.

Васил Чичиба, министър на земеделието в кабинета „Виденов". Агент от 1972 година, псевдоними Митко и Х-2, снет 1990 година, собствено написани агентурни сведения.

Витко Еленков, министър на промишлеността в кабинета „Инджова". Собственоръчно написани документи, агент, псевдоним Лъчезар, вербуван от 1976 година, снет 1989.

Георги Стоилов, министър на енергетиката и енергийните ресурси в служебния кабинет „Софиянски". Псевдоним Георгиев, регистрационен дневник, длъжност агент, няма данни за снемане от отчет

Георги Танев, министър на земеделието и хранителната промишленост от кабинета на Любен Беров. Псевдоними Христов и Милков, агент, собственоръчно написана декларация от 1985.

Георги Костов Георгиев, министър на културата в кабинета „Виденов". Псевдоним Иванов, агент, снет 1960 година.

Георги Фотев Георгиев, Министър на науката и висшето образование в кабинета на Димитър Попов. Псевдоним Йолов, агент.

Димитър Калчев, Министър на държавната администрация в кабинета „Сакскобургготски". Псевдоним Колев и Клуба, агент

Димитър Павлов, Министър на отбраната в кабинета на Жан Виденов. Агент резидент, псевдоним Стойков,

Димо Димов, министър на културата в кабинета на Димитър Попов псевдоним Дангов, агент.

Иван Маразов, министър на културата в кабинета „Виденов". Псевдоним Библиотекара, агент ,снет 1988 г.

Илия Харалампиев Конев - министър на науката и образованието 22.09.1990 - 20.12.1990

Константин Димитров Косев - Зам.председател на МС и Министър на Народната просвета 08.02.1990-22.09.1990

Любен Стоянов Гоцев, Министър на външните работи в кабинета „Луканов"

Матей Драгомиров Матеев - Министър на народната просвета в правителствата на Луканов и Димитър Попов.

Милчо Димитров Ковачев - Министър на транспорта в служебния кабинет на Ренета Инджова.

Нейчо Христов Неев - Министър на транспорта в кабинета „Беров"

Никола Иванов Карадимов - Министър на териториалното развитие, жилищната политика и строителството в кабинетите на Филип Димитров и служебното правителство на Стефан Софиянски.

Петър Георгиев Башикаров - Министър на външноикономическите връзки в кабинета „Луканов".

Станислав Пенков Даскалов - Министър на външните работи в кабинета „Беров".

Стоян Живков Сталев - Министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски.

Хараламби Борисов Анчев - Министър на правосъдието в служебния кабинет „Софиянски"

Чавдар Вельов Червенков - Министър на вътрешните работи в служебния кабинет на Ренета Инджова.

от www.dir.bg

И зам.-министри:
Александър Александров, зам.-министър на науката и висшето образование, сътрудник на ДС, ПГУ, отдел VІІ, бил е агент с псевдоним Влайков, снет е от отчет през 1974 година. Има собственоръчно агентурно сведение.
Ангел Манчев, зам.-министър на отбраната, секретен сътрудник с псевдоним Тенев. Снет е от действащия оперативен отчет.
Бойко Христов Мирчев, зам.-министър на външните работи,
Борис Радев, зам.-министър на отбраната,
Борис Огнянов Данаилов, зам.-министър на културата,
Борислав Георгиев, зам.-министър на търговията и външноикономическото сътрудничество,
Боян Пенков, зам.-министър на науката и висшето образование,
Боян Скопаков, зам.-министър на културата,
Валентин Добрев Петров, зам.-министър на външните работи,
Валентин Гонецевски, зам.-министър на външните работи,
Васил Байчев, зам.-министър на външните работи,
Васил Милков, зам.-министър на икономиката,
Венко Бешков, зам.-министър на околната среда.
Воля Думитров Русев, зам.-министър на културата
Екатерина Лука Драганова-Чорбанова, зам.-министър на образованието и науката
Енчо Недялков Герганов - зам. министър на Народната просвета
Иван Василев Йорданов - зам. министър на образованието, науката и технологиите
Иван Танев Токаджиев - зам.-министър на културата
Матей Драгомиров Матеев - зам.министър на Народната просвета,Министър на Народната просвета 22.09.1990-08.11.1991
Петър Русинов Цибрански -зам.министър на индустрията, търговията и услугите, зам.министър на индустрията и технологиите
Райна Димитрова Гаврилова - зам.министър на културата
Тодор Кръстев Василев - зам. министър на културата
Христо Христов Друмев - зам. министър на културата

из решение Nо25/12.02.2008 г.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 02/13/2008 09:59:43
Message:

Заслужава специално да се отбележи, че по този начин се появява още един индивид, който е агент на терористичната организация Държавна сигурност и е член на днешния така наричащ се президиум на ВАК - един "държавен орган", пълен със сталинисти. За този индивид, бивш кандидат за президент на комунистите (БСП), беше и досега ясно, че ИЗОБЩО НЕ Е безпристрастен учен - а безпристрастността е условие sine qua non за заемане на върховен кадрови експертен пост! Оказва се, че той е и агент на ДС! Браво!

А за другаря Кендеров, автор на мракобеснически закон за научните степени и звания, предвиждащ увековечаване на ТАЙНОТО ГЛАСУВАНЕ, основно оръжие на КОМУНО-ЧЕНГЕСАРСКАТА МАФИЯ В Т.НАР. АКАДЕМИЧНИ СРЕДИ, най-вероятно е чест и гордост да работи с отявлени сталинисти и с агенти на терористичната организация Държавна сигурност. Вече станаха трима агенти на ДС в така наричащия се президиум на ВАК!

Добавка - чрез опция edit! Оп-па! Оказва се, че не били станали трима агентите на терористичната организация Държавна сигурност, ами били вече четирима (поне). Другарят Матей Драгомиров Матеев, физик, също така фигурира в днешния списък.


Reply author: moderator
Replied on: 02/15/2008 01:04:34
Message:

Време е учените да се заемат с „досиетата”
Теодор Дечев
15.02.2008 г.
Реших да напиша тези няколко реда, защото съм един от хората, които най-малко са се изказвали по иначе безкрайно „обговорената" тема за „досиетата", разузнавачите, агентите и доносниците.
Ще започна с това, че нямам намерение да разисквам моралните аспекти на въпроса.
Дискусията по тях винаги е представлявала механичен сбор от монолози, като всеки от участниците е абсолютно убеден в собствената си правота и в абсолютната несъстоятелност на мнението на неговите опоненти.
Не изпитвам особено желание да се включа в подобен разговор.

Бих отбелязъл само, че картината винаги ще си остане непълна, поради изключването от представените списъци на хора по най-различни показатели, в това число - починали, все още действуващи сътрудници на тайните служби и пр.

Ако за действуващите сътрудници причината за изключването им от „помениците" е ясна и разбираема, то за вече покойните общестевни деятели, свързани със „службите" въпросът си остава повече от комплициран.

Разбира се - „за мъртвите или добро или нищо", но тук не става дума за правене на оценки в личен план, а за отварянето на поредните „пробойни" и бели петна в историята.

Значимостта на хората, които са преминали в по-добрия свят за историята и за осмислянето на това, което ни се е случило през последните 45 + 18 години, с нищо не е по-малка от тази на тези, които са още на белия свят.

Въпросът за това „кой за кое главно управление е работил", отдавна вълнува главно историците и политолозите.

Избирателите наблюдават с нескрито отегчение, изсипващите се като от рога на изобилието имена, придружени със специфични термини, илюстриращи доказателствата за причастността им към съответните ведомства.

И наистина - ако целокупната общественост продължаваше да се галванизира при споменаването на думата „досиета" и ако отношението към дадена личност, зависеше от това дали е докладвал някому за нещо през миналите времена, едва ли щеше да се стигне до днешната публичност по въпроса.

Именно историците, политолозите, а защо не и социолозите, философите и психолозите са най-сериозните потенциални читатели на разсекретените досиета.

Точно в ръцете на заинтересувани и мотивирани учени е „смилането" на огромни информационни масиви.

Отдавна въпросът не се свежда до това, донасял ли е за теб комшията.
Големият въпрос е осмислянето на мястото и ролята на държателите на огромна по обем, систематично събирана и пазена в тайна информация през т. нар. „тоталитарен период".

Защо архивите на ДС са важни като исторически източник? Защо те трябва да бъдат обект преди всичко на внимателно, задълбочено и изчерпателно научно изследване?
Има поне три сериозни основания архивите на „тайните служби" да бъдат третирани като научни съкровища.

Преди всичко, поради всеобхватността на наблюдението и следенето.

В тоталитарната държава и следенето е тотално. Това прави събираната и анализирана от „службите" информация безценен извор за историците и уникален източник на теренна информация (макар и в минало време) за социолозите.

За просветената публика би било от изключителен интерес да получи достъп до обобщенията, които са били представяни от съответните аналитици към съответните управления.

Анализите, предоставяни на крайно ограничен и подбран кръг „информирани властимащи", са незаменими документи на епохата, казващи със сигурност много повече от всички обнародвани документи на управляващата партия, взети заедно.

Наблюдението е било тотално както в „площен", териториален план, така и в дълбочина.
Единствено тайните служби, (в тоталитарните държави - със сигурност, за демократичните - не се наемам да правя оценка), са способни да си съберат толкова много „анкетьори" (умишлено използувам термин, свързан с количествените изследвания в социологията) на всички нива в социалната йерархия.

За изминалите години стана ясно, че между „службите" в тоталитарна България дори е имало надпревара, кой да успее да вербува по-способните информатори.
Един деец на стопанската милиция от ардинското корито на времето се оплака, че е бил безкрайно затруднен да си върши работата при убийствената конкуренция на всевъзможните главни управления и на военното разузнаване и контраразузнаване.

Отделен въпрос е стигащото до абсурд престараване на пазителите на държавната сигурност.
Както виждаме, в своя педантизъм, служителите от „стаята на тайните" са идентифицирали като подходящ обект за вербовка и счетоводител на селска потребителна кооперация - може би защото е ром с висше образование.

На второ, но не по важност място, архивите на Държавна сигурност са от важен научен интерес и поради засекретяването на събития от изключително значение за съвременната ни история, респективно - за политологическия й прочит.
Например, няма от къде другаде да научим, имало ли е действително прокитайски заговори в Народна Република България или не е имало?

За засилената активност на китайската дипломация, пропаганда и въобще „инструменти за влияние" на Балканите, в определени периоди, разполагаме и с явни източници - примерно, изключително обстоятелственият дневник на академик Николай Тодоров от времето, когато е бил посланник в Гърция.

Но дали убийството на Горуня е резултат на разчистване на лични сметки между отделните партийни фамилии и „партизански кланове" в БКП или е брутално пресичане на прокитайски заговор, могат да кажат само архивите на ДС и на военното контраразузнаване.

Малко са хората в съвременна България, които се вълнуват силно от този въпрос. Още по-малко са МЛАДИТЕ хора, които се вълнуват от този въпрос.
Но от гледна точка на историческата ни памет и на разбирането на логиката на събитията в най-новата ни история, подобни въпроси са от ключово значение.

В крайна сметка, анализът на философията на събирането и употребата на тази информация, може да обслужва и днешния ден.

Учените от бившите тоталитарни държави могат да добавят много към написаното от Кастелс, Фуко и други автори от демократичния Запад за така нареченото „наблюдавано общество".
Тоталитарната емпирика е къде, къде по-ясна и по-контрастна от кълновете на „наблюдаваното общество" в старите, устойчиви демокрации.

Едновременно с това, стремежът към всепозволеност на новите защитници на държавната сигурност както в България, така и навсякъде по света, поставя на постоянно изпитание спазването на демократичните станадарти за защита на личния живот.
Опитите за трансформиране на информационното общество в „наблюдавано" не са теоретични конструкции на скучаещи философи и социолози.

Освен в личния живот, тоталното наблюдение се намесва най-безпардонно и в икономиката.
То се превръща в предпоставка за тежки проблеми с корпоративната сигурност.

По-компетентни от мен изследователи, отдавна са показали тежкия конфликт на интереси между „приватизацията на националната сигурност" и корпоративната сигурност.

Събирането на търговска информация под прикритието на защита на националната сигурност и търгуването й на свободния пазар на промишления шпионаж, е една от най-лесно осъществимите и едновременно с това - най-опасни форми на „приватизация на националната сигурност" в ново време.

Как стана „приватизацията на националната сигурност" през периода на „прехода", всички вече си даваме сметка.

Изброих само три (достатъчни) причини да третираме архивите на „тайните служби" като национален информационен капитал и дори като научно съкровище.

Въпросът „кой кой е" е безспорно важен за всекиго по различен начин.

Но актуалният въпрос на деня, вече не е толкова в „изваждането на кирливите ризи" на един или друг политик, колкото в опазването, съхраняването и превръщането на „досиетата" в достъпен научен изворов материал.

Времето на политическите борби около „досиетата" е към своя край. Време е да се даде възможност на учените да си кажат думата по тях.

* Изразеното от автора мнение е лично. То по никакъв начин не ангажира Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател, нито Нов български университет (НБУ), където той преподава.


Reply author: nivine
Replied on: 02/15/2008 10:46:32
Message:

Не е случайно, че толкова за.министри на образованието, науката и технологиите се оказаха ченгета. Важно беше титолованите учени да са техни хора и под контро. за да може при нужда да кажат на обществото, каквото им се нареди. Истинските учени няма да кажат, каквото им се нареди, а мижитурките ще кажат, защото иначе ще им се припомни "Ти, нали знаеш, как те наптавихме доцент, професор, академик, значи ще слушкаш!" - И те слушкат. После другарите се позовават на авторитета на утвърдения учен - доцент, професор, академик. Това им служи за идеологическа подкрепа и за контрол и манипулация на населението.


Reply author: moderator
Replied on: 02/18/2008 13:14:12
Message:

Царски министър сътрудничил на ДС
Георги Петканов отрича информацията

понеделник, 18 февруари 2008
www.vsekiden.com
Министър от НДСВ, който първоначално ръководеше Министерството на вътрешните работи, а след това беше начело на правосъдното ведомство, е сътрудничил на бившата Държавна сигурност, но името му не беше оповестено при последната проверка. Това стана ясно от думите на бившия военен разузнавач Радион Попов в предаването “Тази сутрин” на бТВ. Той каза, че царски министър е бил прикрит и на въпрос на водещия дали въпросният министър е ръководел министерствата на вътрешните работи и на правосъдието Попов отговори: “Вие се досетихте”.

Единственият министър от НДСВ, който е оглавявал съответните две министерства е Георги Петканов. Пред “Всеки ден” Петканов категорично отрече това да е вярно. “Аз съм проверяван много пъти и най-важното е, че знам как е ставало това”, подчерта настоящият народен представител от НДСВ. Методи Андреев и Евгени Димитров пускаха, че съм бил стипендиант, но се опитват “в мътната вода да ловят рибата”, коментира още Георги Петканов.

Радион Попов заяви още, че категорично протестира срещу “този недоносен” закон за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, който е нарекъл него и колегите му агенти на ДС. Той подчерта, че хората като него са защитавали националната сигурност, а не държавната сигурност или не сигурността на режима. Онези, които са доносничели, могат да се срамуват и да получат общественото презрение, но ние рискувахме здравето и живота си, за да служим на националната сигурност, изтъкна Попов. Според него е позорно, че 20 години този въпрос не може да бъде решен.

Шефът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Попов посочи, ако е трябвало досиетата да се разсекретят, е трябвало архивите изцяло да се предадат на държавния орган – Главно управление на архивите. Той разказа как негов преподавател му е споменал за отдел в Държавна сигурност, чрез което ще може да се издирват нови източници за българската история. В 14-ти отдел, научен, нямаше по-малко от доцент, каза Димитров. Той предположи, че най-вероятно това е отделът, в който е бил и президентът Георги Първанов. В един момент всички качествени историци бяха там, каза шефът на НИМ. Носих псевдоним, беше на името на един от българските ханове, което си избрах сам, разказа още проф. Димитров и изтъкна, че би искал да издаде досието си книга, тъй като то ще има и научна стойност.


Reply author: moderator
Replied on: 02/20/2008 14:19:54
Message:

Империята на задграничните фирми III - "Виенските търговци" и тайните фирми на разузнаването Изтеклите капитали през Първо главно управление са табу за всяко мнозинство и президент
от Христо Христов
19 февруари, 19:14
в.Дневник

Секретните министерски заповеди и решения, които дават зелена светлина на образуването на неявни фирми от "ИНКО" и "ДЗУ". Според ревизията на Българската външнотърговска банка секретният проект "Нева" не е постигнал предвидената финансова печалба.

Членът на Политбюро на ЦК на БКП О. Дойнов (вляво), посветен в операциите на разузнаването, посреща през 1984 г. членът на ЦК на КПСС М. Горбачов. На следващата година Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС, но нито една от идеите на двамата не спира рухването на икономиките на СССР и НРБ.

Началото: "Имекстраком" - алжирската оръжейна връзка
Контрабанда под закрила на държавата

Поредицата "Империята на задграничните фирми" е базирана на проучване на архивите на Министерския съвет за периода 1960-1992, в които се намират досиетата на дружествата с българско участие зад граница; на новооткрити архиви на бившето Министерство на външната търговия и на Министерството на външноикономическите връзки; на архивни документи на МВР и Министерството на икономиката, на Народното събрание, на БНБ и партийни архиви. Не на последно място са архивите на дело №4 за икономическата катастрофа от 1990 г. на Главна прокуратура, по което две от основните направления - обект на разследване - са "Външна търговия" и "Задгранични дружества". В архивите на делото освен показанията на висши функционери на БКП, държавни и банкови ръководители, са запазени единствените ревизионни актове на ревизираните след промените задгранични дружества, както и ревизията на Министерството на външноикономическите връзки, разкриваща точната система на финансиране на задграничните дружества и дълговете им към 1990 г.

Разследването е подкрепено от неправителствения Институт за изследване на близкото минало и предстои да бъде издадено като документална книга.

"Благодаря за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна." Думите са на Тодор Живков и са отправени към съветския ръководител Леонид Брежнев на среща между двамата на 14 август 1978 г. в Крим. След 1960 г. това е вторият път, когато управлението на БКП е спасено от съветски кредити, защото то е натрупало външен дълг от над 6 млрд. долара, който не е в състояние да обслужва. Този път обаче Брежнев поставя ултиматум на българския партиен и държавен ръководител валутните разходи да бъдат обуздани на всяка цена и отказва да парафира българското искане за количествата и цените на гарантирани суровинни доставки за следващите 10 години. Нещо повече - СССР дори започва да ги намалява. Живков е принуден да търси други решения, чрез които да се осигурят валутни приходи.

Едно от тях е подсказано от отговарящия за машиностроенето член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов. Идеята е усилията да се концентрират в развитието на такова производство на електрониката, с което огромният пазар на СССР да бъде засипан и по този начин да се осигурят липсващите средства за плащане на съветските суровини. Става въпрос за производството на лентови и дискови запаметяващи устройства, металорежещи машини с цифрово програмно управление и други. По това време в социалистическия лагер на България е дадено водещото място в областта на електрониката за нуждите на страните от СИВ. Една част от развитието на сектора е осигурена в резултат на промишлен шпионаж. Подобно на съветския КГБ, в който е обособено специално управление "Научно-техническо разузнаване" за придобиване на нови технологии от развитите западни страни, така и в НРБ към Първо главно управление на ДС (ПГУ) в средата на 60-те години е създаден отдел, който през 1980 г. е издигнат в самостоятелно Управление "Научно-техническо разузнаване" (НТР) към ПГУ на ДС.
"Неявните фирми" на ИНКО

Под контрола на НТР попадат всички научноизследователски звена и държавни институции по линия на технологиите, но за нуждите на разузнаването през 1975 г. със секретна заповед Министерският съвет регистрира и външнотърговско дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО). Негова основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ - Координационен комитет за многостранен контрол на износа, създаден през 1949 г. от страните - членки на НАТО, и Япония за ограничаване на преноса на технологии и търговията със съветския блок. Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и негови секретни сътрудници. Статутът на фирмата й позволява да извършва търговска дейност, като в основата са специалните операции за заобикаляне на ограниченията на КОКОМ. Подобен статут е даден и на друго търговско предприятие - "Матхим", за да оперира в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" "Авала". Заедно с ИНКО те стават гръбнака на НТР.

Терминът неявни фирми е използван за пръв път именно заради дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. на министър-председателя Гриша Филипов (виж факсимилето) на дружеството е наредено "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията". Тези операции е следвало да бъдат съгласувани с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи. Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна". ИНКО, която по това време има изградени търговски бюра зад граница, концентрирани във Виена, Франкфурт, Токио и Москва, получава допълнително увеличение на щата. В средите на разузнаването оперативните работници по тази линия пък получават прозвището виенските търговци. Бившите служители на ПГУ оценяват придобиването на западните технологии като над 600 млн. долара спестени средства за социалистическата икономика. Колко са парите, изразходвани от фирмите на разузнаването, обаче винаги премълчават. След падането на комунизма ИНКО стана обект на интензивно източване, като голяма част от "виенските търговци" напускат разузнаването, но не и фирмите, създадени по държавна поръчка. Други от служителите й продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия , трети се превръщат в бизнесмени и банкери. През 1990 г. в ПГУ започва друга секретна операция - унищожаване на компрометиращите разузнаването архиви. Разработките на НТР се прочистват именно от материалите, съдържащи данни за валутата, която е налята в дейността на разузнаването. Източените през Първо главно управление капитали се превръщат в табу за всяко политическо мнозинство и президент. Това обяснява и могъщата съпротива срещу отварянето на архива на разузнаването, който и до ден днешен е засекретен под циничната формула за "националните интереси".

Източването на валута чрез ДЗУ

Дори тайните операции на разузнаването обаче не могат да помогнат на плановата икономика и от 1985 г. тя започва своето финално сгромолясване. В търсенето на валутни приходи Политбюро прегръща идеята стопанското обединение ДЗУ - Стара Загора, да щурмува западния пазар, лансирана от директора му Атанас Атанасов лично пред Тодор Живков. За целта със секретно решение на Партийно-държавната комисия по научно-техническата политика през есента на 1986 г. е дадена зелена светлина на проектите "Монблан" и "Нева", осъществявани отново от разузнаването. Създадена е "неявна фирма в Австрия с предмет на дейност разработване, производство и сервиз на външни запаметяващи устройства на магнитни дискове". Когато през 1988 г. за трети път комунистическата власт изпада в неплатежоспособност и разбира, че няма да получи спасителен кредит от СССР, Министерският съвет със строго поверително решение разрешава на ДЗУ да участва непряко в компанията "Дейта Магнетикс", а средствата от 5 млн. долара да бъдат осигурени чрез валутен кредит от Българската външнотърговска банка (БВТБ).

Случаят с ДЗУ е един от най-емблематичните за източването на средства на данъкоплатците, което се потвърждава и от ревизионния акт на БВТБ от 1993 г. За пръв път той хвърля повече светлина върху финансовите операции по проекта "Нева" (изграждане на инженерингов обект на територията на СССР до ключ) и крайния финансов резултат. Приходите предварително са изчислени на 230 млн. долара срещу 300 млн. разходи и 30 млн. долара печалба. Половината от тях е трябвало да са за ДЗУ, а другата за чуждестранния партньор - лихтенщайнската фирма "Сетрон". ДЗУ действа чрез търговското предприятие "Инсист", което ползва от БВТБ общо 86.5 млн. долара кредит по осъществяване на сделката. Кредитът е изплатен въпреки отклонения от сроковете. През декември 1989 г. пред банката "Инсист" отчита печалба от около 25 млн. долара, но са преведени 22.5 млн. От тях обаче са погасени 9.6 млн. долара кредит на "Инсист". Банката заключава, че реалната печалба е 11.2 млн. долара (три пъти по-малко от предвидената) и че планираната печалба следва да се преразгледа, защото ДЗУ има други неизплатени валутни кредити към банката, възлизащи на 43.6 млн. долара.


Reply author: moderator
Replied on: 02/24/2008 05:59:16
Message:

доц. д-р Любима Йорданова ни изпрати този материал:

Комисията по досиетата да надникне в БАН
доц. д-р Любима Йорданова

Учени-хуманитари, служители на Държавна сигурност

Докато се запознавах с Решение № 25 от 12.02.2008 г. на Комисията по досиетата – www.comdos.com , видях имена на колеги от хуманитарната сфера, бивши министри и заместник-министри на Министерството на образованието и науката, както и то да се е наричало в периода 1989-2008 г.- Енчо Герганов, Иван Маразов, Илия Конев, Константин Косев, Георги Фотев – езиковед, изкуствовед, литератор, историк, социолог. Вече ми е ясно, защо 19 г. реформата във висшето образование и науката не започва.

Имам и лични впечатления от някои от споменатите служители на Държавна сигурност. Енчо Герганов ми е бил рецензент и съм много доволна, че задачата му беше да лансира съветските възпитаници и аз всъщност нямам повишение благодарение на негова рецензия.

Същото мога да кажа и за Константин Косев. През 1997 г. заедно с колеги написахме книга на базата на документален текстов и снимков материал за Януарския мирен протест на гражданите – “От лумпена до гражданина”. Когато стигнахме до издаването на книгата, отидох при Константин Косев, и тогава, и сега заместник-председател на Българската академия на науките, отговарящ за развитието на обществените науки. Разбира се нямаше финансови средства за издаване на книгата, а тя можеше да бъде издадена и в Издателството на БАН. Нали ставаше дума за историята на България, а той е историк по специалност? Наложи се да се обърна към немска фондация, за да издам книгата, регистрираща новата история на България – “Конрад Аденауер”.

Тези хора са били служебно задължени да започнат реформата в българската наука и висше образование в духа на хармонизиране към европейските стандарти. Те никога няма да започнат реформата, защото са оплетени в старите мрежи и продължават да изпълняват поръчения, където и да са в българската наука – като директори, в различни ръководства, комисии във връзка с реформата и т.н.

Комисията по досиетата да надникне в БАН

Съществуващото положение налага обществеността да се запознае с хората, които сега ръководят научните институти на БАН. Структурата, която трябва да се провери, е следната:

• Председател на БАН,
• Ръководство на БАН,
• Управителен съвет на БАН,
• Общо събрание на БАН,
• Директори на научни институти и лаборатории,
• Директорски съвети на научни звена в БАН,
• Научни съвети на научни звена в БАН.
• Ръководители на секции и научни групи в научни звена на БАН.

Добре е учените да имат повече сведения за действителната служба на колегите си, несвързана с развитието на науката. Тези знания ще помогнат за раздвижване на закостенялата система, управлявана от Октопода, наричан Държавна сигурност.

Пак ще пиша, че европейската наука, а и науката в развитите държави на света, е деполитизирана и деидеологизирана. Затова нобеловите лауреати в различните клонове на науката са само хора от развитата част на света.

Колкото до Комисията по досиетата, ако надникне в БАН, само ще помогне на науката да се отърси от зловещото си минало. И да се модернизира.


Reply author: moderator
Replied on: 03/12/2008 13:48:56
Message:

Не знам защо не мога да имам доверие на такива лансирани зам.министърки, вечни директорки на всевъзможни фондове и тръстове, лесно пробутани за доцентки, докато за нас, които не сме били комунистки като тая, нито агентки на ДС пак като тая същата хубавица дори конкурси за "доценти" не ни пускат, а ако се явим на конкурси обявени за друг направо се гаврят с нас. Тая същата направи сумати срещи по линия на "Отворено общество" за висшето образование и науката и тези нейни срещи с нищо не помогнаха за решаването на проблемите на младите учени в България. Ние представихме проблемите си на една от срещите, за която по случайност имахме информация, но намерихме безразличие от нейна страна, както и от страна на насъбраната от нея група - вероятно същите като нея комунисти, деца на любими комунистически татковци и майки, и агенти на държавна сигурност.
Гнус ме е от такива като нея, които унищожиха мечтите на българския народ за истинска промяна след 10.11.2008 г.. Не мога да изпитам съчувствие към плача им, в който прозира лицемерие. А сега трябва да се провери дали като директорка на този тръст, където пак са я туронясали като комунистка и ченгесарка не разпределя пари само на такива комунисти(тки) и ченгесари(рки) като нея самата. Досието, което е публикувала добре показва, за какво става дума. Ето, какви довлече СДС-то, а и ДСБ-то.


http://www.raynablog.blogspot.com/

"Отварянето на досиетата трябва да продължи"
Райна Гаврилова публикува документите за нея от ДС
12 Март 2008
Райна Гаврилова
www.mediapool.bg
Преди месец Комисията по досиетата оповести имената на членове на правителствата от 1990 г. до днес, които са свързани с Държавна сигурност. Сред тях беше и това на Райна Гаврилова, зам.-министър на културата в кабинета на ОДС, бивш изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", в момента изпълнителен директор на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust), както и доцент по културология в Софийския университет. Още тогава тя заяви, че никога не е сътрудничила на ДС и обеща да изиска и даде публичност на документите от ДС, с които е работила Комисията по досиетата.

Публикуваме пълния текст на изявлението на Райна Гаврилова и връзка към блога й , в който са поместени материалите.

На 13 февруари Комисията по разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност обяви името ми в списъка на сътрудниците. В писмо до 250 човека в същия ден заявих, че никога не съм сътрудничила на този орган и не съм подозирала, че ме разработва, събира информация за мене, прави картони, дава ми псевдоними и т.н. Заявих също, че ще изискам досието си и ще публикувам съдържащите се в него материали, тъй като това е единственият начин да изчистя името си.

Тук публикувам ксерокопираните и сканирани документи, които ми бяха предоставени от Комисията на 10 март.

Досието съдържа две папки с еднаква сигнатура и разнообразни документи; страниците са преномерирани.

Първата папка съдържа историята на едно неосъществено вербуване. В началото слагам картона, с който е "регистрирано" "ДОП" - както разбрах, това означава Дело за оперативно проучване. Предложението и планът за вербуването са с дата 7 юни 1984 г. Припомням, че на 30 май 1984 г. родих първия си син. Една седмица по-късно без всякакъв контакт с мене ми е отворено досие, сложен ми е псевдоним "Рада" и е поставено началото на тригодишна хартиена история с елементи на реализъм.

Следват доклади, сведения, информация на някакъв човек под прикритие, всевъзможни идеи за какво могат да ме използват, искания за сведения, сведения от университета за мене и съпруга ми, доклади за срещи, планове за вербуване, докладни за прехвърлянето на делото от един агент на друг и т.н. Един от документите е запечатан от НРС и не можах да го видя - очевидно е дело на все още действащ агент. Не съм подозирала, че около мене кипи такава дейност и се пишат толкова глупости, с които поне трима човека са си оправдавали заплатите. Категорично заявявам, че не съм обсъждала, приемала и още по малко изпълнявала каквито и да било задачи.

Единственото ми доказателство е Втората папка, създадена да събира плодовете на моето сътрудничество. В нея има 4 документа

1. Опис

2. Отчетът ми за специализация в САЩ 1986-87 г.;

Единственият документ, създаден от мене. След завръщането ми в края на май 1987 г., ми се обади човек, чието име не съм запомнила, представи се за служител на Министерството на Външните работи и каза, че трябва да разговаряме за престоя ми в САЩ. Срещата се проведе през юни в сладкарница "Пролет” до Университета - запомнила съм защото лицето пристигна с букет карамфили по случай рождения ми ден (22 юни): факт, който тогава ми се видя по-скоро хумористичен. Човекът ме разпитва около половин час с какви чуждестранни учени съм се срещала и какво са говорили за България: по това време "Възродителният процес” вече беше станал международен скандал и затова въпросите му ми се видяха нормални. След края на разговора ме попита дали мога да напиша отчет и аз се съгласих. От документите се вижда, че е имало и една първа среща, преди заминаването, която не помня. И трите са били за мене част от очакваната процедура за брифиране и дебрифиране на служител на държавен университет преди дългосрочна специализация, още повече в държава, на която се гледаше като на основен идеологически враг.

3. Брой на вестник Newspot, турски англоезичен дайджест, който получавах по пощата през цялата 1987 г.;

- бандеролът на вестника;

4. Ксерокопие на лично писмо до мене от моя американска позната - включително и плика. Очевидно отворено и преснимано преди да стигне до мене.

Това е всичко, което има някаква връзка с мене: няма подписани декларации, донесения, информации, консултации, библиографии и пр.

Изкушавам се да цитирам тук текст от предложението за сваляне на дело СС "Рада” в архив: "Лицето е използвано за времето на пребиваването му в САЩ - като стипендиант на фондацията "Фулбрайт”. При изпълнението на поставените от нас задачи не е проявила старание и резултати няма”.

Публикуването на тези документи не е лесно решение за мене поради две причини.

Първо, защото засяга мои близки, които с нищо не са заслужили "характеристиките им” от репресивния апарат да бъдат излагани публично.

Второ, защото показват факт от биографията ми и черта от характера ми, с които не съм особено горда. На 21 години бях пламенно вярваща комунистка, отгледана в семейство на прекрасен баща и убеден комунист. Когато след няколко години осъзнах в каква ужасна лъжа живеем, не напуснах поради същата причина, поради която не говоря за това и до днес: самозащитен рефлекс, който се оказа по-силен от съзнанието за това какво е редно да се направи.

Искам да завърша със съвършено ясно заявление: процесът на отваряне на досиетата трябва да продължи. Трябва да бъдат осветени всички скрити мрежи и зависимости, за да може постепенно да се освободим от това бреме и да започнем да общуваме с някакво доверие, без което не е възможно не само гражданското общество, но и обществото като цяло.

Разрешавам на всеки, който пожелае, да се запознае с документите. За целта трябва да получи от мене нотариално заверена декларация - това ме уведомиха от Комисията.

Страниците в двете папки са 45 в първата и 7 (плюс 1 вестник, 1 бандерол и един плик) във втората. Позволих си да не копирам стандартните бланки (с размер на тотофиш), с които се е искала информация от Университета и вероятно други места; две сведения за съпруга ми и едно за мене, издадени от Университета и буквално повтарящи тези, които съм качила по-долу. Секретарките на комисията са пропуснали да копират втората страница от Предложението за откриване на ДОП, но го видях късно. Късно се сетих да отбележа и кой документ точно е засекретен, но това може да се провери от изследовател. След 5 (пет) посещения в Комисията, за да взема документите и 2 (два) дни, посветени на борба с правенето на блог и ъплоудване на образи, за момента не мога да губя повече време. Ще поискам отново досието за да попълня тези липси.

Май не съм единствената, която мисли така:

Радини вълнения. Или за идеоЛОЦИте на демокрацията
By Borislav Tsekov | March 12, 2008
http://www.btsekov.com/?p=420

Както е известно Райна Гаврилова, бивш зам.министър в кабинета “Костов”, шеф на “Отворено общество”, а сега на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа беше оповестена от Комисията по досиетата като доносник на Държавна сигурност с псевдоним “Рада”. Днес тя е отворила страница в Интернет (не я наричам блог, защото няма нищо общо с блоговете), в който се опитва със задна дата да оправдава соц-битността си - виж тук. Не я познавам лично - може да е много добър човек. Но в случая това е без значение. Огромно значение има обаче казусът “Рада”. Защото въпросната Гаврилова е част от една група хора, които до скоро се изживяваха като идеолози не просто на десницата, а на целокупната демокрация у нас. И клеймяха всеки, който не е оплетен в тяхната клика, като “комунист”, “ченге”, “предател” и какъв ли не. Даже набеденият от “свещените” умове на идеоЛОЦИте човек да е очевиден антикомунист и демократ. С неоправдано с нищо самочувствие на последна инстанция си позволяваха да раздават морално-политически оценки и присъди на всичко и всички, които не мислеха по техния сектантски и често пъти анти-десен начин. Става дума за цялата кавалкада номенклатурни галеници, преподаватели по марксизъм-ленинизъм и тем подобни, които ако не фактически, то със сигурност бяха духовни съратници на комунистическия апарат и на ДС - дайновци, кръстевци, минчевци, поповци и пр…

Това са идеоЛОЦИте, които излочиха каквото можаха от десницата, доведоха я до колапс и поради собствените си объркани политически ценности я унищожиха! Днес започват да излизат досиетата им. Жалко само, че не всички от тях са заемали държавни постове, за да стане публично тяхното минало на лакеи на тоталитарния режим…

Още по-жалко ще бъде обаче, ако хилядите почтени десни хора не подложат най-сетне въпросните люде на безжалостен обществен остракизъм.

А за Гаврилова - нерде Държавна сигурност, нерде гражданското общество. Нейната случка ме подсеща за един преподавател по теория на правото, Георги Бойчев, който и досега мъти главите на студентите с просъветските си юридически схващания. Та, въпросният “академичен” човечец, в бурните дни на 1990-91 г., четеше лекциите си от едни листа, на които със зелен фулмастер беше зачеркнал израза “развито социалистическо общество” и бе го заменил със “свободно гражданско общество”. И така си каканижеше без да промени по същество нищо. За него нещата си бяха толкова простички… Както може би изглеждат и на “Рада” и нейния приятелски кръг…


Reply author: moderator
Replied on: 04/07/2008 10:42:21
Message:

Ганев: Законът за класифицираната информация трябва да се запази
дата : 7 април 2008 г. 10:52 ч.
www.actualno.com
Според омбудсмана е недопустимо исканите от комисията архиви да се подават от органи, които трябва да бъдат подложени на контрол.

До един месец архивите трябва да бъдат извадени от опеката на тези органи, които са ги създали.

Това каза омбудсманът на Република България Гиньо Ганев, който взе участие в конференция на тема "Една година Комисия по досиетата - обществени очаквания, нагласи и проблеми", предава агенция Фокус.

Според омбудсмана е недопустимо исканите от комисията архиви да се подават от органи, които трябва да бъдат подложени на контрол.

Гиньо Ганев каза, че за ефективната работа на Комисията по досиетата е необходим граждански контрол чрез създаването на обществен съвет.

Законът за класифицираната информация трябва да се запази, защото опитът за промяна е равен на опита той да бъде разрушен, каза още омбудсманът.

Според него трябва да бъдат определени критерии, според които да бъде обявявана информацията след нейното декласифициране.


Reply author: moderator
Replied on: 04/07/2008 19:15:59
Message:

Почина простреляният Георги Стоев
07 април 2008 / News.dir.bg
Известният със скандалните си книги за престъпния свят у нас Георги Стоев почина. Стоев бе прострелян с два куршума в главата недалеч от хотел Плиска.
...
Той твърдеше също, че "Държавна сигурност е подпомогнала създаването на групировките. С какво може да се занимава ДС, при положение че е приключила дейността й в паричната схема, а тя познава перфектно престъпността? Само със създаване на нови механизми, чрез които да действа престъпността, в случая тези групировки", твърдeше още той.

от www.vsekiden.com:
....
В “Сеизмограф” хроникьорът на мутрите каза още, че според него Будимир Куйович е на ниско ниво в престъпната йерархия и негова роля се фаворизирала излишно от властите. “Няма жив, или мъртъв бос, който да не е сътрудничил на спецслужбите. Всичките бяха вербувани още от ДС. Аз също съм сътрудничил и съм бил викан на частни разговори”, коментира Стоев.
....
Стоев разказа още, че с Алексей Петров са имали пререкания през 1996 година, когато Петров е вкарвал проститутки в хотел “Хранков”, за които е отказвал да плаща, а по това време Стоев е ръководел казиното в хотела.
...
от форума на www.dir.bg:
Александър Солженицин (07.04.2008 г. | 20:44ч.)
“Да има велик писател за една страна е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, само незначителните.” Ал. Солженицин


Reply author: kkabakciev
Replied on: 04/08/2008 07:43:57
Message:

В тази ситуация така наричащият се главен прокурор, носещ дори не съвсем косвена отговорност за един човешки живот, трябва да подаде оставка - ако има поне една капка човешко достойнство. Разбира се, аз мисля, че така наричащият се главен прокурор няма да подаде оставка. Защото комунистите нямат абсолютно никакво достойнство. А и е спорно дали изобщо трябва да бъдат мислени за хора.


Reply author: RoujkaBG
Replied on: 04/16/2008 10:44:24
Message:

[quote]Originally posted by moderator

Човекът на ДПС за комисията за досиетата с фалшива диплома?
Орхан Исмаилов станал магистър по право за четири години

Миглена Славова
www.vsekiden.com
23-02-2007


Кандидатът на ДПС за комисията по досиетата - 27-годишният Орхан Исмаилов, вероятно притежава фалшива диплома по право. Това съобщиха пред “Новинар” членове на парламентарната вътрешна комисия. В сряда депутатите изслушали Исмаилов като кандидат-член за разсекретяването на архивите на бившата Държавна сигурност. Съмненията се подхранили от обясненията му, че е магистър по право във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, но се е дипломирал за четири години. Юристите се дипломират за пет години и една година трябва да специализират.

“Не стига, че на 24 години е станал зам.-шеф на Държавната комисия за сигурност на информацията, ами ще ми кандидатства за комисията по досиетата с фалшива диплома”, ядосват се избраниците. Самият Исмаилов коментира, че е “взел на заем” дипломата, без да уточни какво има предвид. Има си компетентни органи, които могат да проверят достоверността на дипломата ми, заяви още той. Кандидатът на ДПС дори предложи да донесе документа, за да го видят всички депутати. Исмаилов е и зам.-шеф на ДКСИ.

“Разберете ме чисто човешки – не искам да коментирам нищо, свързано с Орхан Исмаилов, защото ние сме колеги”, заяви пред “Новинар” шефката на ДКСИ Цвета Маркова. Тя уточни единствено, че Исмаилов не е бил дипломиран юрист при назначаването му като нейн зам.-шеф. Маркова отказа да коментира и факта, че кандидатът на ДПС е на такава висока позиция в държавната администрация от 24-годишна възраст.

“Откъде бих могъл аз да знам на кого дипломата е истинска и на кого е фалшива? Има си университети. Там може да се провери”, заяви Камен Костадинов от ДПС. Познавам Орхан Исмаилов достатъчно добре, за да се интересувам от дипломите му, допълни депутатът. Според него става въпрос за инсинуация. “Доколкото познавам човека, знам, че той не може да си позволи такива неща”, аргументира се Костадинов. Биографията на нашия кандидат е достатъчно показателна за неговите качества, категоричен е народният представител. Той допълни, че Исмаилов защитава докторантура в Академията на МВР.

Ректорът на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” проф. Иван Иванов предположи, че дипломата е от бившия център в София. Той допълни, че не може да говори в конкретика, без да е запознат с подробности около следването на кандидата на ДПС. Проф. Иванов подчерта, че Орхан Исмаилов е имал диплома за висше образование, когато е започнал следването си по право, и затова може да е завършил в съкратени срокове.
[/quote

Едва ли има някой, който да не знае от къде се изстърси последният главен прокурор на Републиката? Ами от ВТУ,В.Търново, където други студенти му бяха и Лютви Местан, Мехмед Дикме, Стефан Шарлопов и сиета...Оказва се, че в този красив исторически град е било и едно друго змийско гнездо ВНВУ,В.Левски", където са се подтготвяли не само кадрите на ДС и ВКР, но и бъдещи кредитни милионери и терористи под научното ръководство на Димитър Йончев и други...


Reply author: moderator
Replied on: 06/10/2008 18:42:14
Message:

Писателите Вера Мутафчиева и Георги Данаилов- агенти на ДС
вторник, 10 юни 2008
www.standartnews.com

Писателите Вера Мутафчиева и Георги Данаилов да били агенти на Държавна сигурност, стана ясно днес от публикувана в сайта на комисията по досиетата информация. И двамата са проверени по линия на работата им в Държавната агенция за българите в чужбина.

Вера Мутафчиева е вербувана през 1969 година и е работила за шесто управление на ДС под псевдонима Атанас. Георги Данаилов е вербуван през 1973 година, неговият псевдоним е бил Андрей.

Днес бяха публикувани имената на хората, агенти на ДС, работили в Държавната комисия за младежта и спорта, агенцията за архивите, за българите в чужбина, агенцията за закрила на детето, както и комисията по стоковите борси и тържища.

АСН

Разузнаването укрива четири тома от досието на агент „Атанас” (Вера Мутафчиева)
10 Юни 2008 | 18:01
Разкриха агентите на ДС в три държавни агенции и една комисия
www.express.bg


Четири тома от досието на агент „Атанас” (Вера Мутафчиева), известна до днес само като писател и историк – медиевист, не са предоставени на Комисията по досиетата от Националната разузнавателна служба, съобщи пред ЕКСПРЕС.БГ членът на комисията Татяна Кирякова. Досието и псевдонимът й бяха огласени днес, като бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Комисията по досиетата провери и разкри агенти и щатни служители на бившата Държавна сигурност в четири държавни агенции и една комисия - Държавна агенция "Архиви", Държавна агенция за българите в чужбина, Държавна агенция за закрила на детето, Държавна агенция за младежта и спорта и Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. Единствено в Агенцията за закрила на детето не са открити агенти на ДС.

В решението на комисията за агент „Атанас” се посочва, че личното и работните му дела, общо четири тома, са били изпратени 24.01.1990 г. от Шесто управление, първи отдел, на което е сътрудничила, в Първо главно управление на ДС (негов наследник днес е разузнаването). Комисията по досиетата е изискала документите с писмо от 23.05.2008 г., но отговор няма и до днес. Затова комисията си запазва правото да се произнесе повторно за агент „Атанас”.
Шесто управление на ДС е политическата полиция, а неговият първи отдел се е занимавал с интелигенцията.

В момента в Комисията по досиетата постъпват документите от ДС, съхранявани досега в Националната следствена служба, съобщи още Татяна Кирякова. Това е вторият пакет документи, които постъпват, след като се издължи Военното контраразузнаване.
Скоро архивът, пристигнал от НСлС ще бъде обработен и ще стане публичен и ще разкрие много интересни процеси, каза г-жа Кириякова.

В Държавна агенция "Архиви" са проверени 213 лица. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Андрей Василев Печилков - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - "Каюта", Сашо. Директор ДА "Смолян" до 1997 г.

Атанас Методиев Икономов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Люляк. Директор на ДА "Пазарджик" от 1986 г. до 1994 г.

Борис Горанов Иванов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Лале. Директор на ДА "Хасково" от 1985 г. до 1992 г.

Владимир Стоянов Георгиев - щатен служител в ДС, ПГУ. Заместник-председател на ДА „Архиви” от 2008 г.

Димитър Петков Димитров - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Витоша. Директор на ДА "Русе" от 1989 г. до 2000 г.

Кръстю Евтимов Гергинов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Шипка. Председател на ДА „Архиви” през 1991 г. и през 1992 г.

Недялка Георгиева Петрова - агент. Псевдоним - Захариева. Директор на ДА "Пловдив" от 1995 г. до днес.

Никола Стойков Христов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Балкан. Директор на ДА "Враца" от 1978 г. до 1999 г.

Панто Живков Колев - секретен сътрудник към ДС, ПГУ. Псевдоним - Михаел. Председател на ДА "Архиви" от 1997 г. до 2002 г. Главен секретар от 2001 г. до 2007 г. Директор в централната администрация от 2007 г. до днес.

Пламен Светославов Пинтев - щатен служител към ДС, ПГУ. Директор на ДА "Русе" от 2006 г. до 2007 г.

Светослав Ангелов Радев - агент. Псевдоним - Камен. Директор в централната администрация от 2000 г. до 2006 г.

Стоян Борисов Стоименов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Искър. Директор на ДА "Шумен" от 1958 г. до 1992 г.

Таньо Христов Куков - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Каре. Директор на ДА "Стара Загора" от 1979 г. до 1992 г.

Христо Стефанов Холиолчев - агент, осведомител. Псевдоним - Димов. Директор БИИА в централната администрация от 1984 г. до 1999 г.

Цвета Добрева Башева - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Вихрен. Началник сектор в ДА "Сливен" от 1989 г. до 1992 г.

Цочо Василев Билярски - агент. Псевдоним - Стоян. Директор в Централен държавен архив от 1993 г. до 1997 г. Началник сектор в Централен държавен архив от 2000 г. до 2006 г.


В Държавна агенция за българите в чужбина са проверени 24 лица. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Вера Петрова Мутафчиева - агент. Псевдоним - Атанас. Председател от 28.02.1997г. до 04.05.1998 г.

Георги Вълчев Василев - агент. Псевдоним - Запрянов. Ръководител сектор от 11.10.1993 г. до 01.03.2000г.

Георги Христов Данаилов - агент. Псевдоним - Андрей. Председател от 15.02.1993г. до 06.02.1995г.

Никола Краев Даскалов - щатен служител, ДС, ПГУ. Началник отдел от 01.02.2007 г. до днес

Спас Ангелов Ташев - агент. Псевдоним - Иван. Заместник-председател от 01.09.1998 г. до 21.03.2003г.

Стефан Димитров Николов - щатен служител, ДС, ПГУ. Главен секретар от 03.06.2002 г. до днес


В Държавна агенция за закрила на детето са проверени 45 лица. Четири лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За проверените лица не е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона.


В Държавна агенция за младежта и спорта са проверени 153 лица. Установява се и обявява принадлежност за:

Венелин Стоянов Праматаров - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - Мечта, Алексиев. Началник кабинет на министъра на младежта и спорта от 01.01.2003 г. до 16.08.2005 г.

Иван Илиев Илиев - агент. Псевдоним - Валентин. Началник сектор от 21.08.2006 г. до 07.06.2007 г.

Михаил Борисов Делев - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - Бор, Милчо. Началник сектор от 01.07.2003 г. до 25.01.2006 г. Началник отдел от 25.01.2006 г. до 21.05.2007 г.

Николай Ангелов Боршуков - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Простор. Главен секретар от 11.10.2001 г. до 08.11.2005 г.

Пламен Стефанов Тодоров - агент, секретен сътрудник. Псевдоним - Кирил. Началник сектор от 11.03.2002 г. до 10.09.2002 г.

Симеон Кръстев Монев - агент. Псевдоним - Лъки. Директор от 11.01.2002 г. до 25.01.2006 г.
Началник отдел от 25.01.2006 г. до 01.12.2006 г.

Тодор Симеонов Лочов - секретен сътрудник. Псевдоним - Станимиров. Началник отдел от 17.04.2002 г. до 17.10.2002 г.


В Държавна комисия по стоковите борси и тържищата са проверени 23 лица. Две лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:

Георги Костадинов Захариев - секретен сътрудник, агент. Псевдоними - Кокс, Коста. Член на ДКСБТ от 04.06.1997 г. до 28.02.2005 г.

Вера Мутафчиева - агент на ДС
www.news.bg
10.06.2008
Големият наш творец Вера Мутафчиева е била вербувана за агент на Държавна сигурност през 1969г.
Под псевдонима „Атанас" тя е сътрудничела на 6-то управление на ДС.

Това стана ясно, след като Комисията по досиетата публикува данните от проверката си за принадлежност към структурите на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия на шефове и зам. шефове на държавни комисии и агенции, както и в сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

Мутафчиева е проверена в качеството си на председател на Агенцията за българите в чужбина, пост заеман от нея през 1997-98г.

Друг наш изявен творец - писателят Георги Данаилов, също е бил агент на Държавна сигурност към Второ гл. управление.
Той е вербуван под псевдонима „Андрей" през 1973г. Снет е от отчет през 1987г.

Данаилов бе председател за Агенцията за българите в чужбина през периода 93-95 година.

Настоящият зам. шеф на държавна агенция "Архиви" Владимир Георгиев е бил щатен служител на ДС, като през 1989 г е изкарал петмесечно обучение в разузнавателната школа на КГБ-СССР.

Друг настоящ висш служител на архивите Панто Колев е бил секретен сътрудник на ДС, вербуван през 1983г. под псевдонима Михаел.
За него в архивите са намерени собственоръчно написани агентурни сведения, документи за парични възнаграждения, разходни документи и други.

Общо 16 души, заемали през годините ръководни постове в архивите са били агенти на ДС.

С досиета са шестима от агенцията за българите в чужбина, както и седем души, заемали постове в Държавна агенция за младежта и спорта.



Komentar ot foruma na www.news.bg:
Kamenitza: 10.06.2008, 17:38
Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 година завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя ХV-ХVІ век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.

Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник І степен в Института по литература при БАН (1979-1993)

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-извесните и#768; произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените и#768; “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.

Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-199Кул.

Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).

На 10 юни 2008 година Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност огласява, че Вера Мутафчиева е агент на 6-то управление на Комитета за държавна сигурност от 1969 година


Reply author: moderator
Replied on: 07/24/2008 21:20:38
Message:

Земеделският министър Валери Цветанов - доносник на ДС
Никола Лалов
24 Юли 2008
www.mediapool.bg

Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов е бил агент на Държавна сигурност, обяви Комисията по досиетата в четвъртък. Цветанов е бил вербуван през 1981 г. и е работил под псевдонима "Сендов" като е донасял на столичната полиция. В решението на комисията не е посочена дата за снемането му от оперативен отчет. За дейността си като агент на репресивната машина на бившата тоталитарна власт Цветанов е получавал и възнаграждения. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Валери Цветанов и след 10 ноември 1989 година.

Той бе назначен за министър от квотата на ДПС при рокадите през април. Преди това е бил научен сътрудник в Института по почвознание и агроекология “Никола Пушкаров”. Участвал е в множество фирми, някои от които са съвместни начинания с бившия земеделски министър от ДПС Нихат Кабил, както и с други високопоставени функционери на движението. Той обясни, че участието му в “такива дружества” е било по някогашен проект на лидера на ДПС Ахмед Доган (също агент на ДС) наречен “Наука и земеделие”, но по-известен като плана “Доган".


Reply author: moderator
Replied on: 07/30/2008 19:59:43
Message:

express.bg
30.07.2008
Междувременно се разбра, че за принадлежност към бившата Държавна сигурност да бъдат проверявани не само настоящи, а и бивши главни редактори, собственици на медии, банкери, членове на БАН, ректори и зам.-ректори, застрахователи, едноличните търговци, които организират хазартни игри. Това предвижда проект за промяна в Закона за досиетата, внесен от депутата от НДСВ Мариана Костадинова и подписан от още 21 народни представители. Според действащия закон се проверяваха лицата, били на публични длъжности –министри, депутати, посланици и др., от 10 ноември 1989 г. до влизането на закона в сила в края на 2006 г., а персоните, или извършващи публична дейност – единствено към деня, в който Законът за досиетата влезе в сила.


Reply author: moderator
Replied on: 09/22/2008 21:46:03
Message:

ЕП предлага 23 август за ден на жертвите на сталинизма и нацизма
www.news.bg
22.09.2008 г.

На пленарната сесия на ЕП, която се откри днес в Брюксел, беше приета (след като вече е събрала необходимия брой подписи) писмена декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма.
В декларацията се подчертава, че пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г. между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи.

Последвалите масови депортирания и убийства, извършени от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Съгласно международното право срокът на давност не се прилага по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството.

Членовете на Европейския парламент подчертават също така, че в Европа е слабо известно влиянието и значението на съветския режим и окупация върху гражданите на посткомунистическите държави.


Reply author: moderator
Replied on: 10/22/2008 08:17:30
Message:

Людмил Стайков аут от СЕМ
вторник, 21 октомври 2008
www.vsekiden.com


Агентурното му минало накара съвета да прекрати мандата му
Съветът за електронни медии (СЕМ) освободи от състава си акад. Людмил Стайков, за който на 8 октомври Комисията по досиетата обяви, че е бил агент Василев в структурите на бившата Държавна сигурност. Според чл. 26, т. 3 от Закона за радио и телевизия – членове на СЕМ не могат да бъдат лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на ДС. Акад. Людмил Стайков беше член на СЕМ от президентската квота.


При гласуването на днешното заседание петима от членовете на СЕМ са били „за”, а двама – “против” – Райна Николова и Стефан Димитров. Райна Николова обясни гласуването си “против” с думите: „Аз съм юрист и решението на Комисията за досиета е административен акт, който не е влязъл в сила. За да мога да гласувам положително, трябва да имам влязъл в сила акт, който да действа. Към момента все още тече процедура по възможност за обжалване, обжалване, каквото академик Стайков изрази преди десетина дни, че ще направи”.
СЕМ единодушно е приел, че оповестяването на члена на СЕМ Милен Вълков като щатен военен разузнавач към Разузнавателното управление на Генералния щаб не поражда правни последици от гледище на изискванията на чл. 26, т.3 от Закона за радиото и телевизията. Медийният орган преизбра Мария Стефанова за председател. Тя ще изпълнява длъжността до 25 ноември.


Reply author: moderator
Replied on: 11/22/2008 19:43:01
Message:

Медии не предоставят данни на комисията по досиетата
www.news.bg
22.11.2008 г.

"Монитор" съобщи, че само 98 от общо 300 електронни медии са предоставили изисканите данни от Комисията за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност.

Това стана ясно при обсъждането на доклад на комисията в Народното събрание. Документът отчита дейността на органа от декември 2007 до юли 2008, съобщава kafene.net.

Продължава проверката на собственици, редактори и водещи в електронни медии. Следващата седмица ще бъдат обявени имената на служителите на БНТ, които са сътрудничили на бившата ДС, обясни секретарят на комисията Румен Борисов, без да уточнява дата.

Той отговори на въпрос на депутата от ДСБ Асен Агов, който коментира, че необявената информация пораждала слухове, че някои имена се спират и се водят пазарлъци.

Борисов увери, че данните за кадрите на БНТ не са били оповестени в четвъртък, тъй като се уточнявали детайли.

Не съм усетил външни опити за намеса в работата на комисията, работим в достатъчен комфорт, подчерта Борисов.

За отчетения период комисията по досиетата е проверила 22 100 българи, като е установена принадлежност към ДС и разузнавателните служби на 678 лица.
В началото на седмицата комисията обяви, че в държавната телевизия БНТ е имало повече от 40 агенти на тайните комунистически служби и, че ще оповести пълния списък в четвъртък.

След като комисията не изпълни обещанието си, медийният експерт Георги Лозанов заяви пред национална частна телевизия, че агенти на ДС продължават да управляват в БНТ и да пречат на публикуването на списъка.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 11/22/2008 21:38:36
Message:

quote:
Originally posted by moderator

Людмил Стайков аут от СЕМ
вторник, 21 октомври 2008
www.vsekiden.com


Агентурното му минало накара съвета да прекрати мандата му
Съветът за електронни медии (СЕМ) освободи от състава си акад. Людмил Стайков, за който на 8 октомври Комисията по досиетата обяви, че е бил агент Василев в структурите на бившата Държавна сигурност. Според чл. 26, т. 3 от Закона за радио и телевизия – членове на СЕМ не могат да бъдат лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на ДС. Акад. Людмил Стайков беше член на СЕМ от президентската квота.



Значи, в някакъв си СЕМ няма да бъде, защото е агент на терористичната организация Държавна сигурност, а във ВАК, където се решават кадрови въпроси от изключителна важност за науката, там ще участва.

Както много пъти съм казвал, това не е държава, нали така!

Това е абсолютна кочина!

П.П. Интересно, няма ли някой привърженик тук на партийния секретар Кендеров да го попита - аджеба .... ама как така ....

Няма, май.


Reply author: did
Replied on: 12/02/2008 18:03:37
Message:

Защо не извадиха досието на проф. Емил Владков - кон номер 10, като директор на БНТ??? Аз съм проследил кариерата му и тя е невъзможна за човек, който не е от службите.
Кога ще извадят досиетата на ВАК и научните съвети???
Знаете ли нещо по въпроса?


Reply author: nivine
Replied on: 12/04/2008 17:09:16
Message:

Did, прав си. Трябва незабавно да се извадят досиетата към ДС на всички членове на ВАК. Там има сигурно и такива с чин генерал.


Reply author: moderator
Replied on: 12/16/2008 12:34:02
Message:

Ченгетата в БНР ясни до дни
16 Декември 2008 | 09:55
www.express.bg

Давам думата, че до края на тази седмица комисията ще направи всичко възможно, да се произнесем с решение за работилите в Държавна сигурност и разузнавателното управление в БНА в БНР. Това обеща председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов пред БНР. Той посочи, че процентът на обвързаните с комунистическата политическа полиция ще се запази от 8% до 10% бройката на проверяваните, както е в другите институции, за които комисията вече е излязла с решение.
Свързаните с ДС в БНР са повече, отколкото в БНТ. Но в момента тече проверка по допълнителен списък за националната телевизия, вероятно там ще има още лица, които да излязат, каза Костадинов.

Председателят на Комисията по досиетата участва в Берлин в създаването на Европейска мрежа на агенциите и комисиите, отговорни за архивите на бившите тайни служби на седем бивши социалистически държави. Мрежата има за цел да улесни достъпа на граждани от ЕС до архивите на тайните служби в България, Германия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния. „Ще имаме възможност да си сътрудничим помежду си и да осигуряваме на тези, които желаят, да се запознат с документите на бившите тайни служби, много по-голяма възможност и бързина в обслужването”, посочи Костадинов.


Reply author: moderator
Replied on: 12/24/2008 16:23:46
Message:

Албания ще сменя бивши агенти, заемащи публични постове
Дата : 24 Декември 2008 г. 16:40 ч.
www.actualno.com


Законът ще засяга всички бивши членове и сътрудници на тайната полиция от ноември 1944 г. до декември 1990 г.

Албания прие закон, който предвижда смяна на бившите агенти, заемащи публични постове, съобщават медиите.

Със 72 гласа "за" албанският парламент гласува закона. 63-ма от депутатите бойкотираха гласуването, а един гласува "въздържал се". Според премиера Сали Бериша Албания трябва да "свали срама от комунизма".

Законът ще засяга всички бивши членове и сътрудници на тайната полиция от ноември 1944 г. до декември 1990 г. Опозицията бойкотира гласуването, смятайки че законът ще бъде използван от демократите на Бериша в борбата срещу политическите противници.


Reply author: moderator
Replied on: 04/03/2009 09:36:16
Message:

ТЪРСЯТ „ПОМИРЕНИЕ” В ЕВРОПА ЧРЕЗ ОТВАРЯНЕ НА ДОСИЕТАТА В БИВШИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДЪРЖАВИ
Bulgaria News
21:57 02.04.2009

Евродепутатите искат отварянето на архивите на бившите комунистически режими да стане повод за помирение в Европа, но това трудно ще бъде преглътнато от преследваните от тези режими.

Eвропейският парламент поиска пълно отваряне на архивите на тоталитарните режими, за да се отдаде почит на жертвите им и в крайна сметка да се постигне помирение

Да се отдаде почит към всички жертви на тоталитарните и авторитарни режими в Европа чрез отваряне на държавните архиви на бившите комунистически държави, включително чрез разкриване на досиетата на бившите служи за сигурност, тайни полицейски структури и разузнавателни управления. Това призова в резолюция на 2 април Европейският парламент (ЕП). Документът бе гласуван с огромно мнозинство, след като бе внесен от името на групите на Европейската народна партия и Европейските демократи, както и от представителите в парламента на Зелените и Европейския свободен алианс, на Съюза за Европа на нациите и на либерал-демократите. Социалисти сред вносителите нямаше, но повечето евродепутати от групата също гласуваха за резолюцията.
В документа се подчертава, че трябва да бъдат „поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъде подготвена почвата за помирение”. Според текста


Европа няма да бъде обединена, ако не съумее да има общ поглед върху историята си, да признае комунизма, нацизма и фашизма като общо наследство и да започне честен дебат за всички престъпления на тоталитаризма през миналия век.


Резолюцията бе възприета и като упрек, че дори сега - двайсет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа, достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания все още е „необосновано ограничен” в някои държави-членки. Те не бяха посочени поименно, но по всичко личи, че своеобразното послание е отправено и към страни като България, тъй като у нас нивото на разсекретяване на въпросните документи остава сравнително ниско, а достъпът до тях е изключително труден. Нито един български евродепутат не се изказа по време на дебата за резолюцията. Членовете на ЕП призоваха за отваряне на архивите във всички страни-членки, въпреки че, по тяхното мнение, трябва „да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели”.
Изненадващ за мнозина бе фактът, че


Русия, която не е член на евросъюза и за която се предполага, че трудно се отървава от миналото си, се е ангажирала активно да проучва и събира документи за престъпленията от периода на управлението на диктатора Йосиф Сталин.


Затова и евродепутатите призоваха Европейската комисия да помогне на Москва и по-специално на руски неправителствени организации в тази им дейност.
ЕП иска да бъде създадена „Платформа за европейска памет и съвест”, която да подкрепя сътрудничеството между националните изследователски институти в областта на тоталитарните режими, както и паневропейски документален център или мемориал на жертвите на всички тоталитарни режими. Евродепутатите настояват и за отпускане на повече финансови средства, за да се подкрепят професионалните исторически проучвания по въпросите на комунистическите архивите.
Тази година обединена Европа ще отбележи 20-та годишнина от падането на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа и събарянето на Берлинската стена, което според ЕП трябва да бъде използвано като повод за по-добра осведоменост за миналото. Затова и евродепутатите записаха в резолюцията си, че


„крайната цел на разкриването и оценката на престъпленията на комунистическите тоталитарни режими е помирение, което може да се постигне с поемане на отговорност, молба за прошка и насърчаване на морално възраждане”.


Отново бе повторено искането 23 август да бъде обявен за Ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими в Европа. По ирония на съдбата точно на тази дата през 1939 г. е подписан печално известният пакт „Молотов-Рибентроп”, който позволява на нацистка Германия само седмица по-късно да нападне Полша и с това да сложи началото на Втората световна война, отнела живота на над 60 милиона души.


Reply author: moderator
Replied on: 08/10/2009 19:37:58
Message:

Румен Борисов: 90% от професорите и доцентите в СУ са агенти на ДС
Петък, 7 Август 2009
Главният секретар на комисията по досиетата твърди в интервю за Frognews.bg, че вербуваните от бившите служби български граждани са били повече от членовете на БКП, наброявали около 1 млн. 200 хил. души
http://frognews.bg/news_14270/Rumen_Borisov_90procenta_ot_profesorite




Завършил е история във Великотърновския университет и връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като преподавател по история, като уредник в историческия музей в Перник, като шеф на пресцентъра на Министерството на здравеопазването. Бил е парламентарен секретар на МО по време на кабинета „Сакскобургготски”. Влиза в комисията по досиетата от квотата на НДСВ през април 2007 г. и е избран за неин секретар.

Интервю на Люба Кулезич

- От една страна, доста хора пъшкат: „Айде стига стига с тия досиета”, а от друга, нараствал процентът на желаещите пълното им разсекретяване, както твърдят социолози. Можем ли да кажем, че има двойствено отношение към темата за архивите на ДС в обществото?
- Да. Забелязвам го и тук, в комисията. При нас интересът нараства, но ми се струва, че е свързан с личната призма в отношението. Често идват хора от различни организации – сдружения, профсъюзи - които искат да си направят предварителна проверка. Наричам тези случаи „прощъпулници”. Например, членове на Светия Синод започнаха да идват поединично, дискретно, като граждани, за да си направят проверки. Някои от тях познавам лично и ги убеждавам, че ще е добре да научат дали в архивите има нещо, свързано с тях. И без това им идва ред по закон да бъдат проверявани. По-добре е предварително да са наясно, за да не бъдат изненадани после.

- Ще има ли изненадани от висшия клир? До сега излиза ли нещо?
- На едни излиза, на други – не. Има и „чисти”, така да се каже.
- Какво е съотношението според досегашните ви наблюдения, специално за хората от Синода?
- Количествено погледнато, засега съотношението е 50 на 50. Т.е., ако досега проверка са поискали условно казано 6 души – за трима има сведения, че са сътрудничили на ДС, а за останалите трима – не. Предполагам, че това съотношение ще се запази.

- Какво според вас ги мотивира да искат предварителни проверки?
- Предполагам, че искат да имат своята застраховка при вътрешните си борби. Защото те се познават един друг, воюват за позиции. Въпреки, че самите са наясно, че църквата като институция е отслабена. По историческа даденост това не би трябвало да е така, а точно обратното. Обществото обаче е в час какво се случва зад фасадата на църквата: хомосексуализъм, кражби, сключване на неизгодни сделки, ежби за имоти.
Моралната опора на българското православие е разклатена отвътре. И ролята на Държавна сигурност за това изобщо не е за подценяване. Тя е имала специален интерес и е държала под контрол цялото православно вероизповедание, проникнала е дълбоко в него. Това сега – с осигурения от закона цялостен достъп до архивите на ДС – се вижда отчетливо.Често водя приятелски разговори с членове на Синода. Впечатлението ми е, че една част от тези хора са обездушени.

- Какво имате пред вид под думата "обездушени"?
- Давам ви пример. Преди година имах разговор с Ловчанския митрополит Гавриил. Попитах го защо още държи на поста му игумена на Гложенския манастир при положение, че е компрометиран и неподходящ за духовно лице. Бил съм на маса с него и станах свидетел как вечер гаси с удари от карате свещите. А послушникът му, за когото после излезе, че е бил физически и сексуално малтретиран, игра кючек на турски маанета.
Затова казах на Гавриил още тогава: „Отстранете тези хора. Те ще компрометират и Вас, и църквата.” А Гавриил ми отговори: „Може и да са неподходящи, но са силни по някои стопански въпроси”. Явно, онзи е имал вземане-даване с някакви бизнесмени и измамници, за да взема пари уж да ремонтира манастира. А година по-късно взе, че го подпали. В този смисъл говоря за разлагане. Впрочем, не само църквата, а цялата държавност е разкапана.

-Значи, инструментът на предварителната проверка е нещо като превантивна мярка срещу евентуална публична излагация на някои от духовниците, така ли?
- Да, струва ми се. Това, че един по един от Синода започнаха да се интересуват от досиетата си, го смятам все пак за пробуден морален импулс, за акт на съвест. Както се казва, не са загубили съвсем страх от Бога. А може да използват „клеймото ДС”, за да се шантажират взаимно, знам ли? Въпросът е, че вече не е толкова лесно да се неглижира въпросът с досиетата, както някои от предишните управляващи и част от пресата се опитваха да правят. Самият факт, че толкова много имена на хора от медиите онзи ден изскочиха като агенти, за какво ви говори?
При това проверените са само от 2006 г. насам, заради двойния аршин за „публични длъжности” и „публични дейности”, наложен в закона. Можем да си представим какво е количеството от предишните години. Освен шокът, че някои от тези хора сме ги гледали и слушали с отворени усти като зрители, а те са били на „двойно счетоводство”, налага се и друг извод: че самите медии са били включени в процеса по омаловажаване на темата с досиетата поради голямата бройка на агентурно зависими хора на отговорни позиции в тях.

- Изненадват ли ви някои от имената, които излизат като агенти на ДС?
- Журналистите често ми задават този въпрос. Отговарям им, че отдавна вече не ме изненадват отделни хора, а тенденции, казуси. Отначало се стресирах, когато откривах как близки приятели, с които си делял, дето се казва, залъка си, са имали своето скрито лице. Но после, когато започна да се очертава, че почти 50% от държавните ни мъже са били свързани с ДС, с какво да ме изненада Радосвет Радев, например? /собственикът на „Дарик радио” – бел.а./По-впечатляващото, е че цели институции, свързани с образованието и науката, с академичните ценности, са буквално инфилтрирани от агенти на ДС.

- Кои институции конкретно имате пред вид?
- Имам пред вид, например, Софийския университет. Там е ... фраш, там е страшна работа, 90% са били обхванати от ДС. Професори, доценти, особено тези от историческия факултет...
Някои особено мастити фигури не можем да ги обявим, защото са починали. Но така или иначе – много са. Някои от тях търсят връзки с комисията, за да научат предварително дали са останали документи, които да ги уличат като сътрудници на ДС. Знаят, че имат картончета, но не са сигурни какво друго е останало в архивите.
Понеже, както знаете, е имало масово прочистване на архива през 1990 г., някои от тези хора са били успокоявани, че следите им са грижливо заличени. Но сега започват да се тревожат да не би да са ги преметнали. Обикновено се оказват преметнати. Това, което за мен е наистина смайващо, е невероятното п о в с е м е с т н о присъствие на ДС в живота на цялата нация.


- Какво наричате п о в с е м е с т н о присъствие?
- Количеството хора, които са били въвличани под една или друга форма в дейността на органите. Примерно, в един малък град населението е било наясно с десетината отявлени кадрови офицери от службите. Но изобщо не е било наясно за другите, впримчени надолу по веригата: доверени лица, нещатни служители, осведомители, разни длъжности на обществени начала, агенти, явочници и тн., и т.н. Огромно количество хора, които и най-наблюдателният гражданин не би могъл да отличи и да преброи. И сега като започнаха да излизат – това е огромна маса за такава малка държава!
Държавна сигурност в количествен смисъл е конкурирала членската маса на БКП при предишния режим. Членовете на партията са били около 1 млн. 200-300 хиляди. Картончетата в архивите на бившите служби наброяват 1млн. 500 хил. Повече са и от членската маса на БКП. По-скоро се доближават до организираните в т.нар. Отечствен фронт. Това е огромен паралелен анклав, който е подпомагал невидимата, всепроникващат власт на репресивния апарат. Бих казал, че е имал късмет всеки, който не е бил впримчен в тази необятна мрежа.

- Имате ли вече представа до какви социални нива е прониквала и се е простирала?
- Наскоро се занимавах служебно с един според мен направо покъртителен случай. Става дума за човек, който е работил на една асфалтова база край Студена и е бил натоварен да следи шофьорите на камиони, чистачките за какво си говорят помежду си. Въпросния гражданин го вербуват ето как: викат го в стаята на един от заместниците на Окръжния съвет в Перник, която се е ползвала за явочна квартира.
Тази практика се среща често – служебни кабинети да се използват като явочни квартири. Наблюдаващият оперативен от окръжното управление на ДС и вербовчикът питат нашия герой: „Вие четохте ли във вестниците за срещата между Горбачов и Рейгън? Разбирате ли, че не е предотвратена опасността от нова война? Затова сте длъжен да ни помагате.” И това – на работник от асфалтова база. Това ме стъписа. Едно е да му кажеш направо: „Трябва да ни осведомяваш за настроенията сред своите колеги, защото държавата има нужда да знае”.
А те го баламосват с гео-политическа пропаганда едва ли не. И той, естествено, казва „да”, защото явно тази „велика” мироопазваща мисия го е успокоила. А те отдолу написали: „привлечен на идейно-политическа основа”. Т.е. най-долнопробното подслушване на обикновени трудещи се хорица е било обосновано с някакви уж високи цели. Е, това направо ме кара да се хвана за главата.

- Натрупаният опит от работата в комисията промени ли ви в нещо? Сбогувахте ли се с някакви свои илюзии? Натрупахте ли повече печал заедно със знанията? Станахте ли по-ироничен, по-циничен?
- Промяна определено има. Очаквах, че ще ми е по-леко в емоционален план. Аз съм историк по професия, работата от фактологическа гледна точка ме обогатява в познавателен, професионален смисъл. Още повече, че и в университета имах специален интерес към новата българска история. От гледна точка на историческата наука този архив е изключителен. Това са 50 години тенденции, съдби, прокарвани решения, механизми за контрол и за налагане на определени политически посоки.
В този смисъл има уникални документи, изключителни казуси, които наистина могат да преосмислят отношението към българската държавност. Не винаги в позитивен план, трябва да ви кажа. Като влязох в комисията в началото бях мотивиран най-вече от това той да бъде изучен, да стане достъпен, за да се спре манипулацията с картончетата. Но сега си признавам, че след прочита на определени папки дълго усещам психовъздействието им върху себе си.

- Какъв тип папки ви угнетяват вай-много?
- Главно на доносници. Дребните почерци, усърдието, напъна да докажеш правотата на заниманията си с доносничество. Ето това след няколко часа четене понякога ме кара да се чувствам замаян, размазан като човек, който е поел нездравословно количество лоша енергия.
Защото сам по себе си, в информативен план доносът обикновено не е нищо особено, понякога е направо израз на дребнавост, на вулгарно отношение към човека по принцип. Но в 95% от случаите тези доноси са имали неблагоприятна последица за обектите на дебненето и наблюдението. Ето това е смазващото при досег с такива документи.


Reply author: moderator
Replied on: 08/26/2009 17:13:24
Message:

Обсъждат промени в Закона за досиетата
26 Август 2009
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=155791


Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов заяви, че се налагат промени в Закона за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА.

В сряда Костадинов представи пред парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред доклада на комисията по досиетата за периода 20 декември 2008 г. - 20 юли 2009 г.

Според Евтим Костадинов с промяна в закона трябва да се облекчи достъпа на гражданите до архивните документи, който сега става според правилата на Закона за достъп до обществена информация. Друго предложение за промяна се отнася до срока на проверката на публичните личности сред журналистите. Костадинов поясни, че сега се проверяват лица, които се занимават с публична дейност от 2006 г., а предложението е да се обхване периодът от 1989 г.

По-късно председателят на вътрешната комисия Анастас Анастасов каза пред журналисти, че в комисия предстои да бъдат гледани промени в Закона за досиетата.

Той допълни, че подобни промени вече са внесени в парламента, но не уточни дали става въпрос за предложенията на Костадинов или за проект на управляващата партия.


Reply author: moderator
Replied on: 09/07/2009 08:31:31
Message:

Проф. Кирил Миленков-Непримиримия
От Лили Войнова
Последна промяна в 15:40 на 03 сеп 2009,
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2009/09/03/778942_prof_kiril_milenkov-neprimirimiia/

Трудно ми беше да повярвам, че проф. Кирил Миленков е на 80 години - той е изключително работоспособен и продължава да крои планове за нови книги. Убедих се, че е живял дълго едва когато видях огромните библиотеки с прочетени томове историческа, научна и художествена литература, покрили стените в дома му. И когато чух разказите му за тежките репресии върху лекари и студенти по медицина по времето на комунистическия режим.

Всъщност точно затова отидох при професора - да потърся и неговото мнение необходимо ли е пълното разсекретяване на досиетата. Защото при поредното осветляване на част от агентите на ДС, този път в медиите, отново беше направен опит да се омаловажат пораженията от доносите и дори да се героизират авторите им.

"Досиетата трябва да се отворят, това ще доведе до катарзис в обществото. Направиха го в Германия, в другите бивши социалистически страни в Европа. В същото време у нас дори не знаем броя на убитите и репресираните от тази нечовешка система, което е срамно за страна - член на Европейския съюз", коментира професорът. Според него само по този начин може да затворим страницата и да продължим напред. Още повече че дължим истината на хората, които пострадаха.

Пречупени съдби

Проф. Кирил Миленков е известен български психиатър. Завършил е Медицинския факултет на Софийския университет през 1953 г. По време на следването си става свидетел на политическите репресии в медицинските среди. Разказва, че е имало период от време след 1944 г., когато всички студенти, преди да отидат на лекции, са минавали покрай стената на старата хирургия на Александровска болница, където са разлепяли списъците с изключените. "Мои приятели изведнъж изчезваха, след което се разбираше, че са привиквани при декана и принуждавани да напуснат.

Някои от тях след това "по милост" бяха възстановени и завършиха образованието си, но на другите съдбата беше пречупена завинаги", обяснява професорът. Оттогава датира и интересът му към тези събития - просто не може да се примири със ставащото. Затова веднага след промените заедно с още няколко души се заравят в архивите и пишат книгата "Български лекари и студенти по медицина, жертви на комунистичeския терор".

Знаеше се, че голяма част от интелигенцията на България е унищожена, че има и много медици, подлагани на гонения и репресии, но искахме да дадем доказателства за това и да накараме и останалите гилдии да потърсят жертвите сред своите редици, казва психиатърът. Задачата обаче се оказва трудна - демокрацията вече е дошла, но не съвсем. Допускат ги само до част от архива на Медицинския университет в Пловдив, направо ги режат при опита да ползват документи от ЦК на БКП. Въпреки това са издирени над 600 имена на репресирани лекари и студенти.

Книгата не претендира за изчерпателност, но веднага след публикуване започват да се обаждат и други пострадали, така че следващото издание ще бъде допълнено. Според проф. Миленков животът на всеки един от тези хора е белязан от трагедия. Една от най-тежките съдби е на проф. Александър Станишев - световноизвестен учен и ректор на Софийския университет (няма нищо общо с бившия премиер - бел. авт.). Той е арестуван и екзекутиран в нощта срещу 1 февруари 1945 г. заедно с министрите от последните 3-4 правителства преди 9 септември и още стотина души.

Дори се твърди, че са го карали при всеки разстрел да установява смъртта на убития и най-накрая е дошъл и неговият ред. Проф. Станишев е автор на три вида операции, които след това са се практикували в цял свят. Признат е в много държави, но не е получил шанс у нас. Проф. Миленков разказва и за други фрапиращи случаи като този на лекар, убит в Плевен на улицата през септември 1944 г. Малко по-късно през октомври е образувано едно от делата на т.нар. Народен съд и там той е осъден постфактум на смърт.

Личната драма

Пътят на проф. Миленков също не е лек. Баща му е притежавал винарска къща, която е национализирана. Това е било достатъчно, за да го обявят за неблагонадежден. Още повече че брат му е учил в Австрия и е емигрирал в САЩ. Кирил Миленков обаче не се отчайва от трудностите. Разпределен е в медицинската служба на трудова повинност. След това печели конкурс и в продължение на години работи в психиатричната болница на 4-ти километър в столицата.

Психиатрията по времето на комунизма беше от медицинските дисциплини, при които имаше най-много изкривявания, обяснява професорът. Спомня си, че дори "Психоанализата" на Фройд е била забранена и извадена от архива на Народната библиотека. Така че за развитието на тази специалност в света са се ориентирали от предавани на ръка книги на английски и френски. Въпреки че спънките в живота му са на всяка крачка, професорът успява да помогне за развитието на българската психиатрия. Има стотици научни публикации в тази област. Затова на тържеството за 80-годишнината му от Българския лекарски съюз му подаряват статуетка на Дон Кихот и втора, на която е написано "Непримиримият".

Всъщност признателността на колегите идва и от факта, че проф. Миленков е един от възстановителите на БЛС. Той участва в написването на две книги за историята на съсловната организация. За съжаление през последните години БЛС имаше доста проблеми, имаше дори опити влиянието на съюза да бъде ограничено и съсловието да бъде изправено в ъгъла, но се надявам сега нещата да се оправят, казва той. Проф. Миленков е и активен дългогодишен участник в изграждането на Българския червен кръст. Освен това се интересува много от правата на човека и на пациентите, затова в продължение на години е консултант в тази област в онкологичната болница. Председател е и на етичната комисия при изпитване на лекарства. Болните хора имат право на лечение, имат право да бъдат информирани и без тяхно съгласие не би трябвало да се провежда никаква терапия, подчертава професорът.

Удовлетворението
В своята работа проф. Миленков през целия си живот е подкрепян от съпругата си Христина. Тя е физик - доста различна специалност, но имат общи интереси към темата за репресиите на комунизма. Семейството на Христина е изселено от София и в обширния им апартамент близо до Орлов мост се настанява член на ЦК на БКП. За пръв път дойдох да видя къде съм родена, когато станах на 16 години и застанах срещу къщата на баща ми, без да мога да вляза в нея, разказва тя. Огорчението им е голямо, но днес удовлетворението идва от съвместната им работа. И от успехите на синовете - единият е химик, доктор на Цюрихския университет, другият е лекар, докторант в Германия.

Трябва да излизат повече материали за насилието през онези години, за да не се повтаря никога, убедени са и Христина, и проф. Миленков. Според тях в момента младите хора нямат "памет" за тези събития. Но истината трябва да се знае. Не само заради жертвите, но и заради бъдещите поколения.


Reply author: moderator
Replied on: 09/13/2009 13:16:27
Message:

http://www.glasove.com/article-3428.php

Досието на Владко Мурдаров
12.09.2009 г. 10:36 ч.


Тома Биков

Владко Мурдаров е един от водещите български езиковеди, но името му се свързва не само с Института за български език при БАН. Още от началото на демокрацията той е един от онези “сини” интелектуалци, които без да заемат постове в изпълнителната или законодателната власт, подкрепят “синята” идея и неформално свързват името си със СДС. Владко Мурдаров е дългогодишен автор на в. “Демокрация”, а от 2005 до 2007 г. е член на редакционния съвет на в. “Демокрация днес”. На 19 юни 2009 г., месец и половина преди името му да бъде обявено от комисията по досиетата като сътрудник на ДС, Владко Мурдаров подписа декларацията на група интелектуалци и общественици в подкрепа на Синята коалиция…



Досието на Мурдаров в ДС е запазено и е с достатъчно голям обем, за да ни даде ясна представа за работата на репресивния апарат в средите на БАН. Всъщност доносите на Мурдаров са типично вътрешноведомствени, на битова основа и в почти всички случаи се отнасят до поведението на негови колеги. Този тип доноси го съпътстват както в БАН, така и в работата му в тогавашната Българска телевизия. Агентурните сведения са написани педантично, рутинно и досадно. В тях няма видимо желание за израстване в службите, въпреки че на практика такова има. Прави впечатление, че оперативните работници на Мурдаров почти не се намесват в досието му с писане на биографични справки и характеристики на агента. Това донякъде ни лишава от възможността да видим как е изглеждал той в очите на ДС. От своя страна, в агентурните си сведения Мурдаров също не изразява чувствата си към ДС, но дългогодишната му работа в полза на Първо главно и на Шесто управление на ДС е достатъчно доказателство за неговата преданост към комунистическия режим.
'''
Това са и последните агентурни сведения на Владко Мурдаров за Шесто управление. Неговото сътрудничество завърша така, както и започва – без анализ и характеристика, изготвени от оперативния му работник. След 10 ноември 1989 г. Владко Мурдаров прегръща “синята идея”, автор е на предаване по БНТ, от 1991 до 1995 г. е директор на „Дом Витгенщайн“ – Българския културен институт в Австрия, чете лекции в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” и СУ “Св. Климент Охридски” и се подписва под най-различни декларации в подкрепа на демокрацията... Последната от тях – тази, която подкрепяше Синята коалиция и трябваше да изхвърли бившите комунисти от властта, Владко Мурдаров подписа месец и половина преди комисията по досиетата да обяви името му като сътрудник на Шесто управление и Първо главно управление на ДС…


Reply author: kkabakciev
Replied on: 09/13/2009 20:00:35
Message:

Вече изказах становището си по въпроса в коментарите към статията в "Гласове".
Няма смисъл да се повтарям тук - можете да идете там да видите какво мисля по въпроса.
Ако се появят други мнения тук - тъй като Мурдаров е много известна личност и като телевизионен водещ в БНТ, и като дългогодишен редактор в "Демокрация", ще участвам в дискусията.

Красимир Кабакчиев


Reply author: moderator
Replied on: 09/16/2009 20:01:03
Message:

От форума на www.glasove.com -http://www.glasove.com/article.php?aid=3428&page=1
15.09.2009 г. 09:23 ч.
Кр.Кабакчиев, дфн
...
Владко Мурдаров беше този, който предложи за тази моя книга (в нейния български вариант от 1992 г.) да ми бъде присъдена научната степен "доктор на науките". Това нещо и стана - след като една огромна шайка комунистически и други некадърници и наглеци ("специализиран съвет") забавиха процедурата ШЕСТ ГОДИНИ (не назначиха рецензенти ЧЕТИРИ ГОДИНИ)! За първия период на забавянето ВАК е осъден с влязло в сила съдебно решение - и сме квит. (Решението е изпълнено.) Водят се дела за следващите два периода. В този смисъл, и в този случай, в качеството си на член на Комисията по езикознание при ВАК през 1997-2001 г., Владко Мурдаров извърши определени действия, благодарение на които беше възстановена законността и се въздаде справедливост. Не мога да не му бъда благодарен за това. А за другото - написаното тук - той трябва да отговаря пред обществото и съвестта си.
...


Reply author: moderator
Replied on: 12/16/2009 13:21:41
Message:

Срам и позор!!!
От последния вариант на проекта на Сергей Игнатов:

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
З А К О Н
ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

''''''
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
......


§ 14. В чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.


Законът е приет от 41-ото Народно събрание на ……………………. 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

(ЦЕЦКА ЦАЧЕВА)


Reply author: moderator
Replied on: 12/20/2009 13:44:27
Message:

Е.Бончева: закриването на ВАК не значи да не бъдат проверявани за принадлежност към ДС
20.12.2009 12:13

http://dnesplus.bg/Society.aspx?f=99&d=306374
Става дума за закона за академичния състав, за негови 2 текста. Единият е свързан с ВАК, дали ще бъде закрит или не ще се реши от академичните среди. но там има една алинея 14, в която пише че трябва да бъде отменен текстът за проверката от комисията за досиетата за членовете на ВАК, които в цялостта си са някъде около 100 души, каза членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева пред БНР.

Как е станало това не е ясно. Аз бих го нарекла Закон за гузната съвест, посочи Бончева. Кой и как реши 1000 души да не бъдат проверявани за принадлежността си към ДС. Който е посъветвал да бъде отменен текст от нашия закон, независимо, че ВАК ще бъде закрит на 1 май, както определя закона, ВАК ще бъде проверен, защото е съществувал в правния мир по времето на нашата комисия, обясни Бончева. На какво основание ние проверяваме президента, медии, БАН, а тези 1000 души - не, възмущава се Екатерина Бончева. Този законопроект, приет много скоростно на първо четене в петък, може да бъде променен на второ четене. Навярно депутатите, вкл. управляващите, които искат да бъдат открити архивите на ДС са проспали този текст, което също е притеснително, подчерта тя. /БГНЕС


Reply author: kkabakciev
Replied on: 12/20/2009 18:30:31
Message:

quote:
Originally posted by moderator

Е.Бончева: закриването на ВАК не значи да не бъдат проверявани за принадлежност към ДС 20.12.2009 12:13 http://dnesplus.bg/Society.aspx?f=99&d=306374
Става дума за закона за академичния състав, за негови 2 текста. Единият е свързан с ВАК, дали ще бъде закрит или не ще се реши от академичните среди. но там има една алинея 14, в която пише че трябва да бъде отменен текстът за проверката от комисията за досиетата за членовете на ВАК, които в цялостта си са някъде около 100 души, каза членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева пред БНР.
Как е станало това не е ясно. Аз бих го нарекла Закон за гузната съвест, посочи Бончева. Кой и как реши 1000 души да не бъдат проверявани за принадлежността си към ДС. Който е посъветвал да бъде отменен текст от нашия закон, независимо, че ВАК ще бъде закрит на 1 май, както определя закона, ВАК ще бъде проверен, защото е съществувал в правния мир по времето на нашата комисия, обясни Бончева. На какво основание ние проверяваме президента, медии, БАН, а тези 1000 души - не, възмущава се Екатерина Бончева. Този законопроект, приет много скоростно на първо четене в петък, може да бъде променен на второ четене. Навярно депутатите, вкл. управляващите, които искат да бъдат открити архивите на ДС са проспали този текст, което също е притеснително, подчерта тя. /БГНЕС




То е ясно как е станало. Има си поговорка (без пълен член):
ИНТЕРЕСА КЛАТИ ФЕСА!


Reply author: moderator
Replied on: 12/21/2009 09:21:04
Message:

Петиция за проверка на досиетата и принадлежността на академичния и преподавателски състав в Република България към ДС

От: СРОКСОС

Линк на петицията:
http://bgpetition.com/rektorite-da-si-hodqt/index.html


Reply author: moderator
Replied on: 12/21/2009 14:32:04
Message:

Проектозакон се опитва да скрие бившите ченгета във ВАК
Екип на Mediapool
21 Декември 2009
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160053&srcpos=1

Проектозаконът за развитие на академичния състав, който Народното събрание прие светкавично на първо четене миналия петък, се опитва да прикрие членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) от 1989 г. досега, които са били сътрудници или служители на бившата Държавна сигурност.
На това обърнаха внимание представители на научната общност, които внимателно следят обсъждането и приемането на новия закон. Проектът предизвика силни дебати и неприкрита съпротива най-вече от страна на хора, които ще се окажат потърпевши от една същинска академична реформа.

В приетия на първо четене проектозакон последният параграф 14 от преходните и заключителните разпоредби отменя текст от Закона за досиетата (Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУМНО), според който на проверка от Комисията по досиетата подлежат и членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) от 1989 г. до наши дни.

С тази добавка в Закона за развитие на академичния състав на практика законодателят се опитва да скрие какви хора и с какви обвързаности са били в последните двадесет години в органа, определял състава на научния контингент на България.

Членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева коментира пред Mediapool, че текстът е бил вписан в проектозакона след приемането му от Министерския съвет и цели именно скриването на истината за миналото на някои членове на ВАК.

Депутатът от левицата и член на парламентарната комисия по образование и наука Валентина Богданова остана изненадана от казуса, който възниква с приетия на първо четене проект.

"Не сме мислили да отнемаме възможността да бъде извършена проверка на членове на ВАК за принадлежност към бившата ДС, но тъй като проектозаконът закрива ВАК като структура, в него бяха записани всички произтичащи от този акт следствия, включително членовете на вече закрит орган да бъдат проверявани от комисията по досиетата", каза пред Mediapool Богданова.

Според нея всички усилия при гледането на проекта в комисията преди първо четене са били насочени към спорните текстове, които уреждат академичната реформа по същество и на преходните и заключително разпоредби не е обърнато достатъчно внимание.

Юристите от комисията по досиетата, включително председателят й Евтим Костадинов считат, че проверка на членовете на ВАК ще бъде извършена, както предвижда Законът за досиетата, независимо какво ще бъде записано в бъдещия закон за развитието на академичния състав.

Те се позоваха на сходни казуси, когато комисията е проверявала за принадлежност към ДС членове на закрити държавни органи. Така е станало с Агенцията по туризъм, която е наследник на Комитета по туризъм и на дирекцията по туризъм към Министерството на икономиката. И трите структури са били проверени от комисията "Костадинов".

В случая с ВАК приетият на първо четене проектозакон предвижда закриването й и заменянето й с тричленна контролна комисия. Закриването на ВАК е предвидено да стане от 1 май следващата година. Дотогава няма пречки членовете й да бъдат проверени за принадлежност към ДС, или става дума за повече от хиляда души.

Формално погледнато това произтича и от факта, че правоприемник на ВАК ще бъде новосъздадената контролна комисия.

"Има логика обществото да знае какви са били членовете на ВАК, още повече, че те са сред елита на българската наука", каза депутат Богданова и обеща при второ четене на закона да бъде обърнато внимание на казуса.

Екатерина Бончева припомни пред Mediapool, че проверки на Комисията по досиетата на други държавни структури вече са изнесли имена на учени, които са и членове на ВАК, но това не е достатъчно да стане ясна картината кой кой е в челните редици на българската наука.


Reply author: moderator
Replied on: 12/22/2009 21:29:27
Message:

Прави се опит да се скрият агентите на Държавна сигурност във ВАК
От Христо Христов
Последна промяна в 13:54 на 22 дек 2009, 1240 прочитания, 35 коментара
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/21/834079_pravi_se_opit_da_se_skriiat_agentite_na_durjavna/?print=1


Агентите на Държавна сигурност сред членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) от 1989 г. досега няма да бъдат огласени, ако парламентът одобри разпоредба в Закона за развитието на академичния състав в България (с който се закрива ВАК), отменяща проверката им по закона за досиета.

Опитът сътрудниците на репресивния апарат от ДС във ВАК да бъдат скрити лъсна, след като парламентът в петък набързо прие на първо четене Закона за развитието на академичния състав. Именно с последния текст от неговите преходни и заключителни разпоредби е заложена отпадането на ВАК от списъка за проверка в закона за досиетата.

Не е ясно кой е инициаторът на прикриването на агентите във ВАК, но очевидно текстът е останал незабелязан и от представителите на "Синята коалиция" в парламента, които са сред най-горещите привърженици на публичното огласяване на агентите на ДС.

Председателят на парламентарната образователна комисия Огнян Стоичков ("Атака") заяви пред "Дневник", че не е знаел за този текст. Според него това не би било редно. "След като всички граждани подлежат на проверка, не трябва да се създават чадъри върху БАН и висшите училища само защото там има професори и доценти."

Според члена на комисията по досиетата Екатерина Бончева, цитирана от "Медиапул", законопроектът за развитието на академичния състав в България е бил дописан във въпросната част след приемането му от Министерския съвет. Министърът на образованието Сергей Игнатов, който е инициаторът на законопроекта, не беше открит от "Дневник" за коментар.

"Учудващо е как е предложен подобен текст и как е минал през парламента, след като нагласата в обществото по този въпрос е напълно противоположна на приетото", коментира пред "Дневник" председателят на комисията по досиета Евтим Костадинов. "Въпросът е защо точно на тези учени и представителите на образованието не трябва да се отварят досиетата", допълни той. Костадинов беше категоричен, че дори и да закрият ВАК, членовете й ще бъдат проверени. Ако обаче парламентът одобри поправката в Закона за развитието на академичния състав в България, проверка няма да бъде извършена.

В момента комисията по досиетата е започнала проверка на БАН. Очаква се някои от членовете на ВАК да бъдат огласени още с тази проверка, тъй като са заемали и позиции в академията. Проверката се очаква да бъде оповестена през февруари 2010 г.

Според Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, опитът за прикриване на агентите на ДС във ВАК допълнително дискредитира академичната общност. "Този тест е писан от хора с гузна съвест", коментира тя пред "Дневник".

Коментарите към статията на Христо Христов може да видите тук:http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/21/834079_pravi_se_opit_da_se_skriiat_agentite_na_durjavna/


Reply author: moderator
Replied on: 12/29/2009 06:51:38
Message:

Опит за потайна ревизия на закона за досиетата
22 Декември 2009
Едвин Сугарев

http://www.svobodata.com/page.php?pid=2155&rid=29

Един чисто теоретичен въпрос: възможно ли е днес, при управлението на едно дясно правителство и при наличието на дясно мнозинство в парламента, да бъде тихомълком ревизиран Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – накратко казано – Закона за досиетата – и то така, че да бъде ограничено неговото действие?

Би трябвало да не е възможно – но се оказа, че е. Доказателството: чл. 14 от преходните и заключителните разпоредби от Проектозакона за развитие на академичния състав, внесен наскоро от Министерския съвет и светкавично гласуван от Народното събрание – слава богу, засега само на първо четене.

Въпросният член гласи следното: “В чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр.25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.” Визираната в този член т. 27 е именно тази, която задължава Комисията по досиетата да провери за сътрудничество на Държавна сигурност членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) от 1989 г. до ден днешен.

Присъствието на такъв текст е – меко казано – странно. Най-малкото защото именно това е един от законите, с които кабинетът провежда тъй остро рекламераната реформа в научната общност – и разчиства “феодалните старчета” в БАН. Чрез него се закрива ВАК – и правилно се закрива, защото въпросната комисия беше най-ретроградния орган в академичната общност, беше една тромава и допотопна институция, останала абсолютно непроменена от мезозойския комунизъм до наши дни.

И в същото време – паралено със същото това закриване, се прави опит да се прикрият ченгетата, участвали в нея – именно тези изпитани кадри, които навремето държаха българската наука затворена в идеологическа клетка – и които пробутваха откровени бездария, а спъваха талантливите, тъй като последните имаха вражеска склонност към самостоятелно мислене.

Ще кажете – какво толкова, някаква си комисия... Проблемът е, че не е просто “някаква си комисия” – и по-точно казано – не е само една комисия. Нормалният човек наистина трудно може да си представи що за чудо е въпросната ВАК – нещо като Кремиковци в полето на науката. Състои се от президиум и не една, а цели двадесет комисии – всяка от които с минимум десет човека състав. Като се има предвид, че в течение на двадесет години състава на всяка една от тези комисии е променян по няколко пъти, то се оказва, че невзрачното преходно и заключително членче, пробутано от някого в края на обемистия законопроект, спасява от проверяване някъде към хиляда човека: професори, академици и въобще принадлежащи към научната аристокрация.

Можем ли да предположим, че сред тази научна аристокрация няма ченгета? Не, не можем. Видни са и сега – обявени по разни други поводи. Отварям списъка на президиума и веднага попадам на един такъв – проф. Иван Русев Маразов – министър от кабинета на Жан Виденов и пропаднал кандидат за президент на БСП. Шесто управление, агент, с псевдоним Библиотекара (пише се с “я”, но не можем да очакваме особена грамотност от господа офицерите), вербуван през 1974 г., 14 години стаж в ДС. (Спомням си как на времето – в началото на 1989 г. – ходихме при него с една подписка в защита на гладуващия Петър Манолов; той отказа да я подпише, защото бил станал шеф на институт и бил вече “човек с положение”. Господи! Какви наивници само сме били...)

Отваряме някоя от другите комисии – не непременно от идеологически обременените, а някоя по-случайна: тази по филология например. И ей го на – веднага цъфва съответното ченге: Огнян Сапарев, бивш шеф на Националната телевизия, бивш депутат от БСП, още по-бивш пловдивски седесар. И прочее, и тъй нататък.

Най-интересният момент обаче е свързан с мистериозната поява на този член в законопроекта. Той със сигурност не е дело на вносителя – и не е утвърден с подписа на новия министър на образованието Сергей Игнатов. Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, потвърди пред Медиапул, че текстът е бил вписан в проектозакона след приемането му от Министерския съвет – и цели именно скриването на истината за миналото на някои членове на ВАК. Това трябва да е станало на ниво парламентарна комисия, най-вероятно при експертната обработка на законопроекта.

Според коментара на Валентина Богданова, ляв депутат и член на парламентарната комисия по образование и наука, ревизията на закона за досиетата произтича от самата законодателна материя на новия законопроект. "Не сме мислили да отнемаме възможността да бъде извършена проверка на членове на ВАК за принадлежност към бившата ДС, но тъй като проектозаконът закрива ВАК като структура, в него бяха записани всички произтичащи от този акт следствия, включително членовете на вече закрит орган да бъдат проверявани от комисията по досиетата" – заявява тя пред същото издание. Логиката е проста: няма ВАК – няма какво да се проверява. Нещо като “няма човек – няма проблем”.

Само че има проблем. Законът може и да закрива ВАК, но няма как да изтрие съществуването на тази мега-комисия в историята на прехода. Там са заседавали хора и са решавали кой може да бъде удостоен с научна степен и кой не – и тези хора носят за дереджето на българската наука същата степен на отговорност, каквата примерно ВСС носи за състоянието на съдебната ни система. Аз самият съм служител на БАН – и именно затова държа да знам кой кой е сред тези хора – защото те са решавали и решават и моята съдба.

Бих добавил и още нещо – вече по адрес на финансовия министър и неговите “феодални старчета”. Да, има ги. Но не толкова в институтите, където редом с наследените мъртви души работят много хора, с които българската наука може да се гордее – колкото в тежката администрация на централата, в състава на самите академици и не на последно място – в безбройните комисии на ВАК. Тъй че не е зле депутатите от мнозинството да се вземат в ръце и да премахнат въпросното преходно и заключително членче, пробутано като щит за “научните” ченгета. И друг път да внимават какво гласуват, ако не искат да станат за смях на гаргите.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 12/29/2009 07:45:37
Message:

Хубава е статията на г-н Сугарев, но има нещо, което малко я дискредитира.
Пита се: господин Сугарев, който и досега работи, доколкото ми е известно, в БАН (в института, който е на горния етаж над онзи развъдник на комунизъм, некадърност и криминалност, в който аз работих до 2002 г.), колко пъти досега е взел отношение по въпроса за
НЕВЕРОЯТНИТЕ БЕЗОБРАЗИЯ, БЕЗЗАКОНИЯ, ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ПРОСТАЩИНИ, ИЗВЪРШВАЩИ СЕ В БАН?
Отговорът е: нито веднъж! (Поне аз лично никога не съм виждал статия на г-н Сугарев за БАН или за българската академична сфера изобщо - моля да бъда извинен, ако все пак има някъде някоя статия.)
Не ми е известно защо е така (доколкото мога да преценя), и не мога да гадая.
Някой може да каже: "Ама той г-н Сугарев не може да огрее навсякъде! Той е писал страшно много за други безобразия!"
Вярно е.
И все пак: как може уж да работиш в най-грандиозния и последен бастион на комунистите (БАН), да си трайкаш 20 години, и изведнъж след 20 години да те осени, че -
АМИ ДА, АМА ТЕ РАБОТИТЕ В БАН И ВАК СА МНОГО ЗЛЕ.
Странно, на-малкото.


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 12/29/2009 08:55:17
Message:

quote:
Originally posted by Edvin Sugarev...Въпросният член гласи следното: “В чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр.25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.” Визираната в този член т. 27 е именно тази, която задължава Комисията по досиетата да провери за сътрудничество на Държавна сигурност членовете на Висшата атестационна комисия (ВАК) от 1989 г. до ден днешен. Присъствието на такъв текст е – меко казано – странно. Най-малкото защото именно това е един от законите, с които кабинетът провежда тъй остро рекламераната реформа в научната общност – и разчиства “феодалните старчета” в БАН. ...
Най-интересният момент обаче е свързан с мистериозната поява на този член в законопроекта. Той със сигурност не е дело на вносителя – и не е утвърден с подписа на новия министър на образованието Сергей Игнатов. Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, потвърди пред Медиапул, че текстът е бил вписан в проектозакона след приемането му от Министерския съвет – и цели именно скриването на истината за миналото на някои членове на ВАК. Това трябва да е станало на ниво парламентарна комисия, най-вероятно при експертната обработка на законопроекта...
Гнусна, противна, отвратителна лъжа (става въпрос за болдваното от мен в цитата), на един гнусен, противен, отвратителен седесар - видна личност от онази гнусна, противна, отвратителна глутница (на името на един тип от тази глутница е кръстена (за мой ужас) и улицата, на която живея - някой си "д-р Петър Дертлиев"), която още през 1990-та тласна българския преход в задънена улица и оттогава досега прави всичко възможно, за да не се допусне разума в българската политика.
Ако това, че Екатерина Бончева не е информирана по въпроса, е вероятно просто липса на информираност, то казаното от Едвин Сугарев е целенасочено мероприятие на един шибан гадняр.
Значи - информирам тези, които не знаят:
Въпросният текст се появи в Проектозакона за РАСРБ във вторник (08.12) по обед! - т.е. - ПРЕДИ разглеждането му (и гласуването му) от Съвета на министрите - и само един такъв шибан гадняр, като Едвин Сугарев, може да разпространява лъжата, че този текст, видите ли, не бил рожба на Сергей Игнатов.
И още нещо - Проектозакона за РАС няма абсолютно нищо общо с "тъй остро рекламираната реформа в БАН" и не разчиства феодални старчета, а - напротив - увековечава тяхното господство.
Но гадове като Едвин Сугарев няма как да осъзнаят това нещо - ниският интелект, като правило, придружава ниският морал.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 12/29/2009 09:16:15
Message:

quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
И още нещо - Проектозакона за РАС няма абсолютно нищо общо с "тъй остро рекламираната реформа в БАН" и не разчиства феодални старчета, а - напротив - увековечава тяхното господство.



Не бих искал засега да се изказвам категорично, но може и така да е.

Във всеки случай аз се убих да пиша един призив да се ликвидират противоконституционните така наречени академични звания академик и член-кореспондент, но по този въпрос досега правителството мълчи като пън.

Самият Игнатов не може да не го е чел, защото дори лично участва например в сайта bulgarianscienceproblems на проф. Лазаров. От друга страна, призиви да се ликвидират тези така наречени академични звания бяха отправяни многократно и от страшно много други освен мен. Пък и то е повече от всеизвестно, че именно в тази сган е един от основните проблеми и че тя е ядрото на "феодалните старци". Вярно, сред академиците и член-кореспондентите има и някои истински учени. Но истинският учен няма нужда от гнусни привилегии!

Привилегиите са забранени по Конституция (чл. 6)!

Да припомня, че епохалното по своята наглост решение да се дадат депутатски "заплати" на сганта беше лансирано от онзи московски възпитаник Станишев - отрок на дясната ръка на правешкия диктатор, катил и дебил. А въпреки милионите приказки на Бат Бойко и батбойковци против крадливата тройна коалиция - да, тя беше страшно крадлива - правителството до този момент дори не си е мръднало пръста да отмени това невероятно нагло постановление! Да не говорим за ликвидирането на противоконституционните титли!

БЪЛГАРСКА РАБОТА! ПРОСТАШКА!


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 12/29/2009 09:43:58
Message:

Д-р Кабакчиев, по същността на самия проектозакон нека коментираме в темата, която му е посветена - в тази тема си струва да се наблегне именно на поразяващия факт, че десният Сергей Игнатов, дясното правителство на ГЕРБ и дясното мнозинство в 41-то ОНС, приемат закон, който цели да прикрие хората от ВАК, работили за репресивния апарат на тоталитарната държава, докато комунистът Евтим Костадинов (председател на комисията с дългото име) беше категоричен, че той няма да се съобрази с този текст и ще отвори досиетата на вак-аджиите.
Какво още трябва да стане, та да престанем с клишетата за комунизма и антикомунизма?
Ето - наричате Станишев "московски възпитаник" - ами че Сергей Игнатов не е ли "ленинградски възпитаник"?!
Откъде-накъде да си московски възпитаник е лошо, а да си ленинградски е добро?
Нещо повече - антикомунистът Сергей Игнатов е в много по-голяма степен (като учен) съветски възпитаник, отколкото комуниста Сергей Станишев - а и да не говорим, че вторият се е явявал на изпити на общо основание като съветски гражданин, докато при първия нещата са малко по-особени.
Но - не! - всичко това няма значение - важното е кой какви етикети ще си лепне!
Важно е да се размахва знамето за борба с льошите комунисти - а че подходът е едно към едно марксистко-ленински (както е при Сергей Игнатов) - това няма значение.
Сергей Игнатов и неговият екип (не казвам "екипът на ГЕРБ", понеже, че Сергей Игнатов е от ГЕРБ, аз разбрах чак след като го назначиха за зам.-министър - преди това той никога, по никакъв повод не е говорил като човек от ГЕРБ и никога от никого и никъде не е представян като човек от ГЕРБ) подхождат към реформата в сектора ВОН не от позициите на разума, а от едни изключително идеологизирани позициии.
Това няма как да доведе до положителни резалтати - напротив - ще компроментира (ако не е вече компроментирало) идеята за реформа.
А първостепенната политическа отговорност в случая все пак е за ГЕРБ и неговото правителство и парламентарно мнозинство! - или - ако персонифицираме - за лидера на партията и премиер Бойко Борисов, за председателя на партията и вицепремиер Цветан Цветанов, за ресорния вицепремиер Симеон Дянков, за председателя на сдружението ГЕРБ и отговарящ за образованието и науката в партията Йорданка Фандъкова, за председателя на НС Цецка Цачева, за ръковдството на ПГ на ГЕРБ и за народните представители от тази партия - членове на парламентарната комисия по образование и наука. И - всички тези хора да не се чудят, когато утре народната любов ги изхвърли от властта по същия скорострелен начин, както ги вкара там! Този момент може да дойде много по-скоро, отколкото те очакват.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 12/29/2009 10:01:06
Message:

Десни ли? Ха-ха-ха! ГЕРБ са "десни" точно толкова, колкото аз съм трамвай от депо "Банишора".
Те представляват една сбирщина от нереализирани в друго индивиди.
До голяма степен такива бяха и СДС.
Аз гласувах за ГЕРБ - по липса на друга по-добра възможност.
Комунистите - те са ясни, не ги обсъждаме.
Единствената надежда може да бъде тоя Игнатов да поразруши нещо от системата. Защото досегашната е кочина. По-голяма дори от кочината-държава.
Ама нали - казват - аууу, ама той Игнатов съвсем ще ликвидира академичната общност. Сякаш досега е имало академична общност, а не едни стада влечуги ....

Edit. Като казвам, че ГЕРБ а една сбирщина от нереализирани в друго индивиди, това е точно така - важи за партията като цяло. Но в същото време има отделни представители на ГЕРБ, включително министри, които правят добро впечатление и дотук свършиха добре някои неща. Дянков е сред тях (мое мнение). За Игнатов не искам да се изказвам. Нека да бъде приет законът, тогава ще коментирам, включително и лично него.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 12/29/2009 10:33:38
Message:

Когато публикувах тук мнението си за статията на г-н Сугарев, веднага след това отидох и в неговия сайт и го копи-пейстнах и там. Сега вземам пад думата и си позволявам да копипейстна тук (от сайта на г-н Сугарев) мнението на г-н Хинков. Не че мисля, че г-н Сугарев ще вземе да го изтрие или нещо подобно (вярвам, че г-н Сугарев е демократ) - просто нека да обсъждаме и тук. Следва мнението на г-н Хинков. Разграничавам се от него само в частта му, в която има употребени обидни думи.

Автор: Божидар Хинков - практик
29 Декември 2009 10:16:02
Браво г-н Кабакчиев!

Добри въпроси, а аз мисля, че знам отговора. Той е доста прозаичен, и се свежда до няколко неща.

Първо: Синият талибан Сугарев, като по-умен например от оядения дебел и нахален празнодумец Ал. Йорданов, или смешния и неумит сноб Евгени Дайнов, има поставена по-сложна задача. От кого, той самият ще се наложи да каже, рано или късно. Тази задача, е да казва голяма част от истините, но до половината, като по този начин да насочва парата в свирката, т.е. да изхабява недоволството на хората, по чисто емоционален път. Обърнете внимание, че изводи липсват в неговите материали, или са редки изключения.

Второ: Има определен кръг от проблеми, от които Сугарев гледа да стои настрани. Вместо това, занимава хората с абсолютно изветрели въпроси, като този за Държавна сигурност. Казвам изветрял, защото той го разглежда по глупав елементарен и неефективен начин.

Трето: Прави впечатление, че Сугарев отговаря избирателно на коментарите, а авторите на постинги, които го засягат, залива с ругатни и фекалии, пишейки под разнообразни псевдоними. Ето и един пример - никакъв коментар за колегата му, педерастчето и доносничето Владко Мурдаров. Както няма отговор и на въпроса, каква полезна работа е свършил лично той в БАН, срещу дългогодишната заплатка, получавана от джоба на данъкоплатеца.

Може много да се пише за Сугарев, много да се пита, но на мен не ми се губи време с глупости. Това, което ме натъжава е елементарния и сляп начин, по който хората му вярват, без да проумяват неговата перфидност.

Ако нещо все пак ме радва, то е че тези "сини" "политици" - продали надеждите на българите, към които и той се числи, с бодра крачка са се отправили към бунището на Историята, и няма как да се върнат обратно.

Справедливост, все пак, трябва да има.

Весело посрещане на Новата година!
Дано през нея намалеят манипулаторите, и гласът на истината да укрепне.


Reply author: kkabakciev
Replied on: 12/30/2009 10:37:26
Message:

Налага се да представя на читателите на форума част от дискусия към цитираната вече по-горе статия на господин Сугарев, известен като "големия син бард на българската демокрация", който от три десетилетия работи в БАН. Дискусията оставям почти без коментар - извън този, че ето, на такива хора бяха възлагани големите надежди на хората за демокрация, човешки права, чест, достойнство и подобни ценности.

Автор: Кр. Кабакчиев, дфн 29 Декември 2009 08:33:51
Вече публикувах този мой коментар по-долу другаде, пускам го и тук - така и г-н Сугарев ще може да отговори, ако желае.
"Хубава е статията на г-н Сугарев, но има нещо, което малко я дискредитира.
Пита се: господин Сугарев, който и досега работи, доколкото ми е известно, в БАН (в института, който е на горния етаж над онзи развъдник на комунизъм, некадърност и криминалност, в който аз работих до 2002 г.), колко пъти досега е взел отношение по въпроса за
НЕВЕРОЯТНИТЕ БЕЗОБРАЗИЯ, БЕЗЗАКОНИЯ, ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ПРОСТАЩИНИ, ИЗВЪРШВАЩИ СЕ В БАН?
Отговорът е: нито веднъж! (Поне аз лично никога не съм виждал статия на г-н Сугарев за БАН или за българската академична сфера изобщо - моля да бъда извинен, ако все пак има някъде някоя статия.)
Не ми е известно защо е така (доколкото мога да преценя), и не мога да гадая.
Някой може да каже: "Ама той г-н Сугарев не може да огрее навсякъде! Той е писал страшно много за други безобразия!"
Вярно е.
И все пак: как може уж да работиш в най-грандиозния и последен бастион на комунистите (БАН), да си трайкаш 20 години, и изведнъж след 20 години да те осени, че -
АМИ ДА, АМА ТЕ РАБОТИТЕ В БАН И ВАК СА МНОГО ЗЛЕ.
Странно, на-малкото."

Автор: Божидар Хинков - практик 29 Декември 2009 10:16:02
Браво г-н Кабакчиев!
Добри въпроси, а аз мисля, че знам отговора. Той е доста прозаичен, и се свежда до няколко неща.
Първо: Синият талибан Сугарев, като по-умен например от оядения дебел и нахален празнодумец Ал. Йорданов, или смешния и неумит сноб Евгени Дайнов, има поставена по-сложна задача. От кого, той самият ще се наложи да каже, рано или късно. Тази задача, е да казва голяма част от истините, но до половината, като по този начин да насочва парата в свирката, т.е. да изхабява недоволството на хората, по чисто емоционален път. Обърнете внимание, че изводи липсват в неговите материали, или са редки изключения.
Второ: Има определен кръг от проблеми, от които Сугарев гледа да стои настрани. Вместо това, занимава хората с абсолютно изветрели въпроси, като този за Държавна сигурност. Казвам изветрял, защото той го разглежда по глупав елементарен и неефективен начин.
Трето: Прави впечатление, че Сугарев отговаря избирателно на коментарите, а авторите на постинги, които го засягат, залива с ругатни и фекалии, пишейки под разнообразни псевдоними. Ето и един пример - никакъв коментар за колегата му, педерастчето и доносничето Владко Мурдаров. Както няма отговор и на въпроса, каква полезна работа е свършил лично той в БАН, срещу дългогодишната заплатка, получавана от джоба на данъкоплатеца.
Може много да се пише за Сугарев, много да се пита, но на мен не ми се губи време с глупости. Това, което ме натъжава е елементарния и сляп начин, по който хората му вярват, без да проумяват неговата перфидност.
Ако нещо все пак ме радва, то е че тези "сини" "политици" - продали надеждите на българите, към които и той се числи, с бодра крачка са се отправили към бунището на Историята, и няма как да се върнат обратно.
Справедливост, все пак, трябва да има.
Весело посрещане на Новата година!
Дано през нея намалеят манипулаторите, и гласът на истината да укрепне.

Автор: Божидар Хинков - практик 29 Декември 2009 11:24:34
Необходимо допълнение:
Понеже засегнахме темата за БАН (по която Сугарев оглушително мълчи), тази псевдонаучна псевдоакадемия, трябва да бъде тотално ревизирана и закрита, такава, каквато е в момента.
На преписвачите-"академици", трябва да бъдат отнети тези звания без всякакво покритие, които са позор за една уважаваща себе си нация, ако българската има тези претенции.
Такива като Сугарев, трябва да облекчат бюджета на държавата, и да бъдат изкарани на пазара - там да си вадят хляба. Както правим ние, свободните артисти, които създаваме продаваеми стойности.
Академията трябва да се превърне в почетна институция, където да членуват наистина заслужили хора, и където да няма заплати. Членството в нея да се превърне от въпрос на облаги, във въпрос на чест. Да няма и хора като Светлин Русев, например - един от най-мракобесните и перфидни живкови кадровици, в областта на изобразителните изкуства - безспорният майстор на гипсовата живопис, ревностен почитател на хитрата "гадателка" Ванга! Този последния (впрочем член на БКП), стигна до там, че изписа и черква в нейна чест, където най-безсрамно нарисува като светци, любовницата си Нешка Робева, и друг един мракобесник - сатрапът богомил Райнов - също голям преписвач, впрочем.
И още много, много неша...
Не вярвам обаче, че с андрешковския български манталитет, това някога ще се случи.

Автор: Едвин Сугарев 29 Декември 2009 16:43:03
Търколило се гърнето и си намерило похлупака! Божидар Хинков и Красимир Кабакчиев в дует - ехааа! И слушайте, задници такива - изобщо няма за какво да се срамувам, че съм работил и работя в литературния институт на БАН. В него са работили и работят достойни хора; нямам причини да се срамувам нито от тях, нито от собствената си работа. И още нещо: нямам никакви основания да търпя малоумници като вас в този форум - и ако продължавате да се държите тук по същия начин, мястото ви ще е само едно - в кофата!

Автор: Божидар Хинков 29 Декември 2009 17:11:15
Сугарев,
Ако има малоумник и задник тук - то това си именно ти - две в едно!
Подобни квалификации по мой адрес не могат да се разминат просто така. Специално няма да те търся, но ако те срещна някъде - жална ти майка, лайнян мръснико!

Автор: Едвин Сугарев 29 Декември 2009 17:31:28
По повод Хинков и компания: Чашата преля. Заявявам на всички заинтересовани от форума, че от днес нататък Божидар Хинков е персона нон грата в "Свободата" - и всички негови текстове, както и тези на неговите ник-неймни превъплъщения, ще бъдат изтривани незабавно. Същото се отнася и до Кр. Кабакчиев, известен с повсеместното осиране на всички възможни форумни пространства. Лично: чадо, много, ама много ще се радвам да ме срещнеш някъде! Направи някакви усилия, лайнар нещастен!

Автор: нормален 29 Декември 2009 17:58:13
Сугарев,
Сигурно имаш огледало в къщи? Застани пред него и изречи на глас последните си два текста - лесно ще разбереш защо корабът "СДС" потъна безвъзвратно, и защо, за разлика от Титаник, никой няма и да го търси...
Весела Нова Година!

Автор: Кр. Кабакчиев, дфн 30 Декември 2009 11:21:03
Господин Сугарев,
Вие доказвате, че нямате дори елементарно възпитание - но това не е чисто Ваша работа, а проблем на политическата сила, на която претендирате че сте лице от две десетилетия.
Вие си въобразявате, че сайтът Ви е изключително ценен за мен и други като мен, които казват истината в очите. Това вече е Ваш проблем.
Написаното от Вас тук по-горе, наред с останалото релевантно, незабавно ще бъде публикувано другаде - за да се види на какви лица бяха възлагани надеждите на страшно много хора - за демокрация, човешки права, чест, достойнство и подобни ценности.
Кабакчиев


Reply author: moderator
Replied on: 01/02/2010 07:52:41
Message:

http://gantree.blog.bg/politika/2009/12/21/reformatorski-razmishleniia.459173
Представяме текста, но много интересни са и коментарите във форума към него:

21.12.2009 19:15 - Реформаторски размишления

Преди два дни, в петък, се случила една много хубава и реформаторска работа. В проектозакона за развитие на академичния състав някой напълно неизвестен реформатор от правителството на ГЕРБ взел, че пъхнал един параграф 14 на-ай-накрая, на опашката в преходните и заключителни разпоредби на проектозакона.
....
Има много логика в местоположението - кой ти чете такива неща докрая, цели 16 страници са това! И в този си вид проектозаконът на Сергей Игнатов вече е минал на първо четене в парламента. Обаче, станало весело покрай това експресно минаване, и някой друг решил да погледне какво всъщност пише в този член трети, алинея първа, точка 27 от закона за разкриване на документите. Член трети алинея първа като цяло пояснява какво означава "публични длъжности" по смисъла на закона за досиетата, а в точка 27 като такива са определени и "членовете на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет". С две думи, ВАК се закрива, и всичките й досегашни членове трябва да останат скрити с отмяната на точка 27 от член трети алинея първа от закона за досиетата. Ами, то е много готино така. Браво на ГЕРБ. Умни са. И са находчиви, като цяло. Аз не знам как не са се сетили от ГЕРБ директно да отменят цялата тази толкова досадна алинея първа от член трети, заедно с всичките й точки. Сетих се обаче, че г-н Сергей Игнатов - един иначе много готин герберски реформатор - беше спряган като кандидатура на ВМРО за последните президентски избори, а днес ВМРО се приема като представена от депутатите на Яне Янев.

За справка, проектозаконът на МОН е тук в pdf-формат, а законът за досиетата и неговия член трети могат да се видят тук.


Reply author: moderator
Replied on: 01/02/2010 12:38:10
Message:

Обърнете специално внимание на поведението на депутата от ДСБ - Веселин Методиев във връзка със злополучния нов закон за развитие на академичния състав в РБ:

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2644331
Депутатът и бивш образователен министър Веселин Методиев сподели, че ще подкрепи законопроекта, защото в сегашния му вариант ще се стигне до реформиране на системата.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159990
Веселин Методиев от Синята коалиция заяви, че това е законопроект, който най-после дава свобода на българските университети в израстването на академичния състав. “Това е ден на свободата на българската наука“, заяви Методиев.


След като всички разбрахме, каква е основната цел на прословутият "нов" закон на Игнатов, става ясно, че Веселин Методиев се радва на това, че най-после са взети мерки да се скрият завинаги досиетата към ДС на членовете на ВАК. Най-после ченгетата в науката са свободни от угрозата да им извадят досиетата. Ето, на какво се радва тъмносиният лицемер Веселин Методиев!

Прави ли Ви впечатление, че на сайта на Народното събрание не публикуваха нито пълната стенограма от заседанието на Парламентарната комисия по образование и наука от 16.12.2009 г., нито Стенограмата от Парламентарното заседание на 18.12.2009 г., когато с овации и с дитирамбите на Веселин Методиев за скритите ченгета в науката, беше гласуван законопроектът на Сергей Игнатов на първо четене? А стенограмата на Пленарното заседание от 22.12.2009 г. е публикувана. Случайно ли е това според Вас? Науката минава в нелегалност и в дълбока конспирация, в която са просветени само Сергей Игнатов, Веселин Методиев с дитирамбите за ченгетата в науката и никой друг!

Умилително звучат воплите на някои депутати, че не били догледали закона преди гласуването и не видели последната точка в него, едва ли не станала техническа грешка. Ами че, каква им е работата освен да гледат и четат законите най-внимателно? За какво им плаща българинът след като гласуват без да знаят какво и остават такива като Сергей Игнатов и Веселин Методиев с дитирамбите за ченгетата, да ги водят за носа? И още, като не сте догледали едно нещо, каква е гаранцията, че сте догледали другите неща, драги депутати? Какво сте се разбързали с гласуванията и се водите по акъла на съзаклятниците Сергей Игнатов и Веселин Методиев и тяхната основна цел да скрият и увековечат ченгетата в науката?

Приемането на закона за скриване на ченгетата във ВАК на първо четене в НС под егидата на Сергей Игнатов и Веселин Методиев смело печели Палмата на първенството на гафовете за 2009 г. направени от новото правителство на ГЕРБ!

По значимост този гаф надмина и гафа с референдума за новините на турски език, който Слава Богу твърде бързо беше поправен, докато гафът със скритите от Сергей Игнатов и Веселин Методиев досиета на ченгетата във ВАК и увековечаването на номенклатурата във висшето образование и науката дори не е коментиран публично от двамата горещи привърженици и вносители!

Очаква се двамцата - СИ и ВМ да извият скоростно ръцете на депутатите и още в първите дни на Новата 2010-та година да си прокарат глупостите и на второ четене за да стане резилът наистина исторически!


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 01/02/2010 20:02:52
Message:

quote:
Originally posted by moderator
...Ето, на какво се радва тъмносиният лицемер Веселин Методиев!...
Имах си хас - ам'чи нали това си е негов закон.
Уви, стана точно както в предизборния клип на БСП, в който Иван Костов изскачаше иззад мощния бойкоборисовски гръб - точно така стана - гласувахме за Борисов - получихме Костов.
Едно от нещата, които доведоха до феноменалната победа на ГЕРБ на 05.07, ИМХО, беше това, че ГЕРБ действително не допусна в кандидат-депутатските си листи хора, свързани с управлението на ОДС и изобщо с българската псевдо-десница. Но - щом минаха изборите - и изведнъж Бойко Борисов зацвъка на отговорни постове кадри на Иван Костов. А, струва ми се - и даже цяло министерство му е харизал...
Виждам от линковете, дадени от Галя, че Екатерина Бончева продължава да лъже наляво и надясно, че текстът за скриване на ченгетата от ВАК не бил на вносителя - значи налага се непрекъснато да се повтаря - този текст се появи на обед, в деня преди законопроектът да бъде приет от МС - просто словоредът беше друг - "§14. Отменя се чл.3, ал.1, т.27 от Закона за достъп..." и т.н. - новият вариант на текста със сигурност е по-прецизен юридически, но смисълът му си е същият - така че опитите на Екатерина Бончева и компания да внушават идеята за "добрия" Игнатов и "лошите" депутати от ГЕРБ е гнусна манипулация - въпросният текст си е рожба на Сергей Игнатов и именно с този текст той е внесъл проектозакона в МС.
А на нас ни остава само да наблюдаваме, как ще се реализира от управляващите на практика още един предизборен клип на БСП - този с брадвата.
Както вече писах в един друг форум - Тодор Живков и Иван Костов не можаха да ме навравят комунист, но Бойко Борисов е на път да успее.


Reply author: moderator
Replied on: 01/05/2010 13:35:05
Message:

След допитване към депутата Лъчезар Тошев от Синята коалиция се установи, че на 22.12.2009 г. той е внесъл в НС предложение за отпадане на $14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за РАС в РБ, т.е. предложение да отпадне точката, която забраняваше проверката за ДС във ВАК. Г-н Тошев изпрати на ИРИОН текста на своето предложение, което поствам тук:
-------------------------
ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
Г-Н ОГНЯН ЯНАКИЕВ


УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 73, ал. 1 от ПОДНС внасям предложение за изменение на приетия на първо четене законопроект за Развитието на академичния състав в Република България № 902-01-56/ 2009 г., внесен от Министерския съвет.
В законопроекта за Развитието на академичния състав в Република България предлагам следната промяна :

В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта § 14 да отпадне.

София, 22.12.2009 г. Вносител:
н.п. Лъчезар Тошев
ПГ на СК
-------------------------------------------------


Reply author: moderator
Replied on: 01/13/2010 14:12:34
Message:

След проверка на комисията по досиетата
Двама академици и трима професори огласени като агенти на ДС
Мартина Бозукова
13 Януари 2010

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160660&srcpos=6

Двама академици и трима професори бяха обявени от Комисията по досиетата като агенти на Държавна сигурност (ДС) в сряда, когато бяха оповестени резултатите от проверката в Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).

Комисията е обявила имената на петимата от общо проверени 52 лица, работили и работещи в момента в агенцията на ръководни постове – от ръководители и техни заместници до началници на отдели и сектори.

Имената на други четири лица, осветени като сътрудници на ДС, не подлежат на публикуване, тъй като са починали.

НАОА се занимава с оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейността на висшите училища и научните организации в страната. Агенцията е създадена през 1996 година с постановление на Министерския съвет.

Професорът по физика Андрей Апостолов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност с псевдоним Алипиев. Вербуван е през 1967 година и е снет от отчет две години по-късно. Апостолов е бил член на Акредитационния съвет от август 1996 г. до декември 1999 г.

Апостолов преподава във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Работил е в Департамента по подготовка на преподавателски кадри към ЮНЕСКО (1973-1975) и е бил ръководител на мисия на ЮНЕСКО в Заир.

За него комисията по досиетата е открила собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители и др.

Биохимикът от Института по молекулярна биология към БАН акад. Евгени Головински е бил агент към Второ управление на ДС. Той е сътрудничил под псевдонимите Юрий и Ернст. Вербуван е през 1966 година и няма данни за снемането му от оперативен отчет. Головински е бил член на Акредитационния съвет на агенцията от август 1996 г. до декември 1999 г.

Той е преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски", в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, НБУ. Член е на Съюза на учените в България. През 2008 година получава орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за научните си заслуги.

С досие е бил и историкът акад. Константин Косев, вицепремиер и министър на народната просвета в правителството на Андрей Луканов. Той вече е обявяван от комисията през 2002 година. Косев е бил в Акредитационния съвет на агенцията от 1996 до 1999 година. Бил е агент на Второ главно управление на ДС с псевдоним Найденов, а след това и щатен служител на Първо главно управление. През 1976 година е бил уволнен.

Биофизикът проф. Наум Якимов е бил агент на Второ и Четвърто управление на ДС с псевдоним Христо. Бил е член на Акредитационния съвет от 1999 г. До 2004 г. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Наум Якимов към службите и след 10 ноември 1989 г.

Физикът от СУ "Св. Климент Охридски" проф. Николай Мартинов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним Филипов. Вербуван е през 1970 година и е снет от оперативен отчет две години по-късно. Бил е председател на Акредитационния съвет на агенцията от 1999 година до 2004 година.


Reply author: sivanov
Replied on: 01/14/2010 01:13:17
Message:

Обърнете внимание на името на Наум Якимов който повече от 10 години беше зам-председател и главен научен секретар на БАН, а и дясната ръка на бившия вече председател Юхновски. Дали ако кажа, че БАН през годините на демокрация се е управлявала от държавна сигурност ще сбъркам?
В момента Якимов продължава да бъде платен съветник на Съботинов. И тези двамцата искат да реформират БАН. От кого ще възприемат стратегията - от Северна Корея или Куба?


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 02/09/2010 14:54:43
Message:

Айде бе, хора, що няма още коментари по новината:
http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1032&Itemid=47
Нека пенсиониранията в БАН започнат от тях!
Виждам, между другото, гербаджии в списъчето - аре ся пак Бойко да се хвърли на амбразурата и да зареве - те са ми приятели, нимой да ги пипате!
Чак сега ми стана ясно какъв бил смисълът на начинанието "Старейшини ГЕРБ" - помните ли, че имаше едно такова нящо -
http://www.gerb.bg/bg/sgerb
- значи - преведено на човешки език - старейшините на ГЕРБ - туй са патриотите, що вярно и пламенно са служили на родината и на Световната революция под знамето на ДС - и този път навреме са се усетили към кого следва да се присламчат.


Reply author: moderator
Replied on: 02/09/2010 15:55:54
Message:

Ето имената на обявените сътрудници на ДС:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/09/855188_razkriti_sa_44_agenti_na_durjavna_sigurnost_na/

Валери Стоянов (1951), зам.-директор на Института по история - съдържател на явочна квартира под псевдонимите Парк и Бела към Второ главно управление (ВГУ, контраразузнаването) на ДС и Софийско градско управление (СГУ)на МВР по линия на ДС от 1987 г.

Васил Проданов (1946), директор на Института за философски изследвания - агент Иванов на Шесто управление за борба за идеологическата диверсия (политическата полиция) на ДС от 1979 г.

Велин Николов (1946), зам.-директор на Института по обща и неорганична химия - агент Митев на Четвърто управление (икономическото) на ДС от 1987 г.

Велина Топалова (1940), директор на Института по социология - агент Георгиев на Шесто управление на ДС от 1987 г.

Венко Бешков (1946), директор на Института по инженерна химия - секретен сътрудник Хаджията на Първо главно управление (разузнаването, ПГУ) на ДС от 1981 г.

Венцеслав Съйнов (1945), директор на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията - агент и секретен сътрудник Христов на ВГУ и ПГУ от 1984 г.

Владимир Лазаров (1942), зам.-директор на Института по паралелна обработка на информацията - агент Стоянов, сътрудничил на ДС - отдел "Задгранични паспорти" от 1976 г.

Владимир Димитров (1953), зам.-директор на Института по органична химия с център по фитохимия и научен секретар на БАН - секретен сътрудник Чипанов на ПГУ от 1988 г.

Георги Марков (1946), директор на Института по история - секретен сътрудник Роман на ПГУ от 1981 г. Той вече беше обявен за сътрудник на ДС с решение на комисията през декември 2009 г. при проверката на печатните медии.

Георги Ангелов (1948), директор на Центъра по наукознание и история на науката - агент Лазар на Шесто управление на ДС от 1982 г.

Димитър Пеев (1938), директор на Института по ботаника - агент Димитров на Пето управление (Управление за безопасност и охрана, УБО) от 1958 г.

Димчо Солаков (1954), зам.-директор на Геофизичния институт - секретен сътрудник Диен на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ) на БНА от 1982 г.

Евгени Головански (1934), научен ръководител на Научноинформационния център "Българска енциклопедия" - агент Юрий и Ернст на ВГУ от 1966 г. Той е бил обявен вече като агент при проверката на Националната агенция за оценяване и акредитация през януари 2010 г.

Евгени Миланов (1945), зам.-директор на Института по хидро и аеродинамика - Варна - агент Филип на Окръжно управление (ОУ) на МВР - Варна по линия на ДС от 1984 г.

Иван Пършоров (1945), научен секретар на Института по металознание - секретен сътрудник Максим на научно-техническото разузнаване (НТР) в ПГУ от 1981 г.

Иван Иванов (1947), научен секретар на БАН - секретен сътрудник Инов на НТР в ПГУ от 1982 г.

Иван Хавезов (1941), член на Управителния съвет на БАН, работещ в Института по обща и неорганична химия - секретен сътрудник Химик на ПГУ от 1969 г.

Йордан Петров (1946), зам.-директор на Института по биофизика - агент Иван на Шесто управление на ДС от 1988 г.

Кирил Боянов (1935), директор на Института по паралелна обработка на информацията - агент Лалчев на Трето управление на ДС от 1959 г.

Кольо Троев (1944), директор на института по полимери - секретен сътрудник Чипев на НТР в ПГУ от 1983 г.

Константин Косев (1937), зам.-председател на БАН - агент Найденов на ВГУ от 1961 г., щатен сътрудник на ПГУ от 1972 г. Той вече е бил обявяван за агент при проверката на народните представители през 2007 г.

Костадин Гечев (1940), директор на Института по генетика - секретен сътрудник Георгиев на ПГУ от 1977 г.

Костадин Йосифов (1943), директор на Института по хидро и аеродинамика - Варна - секретен сътрудник Омуртаг на РУ на ГЩ от 1972 г.

Лъчезар Петров (1939), директор на Института по катализ - секретен сътрудник Климент на ПГУ от 1971 г.

Любомир Казаков (1944), научен секретар на БАН, зам.директор на Института по невробиология, зам.-ректор на Център за обучение - секретен сътрудник Азовски на ПГУ от 1977 г.

Людмил Константинов (1947), зам.-директор на Централна лаборатория по минералогия и кристалография - секретен сътрудник Лаци на НТР в ПГУ от 1987 г.

Наум Якимов (1943), зам.-председател и главен научен секретар на БАН - агент Христо на ВГУ от 1984 г.

Орлин Събев (1970), научен секретар на Института по балканистика - агент Лечев на Трето управление (военното контраразузнаване, ВКР) на ДС от 1989 г.

Пенчо Генешки (1948), директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана - агент Трендафилов на СГУ на МВР по линия на ДС от 1975 г.

Петър Берон (1940), директор на Националния природонаучен музей - сътрудник, осведомител Бончев от 1969 г.. Той е бил обявяван вече за сътрудник при проверката на депутатите през 2007 г.

Радомир Радомиров (1942), директор на Института по невробиология - агент Господинов на отдел "Задгранични паспорти" на ДС от 1974 г.

Радослав Павлов (1847), зам.-директор на Института по математика и информатика - съдържател на явочна квартира под псевдонима Интеграл на Шесто управление на ДС от 1984 г.

Румен Каканаков (1945), директор на Централната лаборатория по приложна физика - Пловдив - агент на ОУ на МВР - Пловдив по линия на ДС и секретен сътрудник на НТР в ПГУ съответно от 1987 г. и 1989 г.

Румяна Радева-Каракашева (1939), директор на дирекция "Международна дейност към Централното управление на БАН - осведомител Раймонда на Шесто управление и на ВГУ от 1970 г.

Светлина Тодорова (1942), директор на Кирилов-Методиев научен център - агент Колева на Шесто управление на ДС от 1978 г.

Стайчо Колев (1948), научен секретар на Националния институт по метрология и хидрология - агент Стоян на Четвърто управление (икономическото) на ДС от 1988 г.

Стефан Андреев (1942), зам.-директор на Института по физика на твърдото тяло - агент, осведомител, секретен сътрудник Асенов на ВГУ, ПГУ и Четвърто управление на ДС от 1968 г.

Стоян Пинтев (1946), директор на Научния архив в БАН - агент Владимиров на Шесто управление на ДС от 1975 г.

Тодор Стойчев (1938), зам.-директор на Института по металознание - осведомител Петров на СГУ на МВР по линия на ДС от 1970 г.

Толя Стоицова (1955), зам.-директор на Института по психология - агент Сергей на Шесто управление на ДС от 1988 г.

Христо Нанев (1938), директор на Института по физикохимия - секретен сътрудник Казански на ПГУ от 1968 г.

Цветан Дачев (1949), директор на Института по слънчево-земни въздействия - секретен сътрудник Първанов на НТР в ПГУ от 1980 г.

Янко Арсов (1934), директор на Института по металознание - агент Серьожа (Сергей) на ВГУ от 1977 г., на Четвърто управление на ДС и секретен сътрудник Володя на ПГУ от 1983 г.

Ячко Иванов (1932), директор на Академично издателство "Марин Дринов" - съдържател на явочна квартира под псевдонима Тополница на Шесто управление на ДС от 1969 г. и секретен сътрудник Тополов на ПГУ от 1979 г.


Reply author: moderator
Replied on: 02/09/2010 20:24:09
Message:

Нараства броя на разкрити кадри от ДС, които са в управата на НБУ!!!


Проф. Толя Стоицова, д.н.
Заместник-ректор по международната дейност и връзки с обществеността
http://www.nbu.bg/index.php?l=83
Член е на Научната комисия по обществени науки при ВАК и на Специализирания научен съвет по военни науки. Членувала е и в Специализирания научен съвет по психология. Освен в НБУ проф. Стоицова дълги години е преподавала в НАТФИЗ, НСА, СУ и в други висши училища.

Проф. Георги ФОТЕВ, д. н.
Член на Настоятелството на НБУ от 14.03.1994 г.
http://www.nbu.bg/index.php?l=76

акад. Евгений Головински
проф. Толя Стоицова, д.н.

членове на Академичния съвет на НБУ

До скоро някакъв беше там и проф. Наум Якимов.
2008 декември « Бориславовата видрица 10 Дек 2008 ... на БАН Наум Якимов стана заместник-ректор на Нов български университет ...
sophijski.wordpress.com/2008/12/

www.nbu.bg/.../Tarjestvo%20-%20Naum%20Qkimov_16_12_09.pdf
ПРОЕКТ „ЧЕСТВАНЕ НА ПРОФ. НАУМ ЯКИМОВ”
16.12.2009 г.
Проектът е подкрепен от фонд Учебни програми” на Магистърски факултет
На 16 декември 2009 г. се състоя тържеството по случай пенсионирането на проф. Наум Якимов, д.н. - преподавател в Нов български университет от самото му създаване.
На честването присъстваха Председателят на Настоятелството проф. Богдан Богданов, Ректорът доц. д-р Людмил Георгиев, заместник-ректори, декани на факултети, много колеги и студенти на проф. Якимов. Събитието бе организирано от департамент “Когнитивна наука и психология” и Централно- и Източноевропейския център по когнитивна наука.

Да не забравяме, че в тази приятна ДС компания в настоятелството на НБУ, която си му е лика-прилика, се мъдри и нашият отскорошен "приятел" и опонент Веселин Методиев, който не случайно беше гласувал да не вадят досиетата към ДС на членовете на ВАК.

Ето какво казва по тази тема един читател във форума на Дневник:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/09/855188_razkriti_sa_44_agenti_na_durjavna_sigurnost_na/
АНГАЖИРАН
Гневно 9514:34 09 фев, 2010 Отговор
Толя Стоицова и тя в този списък! В момента е зам. ректор и професор в НБУ. Агент "Сергей" от Шесто в "новия" демократичен университет... А задържат блестящи преподаватели и учени, за да ги тъпчат десарските изверги! Стига с това мерзко лукавство и фарисейщина! Да се подемат някакви национални инициативи и да се тръгва към пълна лустрация, защото народът повече не може да търпи и зле ще свърши всичко!
- + ! Одобрение 51
от 51 гласа



Reply author: moderator
Replied on: 02/14/2010 11:15:09
Message:

Писмо относно разкритието на агента Головински
by newswriter on 14/02/2010 9:51 AM

http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=10413368

Доктор Иван Бакърджиев, български политически емигрант в Германия от 1972, е известен учен-химик с престижна международна кариера, започната на млади години в БАН, а впоследствие продължена в Германия, където е дългогодишен ръководител на научна лаборатория, с много патенти и важни публикации. Той е син на актрисата Надя Дункин, трагична жертва на лагера в Ловеч, убита през 1994 година в София, когато й предстои да свидетелства по делото за лагерите.

В България през 50-те години е близък приятел с писателя Георги Марков, с когото играят покер и спорят за химия, физика и литература, емигрантските им пътища по-късно ги разделят, за да ги срещнат отново през 1975 в Лондон, в българската редакция на Би Би Си. Сега живее със съпругата си в Хановер и в Калифорния.
Разкритията в БАН, кои са били агенти на ДС, дълбоко разтърсват Иван Бакърджиев. Предлагаме ви неговата спонтанна реакция.

Бележка на Кафене.net

Писмо относно разкритието на агента Головински

Драги Колеги, благодаря ви за информациите, получени от наши общи близки , които са силно потресени от разкритието на дългогодишната и продъжаваща до тези дни дейност на нашия състудент Головински в качеството си на агент при ДС. Възмущението е така експлоэивно главно и поради факта, че таэи дейност не престава преэ последните двадесет години, когато се води толква трудна борба эа установяване на демокрация в страната.

Убеден съм в тази болеэнена и искренна реакция на последните. С тях, както и с почги всички тогавашни колеги, не съм имал контакт преэ последните 40 години, но те эа мен и сега се числят към отстоялите в България честни и почтени граждани. Питате ме, пък и от други страни ми се задава въпроса, какво мисля эа Головински, с който сме следвали заедно. Тази история иэведе и мен от едно дълго равновесие, на което се наслаждавам от много години.

Както е иэвестно, след като успях да скоча от “ускоряващия се влак”` в който бях попаднал (имам предвид напускането на България, эа което бях осъден на 3 г. затвор, лишдване от имущество, научни титли и т. н.), аз напълно се дистанцирах от страната ни. Освен две интервюта пред ББС, когато гостувах на Георги Марков в Лондон и откритото псмо до вестник Демокрация по повод убийството на майка ми (Надя Дункин) не съм се изказвал чрез медиите относно България. В това отношение може би съм повлиян и от майка си, която казваше: “на българския народ, колкото и да се мъчиш, трудно се помага”. Съдбата й потвърди това.

Сега в отговор на въпроса ви как виждам случая с агента Головински, нека най-напред си припомним някой неща.

Малко след войната у нас биде установена комунистическа диктатура. Тогава ние учехме и работехме, като бяхме непрекъснато подложени на една примитивна идеологическа обработка, за да бъдат сътворени нови хора, по примера на съветския човек. Преживяхме и видяхме, че и тази диктатура, е една криминална форма на управление. Законите бяха про форма, разпореждаше се адмистративно, съдопроизводството не беше независимо.

Институциите бяха на всяко едно ниво наблюдавани и контролирани от партийните органи. Но това не беше достатъчно, за да се държи властта. Затова над всички бдяха и тайни сили, които бяха събрани в т. н. ДС. При тези условия хилядите нормални и честни хора трябваше да преживеят. Това означава на първо място да се изхранят, облечат, подслонят, създадат семейство и изучат децата си. И ние, всеки от нас, се мъчеше както и с каквото можеше. Тогава много млади хора се ориентирваха към научно изследователска дейност.

Необходима беше висока квалификация, за която се полагаха много труд и усилия. Бяха предпочитани природо-научните и технически дициплини, защото бяха по-малко подлагани на идеологически натиск. Хората можеха по-свободно да творят. Лично аз познавам много даровити, усърдни и честни хора, които тръгнаха по този път. Проблеми имаше още когато трябваше да бъдат допускани поначало да кандидатствуват за студенски места.

При много специалности, голяма част от местата се даваха на кандидати с “предимства”. Повечето от тях едва успяваха да взимат изпитите си, но след дипломирането им получахаха важни постове. В тази връэка си спомням за един екстремен случай. Срещнах веднаш проф. Д. Е., който в силно възбудено състояние ми каза: “представи си, един мой бивш студент е на важен пост в министерството и трябва да разреши средства за един мой проект.

Преди години трябваше да му дам изпита поради натиск от градския партиен комитет, но и сега както и тогава вярвам, че той притежава само един грам мозък повече от необходимия, за да не е идиот”. Проблеми имаше и при търсене и постъпване на работа. Необходимите характеристики и препоръки, коите се събираха, оставаха непознати за кандидатите. За понятия като права и эащита на личността не можеше и да се мисли.

Правеха се диференцирани преценки от идеологична гледна точка, за да се определи кой за какво става. От моя личен опит мога да кажа, че аз успях да получа място в БАН, но эа педагогическа дейност не бях допуснат. Има решение на тогавашния факултетен съвет под деканството на проф. Симов, според което не съм бил подходящ за възпитанието на подрастващото поколение.

През периода, когато работих в БАН, добих директни впечатления от учени, които се бяха изкачили на върха: член-кореспонденти и академици. Без да се опитвам да правя оценка за тяхните научни постижения имах вечатление, че тогава, преди около 40 години, те се радваха на едно широко признание и уважение от болшинството млади сътридници. Мненията за подрастващата по-нова генерация се раздвояваха.

Чувстваше се влиянието на критерии, които не произтичаха от тяхните възможности за постигане на съответните позиции. За никой не беше тайна, че изборите на тези лица се предрешаваше от контролните органи на режима. Оформяше се една дифузна граница на нивото между старши научни сътрудници І и ІІ степен, която не можеше да бъде премината само чрез професионални успехи.

Не беше достатъчно да бъдеш лоялен към режима, за да отиваш напред. Трудно беше и да се отхвърлят предложения за влизане в партията, ако човек не искаше да бъде забутан изцяло в глуха линия. Но станеш ли партиец, хората знаеха това и можеха сами да определят какво да говорят в твое присъствие.

Съвсем друго беше положението по отношение на ДС. Ние всички съзнавайки или несъзнавайки бяхме нейни жертви. Трудно можем да бъдем убедени, че успяващите в работата си не са изптвали по един или друг начин тази всеобхватна контрола. Както според астрофизиците вселената е обхваната и се държи от една черна материя, така и ние бяхме изцяло потопени и държани в едно смръдливо червено блато. Първична и инстинктивна реакция беше търсенето на по-голема близост помежду ни. Така се чувствахме по-защитени.

Да не се забравя, че тази близост, засилваща чувството за сигурност, спомагаше само при едно неотменно условие. Това е доверието един към друг. В тази връзка бих искал да припомня, че според разкритията за ЩТАЗИ в ГДР, измежду всеки 20-30 души е имало един, който ги е шпионирал. В България беше подобно. Какво можеха да правят хората тогава при това положение? Всеки трябваше да се справя с този проблем. Някои от по-високо стоящите колеги даваха интелигентни примери за това.

Спомням си един такъв случай с покойният академик Йордан Малиновски. При една среща в коридора на зградата, в която работихме, той се обърна към мен с думите: “Човеците бяха при мен и ме питаха как е минал доклада ти в МП. Казах им, че е бил добре посрещнат”. В каква сепен той е бил свързан с органите, не мога да кажа, но по този начин той се постави над хората, които искаха да се върши мръстна работа. Това беше един вид удовлетворение за това, че човек е на по-високо ниво от ”човеците”.

Така той нарчаше служителите на ДС. Пледполагам, че това нарицателно е известно и на много други все още живи колеги. “Човеците” сега, като хвърлим поглед върху изминалите 70 години, можем да ги определим не само като създатели и защитници на режима, но и с това, че притежават огромна криминална енергия.

При други случай, хората успяваха да се предпазват от обвързване за сътрудничество, като се показваха за много убедени в режима, но същевременно, съзнателно или несъзнателно, за неспособни за тайна дейност. Един такъв пример е настоещият канцлер на Германия г-жа Меркел.

Тя произхожда от бившото ГДР и е физичка по професия. Когато е кандидатствала на времето за едно асистентско място, както преди известно време разказа по телевизията, било е изискано от представители на ЩТАЗИ да сътрудничи с тях. Тя е отвърнала, че се смята за неподходяща за тайна дейност поради това, че е много приказлива. Местото не й е било дадено. Но когато “човеците” са били убедени в подходящите качества на вербувания и той е отказвал да им служи, се е стигало до репресивни мерки.

Както сега се установява многократно при проучванията на документацията в ГДР, отмъщавало се е чрез разпространение на слухове, че въпростният работи за тях! По този начин, потърпевшите биват с времето все повече и повече избягвани от колеги, познати, а накрая дори и от приятели. Каква форма на тормоз! Каква перверзна логика!

Бяха тежки времена. Искаше се изобретателност и решителност, за да се спасиш и преживееш. Трябваше да се жонглира между доверие и недоверие във всички посоки. Ние всички бяхме поначало “жертви” на “човеците”. Но, както разбираме много ясно сега, с приемането на една “жертва” да сътрудничи, започваше една метаморфоза. В крайна сметка, тя, “жертвата съучастник” можеше да се преврне накрая и в престъпник.

Така възникна една особена група в т. н. социалитическо общество: “жертви-престъпници”. Разбира се по отношение на вината им трябва да се отчитат много различия. Едни си оставаха повече “жертви”, а други падаха все по-близко до “човеците”. Да вземем за пример случаите с писателите Мутафчиева и Данаилов. Разкритието им преди известно време не само развълнува, а и дълбоко засегна и угорчи голяма част на българската интелигенция.

Последните за мене са останали много по-близо до “жертвите”, тъй като почти не се посочват значителни деяния от тях. Те са поставени по-скоро под контрола, отчитайки тяхните възможности за израстване. Да не забравяме, че отнемеш ли свободата на един човек да пише, когато това е неговото признание и смисъл на живота му, ти го осъждаш на смърт!

Спомням си думите на Георги Марков, малко преди да напусне страната. Ваньо, “не мога вече да пиша, от три-четри работи само една успява да мине през цензурата и то след обширни корекции”, ми каза той на чаша кафе в тогавашното модно кафене “Бразилия”. Години по-късно в Лондон, когато имаше заплахи за живота му, той бързаше да завърши “репортажите си”, за да остави документация за този, както вече казах, “черноІчервен” период в Българската история.

Един много добре познат в нашите среди случай е този с химика Стефан Робев. Изключително способен, години наред не допускан да следва, по някое време завербуван, почти не използуван, но по този начин държан под контрол. Бегло го познавам, но мисля, че и той е виждал в изследванията в областа на органичната химия своето призвание.

Това беше обстановката, при която Головински започна да изгражда своята кариера.За разлика от горе посочените жертви, които оставят на обществото безспорно ценни постижения, агента Головински трябва да бъде поставен на края на посочената скала. Познаваме го още като студент. Отличаваше се с прилежност, послушание и старание за изява.

Всичко това беше в нормални граници, но погледнеш ли по-внимателно, можеше да се забележи и определена грандоманиия. “Дискретно” се беше похвалвал пред някой от нас, че е внук на някакъв княз Головински. Четеше се от някакъв документ с герб. След завършването на университета съм имал рядки контакти с него. Беше ми предложено чрез него да напиша една глава в един сборник. Когато беше вече на работа в БАН, мина веднъж през нашия блок за да си поприказва с Ю. С. и мене.

Поводът беше заминаването му за Германия с хумболтова стипендия. Това ни изненада, защото той беше един от първите пуснати на запад по онва време, въпреки неговият белогвардейски произход. В тази връзка си спомних, че още когато бяхме студенти, той ни се беше похвалил “дискретно”, че родителите му са на посещение във Франция при тяхни родственици. Те бяха белогвардейци и както е добре известно на все още живите от нашата генерация, тогава и птичка не можеше да прехвръкне през “желязната завеса”. Беше време, когато хората мислеха, че никога не ще мгат да пътуват зад граница.

Спомням си също така за някои други особени подробности. Тогава колегата ни Головински още като аспирант написа една публикация за това как като увеличаваш постепенно дозата на антибиотик в култура с микроби, последните придобиват резистентност. За механизма на това явление не се правеха хипотези, но следваше мъдрото заключение за потвъждение на принципа на диалектиката, че количествените промени водят до качествени такива.

Известно е също така, че и ръководителят на института, в който той постъпи, е започнал научната си кариерата още като студент чрез “едно успешно повторение” на опитите на Лепишинская за зараждането на живата материя. Такова беше времето – биологичните науки в България можеха по лестно да бъдат потапяни в блатото на властвуващата идеологията. Корифеи на биологичните науки бяха Мичурин, Лисенко и Лепишинская. Головински тогава не остана да работи в областа на органичната химия, а се насочи към биологичните науки.

Човек съзнателно или незъзнателно започна да бъде по-въздържан при контакти с нашия колега. Интересно, че при една случайна среца в Морага, Калифорния с едно лице (ЛМ), работило в тяхния институт, получих много по-късно подкрепа за моите слаби съмнения. То ми каза, че познава моя състудент, а и това, че повечето от работещите там са внимавали какво говорят пред него.

От преди около 40 години не съм виждал нашият състудент Головински, а само съм чувал за неговата голяма кариера. Тя е неочаквана за много от нас, но сега се намери съответното обяснение. “Човеците” показаха чрез този случай, че всеки тяхен много добър слуга може да постигне всичко. Последният е вероятно много благодарен за това, защото продължава да действа и до сега.

Преди няколко години в един сборник на интервюта с най-видните съвременни учени в България бива представен и Головински. Самият той вероятно не разбира какво означава да възхваляваш периода до преди падането на режима. Относно опита му със сътрудниците, които ръководи, казва, че изисква от тях да дават и развиват идеи, но не се сочат усилията, които ръководещият трябва да полага за тяхната работа. Практиката е, хвърли младите хора в студена вода, пък ако направят нещо, ти с твоята поэиция така или иначе си главният автор. Ако не е нещо особено пак ще бъде прекарано през научния съвет. Важното е да се правят бройки.

На друго място се говори с възторг за академик Ростислав Каишев, но не се споменава за голямия българки учен академик Димитър Иванов. Те и двамата беспорно се числят към най-големите български учени. Те се радваха на всеобщ респект и поради технато скромност и въздържаност. Но, още тогава беше добре известно, че Каишев изпълняваше всичко, което “човеците” изискваха от него. Д. Иванов остана с минимална административна власт, само като завеждащ катедрата по органична химия в СУ, тъй като не скриваше критичното си отношение към много неща, които ставаха. Головински също “скромничи” като казва, че за него няма значение каква кола кара!

В това интервю Головински разказва, че е отказал да даде положителна оценка на слабите резултати на някого, като изтъква, че когато се бръсне, не ще може да се погледне в огледалото от срам, ако е сторил това!

Питам, как си се бръснал от 1966 година до сега? Пустни си поне от сега нататък брада! Това би било един сигнал за нас, че се разкайваш и съжаляваш за дейноста си.

Агента Головински е изцяло продукт на “човеците” Като “човек” на “човеците” той продължава да действа и до сега. Защо? Защото след падането на режима трябва да се подсигуряват останалите “човеци” и тяхните потомци. А за хилядите нормални и честни хора остава само надеждата, че тяхните потомци ще бъдат по-човечни “човеци”. Сега, когато “човеците” и една тяхна издънка “мутрите” са след влизането на България в ЕС в отстъпление, те безскруполно започват да жертват тяхните помощници.

Ситуацията може да се сравни с един балон, който за да не падне, бива освобождаван от товарите си. В началото биваха отваряни досиетата на поставените под контрола “жертви”, както пише Илия Троянов в книгата си “Кучешки Времена”: “Докато досиетата на ДС се използуват като политически инструменти, а не като исторически документи, не може да се изгради онази необходима дистанция, която създава предпоставките за пречистване, освобождаване и опрощаване, именно защото тя прави възможно да се говори за стореното с много езици, които се допълват или си противоречат”

Да се надяваме, че това така късно отваряне на досието на Головински е знак за една качествена промяна в това отношение, тъй като тук се касае за един много злокачествен случай.

Да се надяваме на едно по-нататъшно пробуждане на българите, показано чрез участието им в последните парламентарни избори, въпреки така интензивното “промиване на мозъците им”. Като типичен пример за това промиване бих посочил една от паролите на шоуто на Слави: “не ходете да гласувате, те всички са еднакви”.

Надеждите ни се подхранват и чрез новините през последните дни: убийците на Борилски са осъдени на първа инстанция, агенти на Скотланд Ярд са на път да направят разкрития за убийството на Георги Марков, много дела по злоупотребите са в ход и т.н.

За съжаление агентът Головински, в качеството си на “феодален старец”, нанася и след провала си щети на много способни хора, които в момента се борят за работата си в БАН. Той, както и други, чиито имена завършват със “ски”, ги поставиха чрез тяхното “мъдро ръководство” под един имагинерен “корен”. Но, първият успешен ход на реформите е проведен. Виновниците са навън, и то само с министерски пенсии, които се изплащат за съжаление и от пробудените вече българи.

Хановер, 13 февруари 2010 г. Ваш, Ваньо Бакъра




Reply author: moderator
Replied on: 02/15/2010 06:38:52
Message:

Докога агенти на ДС ще ръководят институти?
Отворено писмо до ръководството на БАН
Проф. Петко Ганчев, доктор на философските и на политологичните науки

От Дневник
14 фев 2010
http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/02/14/857768_dokoga_agenti_na_ds_shte_rukovodiat_instituti/
След твърде закъснялото отваряне на досиетата на ръководството на ЦУ и институтите на БАН (защото през тези години бяха съсипани много съдби на действителни учени и беше възпроизведена системата на назначаваните от Политбюро на ЦК на БКП член-кореспонденти и академици) възниква големият въпрос:

Няма ли да се потърси морална отговорност най-малкото на доносниците на Шести отдел на Шесто управление за техните престъпления спрямо българската научна общност? Тези хора десетилетия стояха на входа и изхода на организираната българска наука в най-авторитетната научна институция.

Те подбираха кадри, те ги оценяваха, пропускаха или спираха, те ги стимулираха, когато ги слушаха, или ги отстраняваха и по същество унищожаваха, ако покажеха свобода на мисленето и своите граждански позиции. Те бяха раковата метастаза на българската наука, която в името на политическите цели и интереси на вербувалите ги адепти на комунистическата власт задаваше ориентирите на научните изследвания.

Повечето от тях, без да блестят с какъвто и да било творчески ум, си устроиха академически титли и звания, възпроизвеждайки посредствеността като норма по високите етажи на българската наука.

Българската академия на науките се намира в тежък период, когато действително трябва радикално да се реформира и да отговори на реалните потребности на обществото. Но не може и дума да става, че академията ще се реформира, като остави същите агенти и доносчици, които в голяма степен са виновни за тежката криза, в която тя се оказа и трябва да бъде спасявана, вместо тя да спасява през тези 20 години преход българското общество, задържано от мъртвата хватка на тоталитарните подходи и мрежи.

Не ще и дума, че бъдещето на БАН в голяма степен ще зависи от смелостта и радикалността на действията на неговото ръководство днес.


Reply author: moderator
Replied on: 02/07/2011 15:41:04
Message:

ГЕРБ вади агенти на ДС от БАН
автор(и): Емилия Караабова

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=766704

Декларация под мотото “БАН, свободна от агенти на ДС” пишат в ГЕРБ, научи “Труд”. Депутати от образователната комисия вчера разказаха, че вероятно още следващия вторник на заседание на парламентарната група ще обсъдят с колегите си съдържанието й, след което ще потърсят подкрепа и от останалите партии. “Стремим се към широк консенсус, такъв, какъвто постигнахме с декларацията за отзоваване на посланиците и консулите ченгета. Убедени сме, че доносниците на ДС нямат място в ръководството на БАН”, обясни избраник от ГЕРБ.

От ГЕРБ ще предложат още в новия закон за академията да има точка, коятозабранява присъствието на бивши агенти на ръководни позиции в БАН. “Така ще се даде път на младите и неангажирани с тежкото комунистическо бреме учени”, категорични са управляващите.

Точно преди година комисията по досиетата обяви 44 агенти на бившата ДС и разузнавателните служби в БАН, заемащи отговорни длъжности в академията.


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 03/21/2011 19:59:35
Message:

Най-сетне и международно признание за българските учени, издигнали се благодарение на службата си в ДС! - Залив в Антарктида е кръстен на Дедо Божо:
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8716§ionid=hotnews&id=0000138
Тази година - заливче, догодина - цяло моренце, може би! (или някоя нефтена скважина в Либия...)


Reply author: moderator
Replied on: 06/16/2011 16:11:34
Message:

Проверка на Комисията по досиетата установи:
Десетки известни интелектуалци и учени във ВАК са били сътрудници на ДС
16 Юни 2011

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=180867&srcpos=1


Reply author: nivine
Replied on: 07/07/2011 08:35:42
Message:

И последната порция извадени досиета на членовете на ВАК са мижай да те лажем.

Няма ги най-важните агенти. Няма ги кукловодите. Извадени са само битите карти, пуснали са на кучетата тези, които вече не им трябват или са се обадили някъде не според инструкциите отгоре.

На кого извадиха досиетата - на Цоня Събчева и сие, а къде са истинските бандити и престъпници???


Reply author: Philip_Petrov
Replied on: 07/13/2011 07:19:16
Message:

А някой от вас чел ли е реално тези досиета, или просто се назовават едни имена?


Reply author: Andrey_Kurtenkov
Replied on: 01/02/2012 17:13:45
Message:

Доносник доноснику око не вади! -
"Интелектуалци подкрепиха Българската православна църква"
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/01/02/1737147_intelektualci_podkrepiha_bulgarskata_pravoslavna_curkva/
Подписалите писмото в защита на попщината, появяващо се в разгара на скандала около работата на т.нар. Комисия по досиетата по висшия клир на Българската кривославна църква:
Антон Дончев – писател, академик
Ангел Гълъбов – академик, вирусолог
Андрей Пантев – професор, историк
Борислав Стоев – художник, професор
Васил Проданов – философ, чл. кор.
Венцеслав Кисьов – професор, актьор и поет
Георги Бакалов – историк, професор
Георги Марков – историк, академик
Дамян Дамянов – професор, член кореспондент
Дора Бонева - художник
Стефан Драгостинов – професор, композитор
Иван Юхновски – академик, химик органик
Иван Маразов – професор, изкуствовед
Иван Гайтанджиев – журналист, посланик
Иван Гранитски – писател, литературен критик, издател
Ивайло Мирчев – професор, художник
Константин Косев – академик, историк
Красимир Спасов – професор, режисьор
Любен Зидаров – художник, професор
Любомир Левчев – поет
Панко Анчев – литературовед, почетен доктор на Литературния
институт "М. Горки" - Москва
Пенко Русев – филмов продуцент
Славчо Вълчанов – професор по богословие
Тихомир Стойчев – експерт по национална сигурност
Хайгашот Агасян – композитор.
В България думата "интелектуалец" звучи по-обидно от "чалгаджия".
В случая едни тарикати, свикнали да живеят на гърба на трудовия народ, подкрепят други тарикати, свикнали да живеят на гърба на трудовия народ.


Reply author: moderator
Replied on: 01/12/2012 14:00:18
Message:

Излезе списъкът с агентите на ДС в МОМН:
Лица по чл. 3, ал. 1, т. 26 – главните секретари, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт – Министерството на образованието, младежта и науката

http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=382

Списъкът води небезизвестната и скандална агент Юлия! Уви все още несменяема шефка в МОМН.


Reply author: moderator
Replied on: 03/14/2012 12:17:22
Message:

Комисията по досиетата е извадила списъци на агенти на ДС сред ръководните кадри в СУ, Икономически университет-Варна ,Университет по библиотекознание и информационни технологии.


Reply author: Svetlana
Replied on: 03/16/2012 08:50:24
Message:

quote:
Originally posted by moderator

Комисията по досиетата е извадила списъци на агенти на ДС сред ръководните кадри в СУ, Икономически университет-Варна ,Университет по библиотекознание и информационни технологии.




Да не би някой досега да не знаеше, че Стоян Денчев, дясната ръка на Илия Павлов, е от ДС? Както и че т.нар. Университет по библиотекознание е най-добре финансираният държавен университет (за разлика от други - много по-качествени).

Но за някои колеги от ФСФ, които познавам, не мога да повярвам.

Svetlana


Reply author: moderator
Replied on: 03/28/2012 10:47:02
Message:

Поредни списъци с агенти на ДС от Комисията по досиетата:

Решение № 338 от 28.03.2012 г. - Русенски университет "Ангел Кънчев"

Решение № 337 от 28.03.2012 г. - Варненски свободен университет "Черноризец Храбър"


Reply author: moderator
Replied on: 06/15/2012 07:40:58
Message:

www.comdos.bg

Комисията за досиетата извади досиетата в още 3 университета:

Решение № 2-18 от 14.06.2012 г. - Технически университет-Варна

Решение № 2-17 от 14.06.2012 г. - Стопанска академия "Димитър А. Ценов"- Свищов

Решение № 2-16 от 14.06.2012 г. - Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий"


Reply author: kkabakciev
Replied on: 06/25/2012 14:51:49
Message:

Хе-хе-хе, прочетох резуллтатите за Свищовската академия и щях да падна от смях. Двама души всичко на всичко, и двамата имат "Рег. дневник" и "картони". Майтап! Това показва идиотизма на закона, не толкова на комисията. Членовете на комисията ми се виждат свестни, но пък свестни не би трябвало да работят с такъв калпав закон.
Агоп Саркисян, компютърен специалист, ми е личен приятел, разказвал ми е много пъти - тогава, за събития, ставащи в същото време, как, преди да отиде в командировка в Англия, го викат и искат от него да докладва, като се върне, да краде научно-техническа информация и т.н. Оплаквал ми се е, че го търсят по телефона вкъщи непрекъснато, дори през нощта, и ми е разказвал колко се ядосва на тези наглости. Познавам го много добре и знам, че не им е предоставил нищо. То го пише и в документа. Имал бил "картонче" и било имало "дневник". Че нали ония наглеци са правили "дневници" и "картончета", той нищо не е правил, а се е тормозил. Обаче сега е агент, нали така. Да, бе!
Глупости на търкалета! Излагация голяма!
Катилите и дебилите, които управляваха в и чрез БКП, които крадяха държавата и хората, които разливаха тонове мастило да дрънкат колко велики са БКП, КПСС, НРБ и СССР, които ни отдалечиха с десетилетия от нормалния свят, които унищожиха материално и морално страната с деянията и писанията си, не биват наричани "сътрудници на ДС" и се подвизават и досега като ректори, заместник-ректори, декани, директори на институти, лидери на "демократични партии" и пр., те не са вредни, а полезни, а вредните и гадните са тия, които имат "картончета" и "дневници".
Малоумници са българите - доказват го вече 23 години с поведението си - законите са идиотски, политиците са отрепки (голямото мнозинство), съдебна система няма - царят варварска корупция и некадърност, образование (на всички равнища) няма - преподават предимно неграмотници, а напоследък и все повече корумпоелементи.
Държавата непрекъснато става все по-голяма кочина!
И причината е, че историята и истината в нея останаха до голяма степен скрити и изкривени!


Reply author: moderator
Replied on: 06/27/2012 11:12:13
Message:

Още агенти в университетите:
www.comdos.bg

>> Решение № 2-27 от 27.06.2012 г. - Югозападен университет "Неофит Рилски"-Благоевград

>> Решение № 2-26 от 27.06.2012 г. - Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"

>> Решение № 2-25 от 27.06.2012 г. - Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив

>> Решение № 2-24 от 27.06.2012 г. - Съюз за стопанска инициатива

>> Решение № 2-23 от 20.06.2012 г. - Университет "Проф. д-р Асен Златаров"

>> Решение № 2-22 от 20.06.2012 г. - Тракийски университет-Стара Загора

>> Решение № 2-21 от 20.06.2012 г. - Бургаски свободен университет


Reply author: moderator
Replied on: 07/18/2012 11:10:46
Message:

И още:

>> Решение № 2-40 от 18.07.2012 г. - Технически университет - Габрово

>> Решение № 2-34 от 11.07.2012 г. - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

>> Решение № 2-33 от 11.07.2012 г. - Медицински университет - София

>> Решение № 2-32 от 11.07.2012 г. - Медицински университет - Пловдив

>> Решение № 2-30 от 04.07.2012 г. - Конфедерация на независимите синдикати в България


Reply author: moderator
Replied on: 08/18/2012 09:57:46
Message:

Още досиета в университетите:
www.comdos.bg

>> Решение № 2-54 от 07.08.2012 г. - Академия – Министерство на вътрешните работи

>> Решение № 2-53 от 07.08.2012 г. - Университет по архитектура, строителство и геодезия

>> Решение № 2-52 от 07.08.2012 г. - Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

>> Решение № 2-47 от 01.08.2012 г. - Лесотехнически университет

>> Решение № 2-46 от 01.08.2012 г. - Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна

>> Решение № 2-45 от 01.08.2012 г. - Медицински университет - Плевен


Reply author: moderator
Replied on: 08/21/2012 12:33:15
Message:

Още досиета в университетите:
www.comdos.bg

>> Решение № 2-61 от 21.08.2012 г. - Национална академия за театрално и филмово изкуство

>> Решение № 2-60 от 21.08.2012 г. - Международно висше бизнес училище - Ботевград

>> Решение № 2-59 от 21.08.2012 г. - Европейски политехнически университет

>> Решение № 2-58 от 21.08.2012 г. - Американски университет в България

>> Решение № 2-57 от 21.08.2012 г. - Химикотехнологичен и металургичен университет - София


Reply author: moderator
Replied on: 09/13/2012 17:03:35
Message:

http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=452

Комисията излезе с Решение № 2-62 от 13.09.2012 г. – Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров"


Reply author: moderator
Replied on: 09/16/2012 15:09:51
Message:

Образование с гриф „Строго секретно“
Дойче веле" ~ неделя, 16 септември 2012 в 15:47
http://www.vsekiden.com/123712/obrazovanie-s-grif-strogo-sekretno/

Ученичка, влязла в агентурна справка, защото отказала да направи разбор на Ботево стихотворение. И пр., и пр. 1500 нелепи и безумни страници, написани от апарата на ДС за българското образование през 1944 -1989 г.

Над 1500 страници – това е архивът, който преглежда Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС.
Какво пише ДС за „оперативната обстановка“ в българските училища и университети?

„Слушайте Гласът на Америка“ – това е надпис от 1946 г. върху катедра в Първа девическа гимназия, регистрират ДС архивите. И още: „В Четвърта мъжка гимназия по стените на клозетите са написани следните лозунги: „Долу палачът Димитров. Да живее Г.М. Димитров“.

Ученичката Недялка Кралева попада в агентурна справка, защото отказва да направи разбор на стихотворение на Ботев. А Георги Гочев, студент по право, е набелязан за „профилактика“ – заради „разни вицове по адрес на видни дейци на СССР и българското правителство“.


Просветата – в периферията на ОФ

По този начин – предимно с „вражески коментари, позиви, надписи по стените и хулигански прояви в училище“ е представена просветата в архивите на ДС в първите години след 9 септември. В началото след установяването на ОФ-властта учебният процес изобщо не е приоритет за управляващите. За сметка на това отчетите на ДС са набъбнали от сведения за опозиционно настроени ученици, студенти и преподаватели – постоянен обект на службите за сигурност.

От самото създаване на ДС през 1944 г. има отдели, които наблюдават младежта и интелигенцията. През 1967 г. е създадено и прословутото VІ-то управление на ДС, чиято основна задача е разработка, отчет и докладване за обстановката в училищата и университетите. Изписват се хиляди страници справки, информации и докладни записки за „обектите на обслужване“.

Ухо във всеки факултет

Сред по-интересните архивни документи за апарата от оперативни работници, агенти, секретни сътрудници е един „Отчет за работата на отделение „А“ при Дирекция на Народната милиция за 1946 г.“ Според това документално свидетелство в основните, средните и висшите училища в столицата има 319 информатори. Те са свършили „добра работа“ за отчетния период: „Информаторите даваха всеки месец доклади за фашистки прояви в училищата. Представиха списък на ученици–фашисти, които не трябва да се допуснат във висшите учебни заведения. Списъкът е за 584 фашисти“.

В почти всички факултети на университетите действат секретни сътрудници, които своевременно „донасят за дейността на вражеските елементи“. Многочисленият информаторски кадър все повече щял да се разраства, поради което се налагало „допълване на щатния кадър“, е заключителната препоръка.

„Всред средношколската младеж“

„Организационното и политическото състояние на средношколците и студентите“ е постоянна тема на наблюдението на ДС. От годишен доклад от 1947 г. научаваме, че в Националната бригада са взели участие над 100 000 младежи. „Вражеските елементи“ веднага се проявили, като на Хаинбоаз скъсали телефонната жица между два отряда.

Известна част от „буржоазната младеж“ описвала в писма до своите близки бригадите „като лагери и казарми“. Според доклада отношението на средношколците към учебните занимания през учебната година било „слабо задоволително“, а учениците от Първа търговска гимназия се радвали много при посрещането на м. Тито, защото на този ден нямало да учат.

Бележките за университетската младеж са „по-обезпокоителни“. От 34 500 студенти в София около 5000 души е броят на „ злостните, фашистки антинародни елементи, които са концентрирани в Политехниката, Медицинския факултет, Стопанския факултет и Юрид. факултет“. Голяма част от студентите посещават редовно лекциите, но има и „дезинтересирани като студентите-юристи и стопановъди“.

По линия на „Художници, музиканти, артисти“

На комунисти, безпартийни и вражески елементи са групирани и художниците, музикантите и артистите. Въпреки че художниците подкрепили акцията за издигане на паметник на Червената армия и „почти всички подписали адреса до др. Сталин“, болшинството „не са още укрепнали идейно“, отчита агентурната мрежа. Враждебно настроени към ОФ са Илия Бешков, проф. Никола Маринов, Ст. Райнов и др. “Пасивно отрицателна позиция“ е заел художникът Борис Ангелушев.

По линия на „Музикантите“ се посочва: “Засега обслужваме само Народната филхармония. От 110 музиканти 15 са комунисти, а вражески настроени са 37. Главният диригент Сашо Попов не е приобщен здраво към ОФ“. Най-успокоително изглежда „политическото състояние на артистите“. Ръководството на Съюза на театралните служители е в ръцете на комунистите: “Председателят, подпредседателите…“

СУ – „обект на обслужване“

Сред специалните „обекти на обслужване“ от ДС е Софийският държавен университет. Справка с гриф „Строго секретно“ на ДС от 1960 г. описва работата по „обекта“. Политическата ориентация на преподателите и студентите отново е първата характеристика, която интересува агентурата, коментира д-р Орхан Исмаилов.

Примери за вражеска дейност са Гаро Александров, ІІІ курс английска филология, който „се подготвял да измени на Родината“, както и студентите Димитър Еникиев и Стоян Стоянов. Те пък правели „остри вражески изказвания по адрес на Партията и правителството.“

Сред студентите, интерес за органите на ДС са най-вече онези, които следват западни филологии, тъй като знаели езици и установявали връзки с представители на капиталистически страни или поддържали „писмени връзки в чужбина“.

Западните филолози – враг №1

„Врагът в Софийския държавен университет“ можел да провежда вражеска пропаганда, да бъде в услуга на чужди разузнавания, да насърчава увлечение по западния стил на живот, което ескалирало – подражание в обличане, прически, музика. Можело да се провежда и „вредителство като се създават неподготвени кадри за нашия стопански и културен живот“, е записано също в строго секретната справка за Софийския университет от 1960 г.

Авторът на справката обобщава, че връзките на ДС със „студентите и професорско-преподавателския апарат“ се разширяват: “Понастоящем поддържаме връзки с повече от 25 души. Тоя контакт от ден на ден се увеличава. Поддържа се близка връзка с някои зам.ректори и деканите на факултети.“ Очакванията са за още „качествена агентура из средите на професорския кадър“.

Диверсията на чужденците

Последният документ в „хрониката“ на ДС за образованието е от 1985 г. Това е отчет за работата на ІІ отдел при VІ-то управление на ДС с гриф „Строго секретно“. Сведението разплита „подривната дейност на противника“ сред студентите и преподавателите по линия на международния обмен.

Отчита се, че през 1984 г. расте количеството на изпращаната западна литература, магнетофонни и видеозаписи с „разложително съдържание“. Най-масовата форма на вражеска дейност била “идеологическата диверсия“ на студенти, аспиранти и специализанти от САЩ, Англия, ФРГ, Япония и други“. Чужденците „клеветят“ соцдействителността и възхваляват Запада. Позволяват си да популяризират „вражеските радиоцентрали“. Проявяват „стремеж към изучаване проблемите на малцинствата в НРБ и влияят разложително на отделни младежи и девойки“.

Накратко, архивите свидетелстват, че от 1944 до 1989 г. ДС се занимава не с образованието като учебен процес, а предимно с хората, които работят в просветната сфера. Интелигенцията е считана за потенциално опасна. Това прави учителите, студентите, преподавателите и цялата академична общност постоянен обект на „обслужване“от страна на ДС.

Последна актуализация: 16 септември 2012 15:47


Reply author: moderator
Replied on: 09/26/2012 20:13:14
Message:

http://www.comdos.bg/Начало/Архив_Решения/p/page/1
http://www.comdos.bg/Начало/Архив_Решения/p/page/2

Решение № 2-81 от 26.09.2012 г. - Българска търговско-промишлена палата
Решение № 2-80 от 26.09.2012 г. - Международен колеж - Добрич
Решение № 2-79 от 26.09.2012 г. - Колеж по телекомуникации и пощи
Решение № 2-78 от 26.09.2012 г. - Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг
Решение № 2-77 от 26.09.2012 г. - Колеж по икономика и администрация - Пловдив
Решение № 2-76 от 26.09.2012 г. - Европейски колеж по икономика и управление
Решение № 2-75 от 26.09.2012 г. - Висше училище по застраховане и финанси
Решение № 2-72 от 18.09.2012 г. - Университет за национално и световно стопанство
Решение № 2-71 от 18.09.2012 г. - Университет по хранителни технологии - Пловдив
Решение № 2-70 от 18.09.2012 г. - Технически университет - София
Решение № 2-69 от 18.09.2012 г. - Нов български университет
Решение № 2-68 от 18.09.2012 г. - Национална художествена академия
Решение № 2-67 от 18.09.2012 г. - Национална спортна академия "Васил Левски"


Reply author: moderator
Replied on: 10/15/2012 11:44:58
Message:

Още от www.comdos.bg


>> Решение № 2-86 от 10.10.2012 г. - Висше строително училище "Любен Каравелов"
>> Решение № 2-85 от 10.10.2012 г. - Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"


Reply author: moderator
Replied on: 10/23/2012 11:40:08
Message:

www.comdos.bg

>> Решение № 2-91 от 23.10.2012 г. - Военна академия "Георги Стойков Раковски"


Reply author: moderator
Replied on: 10/30/2012 11:56:52
Message:

www.comdos.bg

>> Решение № 2-95 от 30.10.2012 г. - Конфедерация на работодателите и индустриалците в България

Емблематични бизнесмени с минало в комунистическите служби
Собственици на "Карат С", "Домейн Бойар" и "Арома" работили за ДС

14:07 | 30.10.2012 | Екип на Меdiapool
http://www.mediapool.bg/собственици-на-карат-с-домейн-бойар-и-арома-работили-за-дс-news198965.html

Емблематични бизнесмени от годините на прехода са кадри на бившата Държавна сигурност (ДС), стана ясно от проверката на Комисията по досиетата в ръководството на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Собственикът на превозваческата фирма "Карат С" Миролюб Столарски е бил агент ДС с псевдоним Митко. Вербуван е 1988 година и няма данни кога е свален от оперативен отчет. Комисията по досиетата разполага с данни за принадлежност на Столарски към службите и след 10 ноември 1989 година.

Фирмата на Столарски е в центъра на един от актуалните скандали, след като се разбра, че Столичната община е била на път да даде 3.3 млн. лв. на “Карат С” вместо 600 хил. лв. заради неправилно пресметнати лихви.

Столарски е проверяван в качеството му на член на Управителния съвет (УС) на КРИБ.

Собственикът на "Арома" Лукан Луканов е бил щатен служител на СГУ на МВР-ДС. Проверяван е в качеството му на член на Управителния съвет на КРИБ.

Изпълнителният директор на "Албена" АД Красимир Станев, който е член на УС на КРИБ, е бил агент на ДС с псевдоним Борис.

Основателят на "Домейн Бойар" Маргарит Тодоров е бил агент на ДС с псевдоним Николов и е проверяван в качеството му на член на УС на организацията. Според публикации през 2010 година Тодоров се оттегля от фирмата.

Изпълнителният директор на "Метро Кеш енд Кери" Емилиян Абаджиев е работил за ДС като агент под псевдонима Стефанов.

Комисията по досиетата е установила данни и за Евгений Иванов, който е член на Надзорния съвет на КРИБ. Той е бил щатен служител на Първо главно управление (ПГУ). Иванов е бивш посланик на България към Европейския съюз (1993-1997). Името му е излизало и при предишна проверка на Комисията по досиетата.

Бившият посланик в Русия Илиян Василев е бил секретен сътрудник на Първо главно управление, като името му вече е излизало. Комисията по досиетата обявява и името на бившия подуправител на БНБ Пламен Илчев, чието име също вече е излизало.

Комисията по досиетата вече обяви резултатите от проверките си и в други работодателски организации. Ръководството на най-старата бизнес организация у нас - Българската търговско-промишлена палата (БТПП) е пълно със сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност. Огласени бяха 22 имена сред 114 проверени, 18 от които са на членове на сегашната управа на организацията. Сътрудници на ДС се оказаха както предишният председател на УС на БТПП Божидар Божинов, така и сегашният Цветан Симеонов.

В БСК са проверени 94 души, преминали през ръководството на организацията, като комисията е установила данни за съпричастност към ДС за 13 от тях, включително председателят Божидар Данев.

В Асоциацията на индустриалния капитал в България проверката е обхванала 33 души, като са установени данни за Бойко Недялков, Георги Балански, Георги Бонин, Петър Нейчев, Румен Атанасов, Юри Аройо.

Комисията по досиетата е проверила и 29 души от Български съюз на частните предприемачи "Възраждане", от които е установила данни за двама – Камен Манев и бившия депутат от БСП Пламен Ранчев.


http://www.pueron.org/pueron/forum/ : http://www.pueron.org/pueron/forum/

© 2000-05 Snitz Communications

Close Window